№ 333
гр. Пазарджик, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220200377 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИЛ. СТ. СТ., с адрес гр. София, ул. „С.К.“
****, против Наказателно постановление № 36-0000041 от 27.01.2022 г.,
издадено от и.д. Директор РД „АА“- Пловдив, с което за нарушение на чл.93
ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози (ЗАвПр) е наложена глоба в
размер на 2 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че
НП е незаконосъобразно, т.к. нарушението не било извършено от
жалбоподателя понеже дружеството-превозвач притежавало лиценз към
който процесното МПС било вписано, а освен това жалбоподателят като
водач не бил отговорен за лицензионния режим на дружеството. При тези
възражения се иска отмяна на издаденото НП. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени
бележки от жалбоподателя по същество, в които се излагат същите посочени
в жалбата аргументи.
Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява
1
и не изпраща процесуален представител. По делото не е представено писмено
становище по същество, като единствено със съпроводителното писмо, с
което преписката е изпратена в съда, е посочено, че НП е съобразено с
материално правните и процесуалноправните правила, като по безспорен
начин е установено нарушението и неговото авторство. В писмото е
направено възражение за прекомерност на евентуално претендираното от
ответната страна адвокатско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени
доводите изложени в същата и становищата на страните, съблюдавайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че на 05.01.2022 г., около
14,00 часа, в гр. Пазарджик, на път ІІ-37, изходът за АМ „Тракия“ с посока на
движение гр. Пазарджик до стадион „Г.Б.“, е управлявал товарен автомобил
„М.А.“ с рег. № ***** от категория N3, собственост на „Дивика“ ООД, като
извършвал превоз на товари за собствена сметка- хранителни продукти, от гр.
София за гр. Пазарджик, което се установявало от представените от водача
фактура № **********/05.01.2022 г.,, протокол към фактура №
**********/04.01.2022 г.и Заповед № 2/05.01.2022 г. на управителя, като
превозът се извършвал от водача без издадено Удостоверение за обществен
превоз на товари на територията на Р България или заверено копие към
лиценз на Общността. Поради тази причина МПС било спряно от движение
чрез отнемане на СРМПС Част №№ № ********* и сваляне на предна
регистрационна табела на т.а. с рег. № *****., за което водачът бил уведомен.
Извършена била и справка в ИС на ИА АА – София, Отдел „Лицензи“, при
която било установено, че товарен автомобил „М.А.“ с рег. № ***** нямал
издадено удостоверение за обществен превоз на товари или заверено копие
към лиценз на общността.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр, която
правна норма разписва, че с глоба 2 000 лева при първо нарушение, се
наказва водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за МПС удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
2
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и
от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. За така
констатираното И.П.- инспектор в РД „АА“- Пловдив в присъствието на св.
Т.Г.- ст. инспектор в РД, съставил срещу жалбоподателя АУАН №
311213/05.01.2022 г. в присъствието на нарушителя, след което му го
предявил и връчил екземпляр срещу подпис. В акта жалбоподателят вписал,
че нямал възражения за така направените констатации.
Въз основа на съставения акт на 27.01.2022 г. било издадено
атакуваното НП, което било връчено на санкционираното лице на 25.02.2022
г., видно от разписката към НП, а жалбата против същото била подадена от
наказания чрез АНО до съда по пощата на 04.03.2022 г., видно от пощенското
клеймо на плика (л.15), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния
съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на св. Т.Г..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Макар възражения в тази насока да не са изложени в жалбата, съдът
намира за уместно да посочи, че при своята цялостна служебна проверка, не
констатира в хода на административнонаказателното производство да са
допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи в кръга на техните правомощия по закон. Материалната
компетентност на актосъставителя следва от длъжността му инспектор в РД
АА- Пловдив и разпоредбата на чл.91 ал.3 т.5 от ЗАвПр, в която са посочени
лицата, които имат право да осъществяват контрол по спазване на правилата
за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на
превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните
превозни средства, с които се извършват превозите. Материалната
компетентност на наказващия орган се установява от Заповед № РД-08-
3
30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта и информационните технологии
и съобщенията (л.3).
На следващо място АНП е започнало със съставяне на АУАН в
присъствието на нарушителя и свидетел на установяване на нарушението.
АУАН и НП са издадени в преклузивните срокове по закон, като тяхното
съдържание е съобразено с разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава,
като са посочени дата, час и място на извършване на нарушението, както и
всички съставомерни обстоятелства от неговия фактически състав. Дадената
правна квалификация на нарушението съответства на словесното му
описание.
По същество, настоящият съдебен състав намира, че вмененото на
жалбоподателя нарушение е доказано до изискваната от закона степен на
несъмненост. Опровергаха се твърденията в жалбата, че за управлявания към
момента на проверката товарен автомобил, с който е бил осъществяван
описания вид превоз- на товари за собствена сметка, е имало удостоверение
за обществен превоз на товари на територията на Р България, респ. заверено
копие към лиценза на Общността. В подкрепа на тези си твърдения
жалбоподателят е представил заверено копие на Лиценз № 22191/09.06.2020
г., списък на автомобилите към лиценза от ИС ИА АА- от ИС ИА АА, списък
на дружествата, които притежават лиценз от ИС ИА АА и Договор за наем на
МПС/04.12.2021 г. (л.6-11). В показанията си обаче св. Г. е категорична, че
цитираният лиценз не е бил представен от жалбоподателя при извършената
му проверка, като пояснява, че това е основаният лиценз, който се издава на
превозвача за извършване на превоз на товари. Св. Г. посочи също така, че
представения списък на МПС към лиценза е свален от ИС на ИА АА, но той е
към датата на която е извършена справката. Видно от последната е, че МПС с
рег. № ***** от категория N3 e включено в лиценза на Дружество „ТЛС-
Транспорт Логистика и спедиция“ ЕООД, но в справката липсва дата, към
която тази информация е валидна и достоверна, най-малкото дата от която
това МПС е вписано към лиценз № 22191 на дружеството-превозвач.
От изисканата допълнителна информация от ОО АА- Пазарджик-
изпратена справка и приложения, става ясно, че Заявление с peг. № 30-06-00-
4
83 е подадено на 10.01.2022 г. от притежателя на лиценза на Общността „
ТЛС- Транспорт логистик и спедиция“ наемател на процесното МПС от
„Дивика“ ООД, съгласно приетия по делото Договор за наем/04.12.2021 г., и
със същото се иска издаване на заверено копие на лиценз на Общността по
отношение на МПС- товарен автомобил с рег. № *****, за който към
заявлението са подадени и необходимите документи, както и за още едно
МПС, в това число и Договор за наем на МПС от 04.01.2022 г. В резултат на
подаденото заявление, цитираното МПС е било вписано на 15.02.2022 г. в
списъка на МПС към Лиценза на Общността и за него е било издадено
заверено копие на лиценза. Видно от справката в ИС на ИА АА (л.20) е, че
МПС с рег. № ***** към 05.01.2022 г. не е вписано към Лиценз на Общността
за извършване на обществен превоз на товари на територията на страната.
От всичко изложено до тук следва несъмнения извод, че към датата на
извършената проверка на жалбоподателя и управляваното от него МПС- на
05.01.2022 г. около 14,00 часа, за товарен автомобил „М.А.“ с рег. № ***** не
е било издавано заверено копие към Лиценз на Общността, нито
Удостоверение за обществен превоз на товари на територията на РБ и че
същият не е бил включен в списък с моторни превозни средства към ЛО №
22191/09.06.2020 г., издаден на „ТЛС- Транспорт логистик и спедиция, още
повече, че към датата на превоза това МПС все още не е било във владение на
това дружество (виж договор за наем на л.68-70), а дружеството-превозвач-
„Дивика“ ООД за чиято сметка се извършва превоза на товари за собствена
сметка, също не е включило в своя лиценз на Общността това МПС.
Няма спор и по отношение на останалите съставомерни обстоятелства, а
именно- че на процесната дата и място цитираното МПС е било управлявано
от жалбоподателя, както и че със същото е извършван обществен превоз на
товари- хранителни продукти от гр. София за гр. Пазарджик, като превозът е
извършван за собствена сметка. Тези обстоятелства не се отричат от
жалбоподателя в подадената жалба, но и се установяват безспорно от
показанията на св. Г. и приетите по делото писмени доказателства- Заповед
№2, фактура и протокол към фактура (л.19, л.22-23).
Всичко това показва, че е налице извършено нарушение на чл.93 ал.1 т.1 от
ЗАвПр, чиито субект е водача на МПС, с което се извършва превоза и за което не е
налице изкисквания от закона и цитиран по-горе документ. Поради тази причина и
5
съдът не приема направеното в жалбата възражение, а именно че жалбоподателят
като водач на МПС не знаел към лиценза дали е включено управляваното от него
МПС, още повече че от показанията на св. Г. се установи, че той не е представил
при проверката заверено копие на лиценз на общността, което означава че ако
МПС е било включено в списъка към лиценза на дружеството-превозвач, то
водачът щеше да е снабден със заверено копие на лиценза.
Случаят не може да се приеме за маловажен предвид обществена опасност
на нарушението, с което се регулират обществените отношения, свързани със
строго формалния ред за включване допълнително на МПС към издаден вече
лиценз, чрез който се обезпечава възможността за контрол върху това МПС при
осъществяване на превози с него.
Правилно е санкциониран водача на МПС с глоба определена от закона в
твърд размер от 2 000 лева, като разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр освен
състава на нарушението се явява и санкционна такава.
По изложените горе съображения НП, като законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Районен съд Пазарджик в настоящия състав, на основание
чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000041 от
27.01.2022 г., издадено от и.д. Директор РД „АА“- Пловдив, с което на ИЛ. СТ.
СТ., с адрес гр. София, ул. „С.К.“ ****, за нарушение на чл.93 ал.1 т.1 от Закон за
автомобилните превози (ЗАвПр) е наложена глоба в размер на 2 000 лева, като
законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6