Присъда по дело №339/2020 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 260007
Дата: 9 февруари 2021 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Нанко Събов Маринов
Дело: 20204330200339
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 декември 2020 г.

Съдържание на акта

П    Р    И    С    Ъ    Д    А

 

град  ТЕТЕВЕН 09.02.2021 година

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

ТЕТЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-трети състав  на 09.02.2021 година

През две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в следния състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО   МАРИНОВ

 

при  секретаря:Й  Д

в присъствието на прокурора ПЕТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от председателя наказателно дело №339 по описа за  2020 година и въз основа на данните по делото и закона:

П   Р   И   С   Ъ   Д   И :

ПРИЗНАВА подсъдимия А.А.И., роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че като е осъден да издържа свой низходящ-непълнолетното си дете З  А  И , родена на *** година с решение по гр.дело №894/2019 година по описа на Районен съд гр.Тетевен, в сила от 06.07.2020 година, съзнателно не е изпълнил задължението си в гр.Тетевен, Ловешка област в размер на повече от две месечни вноски, а именно 4 /четири/ месечни вноски по 180 /сто и осемдесет/ лева, в периода от 06.07.2020 година до 06.11.2020 година, равняващи се на обща стойност от 720,00 /седемстотин и двадесет/ лева-престъпление по чл.183 ал.1 от НК, но преди постановяване на присъдата от първата инстанция изцяло е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, то на основание чл.183 ал.3 от НК не му налага наказание.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Ловешкия окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Срещу подсъдимия А.А.И. *** повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.Тетевен за престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

            Представителят на прокуратурата-районен прокурор Петър Димитров подържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, но на основание чл.183 ал.3 от НК да не му бъде налагано наказание, с оглед изплащането на дължимата издръжка преди постановяване на присъдата.

            Подсъдимият И. се явява в съдебно заседание, дава кратки обяснения по повдигнатото му обвинение, като твърди, че разбира повдигнатото му обвинение от прокуратурата. Твърди, че късно е получил решението по гражданското дело и по тази причина не е заплатил дължимата издръжка за детето си. Твърди, че е изплатил изцяло дължимата издръжка в размер на 720 лева, за което представя писмени доказателства по делото, както и че е заплатил дължимата издръжка и за месец януари 2021 година.  

            От събраните по делото доказателства-кратките обяснения на подсъдимия, приетите и приложени по делото писмени доказателства и огласените чрез прочитане писмени доказателства от досъдебното производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А.И. и свид.Д.У. са родители на детето З.А.И., родена на *** година, като И. и У. се разделили през 2018 година. След раздялата на родителите с решение по гр.дело №894/2019 година по описа на Районен съд Тетевен, влязло в сила на 06.07.2020 година, И. бил осъден да заплаща на непълнолетната си дъщеря, действаща лично и със съгласието на своята майка ежемесечна издръжка в размер на 180,00 лева, начиная от 08.11.2019 година до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Със същото решение подсъдимият бил осъден да заплати на основание чл.149 от СК и издръжка за минало време за периода от 08.11.2018 година до 08.11.2019 година. След влизане в сила на решението по гражданското дело свид. У. се снабдила с изпълнителен лист и по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Тетевен е образувано изпълнително дело №220/2020 година с взискател Д.У. и длъжник А.А.И., като по делото няма постъпила или изплатена на взискателя сума.

Видно от Писмо изх.№1103-24-00-1308#1/20.10.2020г. на Дирекция „Социално подпомагане“ Тетевен, че А.А.И. не е подпомаган на нито едно законово основание. Същият няма регистрирани трудови договори, видно от Писмо изх.№ 11712#1/21.10.2020г. на НАП ТД Велико Търново, Офис Ловеч. При направената справка в Агенция по вписванията се установява, че няма вписвания по партидата на И.. Няма данни и за МПС настояща собственост на подсъдимия. Видно е обаче от Удостоверение за декларирани данни, издадено от Община Ябланица,че на името на И. има такива относно недвижим имот, находящ се в гр.Тетевен.

Съгласно чл.82 ал.1 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите  /по аргумент за противното от чл.82, ал. от СК/. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите.

За да е съставомерно едно деяние по чл.183 ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от  дължащото лице. Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски.

            От приложените по делото 4 броя разписки се установява, че на дати-17.10.2020 година, 30.11.2020 година и на 22.12.2020 година подсъдимият е изплатил на непълнолетната си дъщеря общо сумата от 1090 лева, поради което съдът приема, че подсъдимият до постановяване на присъдата от първата инстанция е изплатил изцяло дължимата издръжка за детето си за периода от месец юли до месец октомври 2020 година, включително, която е дължимата издръжка за периода, за който е повдигнато обвинение на подсъдимия. 

            Предвид изложеното, съдът приема, че преди постановяване на присъдата по настоящото дело подсъдимият е изпълнил изцяло задължението си за заплащане на дължимата издръжка за целия период от време, за който му е повдигнато обвинението от прокуратурата, като е заплатил общо сумата от 1090 лева. 

            При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа обстановка е налице престъпление по чл.183 ал.1 от НК осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимия И., като от обективна страна като е осъден да издържа свой низходящ-непълнолетното си дете З.А.И., родена на *** година с решение по гр.дело №894/2019 година по описа на Районен съд гр.Тетевен, в сила от 06.07.2020 година, съзнателно не е изпълнил задължението си в гр.Тетевен, Ловешка област в размер на повече от две месечни вноски, а именно 4 месечни вноски по 180 /сто и осемдесет/ лева, в периода от 06.07.2020 година до 06.11.2020 година, равняващи се на обща стойност от 720,00 /седемстотин и двадесет/ лева, а от субективна страна е осъществил деянието умишлено.

            По описания начин подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, поради което съдът го призна за виновен по този текст, но тъй като в хода на съдебното следствие се събраха безспорни доказателства, че същият е платил изцяло дължимата издръжка за детето си т.е. преди постановяване на присъдата е изпълнил това свое задължение, а и не са настъпили други вредни последици за пострадалите, то на основание чл.183 ал.3 от НК, съдът не му наложи наказание.

Причина за извършеното-ниско правосъзнание и нехайно отношение към родителските задължения.

            С оглед изложените съображения съдът постанови своята присъда.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: