Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 27.04.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Евгения Русева,
като разгледа докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 925 по
описа за 2019 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „***“
ЕАД гр. София, подадена чрез пълномощника юрк. Т. К., срещу решението на
Левченски районен съд от 30.07.2019 г., постановено по гр.д. №840/2018 г., с
което е отхвърлен предявения от дружеството по реда на чл. 422 от ГПК
установителен иск срещу С.И.Х.,***, за установяване, че ответницата дължи на
ищеца сума в размер на 531,57 лв., представляваща неплатена главница по договор
за потребителски кредит CREX – 10398259
ОТ 18.10.2013 г. и сума в размер на 250,35 лв., представляваща законна лихва за
забава върху непогасената главница за периода 21.11.2013 г. до 07.08.2018 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 314/24.08.2018 г., по гр.д. № 583/2018 г. по описа на Районен съд
– Левски. В жалбата са изложени оплаквания за неправилни изводи на решаващия
съд относно уведомяването на длъжника за извършената цесия на вземането, като е
цитирана и съдебна практика. Претендира се отмяната на обжалваното решение и
уважаване на исковата претенция, както и присъждане на сторените деловодни
разноски.
В представения писмен отговор на
жалбата ответницата по същата С.И.Х. оспорва нейната основателност, чрез
назначения й особен представител по делото адв. А.А. *** и моли окръжния съд да
потвърди обжалваното решение.
Жалбата е подадена в предвидения от закона
преклузивен срок и от надлежна страна в процеса, с оглед на което разглеждането
й е процесуално допустимо.
С оглед правомощията на въззивната
инстанция, визирани в чл. 269 от ГПК, и доколкото предмет на обжалване е
решението на районния съд, с което е отхвърлен предявения от въззивника-ищец
установителен иск, настоящият съдебен състав намира, че така постановеното
съдебно решение от Левченски районен съд е недопустимо.
От данните по делото е видно, че
първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на част от вземането, присъдено в полза на
ищеца „***“ ЕАД гр. София със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника С.И.Х.,
която заповед е издадена на 24.08.2018 г. по ч.гр.д. № 583/2018 г. по описа на
Левченски районен съд.
Тъй като заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заповедният съд е дал
указания на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението. На заявителя е било указано
също така в едноседмичен срок след изтичане на срока за предявяването на иска
да представи доказателства, че искът е предявен, като в противен случай
издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.
Съобщение с тези указания на съда е
било надлежно връчено на „***“ ЕАД на 26.10.2018 г. и по делото няма данни в указанията
срок да са представени доказателства, че дружеството е предявило иск по чл. 422
от ГПК срещу посочения в заповедта длъжник.
С определение от 11.12.2018 г. по
ч.гр.д. № 583/2018 г. Левченският районен съд е обезсилил на основание чл. 415,
ал. 5 от ГПК издадената по същото дело заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№ 314/24.08.2018 г. в полза на заявителя „***“ ЕАД гр. София срещу длъжника С.И.Х.,***.
Препис от определението за
обезсилване на заповедта е бил връчен на заявителя на 20.12.2018 г. На същата
дата дружеството е изпратило молба до заповедния съд с приложен към нея препис от исковата молба,
входирана в деловодството на съда на 21.12.2018 г., въз основа на която искова
молба е било образувано гр.д. № 840/2018 г. по описа на Левченски районен съд.
При това положение искът по чл. 422 от ГПК се
явява предявен извън срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК и след като заповедният съд
се е произнесъл с определение по чл. 415, ал. 5 от ГПК, с което е обезсилил
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което за ищеца
липсва правен интерес от предявяване на установителен иск за установяване
съществуването на част от вземането по обезсилената заповед за изпълнение.
Следва да бъде посочено, че към
момента на образуване на исковото производство определението на заповедния съд
за обезсилване на издадената заповед не е било влязло в сила, но доколкото по
делото няма данни и не се твърди заявителят да е обжалвал това определение, то
фактът на последвалото му влизане в сила е следвало да бъде съобразен от първоинстанционния
съд. Предявяването на исковата претенция по реда на чл. 422 от ГПК след
произнасяне на съда със съдебен акт, с който заповедта за изпълнение е
обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, не може да санира пропуска на
заявителя да стори това в указания му срок.
В този смисъл искът е недопустим, а
като се е произнесъл по съществото на недопустимия иск по чл. 422 от ГПК,
районният съд е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване.
При този изход на процеса, разноски в
настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл.
270, ал. 3 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 147 от
30.07.2019 г. на Левченски районен съд, постановено по гр.д. № 840/2018 г., и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: