№ 3676
гр. София,**9.******4 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело №****3111***3365 по описа за****3 година
Предявени са искове, уточнени с молба от**1.09****3г. с правна квалификация
по чл. 109 ЗС от С. Е. Г. и П. Л. Г. срещу собствениците в сграда в режим на Е. с.,
находяща се в /адрес/. Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с
идентификатор *********** и построената в поземления имот сграда *************,
като единственият начин за достъп до тази сграда минава пред пасаж, съединяващ
/улица/ и вътрешния двор на поземлен имот с идентификатор ***********, на който
ответникът бил поставил два броя метални врати от двете страни на прохода под
жилищната сграда, която е лицето на имота към /улица/, които били заключени и
отказва да предостави ключ на ищците. По този начин създава обективни пречки за
осъществяване на правото на с. на ищците и препятства нормалното му ползване. Ето
защо отправя искане да бъде осъден ответника да преустанови неоснователното си
препятстване на достъпа до сградата № *************, като премахне преграждащите
имота врати, а при условията на евентуалност, да бъде осъден ответника да предостави
на ищците ключ от вратите от двете страни на прохода за достъп до недвижимия имот
на ищците с идентификатор № ***********.
В писмения отговор в срока по чл. 131 ГПК, ответникът твърди, че сграда с
идентификатор ************* вече не съществува, тъй като била разрушена. Изтъква,
че ищците не притежават право на строеж върху имота, а такова се притежава от
членовете на ЕС. Поддържа, че ответникът се противопоставя единствено на
извършване на СМР в поземления имот, но не и ползването му. Твърди, че двете
входни врати на сграда № 1 /едната откъм /улица/, а другата откъм двора на процесния
имот № ***/ са част от архитектурния проект на сградата с идентификатор №
***********.1, поради което премахване на входните врати било невъзможно.
Позовава се на изтекла в полза на собствениците в ЕС придобивна давност за правото
на строеж, доколкото са добросъвестни владелци въз основа на представени по т. 3 от
отговора нотариални актове. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
1
По делото не е спорно и се установява от представения нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № *****, дело № ********* г. на нот.
В. Б., че П. Л. Г. и С. Е. Г. са придобили от Сдружение „Общ съюз на българската
индустрия – в ликвидация“, Булстат ******9** правото на с. върху сграда на три етажа
– вътрешната със ЗП от около 90 кв.м. с идентификатор № *************, заедно с
мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ ** -** с площ по
графични данни от **1,35 кв.м., попадащ в кв. 45, по регулационен план на /адрес/,
който представлява поземлен имот с идентификатор № ***********, находящ се в
/адрес/ . Сдружението се легитимира като собственик на посочените имоти с
нотариален акт за с. върху недвижим имот с вх. № *** и №*** от***** г.
Установява се, че придобитата от ищците сграда се намира във вътрешната част
/в дъното/ на имота и притежава статут на историческа недвижими културна ценност.
Съгласно констативен протокол по чл. 1**, ал.1, т. 1 от ЗКН на Министерство на
културата, издаден от ГД „ Инспекторат за опазване на културно наследство“, при
оглед на място на 17.08**018 г. сградата „Бивш съюзен дом“ на Съюза на българските
индустриалци с идентификатор ************* е демонтирана, като в имота са
останали каменни основи, тухлени зидове в сутерена, подовата конструкция между
сутерена и първи етаж на сградата, външна носеща страна откъм УПИ *****. Видно от
наказателно постановление № РД **1-03/06.****019 г. на Директора на Дирекция
„Общински строителен контрол“, при проверка, извършена на 10.10**018 г. сградата е
изцяло премахната над ниво терен и са запазени само част от северозападната стена
към УПИ ***** и югозападната стена към УПИ ***. Според събраните гласни
доказателства на св. В., към момента сградата е съборена, като са запазени около 50 см.
от нея.
Не е спорно и се установява от представените нотариални актове в периода от
1968 г. до***** г. и скици от АГКК, че от външната част на имота с идентификатор №
*********** с лице на /улица/ е била построена сграда с идентификатор №
***********.1. От приобщените писмени доказателства – нотариални актове на
собствениците на самостоятелни обекти в тази сграда и архитектурия проект се
установява, че е била построена след 1954 г. върху държавен недвижим имот с площ от
около 915,50 кв.м., съставляващо УПИ **-** и УПИ Х****. Видно от нотариалните
актове, етажните собственици са придобили самостоятелните си обекти, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, но не и от
самото място.
Между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът ограничава и забранява достъпа на ищците до
процесния имот за извършване на строително-монтажни работи / протокол от съдебно
заседание от 11.10****3 г. /. Видно от телепоща от**0.07****2 г., неоспорена от
ответната страна, адресирана до ищците в отговор на отправена от последните покана,
етажните собственици чрез упълномощено лице са заявили, че забраняват навлизането
или преминаване на нечленове на ЕС и в частност на семейство Г.и, техни работници
или съконтрахенти в сградата, като и навлизане на строителна техника и материали.
От събраните гласни доказателства по делото на св. В., св. Ш. и св. Х., които
настоящият състав кредитира като логични, последователни и допълващи се от
събрания по делото доказателствен материал се установява, че достъп до вътрешната
част на дворното място се осъществява единствено чрез прохода под жилищната
сграда на ЕС, който е ограден от две страни с метални врати, които се заключват с
ключ, а от около месец с чип. От разпита на св. Х. се установява, че преди е имало
достъп до вътрешната част на дворното място и от /улица/ и /улица/, но към настоящия
2
момент единствения подход към дворното място е откъм /улица/, което се сочи и от св.
Х.. По данни от разпитаните свидетели, вратите се заключват. Св. В. установява, че
като представител на сем. Г.и е искал достъп до имота от управителя на ЕС, но такъв
му бил отказан, впоследствие искал и ключ от домоуправителя на ЕС, но също му бил
отказан. Разпитаните свидетели /Ш. и Х./ заявяват, че не са виждали от няколко години
Г.и, като си спомнят, че преди години са извършвани СМР в имота им. Св. Ш., живуща
на адреса от 19** г. сочи, че дворното място не се ползва от е.та с..
От приетото в производството заключение на СТЕ, което съдът кредитира при
преценката му по чл.**** ГПК като компетентно, обективно и безпристрастно, се
установява, че за осъществяване на достъп до имота, предмет на исковата молба,
поземлен имот *********** има два алтернативни варианти: 1. чрез предоставяне на
ищците на два броя ключове от всяка врата или**. чрез демонтаж на двете метални
врати.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Искът по чл. 109 ЗС предоставя защита срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на с., което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или
пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение
от неговия собственик. В ТР № 4***** на ОСГК на ВКС е посочено, че за уважаване на
иска по чл. 109, ал. 1 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, че върху
този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, а също, че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца
пречки за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са
недопустими е конкретна по всяко дело.
По делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че е
преграден достъпът на ищците до собствения им недвижим имот с идентификатор №
***********, чрез два броя метални врати, поставени в началото и края на прохода под
жилищна сграда на ЕС с идентификатор № ***********.1. Като собственици на
недвижимия имот/макар и сградата в дъното на имота да е съборена/, ищците имат
права на владение, ползване и разпореждане с имота. Правомощието владение е най-
характерният и съществен елемент от съдържанието на единното субективно право на
с.. То е правото на собственика да упражнява, чрез съответни материални действия,
фактическа власт върху вещта. Упражняването му, лично или чрез трето лице, е
предпоставка за пълноценно реализиране и на другите правомощия на собственика.
Затова лишаването на титуляра от правната възможност да осъществява фактическата
власт върху вещта е сериозно посегателство върху неговото право на с.. / така в
мотивната част на ТР № 3/****0 г. на ВКС/. Ирелевантни са доводите на ответника, че
достъпът се забранява от ЕС само за извършване на строително-монтажни работи, като
ответникът се позовава на липса на строителни книжа у ищците. Този довод не е
относим към настоящия спор, доколкото независимо дали имат издадено разрешение за
строеж или не, ищците са собственици на поземления имот и имат право на достъп до
имота си.
Неоснователно се явява възражението, че етажните собственици са придобили
по давност правото на строеж върху целия имот, считано от построяване на сграда №
***********.1. Сградата е построена върху държавно дворно място, съставляващо
парцели ** и X* в кв. 455, цялото с площ от 915,50 кв.м. в местността *********** / вж
нотариален акт № ** от**006 г., договор за продажба от 15.10.1968 г. и др./. Етажните
3
собственици са придобили единствено съответстващите на притежаваните от тях
самостоятелни обекти в сграда № ***********.1 идеални части от право на строеж,
предвид обстоятелството, че недвижимият имот, върху който е построена тази сграда е
бил държавен. Това е така, защото съгласно чл. 63, ал. 1 ЗС, ограниченото вещно право
на строеж включва в себе си правото на титуляра си да построи сграда върху чужда
земя и да я държи върху терена. Законът не допуска сградата да принадлежи на едно
лице, а правото да бъде построена нова сграда, ако старата погине - на друго, освен ако
в акта за учредяване изрично не е предвидено, че ако постройката погине, правото на
строеж се погасява (чл. 66, ал.** ЗС) - т. е. само собственикът на терена ще има
правото да го застроява. В тяхна полза не е учредено, нито учредявано право на строеж
за изграждане на друга сграда. Освен това, по делото от събраните гласни
доказателства се установи, че е.та с. не е ползвала дворното място, т.е. не е
упражнявала фактическа власт върху имота. В допълнение на горното, в периода, през
който недвижимият имот върху който е построена сградата на е.та с. е бил държавен е
действала забраната съгласно чл. 86 ЗС вр. § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС (§ 1, ал. 1 от ЗД на ЗС,
обявена за противоконституционна с Решение № 3 от**4.******2 г., обн. в ДВ бр. 18
от 04.03****2 г.) за придобИ.не по давност на вещни права върху държавна/общинска
земя. Ето защо, съдът приема това възражение за неоснователно.
Установено е, че вратите в началото и края на прохода под жилищната сграда на
ответника се заключват, без да е предоставен ключ на ищците, а този достъп е
единственият подход към имота на ищците. При тези данни следва да се приеме, че са
налице неоснователни действия на етажните собственици, които създават на ищците
пречки да упражняват правото си на с. в неговия пълен обем. Искът в частта, с която се
иска достъп до сграда, която е съборена чрез премахването на вратите, които служат за
обезопасяване на имота следва да бъде отхвърлен. Основателно се явява евентуалното
искане на ищците да бъдат осъдени ответниците да предоставят на ищците ключ за
двете метални на прохода за достъп до собствения им недвижим имот, поради което в
тази част искът следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищците претендират по 600 лева всеки от тях за адвокатско възнаграждение,
заплатени съгласно договори за правна защита на л. **1 и л. **2 от делото, 400 лева –
депозит за СТЕ и 50 лева – държавна такса. Цената на иска, определена на осн. чл. 70,
ал. 3 ГПК според СТЕ е в размер на**40 лева. Ответникът не е направил възражение за
прекомерност. Ето защо, разноските следва да бъдат присъдени в пълния претендиран
размер.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС собствениците на сграда в режим на Е. с.,
находяща се в /адрес/ с идентификатор ***********.1, представлявана от В. В. П. да
преустановят неоснователните действия, с които пречат на С. Е. Г., ЕГН ********** и
П. Л. Г., ЕГН ********** да осъществяват достъп до собствения им недвижим имот с
идентификатор № ***********, находящ се в /адрес/, като задължава собствениците на
сграда в режим на Е.та с., находяща се в /адрес/ да предоставят на ищците ключ от
двете врати в началото и края на прохода под жилищна сграда ***********.1,
находяща се в /адрес/, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 109 ЗС,
предявен от С. Е. Г., ЕГН ********** и П. Л. Г., ЕГН ********** срещу собствениците
на сграда в режим Е. с., находяща се в /адрес/ с идентификатор ***********.1, да
преустановят неоснователни действия, с които пречат на ищците да осъществят достъп
до сграда ************* чрез премахване на двете врати в началото и края на прохода
4
под жилищна сграда ***********.1, находяща се в /адрес/.
ОСЪЖДА собствениците на сграда в режим на Е. с. , находяща се в /адрес/, с
идентификатор ***********.1, представлявана от В. В. П. да заплати на С. Е. Г., ЕГН
********** и П. Л. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 450 лева – държавна такса и
депозит СТЕ, както и по 600 лева на всеки от тях за адвокатско възнаграждение за един
адвокат за исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5