Присъда по дело №1286/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 54
Дата: 20 юни 2024 г. (в сила от 6 юли 2024 г.)
Съдия: Красимир Лесенски
Дело: 20235220201286
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 11 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 54
гр. Пазарджик, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Наказателно дело частен
характер № 20235220201286 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата С. Ж. Ж., родена на ****г. в гр. Пазарджик,
живуща в с. ******** българка, българска гражданка, неомъжена, с начално
образование, неосъждана, ЕГН: **********, за ВИНОВНА в това, че на
11.07.2023г., в гр.Пазарджик в парк „Острова Свобода“, като непълнолетна, но
като е разбирала свойствата и значението на извършеното и е могла да
ръководи постъпките си е причинила лека телесна повреда на М. А. Т., ЕГН:
********** изразяващи се в червеникаво охлузване по десния ъгъл на
клепачите на дясното око с размери 3/0.5 см., три броя червеникави
охлузвания по задната повърхност на дясното рамо с размери 6/0.7 см. и по
външната повърхност на лявата лакетна става лек оток и охлузване на кожата
с размери 7/1 см. без коричка, причинили на М. А. Т. болка и страдание –
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, вр.с чл.31, ал.2 от НК, поради което и на
основание чл.130, ал.2 от НК, вр.с чл.31, ал.2 от НК, вр. с чл.63, ал.1, т.5, вр. с
чл.78а, ал.6, вр.с ал.1 от НК Я ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ за извършено престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, вр.с
чл.31, ал.2 от НК като и НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
1
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез обявяване на
присъдата на таблото за съобщения на кметството в с.Огняново за срок от
ЕДИН МЕСЕЦ.
ОСЪЖДА подсъдимата С. Ж. Ж. с ЕГН: **********, да заплати на М.
А. Т., ЕГН: ********** сумата от 1500.00/ хиляда и петстотин / лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от престъплението по чл.130, ал.2
от НК, вр.с чл.31, ал.2 от НК неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за сумата над 1500 /
хиляда и петстотин / лв. до претендирания размер от 3000 / три хиляди /лв.
ОСЪЖДА подсъдимата С. Ж. Ж. с ЕГН: **********, да заплати на М. А.
Т., ЕГН: ********** сумата от 1412 / хиляда четиристотин и дванадесет /лв.,
представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА подсъдимата С. Ж. Ж. с ЕГН: ********** да заплати
държавна такса в размер на 60 /шестдесет / лв. с оглед размера на уважения
граждански иск, платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Пазарджик.
Присъдата може да се обжалва в 15-дневен срок от днес чрез Районен
съд Пазарджик пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
2

Съдържание на мотивите


НЧХД № 1286/2023 г. по описа на Районен съд Пазарджик


МОТИВИ:

Наказателното производство е образувано по тъжба на М. А. Т. с ЕГН:
********** срещу С. Ж. Ж., родена на ... г. в гр. Пазарджик, живуща в с. О., ул.
„П. Е.“ № **, българка, българска гражданка, неомъжена, с начално
образование, неосъждана, ЕГН: ********** за това, че на ... г. в гр. Пазарджик,
в парк „О. С.“ като непълнолетна, но като е разбирала свойствата и значението
на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, е причинила лека
телесна повреда на М. А. Т., ЕГН: ********** изразяваща се в червеникаво
охлузване по десния ъгъл на клепачите на дясното око с размери 3/0.5 см., три
броя червеникави охлузвания по задната повърхност на дясното рамо с
размери 6/0.7 см. и по външната повърхност на лявата лакетна става лек оток
и охлузване на кожата с размери 7/1 см. без коричка, причинили на М. А. Т.
болка и страдание - престъпление по чл.130, ал.2 от НК, вр. с чл.31, ал.2 от
НК.
Подсъдимата дава обяснения, в които не отрича, че на инкриминираната
дата е възникнал конфликт между нея и тъжителката, но твърди, че
тъжителката я обидила и в отговор подсъдимата само я бутнала, след което и
двете се скубали. Отрича да е нанасяла удари на тъжителката.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от
тъжителката М. А. Т. против подсъдимата С. Ж. Ж. за сумата от 3000 /три
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинени от деянието
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание и е конституирана
като граждански ищец М. А. Т..
Частният тъжител и граждански ищец М. А. Т., чрез повереника си,
пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимата да бъде призната
за виновна по така повдигнатото обвинение, да бъде освободена от
наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, да бъде уважен в цялост
предявения граждански иск и да им бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Защитата на подсъдимата счита, че не са налице категорични
доказателства, че деянието е извършено от подсъдимата и последната следва
да бъде оправдана. При условията на евентуалност пледира за освобождаване
от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК на подсъдимата с налагане
на административно наказание обществено порицание.
В правото й на лична защита и в дадената й последна дума подсъдимата
заявява, че не е бутала тъжителката, а двете са се скубали и иска
справедливост.
1

Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата и тъжителката са от село О. и се познавали преди датата на
инкриминираното деяние. На ... г. между 21.00 ч. и 22.00 ч. тъжителката М. А.
Т. заедно със свидетелите И. З. Ш. и Т. Ц. И. се намирали в парк „О. С.” в гр.
Пазарджик. По същото време в парка се намирала и подсъдимата С. Ж. Ж.
заедно със свидетелите Е. Д. К. и Л. Я. Ш.а. Двете групи се срещнали, като
първоначално се поздравили и разминали, но после подсъдимата заявила, че
иска да говори с тъжителката и я извикала настрани от другите. Поводът бил,
че подсъдимата смятала, че тъжителката има връзка с нейния мъж, от когото
подсъдимата към онзи момент била бременна. Подсъдимата започнала да
обижда тъжителката, че е курва и леко момиче. Тъжителката отвърнала, че
това не е вярно и се опитала да продължи по пътя си, но подсъдимата тръгнала
след нея, отново я обиждала, след което я бутнала на земята. Тъжителката
паднала, като подсъдимата минала зад нея, хванала я за косата с една ръка,
започнала да я влачи по земята, а другата ръка й нанасяла удари в областта на
главата и лицето. Намесили се свидетелите, които се опитали да ги разтърват,
като свидетелката К. дори на свой ред също избутала тъжителката, която
паднала отново на земята и се подпряла на длани. К. дори заявила на
останалите да ги оставят да правят каквото си искат и да се бият.
Свидетелката Т. И. отговорила, че няма да ги остави да се бият, след което
дръпнала тъжителката, а през това свидетелката Ш. успяла да издърпа
подсъдимата, с което конфликтът приключил. Тъжителката се прибрала в дома
си в село О., но родителите й видели, че е бита, поради което нейният баща се
обадил на тел.112, след което и я отвели в МБАЛ „Пазарджик“ за преглед. На
12.07.203 г. тъжителката била прегледана и от съдебен лекар, който
констатирал наранявания, изразяващи се в охлузвания и травматични отоци по
лицето, тялото и крайниците - видно от СМУ № 168/2023 г.
В хода на съдебното следствие бе назначена съдебно-медицинска
експертиза, от заключението на която е видно, че на М. Т. са нанесени
следните травматични увреждания: по външния ъгъл на клепачите на дясното
око има червеникаво охлузване, с размери от 3 х 0,5 см., по задната
повърхност на дясното рамо има три червеникави охлузвания, с размери от 6 х
0,7 см. и по външната повърхност на лявата лакетна става има лек оток и
охлузване на кожата, с размери 7 х 1 см, без коричка. Обобщено, пострадалата
Т. е получила охлузвания по кожата на лицето, дясното рамо и ляв лакът и лек
травматичен оток в областта на лакета. Тези травматични увреждания са и
причинили болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Описаните
травматични увреждания са резултат от действие на твърди тъпи предмети
като общ механизъм. В конкретния случай охлузването на лакета с лек
травматичен оток около него е получено при падане на терена и травмиране
на зоната, т.е. има директно и допирателно действие на терена. Охлузването
на външния ъгъл на клепачите на дясното око, без подлежащо кръвонасядане е
2
получено при драскане с нокти в тази област. Охлузванията по задната
повърхност на дясното рамо също са получени от стискане и дърпане в тази
област, пак от действието на ноктите, като се има в предвид еднаквостта на
размерите им. Описаните травматични увреждания оздравяват за период от
около 1 седмица, без да остават трайни неблагоприятни последици за здравето
на пострадалата.

По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в
наказателното производство доказателства, съдържащи се в дадените
обяснения от подсъдимата, показанията на свидетелите И. З. Ш., Т. Ц. И., Е. Д.
К. и Л. Я. Ш.а, приложените писмени доказателства – медицинска
документация, справка за съдимост, характеристична справка, писмо от НС
112 Кърджали с приложено ВД - компакт диск. Изложената фактическа
обстановка се подкрепя и от заключението на назначената и изготвена
съдебно-медицинска експертиза от ВЛ. Тази експертиза е компетентно
изготвена, вещото лице е отговорило точно, подробно и изчерпателно на
поставените въпроси, поради което и съдът я кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите и частично
кредитира обясненията на подсъдимата по следните съображения:
Показанията на всички свидетели са ясни, категорични, логични и
взаимно се допълват. И. З. Ш., Т. Ц. И., Е. Д. К. и Л. Я. Ш.а са очевидци на
случилото се. Именно показанията им в най-голяма степен подкрепят
гореизложената фактическа обстановка. Показанията им са дадени от и лица,
за които съдът няма причина да счита, че са заинтересовани по какъвто и да е
начин от изхода на делото. Тук известно съмнение се поставя върху
показанията на Е. Д. К., тъй като се установи по делото, че тя също е бутнала
тъжителката на земята, но и в нейните показания съдът не открива
обстоятелства, които да са противоречиви, неясни или по някакъв начин
изопачени с оглед евентуална заинтересованост от изхода на делото. Ето защо
съдът счита, че са достоверни. Видно е, че част от свидетелите са близки на
тъжителката, а други са близки на подсъдимата, но няма доказателства по
делото те по някакъв начин да са необективни в показанията си по отношение
на обстоятелствата, за които свидетелстват.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата в частта, в която
твърди, че тъжителката я е обидила и в отговор подсъдимата само я бутнала,
след което и двете се скубали, както и в частта, в която отрича да е нанасяла
удари на тъжителката, а точно обратното – последната се опитала да я ритне.
Освен, че тези твърдения са опровергани изцяло от показанията на всички
горепосочени свидетели-очевидци на случилото се, които са категорични в
това, че тъжителката не е обиждала и правила опити да удря подсъдимата, а
последната й е нанасяла удари, то следва да се отбележи, че и самата
подсъдима си противоречи в твърденията си – първо заяви, че само е бутнала и
3
скубала тъжителката, без да я удря, а по-късно в хода на делото заяви, че дори
не я е бутала. Така тези твърдения в защитната позиция на подсъдимата не се
подкрепиха от останалите събрани по делото доказателства, останаха
недоказани и не отговарят на действително случилото се.

От правна страна:
При така установената и възприета фактическа обстановка, е видно, че
от обективна страна С. Ж. Ж. е осъществила състава на престъплението по чл.
130, ал.2 от НК, вр. с чл.31, ал.2 от НК, като на ... г. в гр. Пазарджик, в парк „О.
С.“, като непълнолетна, но като е разбирала свойствата и значението на
извършеното и е могла да ръководи постъпките си, е причинила лека телесна
повреда на М. А. Т., ЕГН: ********** изразяваща се в червеникаво охлузване
по десния ъгъл на клепачите на дясното око с размери 3/0.5 см., три броя
червеникави охлузвания по задната повърхност на дясното рамо с размери
6/0.7 см. и по външната повърхност на лявата лакетна става лек оток и
охлузване на кожата с размери 7/1 см. без коричка, причинили на М. А. Т.
болка и страдание. Съдът намира за установени и доказани по безспорен и
категоричен начин елементите на престъпния състав. По делото се събраха
множество доказателства, като с оглед гореизложените мотиви, нито едно от
тях не внася съмнение в този извод на съда.
От субективна страна деянието по чл.130, ал.2 от НК е извършено с пряк
умисъл, тъй като в съзнанието на подсъдимата е съществувала ясна представа,
че бутането на земята, скубането, ударите с ръце в главата и тялото на
пострадалата ще доведат до разстройство на здравето на тъжителката и
същевременно подсъдимата е искала настъпването на вредните последици,
като е предприела и извършила тези действия. Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието по чл.130, ал.2 от НК, като е имала
представа за всички елементи на състава, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Тя е
съзнавала, че извършва действия, които според използваните начини и
средства са от естество да причинят увреждане на здравето и телесната цялост
на друго човешко същество, като е съзнавала най-общо, че деянието слага
начало на причинния процес на телесното увреждане на жертвата.
Причините за извършване на престъплението следва да се търсят както в
незачитане на правовия ред в страната и конкретно на чуждата телесна
неприкосновеност, така и във възникналия конфликт между тъжителката и
подсъдимата в инкриминирания ден, породен от подозренията на последната,
че тъжителката има връзка с нейния мъж. Съдът намира, че през 21-и век в
Европейска България при нормални човешки взаимоотношения един подобен
конфликт сам по себе си не би имал по-голяма стойност от увреждането на
здравето на друго човешко същество. Още повече, че това не само не решава
повода за самия конфликт, а и го задълбочава още повече. В тази връзка
самата подсъдима заяви, че към момента е разделена с мъжа си.
4
Поради гореизложеното подсъдимата следва да бъде призната за
виновна по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.130,
ал.2 от НК.

По наказанието:
Санкцията в посочения член от НК предвижда наказание лишаване от С.
до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. Съдът намира
за най-подходящо в случая наказание глоба. Същата се заменя съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.1, т.5 от НК с обществено порицание. Подсъдимата е
непълнолетна към момента на извършване на деянието, неосъждана към
момента на извършване на деянието, не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на глава 28-ма от НПК и от престъплението не са
причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на
възстановяване. Същевременно не е налице никое от основанията по чл.78а,
ал.7 от НК, изключваща прилагането на института, тъй като с деянието не е
причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно
състояние или след употреба на наркотични вещества, не са налице множество
престъпления и престъплението не е извършено спрямо орган на властта при
или по повод изпълнение на службата му.
Поради гореизложеното подсъдимата следва да бъде освободена от
наказателна отговорност за извършеното престъпление с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а, ал.6, вр. с ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът
съобрази ниската възраст, затрудненото семейно положение, чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни и обстоятелството, че е майка на
малолетно дете. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.
При тези данни съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимата
с налагането на административно наказание „обществено порицание”, което
да се изпълни чрез обявяване на присъдата на таблото за съобщения на
кметството в с. О. за срок от един месец.
При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимата, съдът взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.27 ЗАНН, като
отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване. Така
определеното наказание съдът намира, че съответства напълно и на тежестта
на самото престъпно деяние, характеризиращо се със сравнително висока
степен на обществена опасност, тъй като засяга интегритета и телесната
цялост на друго човешко същество, още повече и с оглед начина на неговото
засягане - посредством бутане, влачене, скубане и удари с ръце в различни
области на главата и тялото на пострадалата. С налагането на това наказание
подсъдимата ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и
да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото. Начинът на изпълняване на наказанието - чрез обявяване на
присъдата на таблото за съобщения на кметството в с. О. за срок от един месец
5
– ще въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите
граждани, в каквато насока е и разпоредбата на чл.12 ЗАНН.

По гражданския иск:
По отношение на предявения граждански иск от тъжителката против
подсъдимата за сумата от 3000 /три хиляди/ лв., представляваща обезщетение
за причинени от деянието неимуществени вреди, съдът намира същия иск за
основателен по основание, но не и по размер. По делото безспорно е
установено, че подсъдимата е извършила деянието с оглед гореизложените
мотиви. Деянието е извършено виновно. Налице е пряка причинно-следствена
връзка между действията на подсъдимата и причинените вредоносни
последици – телесното увреждане на пострадалата. От деянието са настъпили
неимуществени вреди за пострадалата, изразяващи се в болка и страдание.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
който виновно е причинил другиму, като съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост.
Съдът, базирайки се на събраните и проверени по делото доказателства,
счита, че сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лв. е справедливо
овъзмездяване на причиненото разстройство на здравето на тъжителката и
претърпените болки и страдания от нейна страна в резултат на нанесената
лека телесна повреда от подсъдимата. Видно от заключението на съдебно-
медицинската експертиза от ВЛ е, че при благоприятно развитие на
оздравителния процес оздравителния период от физическите увреждания е в
рамките на една седмица. Така е налице оздравителен период, който от една
страна не е значителен във времето, но от друга - тук все пак отново следва да
се вземат предвид и начина на засягане на здравето на тъжителката -
посредством бутане, влачен, скубане и множество удари в различни области
на главата и тялото на пострадалата. Очевидно е, че подобно увреждане на
здравето на тъжителката е причинило не само телесна болка, но и психически
тормоз. Ето защо, макар и периодът на оздравяване на самите физически
наранявания да не е дълъг във времето, психическата травма от случилото
винаги е с по-дълготрайни последици и не следва да се пренебрегва. Ето защо
съдът намира, че сумата от 1500 лв. се явява справедливо овъзмездяване за
тези вреди. Съдът счита, че предявеният граждански иск за размера над 1500
лв. до 3000 лв. е неоснователен и следва да го отхвърли като такъв.

По разноските:
С оглед размера на уважения граждански иск ще следва да се осъди
подсъдимата да заплати държавна такса в размер на 60 /шестдесет/ лв. с оглед
размера на уважения граждански иск, платима в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пазарджик.
Ще следва да се осъди подсъдимата да заплати на тъжителката сумата от
1412 /хиляда четиристотин и дванадесет/ лв., представляваща сторени по
6
делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и заплатено
възнаграждение на ВЛ, за които по делото са приложени доказателства –
пълномощно, договор за правна защита и съдействие, както и вносни
бележки.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни