Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 19.02.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на трети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 11129 по описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 121436 от 22.05.2019
г. по гр.д. № 51093 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 51-ви състав са отхвърлени предявените от Застрахователно дружество „Б.И.“
АД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“ с адрес в гр. София, бул. „********искове с
правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ във във вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ и
чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите от 2 605, 63 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за отстраняване на вредите по т.а. „БМВ“ с рег. №********,
причинени от пътен инцидент с безстопанствено куче на 30.10.2015 г. на АМ – 3
км. 328+400 и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, както и
513, 39 лв. – обезщетение за забава за периода от 04.07.2016 г. до
15.06.2018 г.
Против постановеното решение е
постъпила въззивна жалба с вх. № 5102811/14.06.2019 г. на З. „Б.И.“ АД,
подадена чрез адв. М.Г.с пълномощно
по делото. съдържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение
на материалния закон и необоснованост. Според въззивника от събраните по делото
писмени доказателства и изслушаната САТЕ се установява настъпването на
произшествието и твърдения механизъм. Иска се отмяна на атакуваното решение и
присъждане на разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не
е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Национална Агенция „Пътна инфрастуктура“.
В проведеното на 03.12.2020 г.
открито съдебно заседание страните по спора не са изпратили представители.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2021972/07.08.2018 г., уточнена с молба от 14.09.2018
г. на З. “Б.И.” АД, подадена чрез адв. М.Г.против Национална агенция “Пътна
Инфраструктура”, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, както следва: главен иск за заплащане на сумата от 2 605,
63 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидаионни
разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането и акцесорен иск за заплащане на
сумата от 513, 39 лв., представляваща обезщетение за забава върху
претенидираната главница за периода от датата на падежа на плащане 04.07.2016
г. до 15.06.2018 г. Наведени са твърдения, че на 30.10.2015 г. на АМ- 3
км.328+400 е реализирирано ПТП с бездомно животно /куче/ и т.а. „БМВ“ с рег. №********,
управляван от Х.И.Н., като причината за произшествието била внезапното
изскачане на животното на пътя. Към този момент лекият автомобил бил
застрахован по имуществена застраховка „Автокаско“ при ищеца. Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие при З. „Б.И.“ била образувана щета и
изплатено застрахователно обезщетение. Според ищеца ответникът отговаря за
настъпилите вреди, тъй като не е изпълнил задължението си да обезопаси пътните
платна от преминаващи животни.
В срока по чл. 131, ал.1 вр. чл.
133 във вр. 62, ал. 2 ГПК ответникът Национална агенция “Пътна Инфраструктура”
е подало отговор на исковата молба чрез Директора на ОПУ-Кюстендил инж. Ю.Б., с
който предявените искове са оспорени като недопустими и неоснователни. Наведени
са твърдения, че процесният пътен участък е бил напълно обезопасен към датата
на настъпване на произшествието. Посочено е че е възможно животно да излезе на
пътя, доколкото по поставената оградна мрежа имало монтирани врати и при лоши
метерологични условия същите могат да се отворят, затова и впоследствие били
заварени. Твърди се, водачът на увреденото МПС е следвало да съобрази
поведението си при вида на животното. Оспорва размера на предявените претенции.
По делото е приложен като
доказателство Протокол за ПТП № 1265479, съставен на 30.10.2015 г., в 15.40 ч. след
посещение на мястото на произшествието на 30.10.2015 г. от мл.автоконтрольор Д.П.при
ГПП- ОДП Кюстендил. Посочено е, че на 30.10.2015 г., около 15.10 ч. се е
осъществило ПТП на АМ – 3 км. 328+400, при което т.а. „БМВ Х3“ с рег. №********,
движещ се в посока гр. София, управляван от Х.И.Н., блъска внезапно изскочило
на пътното платно куче. Протоколът
е подписан от участника в произшествието и съставилото го длъжностно лице.
Приета като доказателство е застрахователна полица за застраховка
„Автокаско“ № Е1315221356990044574 за „БМВ Х3“, отдаден на лизинг, при клауза
П-101, застрахователна сума 103 240 лв., премия в размер на 4 633, 41
лв., платима разсрочена и срок на валидност от 23.07.2015 г. до 22. 07.2016 г.,
както и Общи условия на З. „Б.И.“ АД за застраховка на сухопътни превозни
средства без релсови превозни средства „Автокаско“.
Прието е уведомление от 02.11.2015 г. за щета на ППС, подадено от Х. Н. до З.
„Б.И.“, в което е посочено, че на 30.10.2015 г. около 15ч. на АМ 3 км.328+400
при управление на застрахования автомобил „БМВ Х3“ с рег. №******** бил ударил
внезапно изскочило на пътното платно куче, вследствие на което били причинени
щети на автомобила.
Приети като писмени доказателства са още опис на претенция №
150300032302/02.11.2015 г., в която е описано, че за подмяна са увредените
части на застрахования автомобил „БМВ Х3“ с рег. №********: облицовка предна
броня с отвори за халогени и датчици парктроник, решетка на предна броня, подкалник,
демпфер предна броня, а по предения ляв калник имало лека деформация и опис
-заключение на щета по МПС, изготвено от вещо лице З. М. на 12.11.2015 г.
Приложено е възлагателно писмно с изх. № 4432/06.11.2015 г. от З. „Б.И.“ АД до
Автосервиз „Дару Кар“ АД за извършване на автосервизни услуги по автомобил „БМВ
Х3“ с рег. №********, с приложена опис-калкулация от 02.11.2015 г. Приета е
Фактура № **********/30.11.2015 г., издадена от „Дару Кар“ АД във връзка с
извършения ремонт за сумата от 2 590, 63 лв. с ДДС, както и подробен
разчет на извършените дейности и вложените материали от сервиза. Като
доказателство е приет и приемо-предавателен протокол от 30.11.2015 г., от който
е видно, че подписалият се Х.И.Н. е приел отремонтирания автомобил без
възражения и ремонтът е извършен качествено. Прието е опис – заключение по
претенция от 18.12.2015 г., според което общите разходи за отстраняване на
щетите, включващо подмяна на детайли и материали на стойност 1 641, 43
лв., демонатаж и монтаж на стойност 168 лв., ремонт - 66 лв. и труд и материали за боядисване
715, 20 лв., възлизат на общо 2 590, 63 лв. Като доказателство по делото е
приет доклад по щета № 150300032302 за изплащане на застрахователно обезщетение
за застрахования т.а. „БМВ Х3“ с рег. №********, с който е взето решение за
изплащане на сумата от 2 590, 63 лв. на „Дару Кар“ и платежно нареждане от
10.03.2016 г., с което З. „Б.И.“ АД е изплатило по сметка на сервиза сумата от
2 590, 63 лв.
Приета като доказателство е регресна покана относно щета № 150300032302,
изпратена от З. „Б.И.“ АД до Агенция „Пътна инфрастуктура“, с която получателят
е поканен да възстанови по сметка на застрахователя изплатено застрахователно
обезщетение по имуществената застраховка.
Останалите събрани писмени доказателства са неотносими към предмета на
спора.
По делото е изслушана автотехническа експертиза, чието заключение е прието
като доказателство като неоспорено от страните и настоящият състав намира за
компетентно, обективно и професионално изготвено, поради което го кредитира с
доверие. При изследване на приложените по делото писмени документи вещото лице
достига до извод, че от техническа гледна точка има съответствие между
установените повреди и описанието на пътния инцидент, налице е причинно-следствена
връзка между механизма на ПТП, описан в представения Протокол на КАТ и щетите
върху автомобила, застрахован в З. „Б.И.“ АД, като и че размерът на щетите
върху посочения автомобил , определен чрез необходимите разходи за
възстановяването му към датата на ПТП, е 2 590, 63 лв.
С оглед разпределената доказателствена тежест и направените доказателствени
искания с определение № 532817 от 13.11.2018 г., постановено по гр.д. № 51093
по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 51 с-в, е допуснат до разпит
водачът на увредения автомобил Х.И.Н., като разпитът е следвало да бъде
извършен по делегация от Районен съд- Габрово, указано е на ищеца да внесе
депозит за призоваването на свидетеля и да представи списък с въпроси, които да
бъдат зададени на свидетеля в едноседмичен срок. В открито съдебно заседание,
проведено на 25.01.2019 г., като е констатирал, че дадените указания относно
събирането на допуснатите гласни доказателства не са изпълнени, съдът е дал
последна възможност на ищеца да ги изпълни. По делото е постъпила молба, с
която е поискано продължаване на срока за внасяне на депозит за свидетеля,
която е уважена от съда. Впоследствие е подадена молба от З. „Б.И.“ АД от
22.02.2019 г., с която са приложени единствено доказателства за внесен депозит,
но по сметка на Софийски районен съд, а не по сметка Районен съд- Габрово,
който е следвало да разпита свидетеля по делегация. С разпореждане от
26.02.2019 г. първоинстанционният съд е указал, че предоставя последна
възможност на ищеца в едноседмичен срок да представи документ за внесен депозит
и списък с въпроси, като изрично е указал на ищеца, че в противен случай ще
разреши спора без да събира това доказателство. Дадените указания на съда не са
изпълнени в проведеното открито съдебно заседание на 22.03.2019 г. е даден ход
по същество на делото.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предявените обективно съединени осъдителни
искове са с правно основание чл. 213
КЗ /отм./ вр. чл. 49 във вр. 45 ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД – за присъждане на
суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка на автомобил „БМВ Х3” с рег. №******** за вреди, настъпили в
резултат на ПТП, настъпило на 30.10.2014 г. на АМ-3 км. 328+400, в посока гр. София,
причинено вследствие неизпълнение на задълженията на ответника за обезпасяване
на пътната мрежа и пътните принадлежности, така че да се осигури защита на
пътищата и пътните съоръжения, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането и за заплащане на
обезщетение за забава на претендираната сума.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
Въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Доколкото
насстоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС,
както и според постоянна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда
на чл. 290 ГПК Решение № 246/23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на ВКС, ГК,
І г. о., Решение № 216/19.01.2015 г. по гр. д. № 2008/2014 г. на ВКС, ГК, I г.
о., Решение № 172/10.04.2017 г. по т. д. № 2312/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
Решение № 48/12.06.2015 г. по т.д. № 408/2015 г. на ВКС, II т.о. и др. при подадена в срок въззивна жалба,
в която не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение,
въззивната жалба е редовна по аргумент от чл. 262, ал. 1 във връзка с чл. 260,
ал. 1, т. 3 ГПК. По подадена бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени
конкретни и изрични пороци по правилността на обжалваното решение и при липса
на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна
материалноправна норма е недопустимо извършване на цялостна проверка на
правилността на обжалваното първоинстанционно решение. В Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е прието, че
при проверката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Поради това и с оглед правомощията
на въззивната инстанция, при подадена бланкетна въззивна жалба въззивната
инстанция следва да се произнесе само по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение и по правилното или неправилното приложение на
императивните материалноправни норми. В случая единственият порок, посочен от
въззивника, е, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилно решение,
тъй като от събраните писмени доказателства се установявало, че процесното
произшествие е настъпило по описания начин и само във връзка с това оплакване
въззивният съд дължи произнасяне.
Регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ възниква в момента, в който е
удовлетворил застрахования и оттогава вземането му става изискуемо. В настоящия
случай регресното право на ищеца - застраховател по имуществена застраховка „Автокаско“,
е упражнено срещу Национална агенция „Пътна инфраструктура“, която отговаря за
неизпълнението на задълженията на своите служители за поддръжка на пътищата и
пътните принадлежности.
Уважаването на предявения
регресен иск по чл. 213 КЗ /отм./ е обусловено от установяването на две групи
факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и
плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на застрахователното
покритие, както и направени от застрахователя разноски за определяне размера на
застрахователното обезщетение; 2/ възникнали права на увредения срещу
причинителя на вредите или срещу лицето, носещо обективна отговорност като
възложител за деянията на делинквента на основание чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да в пряка причинно-следствена
връзка с поведението на виновното и противоправно поведение на делинквента.
Страните не спорят, а и от
събраните писмени доказателства се установява, че увреденият лизингов автомобил
„БМВ Х3“ с рег. №********, собственост на „МКБ Аутопарк“ ЕООД, е застрахован по
имуществена застраховка „Автокаско“ при ищцовото дружество З. „Б.И.“ АД. В
срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие – покрит
застрахователен риск и водачът на увредения автомобил е подал пред
застрахователя уведомление на настъпване на щета. Избрано е обезщетение чрез
отремонтиране на автомобила в доверен сервиз – „Дару Кар“ АД, който е извършил
ремонта и е издал фактура за сумата от 2 590, 63 лв. От приетото по делото
заключение на изслушаната САТЕ, което настоящият състав кредитира с доверие
като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на щетите върху
посочения автомобил при необходимите присъщи разходи за възстановяването му по
обичайния за целта начин към датата на ПТП съвпада с фактурираната сума. Същата
е изплатена по сметка по сервиза от застрахователя на 10.03.2016 г., а с
приемо-предавателен протокол от 30.11.2015 г. водачът е приел без възражения
отремонтирания автомобил. За обработване на щетата са направени обичайни
разноски в размер на 15 лв.
Настоящият състав приема, че в
конкретния случай не се установява настъпването на произшествието по описания
от ищеца начин, респективно не може да се ангажира отговорността на ответника
за неизпълнение на задълженията му за обезопасяване на пътищата. Крайният извод
на първоинстанционния съд, че събраните доказателства не са годни да установят
твърдения механизъм на настъпване на процесното произшествие, респективно не
може да се ангажира отговорността на ответника, е правилен и съдът препраща към
мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК. Съгласно
практиката на ВКС, която настоящият състав възприема, протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от
участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на
документа – в този смисъл Решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. по
описа на ВКС, I т.о.
Изложеното означава, че съставеният от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения документ се състои от две части – едната, удостоверяваща фактите и обстоятелствата,
които съставителят е възприел лично и непосредствено и другата –
възпроизвеждащата твърденията на участниците в произшествието. Протоколът за
ПТП не се ползва с материална обвързваща доказателствена сила относно самия
механизъм на ПТП, защото произшествието не се е осъществило в присъствието на
съставителя, което е видно и от отразените обстоятелства относно часа на
инцидента и часа на съставянето на документа. Ищецът, претендиращ свое право във връзка с увреждането, носи тежестта
на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за
механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания,
които съдът не притежава. Въпреки разпределената доказателствена тежест
обаче и нееднократно дадените възможности от СРС З.“Б.И.“ АД не е доказал при
условията на пълно и главно доказване, че процесното произшествие се е
осъществило именно по описания от него начин. Вписаните в Протокола за ПТП
обстоятелства са източник на данни, но не са достатъчни за установяване на
пълния механизъм. Заключението на приетата по делото експертиза е производно
доказателство по отношение на процесния механизъм, като само по косвен начин
може да изясни начина на настъпване на увреждането и не е достатъчно, за да
бъде направен категоричен извод относно механизма на настъпване на щетите.
Тяхното описание от служители на застрахователя също не е пряко доказателство
относно конкретните обстоятелства, свързани с механизма на настъпване на
произшествието.
При по изложените съображения
настоящия състав намира, че решението на Софийски районен съд е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 121436 от
22.05.2019 г. по гр.д. № 51093 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 51-ви
състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2