Р Е Ш Е Н И Е
№ 485
гр. Пловдив, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 15.01.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6802 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано по искова молба от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД срещу Н.А.Б. за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 976.19
лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени
от него питейна и отведена канална вода за периода 16.10.2017 г. до 15.02.2019
г. за водоснабден имот, находящ се в гр. П. ул. „К.“ № …, както и сумата в
размер на 37.76 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода
31.12.2017 г. до 31.01.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.03.2019 г. до
окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3495/2019 г. по
описа на ПРС. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват исковете. Оспорва се ищцовото дружество да е доставяло твърдяното количество вода. Твърди се, че в имота водомерите, по които е отчитано са неработещи и са негодни измервателни устройства, поради което е следвало да се начислява вода по тарифа. Твърди се, че отчета не е извършван регулярно и не са издавани ежемесечни фактури. Оспорва карнетите, че не са редовно водени, не било ясно от тях за кой имот и за кой водомер се отнасят, не са попълнени графите за „показание“, „разлика“, „подпис“. Иска се отхвърляне на исковете. Прави се доказателствено искане.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 3495/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се гр. П. ул. „К“ № …., както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия, тъй като е бил собственик на имота през процесния период и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово име. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Пловдив.
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
От представена по делото копие от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 18.02.1993 г. /л.6/ и от Справка от Служба
по вписвания л.7/ се установява, че ответникът Н.А.Б. е придобил собствеността
на имот, находящ се в гр.
П., ул. “К.”.., което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Безспорно е че
процесния имот е водоснабден и е присъединен към водопроводната система на
„ВиК“, което прави ответника, като собственик на същия, потребител
на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата № 4/2004/ и пар.1,
ал.1, т.2, б. „а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги.
С оглед изложеното, съдът приема,
че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК
услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това
правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между
страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството.
Общите условия са влезнали в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да
предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито
има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни
услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и
съответните Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на отчитане.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно начислява на количества вода, при наличие на определени предпоставки за това.
В исковата молба се излагат твърдения, че в процесния
период 16.10.2017 г. до 15.02.2019 г.
за процесния имот отчитането е извършвано въз основа на две измервателни устройства с номера …
– в кухнята и …. – в банята, като през целият период отчетът е бил реален.
Видно от карнетите, водени и за двата водомера в имота на ответника /л.26-27/ за посочения период начисляването е било по показанията на водомерите с № … и № …., които безспорно са водомерите в процесния имот. В карнетите са налице подписи на потребителя, като за такъв е посочен в карнета Н.А.Б., като ответникът не опроверга, че тези подписи не са поставени от него съгласно разпоредбата на чл.193, ал.3 ГПК. Още повече, че процесуалният представител на ответника заяви, в съдебно заседание, проведено на 28.10.2029 г. /л.113/, че не се оспорва, че подписите в карнетите са поставени от ответника. Макар и да липсват подписи за някои от периодите, достатъчно за съда е, че е налице подпис на карнета от датата 15.03.2019 г. и за двата водомера – крайния отчетен период за делото, което от своя страна съдът приема, като признание на потребителя, че именно отразените в карнета са стойностите отчетени от водомерите за целия процесен период. В тази връзка съдът не споделя възражението на ответника, че не са отчетени правилно стойностите на водомерите през процесния имот, доколкото самият ответник се е съгласил с отразеното в карнетите, което представлява признание на неизгоден за него факт. Както се посочи ответникът не оспорва, че е подписвал карнетите. На следващо място обстоятелството дали са връчени фактурите или не на ответника не се отразява на дължимостта на сумите по тях.
От показанията на свидетелката М. Д. К., извършвала отчет на индивидуалните водомери в имота на ответника през процесния период /л.122/, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви със събраните по делото доказателства, се установява, че в процесния период в имота на ответника е засичано потребление по двата водомера, като отчетът е бил реален по показанията на водомерите. Свидетелката установява, че в процесния период водомерите са били нови, били са в метрология. Свидетелката установява, че в имота живеят две семейства, като винаги й е осигуряван достъп до водомерите в имота. Свидетелката дава сведения, че в имота се наблюдава голямо потребление на вода.
В тази връзка останаха недоказани твърденията на ответника, че отчетът следва да бъде извършен по тарифа, доколкото измервателните устройства в имота били неизправни. Напротив установи се от показанията на свидетелката, че водомерите са били нови и в метрология.
С оглед изложеното съдът намира,
че исковата претенция за главница е доказана по основание.
Относно размера на претенция е изслушана и приета ССчЕ /л.117/, която съдът кредитира, като вещото лице по нея е дало заключение, че за процесния период 16.10.2017 г. до 15.02.2019 г. стойността на начисленото количество вода общо за двата водомера е в размер на 976.19 лева, разбита и по водомери, като липсват плащания по фактурите от страна на ответника.
Предвид което съдът приема, че искът е доказан в пълен
размер и следва да бъде изцяло уважен.
Основателно е и искането за установяване на дължимостта
на главницата, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 01.03.2019 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на
иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява.
В чл. 31, ал.2 от Общите условия на ВиК е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 31.12.2017 г. – с изтичане на 30-дневния срок от издаване на първата процесна фактура за доставените ВиК услуги през м. октомври 2017 г., като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Съгласно изслушаната и приета ССчЕ задължение за мораторна лихва за периода 31.12.2017 г. до 31.01.2019 г. възлиза в размер на 36.20 лева, като експертизата не е оспорена, до която сума искът ще бъде уважен, като за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 37.76 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на същия право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 300 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 75 лева – държавна такса за исковото производство, 120 лева –депозит за ССчЕ.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Общо разноски за ищеца, които следва да му бъдат присъдени, на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от претенцията са 32.50 лева – за заповедното производство и 294.55 лева - за исковото производство.
Ответникът не доказа да е направил разноски в производството.
От ответника е представен, в заповедното и в настоящото производство, договор за правна защита и съдействие /л.49 исковото дело и л.15 заповедното/, съгласно които на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за а. Е.И. в
размер на по 300 лева за двете производства, от които ще й се присъди сума в общ
размер на 0.92 лева /по 0.46 лева за всяко производство/, съразмерно с отхвърелната
част от претенцията.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.А.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250,
представлявано от у. С. Л. сумата в размер на 976.19 лева, представляваща стойността на
доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за
периода 16.10.2017 г. до 15.02.2019 г. за водоснабден имот, находящ се в гр. П,
ул. “К.”.., както и сумата в размер на 36.20
лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.12.2017 г. до
31.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 01.03.2019 г. до окончателното
погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3495/2019 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
признаване за установено дължимостта на обезщетението за забава за горницата
над уважения размер от 36.20 лева до пълния предявен размер от 37.76 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н.А.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250,
представлявано от у. С. Л. Н., следните суми: 294.55 лева – разноски в исковото производство и 324.50 лева –
разноски по ч.гр.д. № 3495/2019
г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л. Н да
заплати на а. Е.Г. И, с личен № …. вписана в АК- Пловдив, на основание чл.38
ЗА, сумата в размер на 0.46 лева – адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 3495/2019 г. по описа на
ПРС и 0.46 лева – адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП