№ 2023 год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд,
ХVІ-ти
състав
в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Кипров
при
секретаря Камелия Александрова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2104 по описа за 2022
год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на И.С.И., действащ и като ЕТ „И.И.-Ч. “,
против Ревизионен акт
/РА/ № Р-03000321004213-091-001/13.05.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция
на Националната агенция за приходи /ТД на НАП/ гр. Варна и потвърден с Решение
/Р/ № 122/26.07.2022 г. на директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Варна , с който за жалбоподателя са установени задължения за данък върху доходите
на ФЛ по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2017 г., 2018 г. , 2019
г. и 2020 г. в общ размер на главницата от 10 235,44
лв. и общ размер на лихвата от 2051,84 лв. , както и задължения за данък по чл.
48, ал.2 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2019 г.
и 2020 г. в общ размер на главницата от 1337,25 лв. и общ размер на лихвата от 224,16 лв. С жалбата
са релевирани доводи за липсата на основанията по чл. 122, ал.1, т.2 и т. 7 от ДОПК за извършване на ревизия при особени случаи , за довели до неправилно
прилагане на материалния закон процесуални нарушения при установяване на фактите
относими към частта от РА касаеща установените задължения по чл. 48,
ал.1 от ЗДДФЛ, за необоснованост на РА в частта му относно установените
задължения за данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ. Иска се цялостна отмяна на РА и
присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от упълномощения адвокат А.Н. ,включително чрез представената от него
писмена защита с.д.1813/6.02.2023 год.
Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП”-Варна, чрез упълномощения юрисконсулт С. оспорва
жалбата ,моли за отхвърлянето й като неоснователа и претендира присъждане на на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 679, 45лв.
След преценка на
събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи,съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното :
І. По допустимостта на жалбата
:
РА № Р-03000321004213-091-001/13.05.2022 г. е бил изцяло обжалван по административен ред и потвърден в с решение № 122/26.07.2022 г. на
директора на дирекция “ОДОП”- Варна. Последното е било съобщено на жалбоподателя
на 24.08.2022 г., а жалбата до АС-Варна е подадена по пощата на 5.09.2022 г. –
л.16 от делото. Видно е спазването на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок за
обжалване. Същевременно,установява се,че жалбата е подадена от адресат на
оспорения РА и
при наличието на правен интерес от съдебно обжалване,поради което съдът
намира същата за процесуално допустима.
ІІ. По валидността,формата и процесуалната законосъобразност на РА :
Ревизията
обхваща задължения
на И.С.И. за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2020
г. и задължения на ЕТ “И.И.-Ч. ” за годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ за същият период. Същата е започнала
със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000321004213-020-001/26.07.2021 г., издадена от Н.И.Б.
, на длъжност “Началник сектор” в качеството си на заместник на заемащата
същата длъжност С.С. А. . Органите по приходите Н.Б. и С. А. са оправомощени да издават заповеди за
възлагане на ревизии с издадената от
директора на ТД на НАП – Варна заповед № Д-799/10.05.2021 год. С така издадената ЗВР, извършването
на ревизията е възложено на главния инспектор по приходите Р.Д.Ж. /ръководител
на ревизията/ и старши инспектора по приходите Р.И.Ш. . Определен е срок за
извършване на ревизията три месеца от датата на връчването на ЗВР ,което е било
сторено на 16.08.2021 год. Преди изтичането на определения срок е издадена от С. А. заповед за
изменение на ЗВР № Р-03000321004213-020-002/15.11.2021 г. ,с която
е определен срок за извършване на ревизията до 16.12.2021 г. От същият орган по
приходите е издадена следваща заповед за изменение на ЗВР № Р-03000321004213-020-003/15.12.2021
г. ,като с нея е определен срок за
завършване на ревизията до 14.01.2022 год. Последната издадена от С. А. заповед
за изменение на ЗВР е с № Р-03000321004213-020-004/5.01.2022 г. , с която е
определен срок за завършване на ревизията до 16.03.2022 год. От ревизиращия
екип Р. Ж. и Р. Ш. е съставен в срока по чл.117,ал.1 от ДОПК ревизионен доклад /РД/ № Р-03000321004213-092-001/29.03.2022 г. , който е връчен на РЛ на 30.03.2022
год. На 14.04.2022 г. е подадено от ревизираното лице писмено възражение срещу
ревизионния доклад с приложени към него като писмени доказателства анекс от
10.02.2017 г. към договор за наем от 11.02.2016 г. с приложение № 2, допълнително споразумение от 10.08.2017 г. към договор за наем от 11.02.2016 г., 2 бр.
декларации от И.С.И. и документ от 4.03.2012 г. за покупка на злато. Извън
срока по чл.119,ал.2 от ДОПК е издаден от началник сектора С.С.А. и
ръководителя на ревизията Р.Д.Ж. оспореният ревизионен акт № Р-03000321004213-091-001/13.05.2022 г.
Видно е от гореизложеното,че оспореният РА е издаден от органи по приходите
разполагащи с материалната компетентност по чл.119,ал.2 от ДОПК, чийто
квалифициран електронен подпис не е бил оспорван в хода на съдебното
производство ,поради което съдът намира същият за валиден адм. акт.
Установява се ,че ревизионният акт съдържа регламентираното с разпоредбата
на чл.120,ал.1 от ДОПК съдържание,а представляващия неразделна част от него
ревизионен доклад притежава съдържанието по чл.117,ал.2 от ДОПК ,с оглед на
което съдът приема за спазена установената от закона форма.
Установено е и спазването на предвидените за процедурата срокове с изключение
на срока по чл. 119, ал.2 от ДОПК , който в случая е изтекъл на 28.04.2022 год.
По-късното издаване на процесният РА на 13.05.2022 г. обективира процесуално нарушение, което в
случая не е съществено такова и съответно не се явява основание за отмяна на РА. Възраженията на жалбоподателя за допуснати
процесуални нарушения в хода на ревизионното производство във връзка със събирането
на доказателствата и установяването на релевантните за правилното приложение на
материалния закон факти, съдът намира за неоснователни. Възраженията касаят
фактическите констатации за превишаване на разхода спрямо дохода на ФЛ,
квалифицирани като облагаем доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, като същите се състоят в това, че приходните органи не
били изследвали разполагаемите средства в началото на ревизирания период. За
установяване на тези факти органите по приходите са предприели надлежните
процесуални действия отправяйки до РЛ искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице № Р-03000321004213-040-001/5.08.2021 г. ,с
което на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК е изискано представянето на всички документи относно източниците и размера
на доходите в качеството на ФЛ. По този повод, на 6.10.2021 г. РЛ представя
единствено описаните на л.96 от преписката счетоводни регистри, фактури от наем
за 2020 г., банкови извлечения, фактури доставчици и амортизационен план за
2020 г. , които не съдържат данни за размера на разполагаемите парични средства
към началото на ревизирания период- 1.01.2015 год. Такива данни не са
представени и в срока определен с връченото на РЛ уведомление по чл. 124, ал.1
от ДОПК № Р-03000321004213-113-001/6.01.2022 год. Едва с възражението срещу РД И.
представя своя декларация носеща датата 13.04.2022 г. /л. 658 от преписката/, с
която декларира размери на разполагаеми налични парични средства към цитираните
в декларацията дати, както и документ от 4.03.2012 г. за покупка на злато.
Декларациите не са регламентирани като писмени доказателства по ДОПК, поради
което единствено представляват твърдение на РЛ за положителни и изгодни за него
юридически факти, нуждаещи се от подкрепа с регламентираните в ДОПК
доказателства. Изнесените в декларацията и документа за покупка на злато данни
са обсъдени в съответствие със служебно събраните от приходните органи
доказателства, поради което правото на РЛ за участие в ревизионното производство
не е нарушено, с оглед на което в случая не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
ІІІ. По материалната законосъобразност на РА.
ІІІ.1. Данък върху доходите на ФЛ по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ.
ІІІ.1.1 Данъчен период 2017 год.
Изложените в РА факти са за подадена от РЛ декларация
по чл. 50 от ЗДДФЛ от 30.03.2018 г. , с която са декларирани : получаване на доходи от трудови правоотношения
в размер на 11 999,46 лв., удържани осигурителни вноски в размер на
1637,75 лв. , годишна данъчна основа в размер на 10 361, 71 лв. При
формиране на общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, освен годишната данъчна
основа по чл.25, ал.1 от ЗДДФЛ от доходи от трудови правоотношения по ГДД на ФЛ
в размер на 10 361,71 лв. ,
органите по приходите са включили и данъчна основа по чл. 122, ал.4 от ДОПК
в размер на 15 559,43 лв. , като по
този начин е определена обща годишна данъчна основа в размер на 25 924,14
лв. Върху последната е изчислен данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 2 592,11 лв. , като след
приспадане на авансово внесения през годината данък в размер на 1036,17 лв. е
установен данък за довнасяне в размер на 1555, 94 лв.
Данъчната основа в размер на 15 559,43
лв. е определена във връзка с продажбата на лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № ***,
който е бил закупен от съпругата на РЛ К.Г.И.
с договор от 27.09.2016 год., сключен с „А.Е.Т. Он“. С РА е коригирана допусната в РД грешка и е
приета покупна цена на автомобила в размер на 3880, 14 лв. Посочено е в РА, че
автомобилът е придобит в условията на СИО между жалбоподателя И.С.И. и
съпругата му К.Г.И. , като на 20.04.2017
г. същият е продаден на Община Аврен за сумата от 34 999 лв. Изчислена е
разликата между приетите цена на
придобиване от 3880,14 лв. и продажна цена от 34 999 лв. , като по този
начин е определен облагаем доход по чл. 33, ал.2, т.1 от ЗДДФЛ, който за всеки
един от съпрузите е в размер на 15 559,43 лв. - ½ от 34 999 лв.
Сумата от 15 559, 43 лв. не е била включена в подадената декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ,
поради което с РА е прието за нея наличието
на основанието по чл. 122,ал.1,т.2 от ДОПК. С оглед обстоятелството, че не е изминал период от една година между
придобиването и продажбата на автомобила, то облагането на положителната
разлика по чл. 33, ал.2, т.1 от ЗДДФЛ касае
прилагане на материален закон при определяне
на годишна данъчна основа по чл.34 от ЗДДФЛ.
По делото не е налице спор относно датите
на придобиване и продажба на автомобила ,относно продажната му цена , нито за това, че приетата с РА сума от 3880,14
лв. правилно е включена в покупната цена на автомобила. Спорът е за това, че
според жалбоподателя освен сумата от 3880,14 лв. , в покупната цена следва да
бъдат включени всички извършени от него разходи, които са направени за
привеждане на автомобила в движение - за
доказване на същите по негово искане е назначена и извършена съдебно-счетоводна
експертиза с.д. 18955/19.12.2022 г. , заключението по т.2 от която посочва вида
и размера на тези разходи.
Направеното в същият смисъл в хода на
ревизионното производство възражение на РЛ не е било уважено от приходните органи
с аргумента, че цената на придобиване е документално доказаната цена по смисъла
на чл.33, ал.6,т.1 от ЗДДФЛ, която не включва сочените от РЛ разходи, тъй като
те не представляват суми платени от купувача на продавача.
Съдът намира така изложените в РА правни
изводи за съответстващи на правилното приложение на материалния закон –
документално доказаната цена на придобиване на имуществото по смисъла на чл.33,
ал.6, т.1 от ЗДДФЛ включва само документираната с договора за покупко-продажба цена,
която купувачът е заплатил на продавача плюс посочените в митническата
декларация митни сборове, в това число и ДДС. Всички останали посочени в експертизата
разходи, независимо от обстоятелството дали реално са извършени, имат последващ
придобиването характер, поради което не са част от цената на придобиване на
автомобила. Ако са извършени, тези разходи действително увеличават пазарната
стойност на процесния автомобил и в този смисъл допринасят за продаването му на
безспорната продажна цена от 34 999 лв. , но те биха били признати само в хипотезата
на чл.26 от ЗДДФЛ /облагаем доход от стопанска дейност като ЕТ/ , но не и в конкретната
хипотеза, касаеща облагаем доход на ФЛ. По причина на последното, правилно е
проведена ревизия при особени случаи на основание чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК,
съответно правилно с РА положителната
разлика между цената на придобиване в
размер на 3880,14 лв. и продажната цена в размер на 34 999 лв. е
определена като облагаем доход по чл.33, ал.2, т.1 от ЗДДФЛ в размер на 31 118,86
лв. за двамата съпрузи, предвид наличието на СИО между тях. При правилно
приложение на материалния закон тази годишна данъчна основа по чл. 34 от ЗДДФЛ ,
която за И. е в размер на ½ от 31 118,86 лв., т.е. в размер на 15 559,43
лв. е прибавена на основание чл.17 от ЗДДФЛ към годишната данъчна основа по чл.
25 от ЗДДФЛ в размер на 10 361,71 лв. , като по този начин е определена обща годишна данъчна основа в размер
на 25 921,14 лв. След прилагане на ставката от 10 % по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ, правилно с оспореният РА е установен дължим данък в размер на 2592,11 лв. от който след
приспадане на авансово внесения през година данък в размер на 1036,17 лв. е
установено задължение в размер на
главницата от 1555,94 лв. с лихва към датата на издаване на РА в размер
на 637,12 лв.
По тези съображения жалбата срещу тази част
на РА е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
ІІІ.1.2. Данъчен период 2018 год.
С РА е
приета обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 8107,22 лв. ,
включваща установено превишение на разходи над доходи в размер на 3607,22
лв. и доход по чл. 31, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 4500 лв. от
възмездно предоставяне за ползване на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ** .
След прилагане на ставката по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ към общата годишна данъчна
основа, установено е задължение за данък
в размер на главницата от 810,72 лв. и лихва към датата на издаване на РА в размер на
249,77 лв.
Изложените факти и представените
доказателства във връзка с лекият автомобил „Ауди“ не са спорни, като спорът е
относно тяхната правна квалификация. Според жалбоподателя, получените от него
суми са такива от продажба на автомобила при която облагаемия доход би следвало
да бъде определян съгласно чл.33, ал.2, т.1 от ЗДДФЛ като положителна разлика
между цена на придобиване и продажна цена.
Според приходните органи, продажба не е налице, тъй като липсва сключен
в писмена форма с нотариална заверка на подписите договор за покупко-продажба,
поради което същите суми са получени от РЛ в резултат на възмездно предоставяне
ползването на автомобила и съответно
изцяло подлежат на облагане по реда на чл. 31, ал.1 от ЗДДФЛ. Така приетият от
приходните органи облагаем доход не е бил посочен в подадената декларация по
чл. 50 от ЗДДФЛ, в която за 2018 г. е бил деклариран единствено доход от
стопанска дейност като ЕТ, поради с РА е прието наличието на основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за ревизия при
особени случаи.
Приетите от съда безспорни факти,
установени и с писмените доказателства представени от жалбоподателя за ползване
от вещото лице при извършване на назначената съдебно-счетоводна експертиза са
следните : Лек автомобил „Ауди“ е придобит от съпругата на РЛ К.Г.И. с договор от 21.02.2017 год. С нотариално
заверено на 24.07.2018 г. пълномощно, К.И. упълномощава Р.Ч. и М.Ч. да
управляват автомобила в страната и в чужбина, да представляват упълномощителя
пред посочените в пълномощното институции, да сключват от името на
упълномощителя застраховки на автомобила
и да получават застрахователни обезщетения и да плащат всички данъци, такси и
други налози за МПС. Въз основа на пълномощното автомобилът е управляван от Р.Ч.
и се е намирал в негово държане, когато е взломен на 17-18.10.2020 г. в гр. София,
за което събитие е издадено от 06 Районно управление на СДВР удостоверение от
21.10.2020 г. по досъдебно производство № 1894/2020 год. На 9.12.2020 г. е предоставено от съпрузите К.И. и И.И. ново
пълномощно на М.Ч. , включващо и правомощия за регистрация и пререгистрация на
автомобила в КАТ, за продажбата и замяната му на цена каквато упълномощената прецени. Между
упълномощителите и упълномощените е съществувала устна уговорка за сключване на
договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите след изплащане от
страна на последните на пълният размер на цената на автомобила. Плащането е
било извършвано на вноски чрез синът на двамата съпрузи Д. И., на когото през
м. юли 2018 г. са изплатени в брой 10000
лв., 8680 лв. са преведени по банков път през 2019 г. , 1272 лв. са преведени по банков път през
2020 г. и 8048 лв. са платени в брой
през 2020 год. До сключване на писмен договор за покупко-продажба с нотариална
заверка на подписите не се е стигнало, тъй като автомобилът е претърпял тотална
щета, във връзка с която К.И. подписва на 11.12.2020 г. нотариално заверена
декларация за съгласие застрахователното обезщетение дължимо от „Б.В.И.Г. “ да
бъда получено от М.Ч. .
При тези факти, с РА е прието, че към датите
на извършените от упълномощените лица плащания, включително към м.07.2018 г.
когато е получена сумата от 10000 лв. ,
собствеността върху автомобила не е била прехвърлена, съответно че съпрузите не
са загубили правото си на собственост върху него, поради което е налице
възмездно предоставяне за ползване на движимо имущество , дохода от което е
облагаем съгласно чл. 31, ал.1 от ЗДДФЛ. Прието е, че този доход е придобит на датата
на извършеното плащане в брой съгласно
чл. 11, ал.1 , т.1 от ЗДДФЛ, т.е. през посоченият в писмените обяснения на М.Ч. м.
юли 2018 год. По повод фактическото получаване на сумата от 10000 лв. от Д. И. е прието на основание чл.11, ал.3 от ЗДДФЛ, че доходът се смята за придобит от родителите на същият, т.е. от съпрузите
К.И. и И.И., с чието съгласие сумата е
била изплатена на техният син. След приспадане на нормативния разход от 10 % по
чл. 31, ал.1 от ЗДДФЛ е определен облагаем доход в размер на 9000 лв., който
предвид СИО е определен по ½ за всеки един от съпрузите, т.е. за
жалбоподателя И.И. в размер 4500 лв.
Така направените от приходните органи
правни изводи, съдът намира за съответстващи на правилното приложение на материалния
закон. Нормата на чл.144, ал.2 от З-на за движение по пътищата въвежда форма за
действителност на договорите при прехвърляне на собствеността на регистрирани
автомобили, какъвто в случая е процесния автомобил „Ауди“ с рег. № ** . Тази
форма за писмен договор с нотариална заверка на подписите очевидно не е била спазена,
при което устните уговорки между И. и Ч. са нищожни съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД, включително по отношение на третите лица каквито се явяват приходните
органи, поради което те не са в състояние да породят желания транслативен
ефект. Дори устното фактическо
договаряне за продажба , каквото съобразно представените доказателства съдът приема че действително е съществувало,
да бъде квалифицирано като предварителен договор за покупко-продажба на МПС, то
прехвърляне на правото на собственост върху процесният автомобил отново не е
налице, тъй като предварителните договори са облигационни такива по своя
характер, т.е. те нямат вещно-правен ефект ,а единствено съдържат обещание за
продажба. Съобразно тези обстоятелства, въпреки фактическото предаване на автомобила
на упълномощените лица, последните придобиват единствено държането върху него,
като видно и от съдържанието на дадените им пълномощни, правните действия за които
те са упълномощени подлежат на извършване от името на упълномощителите, които остават
действителните собственици на
автомобила. С оглед последното, упълномощените лица реално са получили
единствено ползването на автомобила, което
предвид платената от тях през м. юли 2018 г. сума в размер на 10000 лв. е възмездно такова. Съответно, получената за
това от упълномощителите сума от 10 000 лв., представлява съгласно чл.31,
ал.1 от ЗДДФЛ облагаем доход от възмездно предоставяне за ползване на движимо
имущество, който поради това, че не е бил включен в подадената декларация по
чл.50 от ЗДДФЛ представлява укрит доход, т.е. установено е наличието на основанието
по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за ревизия при особени случаи. Датата на
придобиване на дохода и съгласието на собствениците на автомобила за получаването
му от третото лице Д. И. не са спорни по делото, поради което разпоредбите на
чл.11, ал.1,т.1 и ал.3 от ЗДДФЛ, съдът намира за правилно приложени. Спор не е
налице и по отношение на обстоятелството, че автомобилът е придобит в условията
на СИО, поради което след приспадане на нормативните разходи от 10% и определяне
по този начин на размер на облагаемия доход от 9000 лв., правилно същият е
намален с ½ , като за жалбоподателя И. е определен облагаем доход по
чл.31, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 4500 лв.
По отношение на дохода в размер на 3607,22 лв.,първото повдигнато от
жалбоподателя възражение е за липсата на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.7
от ДОПК за провеждане на ревизия при особени случаи – твърди се, че наличието
на тези основания не било установено от страна на органите по приходите.
Направената от приходните органи съпоставка между доходите на РЛ и неговото
имуществено състояние е показана в
таблицата на стр.27-29 от РА /л.689-690 от преписката/, като
установеното в това отношение несъответствие в размер на -3607,22 лв.
обективира наличието на доход от неизвестен източник по смисъла на чл. 35, т.6
от ЗДДФЛ , т.е. така показаните в таблицата факти сочат именно на основанията
по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Установяването на същите действително е в
доказателствена тежест на приходните органи, както правилно е посочено в
жалбата на И..
От изложените в таблицата факти
жалбоподателят отрича размера от 356 404 лв. на наличните парични средства
в началото на данъчен период 2018 г. и
същевременно оспорва извършената компенсация от съпругата К.И. в размер на 10 633,61 лв. Като причина за
неправилното определяне на размера на наличните парични средства в брой в
началото на данъчен период 2018 г. , жалбоподателят сочи, че то било резултат и
функция от неправилното определяне на
разполагаема парична сума в размер на 5000 лв. към датата 1.01.2015 г., т.е.
към началото на целия ревизиран период – твърди се в приложената към възражението
срещу РД декларация /л.658 от преписката/, че към 1.01.2015 г. разполагаемите парични средства били в
размер на 50 000 лв., а към 1.01.2018 г. в
размер на 495 000 лв. Както бе изложено по-горе, преди да бъде връчено
на 6.01.2022 г. уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК до РЛ, с ИПДПОЗЛ №
Р-03000321004213-040-001/5.08.2021 г. са изискани от него данни за наличните
парични средства в брой към 1.01. и 31.12. за всеки от ревизираните данъчни
периоди. Такива не са предоставени от ФЛ И. до момента на съставяне на РД – едва
с възражението срещу РД е представена писмена декларация, но тя не представлява писмено доказателство според
разпоредбите на чл.49-59 от ДОПК, а единствено има правното значение на писмено
твърдение за наличието на положителен и изгоден за декларатора юр. факт, писменото обяснение за
който би представлявало представено от РЛ писмено доказателство по смисъла на
чл. 56 от ДОПК, но такова в случая не е налице. В тази връзка, единственото представено от РЛ доказателство се
явява приложеният към възражението срещу РД документ от 4.03.2012 г. за покупка на злато,
в който е посочено, че за тази продажба И. е получил сумата от 10014,45 лв.
Доказателства, че същата сума е налична и към 1.01.2015 г. не са представени от
РЛ, въпреки че установяването на този факт е в негова доказателствена тежест.
Във връзка с последното, неоснователни според съда са повдигнатите възражения за
липсата на извършено от приходните органи обследване на имущественото състояние
на РЛ за период преди 1.01.2015 г. – вярно е, че разполагаемите парични средства
към тази дата са функция от наличните такива към 31.12.2014 г., но същата
функция е релевантна и по отношение на другите предхождащи периоди, като следването
на тази безконечна логика би довело до неопределеност на фактите, което обуславя нейната неприложимост. По
причина на последното, задължителното за приходните органи изследване на
фактите е ограничено в рамките на ревизирания период 1.01.2015 г. – 31.12.2020
г. и тъй като факта за наличието в началото на периода на разполагаеми парични
средства е положителен и благоприятен за РЛ юр. факт, то установяването му е в негова
доказателствена тежест. След отправеното на 5.08.2021 г. на основание чл.37,
ал.3 от ДОПК искане до РЛ, такива доказателства не са представени от него,
поради което в съответствие с чл.37,ал.4 от ДОПК правилно от страна на органите
по приходите не е приета посочената в декларацията разполагаема парична сума
към 1.01.2015 г. в размер на 50 000 лв. Доколкото ,към всеки даден времеви
момент винаги има едновременна реализация на доходи и разходи, то правилно с РА
не е прието начално салдо към 1.01.2015 г. в размер на 0,00 лв. , а приетото
такова в размер на 5000 лв. се явява благоприятен за РЛ юр. факт, игнорирането
на който в негова вреда с акт на съда е недопустимо. За данъчните периоди след
2015 г., а именно за 2016 г. и 2017 г. ,
РЛ също не представя каквито и да било доказателства относно фактите релевантни
за извършената от приходните органи съпоставка между неговите доходи и имущественото
му състояние, а единствено възразява
срещу извършената компенсация на излишъци и недостатъци между съпрузите във
връзка с ревизията на съпругата К. И. , приключила с РА № Р-03000321004214-091-001/13.05.2022
г., материалите от който са приобщени в хода на съдебното производство.
Доколкото е безспорен факта, че двамата съпрузи са дали писмено съгласие за
извършване на компенсация на излишъка при единия съпруг с липсата на парични
средства при другия съпруг, то съдът намира възражението за неоснователно, още
повече, че конкретно за данъчен период 2018 г. въпросната компенсация от 10 633,61
лв. е в доход на РЛ, т.е. явява се благоприятен за него и не позволяващ
влошаване на състоянието му юр. факт. По тези съображения, съдът намира, че
приетите с РА налични парични средства в
началото на данъчен период 2018 г. в размер на 356 404 лв. са били обосновани
от събраните в ревизионното производство доказателства, съответно че
декларираната от РЛ начална сума в размер на 495 000 лв. е останала недоказана.
По сходен начин, в хода на ревизионното
производство не е било представено нито
едно доказателство за факти различни от тези изложени като постъпления и
разходи в таблицата от РА за данъчен период 2018 г. , поради което съдът намира,
че там посочените факти за несъответствие в размер
на -3607,22 лв. са обосновани със събраните в ревизионното производство
доказателства и същевременно действително установяват наличието на основанията
по чл.122, ал.1,т.2 и т.7 от ДОПК за ревизия при особени случаи.
В съдебното производство, тези факти не са
опровергани от страна на жалбоподателя в съответствие с указаната му от съда
доказателствена тежест по чл.124, ал.2,пр.І от ДОПК – доказателства отново не
са представени , а даденото в тази
връзка заключение по т.4 от назначената по искане на жалбоподателя
съдебно-счетоводна експертиза няма опровергаващ правен ефект, тъй като изцяло почива на
декларираните от самият жалбоподател фактически твърдения, за които липсват подкрепящи
ги доказателства, поради което заключението на вещото лице не представлява нищо повече от едно счетоводно
изчисление на произволни данни.
Установеното по горепосоченият начин несъответствие
на доходите на ФЛ с неговото имуществено състояние в размер на 3607,22 лв. , представлява
облагаем доход с неизвестен източник по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ,
формиращ годишна данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ. Съответно, при правилно приложение
на материалния закон е определена обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
в размер на 8107,22 лв., като към годишната
данъчна основа по чл.32 във вр. с чл. 31, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 4500 лв. е прибавена годишната данъчна основа по чл.36 във вр. с
чл.35,т.6 от ЗДДФЛ в размер на 3607,22 лв. По тези съображения ,съдът намира,
че с прилагане на ставката по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ от 10 % към установената обща годишна данъчна основа в размер на
8107,22 лв., приходните органи при правилно приложение на материалния закон са
установили с РА задължение за данък в размер на главницата от 810,72 лв. и
лихва към датата на издаване на РА в размер на 249,77 лв.
С оглед последното, жалбата срещу тази част
от РА е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
ІІІ.1.3 Данъчен период 2019 год.
С РА е приета обща годишна данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 33 399,58 лв., включваща установено
превишение на разходи над доходи в размер на 29 493,58 лв. и доход по чл. 31, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 3906 лв. от
възмездно предоставяне за ползване на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ** .
След прилагане на ставката по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ към общата годишна данъчна
основа, установено е задължение за данък
в размер на главницата от 3339,95 лв. и
лихва към датата на издаване на РА в размер на 689,38 лв.
Фактите, доказателствата и становищата на
страните по отношение на лекия автомобил „Ауди“ са същите като тези изложени за
данъчен период 2018 г. с тази разлика, че релевантно за данъчен период 2019 г.
е извършеното от упълномощените лица плащане чрез банков превод в полза на
третото лице на сумата от 8680 лв.
Същите са и правните изводи на приходните
органи – след приспадане от получената сумата в размер на 8680 лв. на
нормативните разходи от 10% по чл. 31, ал.1 от ЗДДФЛ е определен облагаем доход
за двамата съпрузи в размер на 7812 лв., съответно поради наличието на СИО,
само за жалбоподателя И. е определен облагаем доход в размер на ½, а
именно 3906 лв. Последният не е бил включен в подадената декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, в която за 2019 г. са били декларирани единствено доходи от стопанска
дейност като ЕТ, поради което с РА е прието основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за ревизия при особени случаи.
Предвид горепосочената еднаквост, по същите
изложени за данъчен период 2018 г. правни съображения, съдът намира за
установено основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за ревизия при особени
случаи, както и че в съответствие с
правилното приложение на материалния закон е определен с РА облагаем доход за
жалбоподателя по чл. 31, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 3906 лв.
По отношение на несъответствието на
доходите на ФЛ с имущественото му състояние в
размер на -29 493,58 лв. , също е релевирано с жалбата възражение за
отсъствие на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК за ревизия при
особени случаи. Направената от приходните органи съпоставка между доходите на
ФЛ и неговото имуществено състояние е показана в таблицата на стр.29-31 от РА
/л.688 и 689 от преписката/, като посоченото в нея несъответствие в размер на
-29 493,58 лв. сочи на основанията по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК за
ревизия при особени случаи. Таблицата не съдържа извършена компенсация на излишък и недостиг между
съпрузите, но в хода на ревизионното производство е оспорен размера от 356 389
лв. на наличните парични средства в брой към началото на данъчен период 2019 г.
– в приложената към възражението срещу РД декларация се твърди, че тези
средства към 1.01.2019 г. били в размер
на 485000 лв. След отправяне от приходните органи на искането от 5.08.2021 г. ,
доказателства от страна на РЛ не са представяни до съставянето на РД, като едва с
възражението срещу РД е представено като единствено доказателство цитираният
вече документ за покупка на злато от 4.03.2012 год.
Доколкото доказателствата са същите като
тези изложени в тази връзка по отношение на данъчен период 2018 г., то по
същите правни съображения съдът намира, че правилно с РА не е прието начално
салдо в размер на декларираната от РЛ сума
от 485000 лв., съответно че в съответствие със събраните в ревизионното
производство доказателства са установени
налични парични средства в брой към 1.01.2019 г. в размер на 356 389 лв.
По сходен с данъчен период 2018 г., не са
налице за данъчен период 2019 г. доказателства за факти сочещи на постъпления и разходи на РЛ
различни от тези посочени в таблицата от РА, поради което по същите вече изложени
правни съображения, съдът намира за обоснована фактическата констатация за
несъответствие между доходите на РЛ и имущественото му състояние в размер на
-29 493,58 лв., при която правилно с РА е прието наличието на основанията
по чл.122, ал.1,т.2 и т.7 от ДОПК за ревизия при особени случаи.
Така приетите с РА факти не са опровергани от
жалбоподателя в хода на съдебното производство чрез заключението по т.4 от коментираната вече съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира за необосновано по същите съображения изложени
за данъчен период 2018 год. Съответно, по същите съображения, установеното с РА
несъответствие между доходите на ФЛ и неговото имуществено
състояние в размер на -29493,58 лв. представлява облагаем доход с неизвестен
източник по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, формиращ годишна данъчна основа по
чл. 36 от ЗДДФЛ.
Същите са и правните съображения за
правилно определяне с РА на обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в
размер на 33 399,58 лв., представляваща сбор от годишната данъчна основа по чл.32 във вр. с чл.31, ал.1 от ЗДДФЛ
в размер на 3906 лв. и годишната данъчна основа по чл.36 във вр. с чл.35, т.6
от ЗДДФЛ в размер на 29493,58 лв., както и тези за установяване в пълно
съответствие с правилното приложение на материалния закон на задължение за
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на главницата от 3 339,95 лв. с
лихва към датата на издаване на РА в размер на 689,38 лв.
С оглед последното, жалбата срещу тази част
на РА е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
ІІІ.1.4. Данъчен период 2020 г.
С РА е приета обща годишна данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 45 288,33 лв., включваща установено превишение
на разходи над доходи в размер на 41 094,33 лв. и доход по чл. 31, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 4194 лв. от възмездно
предоставяне за ползване на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ** . След прилагане
на ставката по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ към общата годишна данъчна основа, установено е задължение за данък в размер на
главницата от 4528,83 лв. и лихва към
датата на издаване на РА в размер на 475,57 лв.
Фактите, доказателствата и становищата на
страните по отношение на лекия автомобил „Ауди“ са същите като тези изложени за
данъчен период 2018 г. с тази разлика, че релевантно за данъчен период 2020 г.
е извършеното от упълномощените лица плащане в полза на третото лице чрез
банков превод на сумата от 1272 лв. и в брой на сумата от 8048 лв.
Същите са и правните изводи на приходните
органи – след приспадане от получената сума в общ размер на 9320 лв. на
нормативните разходи от 10% по чл. 31, ал.1 от ЗДДФЛ е определен облагаем доход
за двамата съпрузи в размер на 8388 лв., съответно поради наличието на СИО,
само за жалбоподателя И. е определен облагаем доход в размер на ½, а
именно 4194 лв. Последния не е бил включен в подаденета декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, в която за 2020 г. единствено са
били декларирани доходи от стопанска дейност като ЕТ, поради което с РА е
прието основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за ревизия при особени случаи.
Предвид горепосочената еднаквост, по същите
изложени за данъчен период 2018 г. правни съображения, съдът намира за
установено наличието на основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за ревизия при
особени случаи , както и че в съответствие с правилното приложение на
материалния закон е определен с РА облагаем доход за жалбоподателя по чл. 31,
ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 4194 лв.
По отношение на несъответствието на
доходите на ФЛ с имущественото му състояние в
размер на -41094,33 лв. , също е релевирано с жалбата възражение за
отсъствие на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК за ревизия при
особени случаи. Направената от приходните органи съпоставка между доходите на
ФЛ и неговото имуществено състояние е показана в таблицата на стр.31-32 от РА
/л.687 и 688 от преписката/, като посоченото в нея несъответствие в размер на -41094,33
лв. сочи на основанията по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК за ревизия при
особени случаи. Таблицата не съдържа извършена
компенсация на излишък и недостиг между съпрузите, но в хода на
ревизионното производство е оспорен размера от 0,00 лв. на наличните парични
средства в брой към началото на данъчен период 2020 г. – в приложената към
възражението срещу РД декларация се твърди, че тези средства към 1.01.2020 г.
били в размер на 96000 лв. След отправяне
от приходните органи на искането от 5.08.2021 г. , доказателства от страна на
РЛ не са представяни до съставянето на
РД, като едва с възражението срещу РД е представено като единствено доказателство
цитираният вече документ за покупка на злато от 4.03.2012 год.
Доколкото доказателствата са същите като
тези изложени в тази връзка по отношение на данъчен период 2018 г., то по
същите правни съображения съдът намира, че правилно с РА не е прието начално
салдо в размер на декларираната от РЛ
сума от 96000 лв., съответно че в съответствие със събраните в ревизионното
производство доказателства са установени
налични парични средства в брой към 1.01.2020 г. в размер на 0,00 лв.
По сходен с данъчен период 2018 г., не са
налице за данъчен период 2020 г. доказателства
за факти сочещи на постъпления и разходи на РЛ различни от тези посочени
в таблицата от РА, поради което по същите вече изложени правни съображения,
съдът намира за обоснована фактическата констатация за несъответствие между
доходите на РЛ и имущественото му състояние в размер на -41094,33 лв., при
която правилно с РА е прието наличието на основанията по чл.122, ал.1,т.2 и т.7
от ДОПК за ревизия при особени случаи.
Така приетите с РА факти не са опровергани
от жалбоподателя в хода на съдебното производство чрез заключението по т.4 от коментираната вече
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за необосновано по същите
съображения изложени за данъчен период 2018 год. Съответно, по същите
съображения, установеното с РА
несъответствие между доходите на
ФЛ и неговото имуществено състояние в размер на -41094,33 лв. представлява
облагаем доход с неизвестен източник по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ,
формиращ годишна данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ.
Същите са и правните съображения за правилно
определяне с РА на обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 45 288,33
лв., представляваща сбор от годишната данъчна
основа по чл.32 във вр. с чл.31, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 4194 лв. и
годишната данъчна основа по чл.36 във вр. с чл.35, т.6 от ЗДДФЛ в размер на 41 094,33
лв., както и тези за установяване в пълно съответствие с правилното приложение
на материалния закон на задължение за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на
главницата от 4528,83 лв. с лихва към датата на издаване на РА в размер на 475,57
лв.
С оглед последното, жалбата срещу тази част
на РА е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
ІІІ.2. Задължения за данък върху доходите
по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
ІІІ.2.1. Данъчен период 2019 г.
Направена е от приходните органи корекция в
подадената от И. на 22.03.2020 г. декларация за доходите му през 2019 г. от
стопанска дейност в качеството му на ЕТ „И.И.-Ч.
“, като декларирания финансов резултат е увеличен на основание чл.78 от ЗКПО с неотчетени
приходи от наем в размер на 2361 лв. по
договор за наем на къща за гости „К.“ в с. Ч. , община Троян, сключен на
11.02.2016 г. с „А. 1981“ ЕООД. Същевременно, не е признато декларираното от ЕТ
намаление на счетоводния финансов резултат чрез приспадане на данъчна загуба в
размер на 5228,95 лв. – приспадната е от приходните органи единствено данъчна
загуба в размер на 57, 22 лв., която е определена като разлика между
декларираната от ЕТ през 2017 г. данъчна загуба в размер на 8692,95 лв. и приспаднатата
с процесният РА през 2018 г. данъчна загуба в
размер на 8635,73 лв. Декларираните и установените при ревизията данни
са показани в таблицата на стр.44-45 от
РА, като в резултат на корекциите е установена данъчна печалба в размер на 7 532,83 лв. и годишна данъчна
основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 6 995,23 лв. , съответно установено
е задължение за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на главницата от 1049,28
лв.
Жалбата не съдържа конкретни възражения
срещу извършеното от приходните органи приспадане на данъчна загуба само в
размер на 57, 22 лв. вместо приспадната от РЛ данъчна загуба в размер на 5228,95 лв. Декларираната от ЕТ за
2017 г. данъчна загуба в размер на 8 692,95
лв. /показана на стр.42 от РА/ е призната от приходните органи, след като през данъчен период 2018 г. е приспадната
по реда на чл. 71 от ЗКПО част от нея в размер на 8635,73 лв. /показана в таблицата на стр.43 от
РА/, съответно за пренасяне през данъчен период 2019 г. приходните органи
приемат, че е останала данъчна загуба в размер на 57,22 лв. Така извършената с
РА корекция води до промяна в декларираното от ЕТ общо намаление на счетоводния финансов
резултат – вместо 16055,69 лв. е прието намаление в размер на 10883,96 лв. , включващо
декларираните годишни данъчни амортизации в размер на 10826,74 лв. и данъчна
загуба в размер на 57,22 лв.
С жалбата е оспорена корекцията по чл.78 от ЗКПО със сумата на неотчетени от ЕТ приходи от наем на къща за гости „К.“ в размер
на 2361,10 лв. , в резултат на която декларираното общо увеличение на
счетоводния финансов резултат е променено от 10826,74 лв. на 13 187,84 лв.
Оспорва се и същата корекция за неотчетени приходи от наем на къща за гости „К.“
за данъчен период 2018 г. в размер на 7083,33 лв., по отношение на който с РА не е установено задължение за данък по чл. 48, ал.2
от ЗДДФЛ.
Оспорването е основано на представеното с
възражението срещу РД допълнително споразумение от 10.08.2017 г. към договор за
наем от 11.02.2016 г. /приложено на л.661- гръб от преписката/, в което е
посочено, че договора между наемодателя И.С.И. и наемателя на къща за гости „К.“ „А. 1981“ ЕООД се прекратява считано от
датата на подписване на споразумението, т.е. от 10.08.2017 год. С тези
аргументи, жалбоподателят отрича да е реализирал приходи от наем през данъчни
периоди 2018 год. и 2019 год.
Предявеното от РЛ оспорване не е прието от
приходните органи с аргумент за антидатиране на допълнителното споразумение от
10.08.2017 год. Същевременно са приети
фактите по представеният със същото
възражение анекс от 10.02.2017 г. с приложение № 2 към договор за наем от 11.02.2016 г., в който
е посочено, че цената на годишния наем е
в размер на 17 000 лв., заплащана на четири равни вноски в рамките на една
година, всяка от които в размер на 4250 лв.
С цел установяване на фактите относно периода
на действие на договора за наем от 11.02.2016 г., приходните органи са предприели
служебна проверка, при която е установено, че наемателя „А.1981“ ЕООД отчита
приходи от настанени гости в къща за гости „К.“ до м.10.2017 г. и подава за обекта на 16.01.2018 г. последна справка-декларация
по чл.116, ал.3 от З-на за туризма отнасяща се за период м.12.2017 г., че инсталираният в същият обект
ЕКАФП е дерегистриран считано от 3.04.2018 г., а нов договор за наем РЛ е сключило
на 15.06.2018 г. с „Ф.Б.“ ЕООД. По
отношение на така установените факти, насрещни такива не са представени от РЛ,
което единствено се ограничава с излагане на доводи отричащи извода на
приходните органи, че действието на
договора за наем от 11.02.2016 год. продължава до м.04.2018 год.
Въз основа на констатацията за действие на
договора за наем до началото на м.04.2018 г. , приходните органи са изследвали
осчетоводените и декларирани от РЛ приходи от наем, като издадените в тази
връзка фактури са показани в таблицата на стр.9-10 от РА. Същите са съпоставени
с приетата схема на плащане по
приложение № 2 към анекс от 10.02.2017 год./л.660 от преписката/, която е
възпроизведена в горната таблица на
стр.9 от РА. При така извършената съпоставка, приходните органи приемат липсата
на осчетоводени и декларирани приходи от наем по третата вноска от втората година
с падежна дата 11.06.2018 г. , по четвъртата вноска от втората година с падежна
дата 11.10.2018 г. /общо 8500 лв. с ДДС/ и за два месеца от първата вноска за третата
година с падежна дата 11.02.2019 г. в
размер на 2833,33 лв. с ДДС. Считано от 11.02.2016 г. , когато договорът е
сключен и съобразно схемата на плащане
по приложение № 2 , падежната дата 11.02.2019
г. относно първата вноска в размер на 4250 лв. касае третата година от договора
за наем, започваща на 11.02.2018 г. и тъй като според приходните органи
стопанската дейност на ЕТ от отдаване под наем продължава само до началото на м.04.2018 г. , то прихода в
размер на 2833,33 лв. е определен като от общия приход за цялата година в
размер на 17000 лв. /4 вноски х 4250 лв./ е определен приход за един месец в размер
на 1416,66 лв. /17000 : 12= 1416,66/, съответно за два месеца е определен
приход в размер на 2833,33 лв., включващ ДДС в размер на 472,22 лв.
При така посочените обстоятелства, спорът
за периода на действие на договора за наем от 11.02.2016 г. се явява обусловен
от изхода на спора относно достоверността на датата на допълнителното
споразумение от 10.08.2017 год. Последното представлява частен документ, поради
което доказателствената тежест за установяване на неговата достоверна дата по
смисъла на чл. 181, ал.1 от ГПК е за този който иска да се ползва от него, т.е.
тя е за РЛ. Доказателства в тази насока не са били представяни от РЛ в хода на
ревизионното производство, не са представени и в хода на съдебното производство
доказателства за настъпване на факт установяващ по безсъмнен начин предхождаща
го дата на съставяне на процесния частен документ, от което следва извода, че
от страна на жалбоподателя не е доказан факта, че договорът за наем от
11.02.2016 г. е прекратен на датата 10.08.2017
год. Доколкото за да е налице приетото с РА основание по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК за ревизия при особени случаи е необходимо да бъде установено получаването от ЕТ на приходи от наем и след
датата 10.08.2017 г. , то поради това, че съгласно чл.124,ал.2,пр.ІІ от ДОПК доказателствената
тежест за установяване наличието на основанието по чл.122, ал.1,т.2 от ДОПК е за
приходните органи, именно в доказателствена тежест на същите е установяването на факта, че действието на договора е продължило
до началото на месец април 2018 г., т.е. че РЛ е имало към падежната дата 11.02.2019 г.
изискуемо и ликвидно за периода от 11.02.2018 г. до началото на м. април 2018
г. вземане от наем, което е укрито като невключено в подадената декларация по
чл.50 от ЗДДФЛ. Установяването на такива
факти би било достатъчно, тъй като т.3.1 от приложимият Счетоводен стандарт 18
определя като приход не само реално изплатените като наем парични средства, но и
подлежащото на получаване възнаграждение под формата на парични средства, т.е. изискуемото
и ликвидно вземане за наем. С оглед последното, правилно приходните органи не
са правили проверка на реално извършените плащания от наемателя „А.1981“ ЕООД
към наемодателя ЕТ „И.И.-Ч. “, съответно наличните за това факти съдържащи се
приобщения протокол №
П-03000319093833-073-001/6.12.2019 г. от предходна проверка, въз основа на
който РЛ прави възражения с оглед наличната в него констатация за липса на
неотчетени приходи, правилно са приети от приходните органи като ирелевантни.
Същевременно, справянето на приходните органи със съществуващата за тях
доказателствена тежест предполага установяване на релевантните факти в
условията на пълно и главно доказване. В тази връзка, съдът намира, че
установеният от приходните органи факт за извършена от „А.1981“ ЕООД
дерегистрация от 3.04.2018 г. на ЕКАФП за процесния обект къща за гости „К.“,
не сочи на безусловния извод, че сключеният с ЕТ договор за наем е имал правно
действие именно до тази дата, съответно
че РЛ е имало изискуемо и ликвидно вземане от наем за период до същата дата. В
противоречие с един такъв извод са останалите установени от приходните органи
факти за отчитане от наемателя на приходи от процесния обект до м.10.2017 г. и за подаване на последна СД
по чл.116, ал.3 от ЗТ отнасяща се за период м.12.2017 год. При тези обстоятелства
съдът намира, че така събраните от приходните органи доказателства са
достатъчни за да опровергаят наведеният от РЛ факт за прекратяване на договора
за наем на датата 10.08.2017 г., но не са достатъчни за да установят при
условията на пълно и главно доказване факта, че към датата 11.02.2019 г. е съществувало
за РЛ изискуемо и ликвидно вземане от приход за наем дължим за периода от
11.02.2018 г. до 3.04.2018 г. – изхождайки от подадената от наемателя „А.1981“
ЕООД СД по чл.116, ал.3 от ЗТ за м.12.2017 г., съдът намира, че такова вземане на РЛ е съществувало
за периода до м.12.2017 год. Недоказаните факти са несъществуващи, т.е. липсва
за 2019 г. приход от наем, още по-малко укрит такъв. По тези съображения, съдът
намира, че неправилно с РА е извършена на основание чл.78 от ЗКПО корекция на декларирания
финансов резултат за 2019 г. в
увеличение с неотчетен приход от наем в размер на 2361,10 лв. /2833,33 лв.- 472,22 лв. ДДС = 2361,10 лв./.
С оглед последното, действителното общо
увеличение на счетоводния финансов резултат не е в приетият с РА размер от 13 187,84
лв., а е в декларирания от РЛ размер от 10826,74 лв.
Същевременно,
съдът намира, че неправилно с РА е пренесена на основание чл.70 от ЗКПО и
приспадната по реда на чл. 71 от ЗКПО данъчна загуба в размер на 57,22 лв. – правилната сума е в размер
на 2418,33 лв. Причината е тази, че неправилно за данъчен период 2018 г. е
извършена по реда на чл.78 от ЗКПО корекция чрез увеличение на счетоводния финансов
резултат с неотчетени приходи от наем на къща за гости „К.“ в размер на 7083,33
лв. – действителните неотчетени приходи от наем са в размер на 4722,22 лв. Според съда, приетият с
РА неотчетен приход в размер на 7083,33
лв. е неправилно определен като размер ,
тъй като включва периода до 11.02.2018
г. , а както съдът приема по-горе, договорът
за наем от 11.02.2016 г. има правно действие до м. 12.2017 г., т.е. за
втората година ликвидни и изискуеми вземания на ЕТ от приход за наем
съществуват към падежните дати 11.06.2018 г.
и 11.10.2018 г. само за 10 месеца - от 11.02.2017 г. до 11.12.2017 год. За втората година от действието на договора РЛ е отчело приходи
от наем по фактура № 42/11.10.2017 г. в размер на 4250 лв. и по фактура №
43/11.02.2018 г. също в размер на 4250 лв. , като за 10 месеца подлежащият на
отчитане приход от наем е в размер на 14 166,66
лв. с ДДС, т.е. не е
отчетена разликата в размер на 5666,66 лв., която след приспадане на ДДС
представлява неотчетен за 2018 г. приход от наем в размер на 4722,22 лв. При
коригиране на основание чл.78 от ЗКПО на декларирания счетоводен финансов
резултат за 2018 г. в увеличение с тази
сума вместо със неправилната сума от 7083,33 лв. , посоченото в таблицата на стр.43 от РА общо увеличение на
счетоводния финансов резултат от 1552,40 лв. следва да бъде със сума в размер
на 22 633,79 лв., а не със сума в размер на 24 994,90 лв. След
приспадане на приетите от приходните органи годишни данъчни амортизации
/чл.54,ал.1/ в размер на 17911,57 лв., получава
се положителен данъчен финансов резултат в
размер на 6274,62 лв., при което
съобразно правилата на чл.70 и чл.71 от ЗКПО,на пренасяне и приспадане подлежи
данъчна загуба в същият размер, т.е. неправилно с РА е приспадната през 2018 г.
данъчна загуба в размер на 8 635,73 лв. Последното налага извода, че през
данъчен период 2019 г. остава за пренасяне данъчна загуба в размер на 2418,33
лв. /6274,62+2418,33= 8692,95 лв./, а не
приетата с РА данъчна загуба в размер на 57,22 лв., т.е. правилното общо
намаление на счетоводния финансов резултат за 2019 год. е със сумата от 13 245.07
лв., а не с посочената в РА сума от 10883,96 лв. Съобразно тези обстоятелства и предвид
останалите вярно изложени в таблицата на стр.44-45 от РА факти , действителната
данъчна печалба е в размер на 2810,62 лв. След приспадане на внесените през
годината ЗОВ в размер от 537,60 лв. , законосъобразната според съда годишна
данъчна основа по чл. 28, ал.1 от ЗДДФЛ е в размер на 2 273,02 лв. , а
дължимия данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ е в размер на 340,95 лв. с дължима към
датата на издаване на РА / 13.05.2022 г./ лихва в размер на 64,60 лв. Съобразно
тези обстоятелства, в тази му част оспореният РА е материално законосъобразен до
размер на главницата от 340,95 лв. включително и размер на лихвата от 64,60
лв. включително, съответно е материално
незаконосъобразен за разликата над 340,95 лв. до приетият от приходните органи
размер на главницата от 1049,28 лв. и за разликата над 64,60 лв. до приетият от
приходните органи размер на лихвата от 198,80 лв. По отношение на така
посочената материално законосъобразна част на РА жалбата е неоснователна и подлежи
на отхвърляне като такава, а по отношение на посочената материално
незаконосъобразна част на РА жалбата е основателна, поради което в тази му част
РА подлежи на отмяна, т.е. същият следва да бъде изменен като за данъчен период
2019 г. се установи задължение за данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 340,95
лв. с лихва в размер на 64,60 лв.
ІІІ.2.2. Данъчен период 2020 год.
Установеното с оспореният РА задължение за
данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ е резултат от извършената от приходните органи
корекция на декларираното от ЕТ общо намаление на счетоводния финансов
резултат, като не е признато декларираното от него приспадане на данъчна загуба в размер на
1913,96 лв., при което с таблицата на стр. 46 от РА е прието общо намаление на
счетоводния финансов резултат в размер на 10631,08 лв., вместо посоченото от РЛ
общо намаление в размер на 12545 лв.
За определянето на 0,00 лв. приспадане на данъчна загуба през 2020
г., приходните органи са приели че цялата декларирана от РЛ през 2017 г.
данъчна загуба в размер на 8 692,95 лв. е била пренесена през данъчен
период 2018 г. в размер на 8635,73 лв. и
през данъчен период 2019 г. в размер на 57,22 лв. / 8635,73 + 57,22= 8692,95/,
поради което за данъчен период 2020 г. липсват основания за пренасяне на
данъчна загуба по реда на чл.70 и чл.71 от ЗКПО и приспадане на такава в размер на 1913,96 лв.
В резултат на така приетото от приходните
органи единствено установяване е извършена корекция на декларираната данъчна печалба –
приета е данъчна печалба в размер на 6998,75 лв. вместо посочената от РЛ
данъчна печалба в размер на 5084,79 лв. След приспадане на внесените през
годината ЗОВ в размер на 585,60 лв. е определена годишна данъчна основа по
чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 6413,15 лв. , съответно определен е данък по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 961,97 лв. , от който след приспадане на
внесения от РЛ данък в размер на 674 лв. е установено задължение за данък в размер на главницата от 287,97 лв.
Въпреки предявеното с жалбата искане за
отмяна на РА и в тази му част, същата не съдържа конкретно относимо към нея възражение. При така съществуващата
липса на спор между страните относно декларираната от РЛ данъчна загуба за 2017
г. в размер на 8 692,95 лв., то за пренасянето й за данъчни периоди 2018
г. и 2019 г. е било налице основанието предвидено
в разпоредбата на чл.70 от ЗКПО . В случая, РЛ неправилно е упражнило това
право като пренася за 2018 г. данъчна загуба в размер на 1552,40 лв., за 2019
г. в размер на 5228,95 лв. и за 2020 г. в размер на 1913,96 лв., вместо правилното
по гореизложените съображения пренасяне за 2018 г. на данъчна загуба в размер
на 6274,62 лв. и за 2019 г. в размер на 2418,33 лв. При така приетото правилно последователно
пренасяне на данъчната загуба от 2017 г. в размер на 8692,95 лв. за данъчни
периоди 2018 г. и 2019 г. , същата е изчерпана изцяло в рамките на
5-годишния период по чл.70, ал.1 от ЗКПО /6274,62 + 2418,33=8692,95 лв./, поради което извършеното от РЛ пренасяне за
2020 г. на данъчна загуба в размер на 1913,96 лв. е било лишено от основание. С
оглед последното, правилно с РА е прието /таблица на стр. 46/ общо намаление на счетоводния финансов
резултат в размер на 10631,08 лв. , колкото е размера на декларираните от РЛ годишни данъчни амортизации
/чл.54, ал.1/ , а не декларираната от РЛ сума от 12545,04 лв., включваща
приспадната загуба в размер на 1913,96 лв. При тази единствено извършена от
приходните органи корекция и с оглед липсата на спор между страните за верността
на останалите посочени в таблицата факти за увеличение на счетоводния финансов
резултат, то при правилно приложение на материалния закон са определени с РА
размер на данъчна печалба, размер на годишна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ,
размер от 961,97 лв. на дължим данък по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, съответно след приспадане на внесен данък в размер на 674
лв., при правилно приложение на материалния закон е установено задължение за
данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на главницата от 287,97 лв. с лихва към датата на издаване на РА в размер
на 25,36 лв.
По тези съображения, жалбата срещу тази
част от РА е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
При този изход от делото и съобразно общия
спорен материален интерес /главница + лихви/ в размер на 13 848,69 лв. ,
жалбата е основателна за материален интерес в общ размер на 842,53 лв.,
съответно е неоснователен за материален интерес в общ размер на 13 006,16
лв. Съгласно разпоредбата на чл.161,ал.1 от ДОПК ,ответникът дължи на
жалбоподателя заплащане на сторените от него разноски съразмерно уважената част
на жалбата- сторените разноски са в общ размер на 2010 лв., включващи платени
държавна такса в размер на 50 лв., възнаграждение на вещо лице в размер на 400
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1560 лв., от които ответникът дължи
възстановяване на разноски в размер на 122,28 лв. С оглед осъщественото от
юрисконсулт Д. С. процесуално представителство на ответника и съобразно отхвърлената част на жалбата,
жалбоподателят дължи на ЮЛ към което принадлежат приходните органи заплащане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1545,95 лв. , определено на
основание разпоредбата на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След
извършване на компенсация, в полза на ответника следва да се присъдят разноски
в размер на 1423,67 лв.
Предвид изложеното ,съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ издаденият от органи по приходите при ТД на НАП-Варна Ревизионен акт № Р-03000321004213-091-001/13.05.2022 г. в частта му , с която за данъчен период 2019 г. е
установено за И.С.И., действащ като ЕТ „И.И.-Ч. “ задължение за данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ
в размер на 1049,28 лв. главница и
198,80 лв. лихва, като установява задължение
за данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ в
размер на 340, 95 лв. главница и 64,60 лв. лихва.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА
жалбата на И.С.И., действащ и като ЕТ “И.И.-Ч. ” срещу останалата част на
същият Ревизионен акт, потвърден с решение № 122/26.07.2022 г. На директора на дирекция” Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр.Варна, с която за данъчни периоди 2017 г.,
2018 г., 2019 г. и 2020 г. са установени
задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в общ размер на главницата от 10 235,44
лв. и общ размер на лихвата от 2051,84
лв. и за данъчен период 2020 г. е установено задължение за данък по чл. 48,
ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 287,97 лв. главница
и 25,36 лв. лихва.
ОСЪЖДА И.С.И. ЕГН **********, действащ и като ЕТ “И.И.-Ч.
” с ЕИК **, с адрес : **да заплати на Национална агенция за припходите за
разноски по делото сумата от 1423,67 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :