№ 540
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Елена Д. Чаушева
в присъствието на прокурора В. Ал. Д.
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100604052 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 21.04.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 3734/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107-ми състав, подсъдимият ЮЛ. Г. М. е
признат за невинен в това, че на 03.03.2017 г. в гр. София, ж.к. „Студентски град“, бул.
„Акад. Борис Стефанов“, в заведение „Гепи“ нанесъл удар с чаша, държейки я в ръка, в
областта на лицето на В.А. В., в резултат на което му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана на дясната скулна област и дясната буза, което му
причинило обезобразяване на лицето, поради което и на основание чл. 304 от НПК е
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 4,
вр. ал. 1 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест, с който се
иска отмяна на съдебния акт като неправилен – последица от опорочена оценка на
доказателствените източници в частта относно приетото от СРС, че отсъстват доказателства
относно участието на подсъдимия в инкриминираното деяние. В тази връзка се посочва, че
неправилно са игнорирани показанията на разпитаните по делото свидетели, както и
показанията на пострадалия, който е дал подробно описание на извършителя и го е
разпознал в хода на досъдебното производство. Прави се искане за постановяване на
осъдителна присъда спрямо подсъдимото лице, като му бъде наложено справедливо
наказание.
Постъпила е и въззивна жалба от частния обвинител В.В. чрез повереника му, в
която бланкетно се сочи неправилност на първоинстанционната присъда.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд
е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели
и вещи лица.
1
В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура
поддържа протеста и счита, че са налице основания за отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал се установява по
несъмнен начин съпричастността на подс. Ю.М. към извършване на престъплението, по
което е обвинен. Предлага на подсъдимото лице следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което да бъде отложено за
срок от три години на основание чл. 66 от НК.
Повереникът на частния обвинител поддържа казаното от прокурора към СГП.
Счита, въпреки липсата на преки доказателства, че е житейски логично именно подсъдимият
да е извършител на процесното деяние, доколкото на местопроизшествието не е имало
други лица освен подсъдимия и пострадалия. Прави искане за отмяна на атакуваната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказанието, предложено от
представителя на прокуратурата.
Защитникът на подсъдимия оспорва протеста и жалбата като неоснователни и
споделя доводите на първоинстанционния съд, с които е оправдан подзащитният му.
Изтъква, че ЧО В. четири пъти съобщава четири различни версии за процесните събития,
като първите два пъти категорично заявява, че не знае кой го е ударил и че се е самонаранил.
Обръща внимание, че останалите свидетели не са видели нищо, а св. Д. заявява, че пострадал
по-скоро е подс. М. отколкото ЧО В.. Защитникът пледира за потвърждаване на атакуваната
присъда, с която подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение.
В своя защита подс. Ю.М. поддържа казаното от защитника си и посочва, че не е
удрял В.. В последната си дума подсъдимото лице моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивните протест и жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание
от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира следното.
Протестът и жалбата са подадени в законоустановения срок, от надлежно
легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което са допустими.
Разгледани по същество протестът и жалбата са неоснователни.
Подсъдимият ЮЛ. Г. М. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български
гражданин, неженен, с висше образование, трудово ангажиран, неосъждан.
На 03.03.2017 г. около 06:00 часа св. В.В. заедно със св. И.Б., М.М. и неустановено
момиче отишли в заведение „Гепи“, находящо се в гр. София, ж.к. „Студентски град“, бул.
„Акад. Борис Стефанов“, където се настанили на маса в средата. Преди това били в нощно
заведение, където св. В. консумирал алкохол. След като отишъл в заведение „Гепи“
последният продължил да пие алкохолни напитки. В заведението се намирали много хора,
сред които познати на св. В. – свидетелите И.М., С.А. и работещият като барман в
заведението – св. Д.Н.. Там бил и подс. Ю.М., който седял на маса със свой приятел – св. Е.
Д.. Подс. М. също консумирал алкохолни напитки. На маса в дъното седели и свидетелите
С.С. и М.И..
След известно време св. В.В. и подс. Ю.М. започнали да разговарят помежду си,
като били прави в близост до масата, на която седяла компанията на св. В.. Малко след това
настъпила суматоха в заведението, вследствие на която била счупена дървената преграда,
която била в центъра на помещението, както и чинии, чаши и стол. Св. В. бил ударен в
областта на лицето със стъклена чаша по дясната буза, която била срязана, и от раната
започнало да тече значително количество кръв. Подс. М. бил бутнат на земята и му бил
нанесен побой от неустановени лица. Докато бил на земята, подсъдимият порязал ръката си.
2
По някое време св. В.В., докато седял на стол, получил удар отзад, който попаднал в задната
част на главата и гърба му.
След като видял настъпилия конфликт, св. Д.Н. натиснал паник бутона под бара и
на мястото на инцидента се отзовали служители на СОТ.
Впоследствие подс. М. и св. Д. напуснали заведението, като подсъдимият бил приет
за лечение и опериран във връзка с нараняването на ръката си в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“.
На мястото на инцидента била повикана линейка на спешен телефон 112, която
много се забавила, с оглед на което св. И.Б. повикал такси и придружил св. В.В. до УМБАЛ
„Св. Анна“ АД, където последният бил приет за лечение на същата дата и бил изписан на
06.03.2016 г.
На местопроизшествието дошли полицейски служители към 07 РУ – СДВР, които
установили присъстващи лица, на които по-късно били снети сведения за случилото се.
По време на разглежданите събития св. В.В. получил следните травматични
увреждания:
- разкъсно-контузна рана на дясната скулна област с размер 4 см с W-образна форма,
без дефицит в кожа и подкожие;
- разкъсно-контузна рана на дясната буза с размер 10 см, на нивото на устния ъгъл, с
хоризонтален ход и Z-образна форма, без тъканен дефицит, ангажираща кожа, подкожие,
фасция, мускул на бузата до мастното тяло;
- разкъсно-контузни рани в лявата теменно-тилна област на главата;
- травматични порезни рани в дясна подочна област, успоредно и на 0,5 см под
долния орбитален ръб в дясно с размери 3 см, линеен ход и гладки ръбове, обхващащи кожа
и подкожие;
- травматични порезни рани по гърба на носа с размери 1 см, линейно-кос вървеж и
дълбочина и подкожие без дефицит;
- травмиране на очната ябълка вдясно с разкъсна рана на склерата и намаление на
зрението.
Подс. Ю.М. получил следното травматично увреждане: нараняване на четвърти
пръст на лявата ръка, определено като порезна рана. В дълбочина на тази рана освен меки
тъкани (кожа и подкожие) са срязани собствения дигитален радиален нерв и частично
сухожилието на мускула сгъвач на четвърти пръст, като раната е била разположена по
дланната повърхност на ръката.
Св. В.В. е психично здрав и при него е налице психична годност за даване на
свидетелски показания. Психичното му състояние не се явява пречка за неговото участие
във всички фази на наказателното производство. По време на инкриминираните събития св.
В. се намирал в състояние на обикновено (просто) алкохолно опиване средна степен.
Подс. Ю.М. е психично здрав и при него е налице психична годност за даване на
обяснения, в случай че желае. Към инкриминираната дата е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като не е бил в състояние на
физиологичен или патологичен афект. По време на разглежданите събития е бил в
състояние на субклинична степен на алкохолно опиване, като базовите му психични
годности не са били повлияни.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно
съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал: гласни
доказателствени средства: обясненията на подсъдимия ЮЛ. Г. М. (л. 113 от съд. д.) и
показанията на свидетелите В.А. В. (л. 52-53 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК – л. 28-29, 30, 31 и 51-52 от ДП), Д. Т.Н. (л. 53-54 от съд.
д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – 33-34 от ДП), С.С.С.
3
(л. 54-55 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – 35-
36 от ДП), С.Л.А. (л. 70-71 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр, ал. 1, т. 2,
пр. 2 от НПК – 41-42 от ДП), Е. Т. Д. (л. 82-83 от съд. д.), М.А.И. (л. 83-84 от съд. д., вкл.
приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – 39-40 от ДП),
И.Й.М. (л. 97-98 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр, ал. 1, т. 2, пр. 2 от
НПК – 45-46 от ДП), М.Б.М. (л. 98-99 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр,
ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК – 47-48 от ДП), И.Ж.Б. (л. 99 от съд. д., вкл. приобщените на
осн. чл. 281, ал. 5, вр, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – 49-50 от ДП), писмени доказателства и
доказателствени средства: справка за съдимост на подс. Ю.М. (л. 16, 106 от съд. д., л. 133,
135 от ДП), епикриза от УМБАЛ „Света Анна“ АД (л. 27 от съд. д.), съдебномедицинско
удостоверение № 174/2017 г. (л. 28-29 от съд. д., л. 66-68 от ДП), съдебномедицинско
удостоверение № 6/2017 г. (л. 30-31 от съд. д., л. 69-70 от ДП), протокол за разпознаване на
лица и предмети от 18.04.2018 г. ведно с фотоснимки (л. 53-54 от ДП), писмо от УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД ведно с медицинска документация (л. 76-89 от ДП), експертна справка
№ 200/2017 г. (л. 93-94 от ДП), личностна характеристика на подс. Ю.М. (л. 170 от ДП),
веществени доказателствени средства: оптичен носител с надпис: „Гепи“ – 03.03.2017 г.
06:30 ч. – 07:30 ч.“ (л. 95 от ДП), способи на доказване: съдебномедицинска експертиза по
писмени данни (л. 56-61 от ДП), съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 72-75
от ДП), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза от 15.05.2018 г. (л. 97-
103 от ДП) и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза от 13.01.2019 г.
(л. 172-178 от ДП).
Въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената съвкупност не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Извършеният от СРС анализ на
доказателствата напълно се подкрепя от настоящата инстанция. При установяване на
решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс.
Ю.М., контролираният съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност,
вследствие на което е формирал логически верен извод, че авторството на подсъдимия не се
доказва по несъмнен и категоричен начин.
Първоинстанционният съд обосновано е заключил, че извън показанията на ЧО
В.В., дадени в хода на съдебното следствие и частично от досъдебното производство, не са
събрани други обвинителни доказателства, въпреки че са разпитани осем свидетеля, вкл. от
компанията на св. В..
На първо място, първостепенният съд е анализирал подробно показанията на ЧО
В.В., като правилно е установил, че същите съдържат сериозни противоречия и е отчел
надграждане в изложеното от него при всеки следващ разпит, поради което обосновано не
им е дадена вяра.
В първия си разпит от 03.03.2017 г., осъществен няколко часа след
инкриминираните събития, св. В. посочва, че докато бил седнал, някой го ударил по главата,
като ударът бил отпред и заявява, че не видял с какво и кого го удря, след което последвал
втори удар, но отново заявява липса на спомен какво точно се е случило. Излага, че
вследствие на удара в главата изпитал болка в бузата и окото си и потекла кръв. В този
разпит свидетелят е категоричен, че не може да даде описание на нападателите си, не е
видял и не може да разпознае кой и с какво са го ударили. След това във втория си разпит от
14.03.2017 г. св. В. излага твърдения, че е употребил алкохол около 400-500 мл. за цялата
вечер и че има спомен, че някой го ударил с нещо откъм гърба му, но отново заявява, че не
може да посочи причината за възникването на инцидента, нито да разпознае лицето, което го
ударило. Както е обърнал внимание и първоинстанционният съд, прави впечатление, че в
първите си два разпита св. В. не е посочил да е бил удрян в лицето с чаша и проявява липса
на знание кой, защо и с какво му е нанесъл удар.
В третия разпит от 27.07.2017 г. св. В. отново заявява, че няма ясни спомени за
случилото се, тъй като употребил голямо количество алкохол и се чувствал пиян и замаян. В
показанията си заявява, че си е говорил с мъж, който го бил прегърнал от лявата страна, като
4
били прави до масата, на която седял. Посочва, че както си говорели той го ударил със
стъклена чаша в лицето, но не са му ясни спомените и не е напълно сигурен. След това
заявява спомен, че седял на стол и тогава получил удар в главата, отзад откъм гърба му, но
не видял кой и с какво го ударил. В тези показания св. В. посочва, че не може да посочи
последователността на събитията – дали първо е ударен с чаша в лицето или първо е ударен
в главата, като според него две различни лица са му нанесли тези удари. Едва в този разпит
за първи път излага несигурни твърдения, че е бил ударен с чаша в лицето и че може да даде
описание на мъжа, който мисли, че го е ударил, като от други хора в заведението научил, че
е ударен със стол, като той не е видял самия удар, а само го усетил.
В четвърти разпит, проведен около година след инцидента – 18.04.2018 г.,
непосредствено преди процесуално-следствените действия по разпознаване, св. В. отново
посочва, че няма много ясни спомени относно самия инцидент, тъй като бил пиян и замаян.
След това заявява, че въпреки че алкохолът е пречка за достоверността на неговите
възприятия, би могъл да разпознае лицето, което му е нанесло телесни увреждания. Твърди,
че нанесената му рана в областта на окото била посредством чаша, а по отношение на удара
в областта на главата, заявява, че не знае с какво е бил ударен, тъй като няма много ясни
спомени. И в тези показания свидетелят заявява, че не може да каже дали първо е ударен в
лицето или в главата, както и дали едно и също лице му е нанесло тези удари, като посочва,
че почти е сигурен, че първо е бил ударен с чаша, а след това със стол. След това по време
на процесуално-следствените действия по разпознаване ЧО В. е посочил подсъдимия като
лицето, което го е ударило с чаша на инкриминираните време и място.
Вече в разпита си в хода на първоинстанционното съдебно следствие ЧО В.
категорично заявява, че подсъдимият е лицето, което го ударило с чаша в лицето. Посочва,
че след това седнал на маса и усетил много силен удар с твърд предмет в тила отзад отляво,
като за първи път съобщава, че при този удар е загубил съзнание. В разпита си пред СРС
свидетелят твърди, че употребил около 300 мл. алкохол за цялата вечер – значително по-
малко количество от това, което заявява в разпита си от 14.03.2017 г.
След извършен собствен анализ на показанията на св. В. настоящият съдебен състав
изцяло се солидаризира с крайния извод на първостепенния съд, че същите не са надежден
източник на информация досежно стеклите си събития и по-конкретно относно това дали
подсъдимият му е нанесъл удар с чаша в лицето или какъвто и да било удар. Както е
обърнал внимание и СРС, налице е липса на последователност и съществени противоречия в
изложеното от св. В.. В първите си два разпита свидетелят е категоричен, че не знае кой и с
какво го е ударил, като дори не съобщава за удар с чаша в лицето му. В следващите два
разпита свидетелят заявява колебание и несигурност, че бил ударен и с чаша в лицето и
може да разпознае извършителя. В последните два разпита от досъдебната фаза заявява
колебание и досежно последователността на твърдените удари – дали първо е ударен с чаша
или със стол. Едва в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетелят проявява
категоричност, че именно подсъдимият е лицето, което го ударило с чаша в лицето. С оглед
на изложеното, въззивният съд не даде вяра на показанията на ЧО В., тъй като освен че
съдържат сериозни противоречия, ясно личи тенденцията за надграждане с течение на
времето, като същите не намират подкрепа и в останалия събран и проверен по делото
доказателствен материал.
На следващо място, въззивният съд подложи на критичен анализ и показанията на
св. М.М. и подобно на СРС установи, че изложеното от него в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, че подс. Ю.М. е ударил с чаша в лицето ЧО В.В. и чашата се счупила, не
следва да бъде кредитирано. Последното противоречи на показанията на свидетеля от
досъдебното производство, които са прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр, ал. 1, т. 1 и т. 2,
пр. 2 от НПК, и не намира подкрепа в останалите доказателства. В хода на досъдебното
производство св. М. заявява категорично, че не е видял дали някой е ударил ЧО В. или той
да е удрял някого. След прочитане на тези показания от първостепенния съд, свидетелят
посочва, че поддържа именно тях и заявява, че може и да не е видял удар с чаша, а всички в
заведението казали, че подсъдимият е ударил ЧО В., т.е. контролираният съд правилно е
5
установил, че тези обстоятелства не са възприети лично от него. Настоящият съдебен състав
кредитира показанията на свидетеля в останалата им част, а именно, че на процесните време
и място възникнал конфликт, при който ЧО В. получил нараняване на бузата си, доколкото
кореспондират както с показанията на свидетелите Н., А. и Б. в тази насока, така и със
заключението на СМЕ по писмени данни и медицинските документи, касаещи
нараняванията на ЧО В..
Въззивният съд анализира и показанията на св. И.Б., който е приятел на ЧО В. и се
намирал в близост до него по време на процесните събития, от които се потвърждава, че
подс. М. и ЧО В. са разговаряли прави. След това св. Б. е възприел св. В. на земята в кръв с
разцепена буза, но не е възприел лично нито как е получил това нараняване, нито от кого,
т.е. показанията му не допринасят за изясняване механизма и авторството на процесното
деяние. СРС обосновано е установил, че от показанията на св. Б. се изяснява, че друго лице,
а не подсъдимият, е замахвал да удари със стол ЧО В..
По-нататък, настоящата инстанция кредитира показанията на св. И.М., от които се
установява, че на процесните време и място след възникване на суматохата, същият се
обърнал и видял ЧО В. на земята, а около него имало поне двама човека, които не уточнява
кои са били, като в този момент св. В. бил ударен със стол. Св. М. е категоричен, че не е
виждал подсъдимия да удря св. В., като твърди, че е видял единствено удар със стол спрямо
В., но не и с чаша.
Въззивният съд анализира и показанията на св. Е. Д., който е бил с подс. Ю.М. по
време на инкриминираните събития и им даде вяра, доколкото кореспондират с останалите
гласни доказателствени средства и заключението на СМЕ и медицинската документация, от
която се изяснява травмата на дланта, получена от подсъдимото лице. По отношение на
процесните събития св. Д. е възприел, че подс. М. и ЧО В. пиели алкохолни напитки и си
говорели, след което подсъдимият паднал на земята заедно с частния обвинител, тъй като го
ударили, вследствие на което подсъдимия си срязал ръката. Св. Д. твърди, че не видял
конкретно кой е ударил подсъдимия, но посочва, че били лица от компанията на частния
обвинител, в каквато насока са и обясненията на подсъдимото лице. Св. Д. е категоричен е,
че не е виждал удари с чаша или стол и не знае каква е причината за възникване на
конфликта.
Настоящият съдебен състав се довери и на показанията на св. Д.Н., който
потвърждава съобщеното от останалите свидетели, че около 07:00 часа на процесната дата е
възникнал конфликт между две компании, като паднала дървена преграда, която била в
средата на заведението. Св. Н. лично е възприел, че подсъдимият бил бутнат на земята и
няколко лица го удряли, а след това бил съборен на земята втори път. Свидетелят е
констатирал и срязаната буза на ЧО В., но е категоричен, че не е видял как и от кого е
получил това нараняване.
От показанията на свидетелите С.С. и М.И. се потвърждава, че на инкриминираните
време и място е настанала суматоха в заведението, но не са видели почти нищо, а след това
са констатирали единствено петната от кръв по пода на заведението и пред него. В тази
насока са и показанията на св. С.А., който по време на развилия се инцидент се намирал в
тоалетната на заведението и след като се върнал видял, че повечето хора били излезели пред
заведението, където видял и ЧО В., който имал кръв по лицето си, но не е видял как и от
кого е получил нараняването. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд е направил
обоснован извод, че показанията на тези трима свидетели не спомагат за изясняване
предмета на делото.
И не на последно място, правилно са анализирани обясненията на подс. Ю.М.,
съобразявайки тяхната двойствената природа като средство за защита, но и като важно
гласно доказателствено средство, въз основа на който анализ е достигнал до правилен извод,
че същите не се опровергават от събрания и проверен доказателствен материал. Посоченото
от подс. М. обстоятелство, че докато си говорел с ЧО В. някой го бутнал, паднал на земята и
си порязал ръката намира доказателствена опора както в показанията на свидетелите Д. и Н.,
6
така и в заключението на СМЕ и приложената по делото медицинска документация от
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Подсъдимият категорично заявява, че не е удрял ЧО В.
нито с чаша, нито със стол, като тези твърдения не се опровергават от събраната по делото
доказателствена съвкупност.
От заключението на СМЕ по писмени данни (л. 56-61 от ДП) се установяват
получените от ЧО В.В. травматични увреждания. По отношение на установените
наранявания в областта на дясна скула, дясна буза и дясна слепоочна област на главата е
направен извод, че са получени в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и
могат да се причинят от удари с такива предмети с изпъкващи неравности – ръбове по
удряща повърхност, какъвто е стол. С въздействие на такъв предмет от удар се обяснява и
травмата на дясна очна ябълка, нарушаваща целостта на склерата й. Раните в областта под
долния орбитален ръб вдясно и по гърба на носа са инцизионни, т.е. с признаци на порезни,
с оглед на което е направен извод, че се дължат на предмет с остър режещ ръб, както може
да бъде парче/та стъкла от счупена чаша. Констатираните травматични увреждания
реализират медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. При проведен съдебно-медицински преглед е установено, че белезите от рани са
добре видими, като тези в лицевата област, дори и да претърпят промяна в цвета, не мога да
се самоизлекуват, а могат да претърпят евентуални корекции по оперативен път. На базата
на описанието на раните и последиците от тях – белези, които са постоянни (за цял живот) е
прието, че от тях са реализирани медицинските критерии на медико-биологичния признак
обезобразяване на лицето. По отношение нараняването на дясната очна ябълка експертното
заключение изяснява, че реализира критериите на медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на СМЕ по писмени данни (л. 72-75 от ДП) се изясняват
травматичните увреждания, които подс. Ю.М. е получил по време на процесните събития.
От заключението се потвърждава, че установените наранявания се дължат на действието на
предмет с остър режещ ръб, какъвто може да бъде парчета стъкло от счупена чаша, като
механизмът на получаване на уврежданията е при падане с подпиране на ръка върху
парчетата стъкло, каквито данни е съобщил подсъдимият. Травматичните увреждания на
подсъдимия реализират медико-биологичния признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
От заключенията на двете изготвени в хода досъдебното производство КСППЕ се
изяснява, че подс. М. и ЧО В. са психично здрави и по време на инкриминираните събития
са били в състояние на обикновено алкохолно опиване.
Настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция, кредитира като
обективно и компетентно изготвени заключенията на изготвените по делото експертизи,
като не установи необходимост същите да бъдат коригирани или допълвани и не намира
основание да се съмнява в професионалната подготовка или добросъвестността на
изготвилите ги експерти.
Останалите доказателствени източници не съдържат значими противоречия
помежду си, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него
фактическа обстановка, първоинстанционният съдът правилно е извел правните си изводи,
че липсват доказателства за осъществен от подс. Ю.М. състав на престъпление по чл. 129,
ал. 2, пр. 4, вр. ал. 1 от НК, който извод се споделя и от въззивната инстанция.
Преценявайки доказателствените материали по делото, контролираният съд
законосъобразно е приел, че участието на подс. М. в престъплението, за което е обвинен, не
е доказано безусловно и категорично така, както се изисква от процесуалния закон. В
процесния случай не са налице преки доказателства, нито верига от косвени доказателства,
водеща до единствено възможния и убедителен извод за участието на подсъдимия в
нанасянето на инкриминираните телесни увреждания на ЧО В.. По същество твърденията на
7
прокурора от СРП съставляват една от възможните, но не единствена хипотеза за
изясняване въпроса за авторството на деянието.
Тежестта за доказване лежи върху държавното обвинение, което не успя да наведе
такива доказателства, подкрепящи по безсъмнен и категоричен начин съпричастност на
подсъдимия към авторството на престъплението. Истината като отражение на външно
проявени човешки действия винаги е обективна и конкретна, а не вероятна и възможна.
Съгласно константната практика на ВКС в наказателния процес е допустимо изграждането
на всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването, но правно значение
имат само онези, които са проверени и подкрепени с конкретни и безусловни доказателства.
Едва тогава хипотезата губи характера си на предположение и се превръща във фактология
на престъплението. При липсата на такива доказателства хипотезата за вероятна
съпричастност на подсъдимия остава едно от възможните предположения за събитието на
престъплението и не може да обуслови постановяването на осъдителна присъда.
Въз основа на изтъкнатите съображения СРС законосъобразно и обосновано на
основание чл. 304 от НПК е признал подс. Ю.М. за невинен и го е оправдал по повдигнатото
му обвинение.
С оглед изхода на делото правилно районният съд е постановил, че направените
разноски по делото следва да останат за сметка на държавата.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314
от НПК цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва да
бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.04.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 3734/2019 г.
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да се
съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8