№ 150
гр. София , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н в закрито заседание на седми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100507962 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението А.Д. Д., срещу
разпореждане от 30.03.2021г. по изп. дело № 20208380409408 по описа на ЧСИ М.Б.,
рег. № 838, с район на действие СГС, съобщено на длъжника на 18.05.2021г. С
обжалваното разпореждане от 30.03.2021г. са оставени без уважение исканията на А.Д.
Д. за намаляване на приетите с Постановление на ЧСИ от 18.12.2020г. разноски по
цитираното изпълнително дело като неоснователни.
В жалбата се твърди, че с постановление на ЧСИ от 18.12.2020г. са приети
разноски в общ размер на сумата от 408,00 лева /от които 108 лева авансови такси по
т.1, т.5 и т.16 от ТТР към ЗЧСИ и 300 лева адвокатско възнаграждение/, а
жалбоподателката не дължи сумите представляващи разноски в изпълнителното дело,
тъй като не е станала повод за завеждане на делото, а то е образувано въз основа на
изпълнителен лист по гр.д. № 38173 от 2016г. по описа на СРС, 83 състав, с който на
взискателя Д.А.А. е определен режим на лични отношения с децата им – Д. Д.А. и
М.Д.А.. Излага твърдения, че жалбоподателката стриктно е спазвала постановения от
съда режим на лични контакти. Поради изложеното моли съда да бъде отменено
изцяло разпореждането от 30.03.2021г., като се приеме, че не дължи никакви разноски
по изп. дело № 20208380409408 по описа на ЧСИ М.Б.. В случай, че съдът приеме, че
ЧСИ Б. е приел разноските основателно, моли да бъде намален размерът им по
аргументи подробно посочени в жалбата. Претендира разноски, вкл. държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя Д.А.А., с
който я оспорва, като неоснователна. Излага съображения, че изложените от
1
жалбоподателката обстоятелства не отговарят на обективната истина. Твърди, че
майката не спазва постановения режим на лични отношения с децата. Иска да се остави
частната жалба без уважение. Не претендира разноски по настоящото дело и не
представя списък по чл. 80 от ГПК.
По делото се съдържат мотиви на ЧСИ М.Б., с които е заявено становище за
допустимост, но неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди действията му.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20208380409408 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 10.12.2020г., издаден по гр. дело № 38173/2016г. по
описа на СРС, 82 състав, с който е определен режим на лични отношения на бащата
Д.А.А. с децата Д. Д.А. и М.Д.А.. В молбата за образуване на изпълнителното
производство взискателят иска съдебният изпълнител да образува изпълнително дело и
да упражни правомощията си съгласно чл. 528 от ГПК.
Към молбата за образуване на изпълнителното производство е приложен освен
изпълнителният лист от 10.12.2020г., издаден по гр. дело № 38173/2016г. по описа на
СРС, 82 състав, адвокатското пълномощно, както и договор за правни услуги. От
същите се установява, че адв. С.П.С. от САК е овластена от взискателя, да образува
пред компетентен ЧСИ изпълнително дело въз основа на издадения от СРС
изпълнителен лист, а адвокатското възнаграждение е в размер на 300 лв. и е платено в
деня на сключване на договора, който служи за разписка.
От приложеното копие на изп. дело № 20208380409408 на ЧСИ М.Б. се
установява, че с постановление от 18.12.2020г. ЧСИ М.Б. е приел разноски по
изпълнително дело № 20208380409408 в размер на 408 лева, представляващ сбор от
сума в размер на 108 лева - авансови такси по т.1, т.5 и т.16 от ТТР към ЗЧСИ и сума в
размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение.
На 09.01.2021г., видно от разписката, на длъжника А.Д. А. е била връчена
покана за доброволно изпълнение, с която е същата е уведомена и за разноските от 408
лв. по цитираното постановление.
В срока по чл. 528, ал. 2 от ГПК А.Д. А. е депозирала становище, в което сочи
готовността си да предава децата на баща им в изпълнение на определения режим на
лични отношения с Решение № 21205/30.01.2017г. по гр. д. № 38173/2016г. по описа на
СРС, 83 състав. Възразила е срещу дължимостта на разноските в изпълнителното
производство, при твърдения, че не е нарушавала определения от съда режим на лични
контакти между децата и баща им и не е дала повод за завеждане на изпълнителното
дело.
Видно от определение № 264211 от 04.03.2021г., постановено по ч. гр. дело №
1606 по описа за 2021 г. на СГС, Търговско отделение, VI-ти състав, производството по
делото е било прекратено, като преждевременно образувано и изп. д. №
20208380409408 върнато на ЧСИ М.Б. за произнасяне по възражението срещу
постановление от 18.12.2020 г. за приети по изпълнението разноски.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 30.03.2021г. по
изп. дело № 20208380409408, ЧСИ М.Б. е оставил без уважение исканията на А.Д. А.
2
за намаляване на приетите с Постановление на ЧСИ от 18.12.2020г. разноски по
цитираното изпълнително дело като неоснователни. Съобщението за разпореждането
от 30.03.2021г. е получено от длъжника на 18.05.2021г. (лист 41 от изп. дело).
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице
– длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.
436, ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, доколкото обжалваното разпореждане от 30.03.2021г. касае разноските по
изпълнението, т.е. попада в нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Внесена е и
дължимата държавна такса по сметка на СГС. В този смисъл съдът приема, че жалбата
е редовна и процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
При проверка за законосъобразността на обжалвания акт, съдът намира
следното:
Съдебните разноски в изпълнителното производство не са свързани със защита
срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността
за разноски.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., ІV Г.
О. на ВКС и решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не
отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал
повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.
Във всички останали случаи длъжникът отговаря за разноски в изпълнителното
производство.
Първото възражение на длъжника е, че не дължи разноски по изпълнителното
дело, тъй като не е станала повод за завеждане на изпълнителното дело. Позовава се на
приетото в т. 5 от Тълкувателно решение (ТР) № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г.
на ВКС, ОСГТК.
Неоснователно е възражението, че в настоящия случай следва да се приложи
закона, съгласно тълкуването дадено в т. 5 от цитираното ТР. Със същото е прието, че
изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният
изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 от ГПК отговор, че длъжникът няма
сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът
не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.
Видно от мотивите на т. 5 от същото ТР, то е във връзка с изпълнителни способи,
които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други
способи. Дадените разяснения по приложението на закона са за парични
(имуществени) вземания, за които е предприето принудително изпълнение, но е
неприложимо в настоящия случай, който касае периодично изпълнение на лични
(неимуществени) отношения на взискателя с децата на страните.
Съдът приема за неоснователно и възражението, че длъжникът не е станал
повод за завеждане на делото. Периодичното изпълнение на личните отношения с
3
децата на страните е посочено изчерпателно в издадения изпълнителен лист. За
предявяване на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело е достатъчно
и еднократното неоснователно възпрепятстване на родителя, който не упражнява
родителските права, да осъществи режима на лични отношения с двете деца на
страните. Настоящият съдебен състав приема, че след като изпълняваното съдебно
решение е постановено на 30.01.2017г., а изпълнителният лист е издаден на
10.12.2020г. (след три години и 10 месеца), то може да се обоснове извод, че майката
неоснователно е възпрепятствала бащата за осъществяване на определения режим на
лични отношения с децата.
По изложените съображения съдът приема, че длъжникът отговаря за разноски
в изпълнителното производство по изп. дело № 20208380409408 на ЧСИ М.Б., което се
установи, че е образувано при спазване на предпоставките по чл. 426, ал. 1 и 2 от ГПК
– от взискателя е представен изпълнителен лист и е посочен начина на изпълнението.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в случая не се дължи таксата
по т. 16 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители (ТТР към ЗЧСИ), тъй като съдебният изпълнител не е извършвал каквото
и да е изпълнително действие. Видно от приложеното копие от изпълнително дело №
20208380409408 на ЧСИ М.Б., последният е предприел действия по изпълнение на
задължението за предаване на дете, регламентирано в чл. 528 от ГПК, какъвто е
заявения от взискателя способ за удовлетворяване на изпълняемото право. Следва, че
сумата от 50 лева (без ДДС), която е определена по т. 16 от ТТР към ЗЧСИ, е дължима
и правилно е включена в постановлението от 18.12.2020 г. за приети по изпълнението
разноски (в размер от 60 лв. с вкл. ДДС).
Съдът приема за основателно въведеното от длъжника възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК - за прекомерност на заплатения от взискателя адвокатски хонорар от 300
лева.
Съгласно чл.78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Систематичното място на разпоредбата на
чл.78, ал.5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава приложимост на тази
разпоредба и в изпълнителния процес.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва
да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл
са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК.
В конкретния случай съдът приема, че в рамките на изпълнителното
производство освен първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с
която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на
взискателя не е извършил други процесуални действия, насочени към удовлетворяване
на взискателя.
Анализът на проведеното изпълнение в производството по изпълнително дело
4
№ 20208380409408 на ЧСИ М.Б. еднозначно показва, че след упражняване на правото
за подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело до момента на
определяне на възнаграждението за разноски, а и след това – до момента на подаване
на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, от страна на процесуалния представител на
взискателя не са осъществявани каквито и да е било процесуални действия във връзка с
провеждания изпълнителен процес. Обстоятелството, че съдебният изпълнител е
провел действие по приложението на чл. 528, ал. 2 от ГПК не създава основания по
отношение на взискателя да се заключава, че активно е съдействал за неговото
иницииране. Инициирането действие е по служебен почин на съдебния изпълнител,
който след образуването на изпълнителния процес е пристъпил към извършване на
действие насочено към последващо прилагане мерки на принудително изпълнение
спрямо длъжника (арг. от чл. 528, ал. 3 от ГПК – налагане на глоба по чл. 527, ал. 3 от
ГПК). Паралелно с изложеното е важно да се отбележи, че без всякакво значение за
размера на дължимия за репарация адвокатски хонорар е това, какъв е определения
режим на лични отношения, който подлежи на изпълнение. Това, че се касае до
периодично изпълнение не означава, че в полза на взискателя се поражда вземане за
разноски за адвокатска защита още в началния момент на принудителното
удовлетворяване на правото, защото занапред упълномощения адвокат ще провежда
защитата правата на тази страна. Преценката за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал.
5 от ГПК всякога следва да се базира само на осъществените до момента на навеждане
на възражението процесуални действия от страната изискваща присъждане на
съответното възнаграждение. В този смисъл евентуалните бъдещи действия, които
могат да се реализират в пределите на изпълнителния процес няма как да бъдат
отчитани от съда, дори да е известно, че изпълнителния процес няма да може да бъде
прекратен, поради пълно удовлетворяване на взискателя съгласно определения режим
в изпълнителния лист, тъй като това право ще възниква всеки месец.
За пълнота на изложението трябва да се спомене и това, че адвокатското
възнаграждение следващо се за образуване на изпълнителното дело, по смисъла на 10,
т. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по разглежданото изпълнително дело няма как да надвишава
минималния размер от 200 лв., тъй като изготвянето на молбата по чл. 426, ал. 1 от
ГПК не се отличава с някаква завишена правна сложност, или с необходимост от
осъществяването на допълнителни проверки на обстоятелства свързани с използвания
от кредитора изпълнителен титул, нито с установяване на някакъв широк кръг от
длъжници, спрямо които да се разпростира СПН на изпълняваното решение. В този
смисъл сумата от 200 лв. е напълно съответна на положения от адвоката труд във
връзка с изготвянето на молбата за образуване на изпълнителния процес, като за
заплатения разход над тази сума до сумата от 300 лв. определеното от ЧСИ
възнаграждение за репариране е прекомерно и подлежащо на редуциране по смисъла
на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В този смисъл начислените от ЧСИ М.Б. разноски по изпълнителното дело в
размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство,
следва да бъдат намалени до 200 лв. (доколкото по делото няма данни в сключения
договор адвокатското възнаграждение на упълномощения адвокат да включва и ДДС).
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав следва да
отмени обжалваното разпореждане от 30.03.2021г. по изп. дело № 20208380409408 на
ЧСИ М.Б. и да се произнесе по същество, като постанови исканото намаляване размера
на адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя до размера на сумата от
200 лв.
5
По разноските в настоящото производство съдът приема следното:
В производството по реда на чл. 435 от ГПК предмет на съдебен контрол и
проверка за процесуална законосъобразност са действията и актовете на органа по
принудителното изпълнение, поради което и субект на отговорността за обезщетяване
причинените вреди (в това число и разходите за обжалването им по реда на чл. 435 от
ГПК), е съдебният изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по
обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на
разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 от ГПК в случая е неприложим.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право
на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 от ГПК и чл. 74 от
ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и
актове на съдебния изпълнител. По изложените съображения съдът оставя без
уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по настоящото
производство.
Взискателят не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен бр. състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника А.Д. Д., ЕГН **********
разпореждане от 30.03.2021г. по изпълнително дело № 20208380409408 на
ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на действие Софийски градски съд, съобщено
на длъжника на 18.05.2021г., с което са оставени без уважение исканията на
длъжника за намаляване на приетите с Постановление на ЧСИ от 18.12.2020г.
разноски, в частта за намаляване размера на адвокатското възнаграждение за
взискателя и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя Д.А.А., ЕГН *******, по изпълнително дело № 20208380409408 на
ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на действие Софийски градски съд, до размера
на сумата от 200 (двеста) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника А.Д. Д., ЕГН
6
********** за присъждане на разноски по частно гр. дело № 7962 по описа за
2021г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7