РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Пловдив, 28 януари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XIV състав в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две
хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Марина чиракова, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА адм. дело № 2229 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от “МИХАЛКОВО“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Михалково, общ. Девин, обл.Смолян с
изпълнителен директор Д.А.Д., чрез адв. К.И.,***
срещу заповед № 551/23.07.2018г. на председателя на Комисия за защита на
потребителите, с която на дружеството е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68ж, т.4 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, а именно - да излага неверни твърдения в съдържанието на
етикетите на бутилираната изворна вода „Михалково", че водата е добита от
водоизточник КЕИ „Персенк" с разрешително за водовземане,
каквото разрешително дружеството доказано не притежава.
Твърди се,
че оспорваната заповед е неправилно, незаконосъобразна и необоснована,
постановена при неправилно тълкуване на материалните и процесуални норми. Сочат
се пороци на предхождащия акт № К-040241 от 09.08.2018г. на КЗП. Посочено е, че
използването на водния ресурс на бутилираната от акционерното дружество вода,
се предоставя по силата на предоставено съгласие ПТО 236/20.06.2013г. за водовземане от източници Персенк1
и Персенк2 от титуляра „ВиК“ Смолян, както и че никъде в действащото
законодателство няма императивно изискване титуляра
на дадено разрешително да е бутилиращата компания. Жалбоподателят счита, че е
налице неяснота по отношение на титуляра на
разрешителното. Изложено е, че неточното възпроизведжане
на разрешителното за водовземане върху етикетите на
бутилираната изворна вода, не представлява заблуждаваща търговска практика, тъй
като потребителят следва да има информация относно находището и евентуалните
показатели на предлаганата изворна вода, а не на действителността на самото
разрешително. Твърди се, че след като самият източник е известен, не се
заблуждава крайния потребител.
В с.з. от
24.10.2019г., процесуалният представител на жалбоподателя посочва, че от
01.06.2017г. двете поточни линии са дадени на друго дружество и не се ползват и
не бутилират от “МИХАЛКОВО“ АД. Посочва още, че неизвестно от кого е
произведена дадена бутилка, защото няма дата на производство. Претендират
се разноски.
Ответникът –
председателят на Комисия за защита на потребителите, не се явява, не се представлява. С
писмо вх.№13197 от 30.04.2019г. на АССГ е изложено становище за неоснователност
на жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и ги прецени в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице с
правен интерес и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.
По делото е приложен Констативен протокол за съобщаване на оспорения акт по
реда на чл.61 ал.3 от АПК, чрез публикуване на уведомително писмо на интернет
страницата на КЗП. Но тук следва да се съобрази, че съгласно чл.61 ал.3 от АПК
(в приложимата редакция ДВ, бр. 27 от 2014 г., в
сила от 25.03.2014 г.), когато адресът на някое от заинтересованите лица не е
известен или то не е намерено на посочения от него адрес,
съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на
съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. В случая няма
приложени доказателства за извършени посещения на адреса на дружеството за
връчване на оспорената заповед, поради което следва да се приеме, че жалбата е
подадена в срок и поради това е
ДОПУСТИМА. Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От доказателствата
по делото се установява, че в КЗП е постъпил сигнал от потребители (лист 64 от адм.д.№4736/2019г. на АССГ), с твърдение, че „Михалково" АД добива
и бутилира изворна вода с марката „Михалково" от водоизточници, находящи се в с. Михалково, общ. Девин, обл.
Смолян, без каквото и да е разрешително, издадено по съответния законов ред за
това, както и че посоченото на етикетите на бутилираната вода „Михалково"
разрешително за водовземане ПТ № 545/26.05.2003г. не съществува. Подателите на сигнала са предоставили
и етикет от бутилирана изворна вода „Михалково", разфасовка 500ml., в съдържанието на който се сочи, че водата е „добита от каптиран извор
„Персенк" с разрешително за водовземане ПТ №
545/26.05.2003г. и същата се бутилира от
„Михалково" АД - с. Михалково, адрес: обл.
Смолян, общ. Девин, с. Михалково.
По
делото е приложено писмо на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" с изх.№ КД-03-29/23.03.2018г.
(лист 65-67 от адм.д.№4736/2019г.
на АССГ), в което е посочено, че на „Михалково" АД ще бъде
образувано административно-наказателно производство, тъй като дружеството
извършва водовземане от КЕИ „Персенк 1" и КЕИ
„Персенк 2", без да има това право, като не притежава разрешително за водовземане, съгласно чл. 44, ал. 1 от Закона за водите
/ЗВ/.
С
писма изх.№ Ц-03-3461 от 18.04.2018г. (лист 62 и 63 от адм.д.№4736/2019г. на АССГ), КЗП е изискала становища от директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район"
/БДИБР-Пловдив/ и Ръководството на „Михалково" АД. В отговор на 09.05.2018
г. в КЗП е постъпило писмо с вх.№ Ц-03-3461, с което директорът на
БДИБР-Пловдив е предоставил следната информация: „Михалково" АД до момента
няма издадено разрешително за водовземане от подземни
води от КЕИ „Персенк 1" и КЕИ „Персенк 2", съгласно чл. 44, ал. 1 от
Закона за водите от директора на БДИБР-Пловдив и такова до сега не е издавано
на тяхно име."; и в регистрите на издадените разрешителни водени в БД ИБР
не съществува разрешително с номер ПТ № 545/26.05.2003г.
На
11.05.2018 г. в КЗП е постъпило писмо с вх.№ Ц-03-3461, с което
„Михалково" АД е предоставило становище, според което противно на твърдяното в сигнала „Михалково" АД е единственият бутилировач на предлаганата на пазара вода под търговското
наименование „Михалково изворна вода", с всичките права и отговорности за
продукта. Изложено е, че дружеството е стартирало с първоначално издаденото
Разрешително от ВиК Смолян ЕООД (545/26.05.2003г.) за захранване на цеха за бутилиране, разположен на
територията на завода за минерална вода в с. Михалково, като без прекъсване във
времето, достъпът до ресурс от водоизточници Персенк 1 и Персенк 2 се
осъществява законосъобразно. В отговора е посочено, че от създаването си
„Михалково" АД бутилира изворна вода въз основа на споразумение с ТПК
Михалково (основен съучредител на създаденото през
2008 дружество), като споразумението е основано на договора, който ТПК
Михалково има с ВиК - Смолян ЕООД за партида №
*********, сключен на 26.05.2006 г. Твърди се, че през целия този период и към
днешна дата, именно сигнатурата на първоначалното разрешително е водещ
идентификатор, обвързващ в единна система от записи както проведените
подготвителни действия, вкл. за многократните изпитвания за доказване на
характеристиките на водата преди да бъде предоставено разрешителното за
бутилиране на изградения нов обект от страна на създаденото през 2008 г.
дружество „Михалково" АД, като използването на този идентификатор във
времето и на етикетите на продукта е аргументирано именно с този системен
подход. На следващо място е посочено, че следвайки разбирането, че с обозначаването на
идентификаторите на издаваните във времето различни документи за правото на
използване на ресурс на етикета, не би довело съществено за информираността на
потребителя, дружеството е следвало през годините принципа на използване като
водещ идентификатор първия документ, издаден от ВиК
Смолян по отношение на правото на използване на ресурс, като същевременно, за
да се обезпечи спазването на „буквата на закона" „Михалкова" АД
изпълнявало стратегия по актуализация на информацията, вкл. и по отношение на
тази обозначавана на етикетите на бутилираната изворна вода. Твърди се, че с
предстоящо изчерпване на отпечатаните етикети и за разфасовките от 1,5 литра
този процес ще завърши напълно. Според дружеството, хармонизираното европейско
законодателство (Регламент 1169/2011 и специалната Директива 2009/54/ЕС), не
предвижда изискване за обозначаване на документа, по силата на който се
използва ресурса. Пак в писмото е посочено, че използването на природния ресурс
за бутилиране на изворна вода „Михалково" АД се осъществява към днешна
дата по силата на предоставено съгласие ПТО 236/20.06.2013 г. за водовземане от водоизточници Персенк 1 и Персенк 2 от титуляра на издаденото по реда на Закона за водите
разрешително 31510095/01.10.2008 г. - ВиК - Смолян
ЕООД. Според дружеството жалбоподател Наредбата за изискванията към
бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води не е поставила
императивно изискване титуляр на издаденото разрешително да е бутилиращата
компания, като съответстваща легитимна основа за водоползаване,
призната от страна на компетентния контролен орган - Регионалните здравни
инспекции, е и предоставено право по силата на договор между титуляра на Разрешителното за водовземане-
ВиК дружеството и бутилировача.
Изложено е още, че „Михалково" АД през 2017 г. е подало заявление до Басейнова Дирекция Източнобеломорски
район за издаване на разрешително и към момента се намира в процедура по
подадено заявление и през 2018 г., като в писмото е дадена подробно описание по
хронология на кореспонденцията с Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" - Пловдив за водовземане от водоизточници Персенк 1, Персенк 2 и Персенк 3.
Към писмото на „Михалково"
АД са приложени заверени копия на новите етикети на изворна вода в разфасовка
10 l,
15l, 8l и 500ml, в които вече е посочено разрешително за водовземане
- № 236/20.06.2013г. (лист 54-57 от адм.д.№4736/2019г. на АССГ).
Изготвена е
докладна записка изх. № Ц -03-3461/20.06.2018г. (лист 36-42 по адм.д.№4736/2019г.
на АССГ) от главния
директор на ГД „Контрол на пазара“ до КЗП, в която е изразено становище, че
прилаганата от „Михалково“ АД търговска практика попада в т.нар. черен списък
на нелоялните търговски практики, като в тази връзка е цитиран чл.68ж, т.4 от
ЗЗП и че същата съгласно чл.68в от ЗЗП е забранена за прилагане. Допълнително е
изложено, че наличието на договор с ВиК оператора, включително наличието на разрешение или
съгласие за ползване на водоизточници „Персенк 1“ и „Персенк 2“, не поражда
нормативно право на „Михалково“ АД да използва цитираните водоизточници, тъй
като такова право може да се породи за дружеството само в случай, че на същото
бъде издадено разрешително за водоползване по реда на
ЗВ. Според главния директор на ГД „Контрол на пазара“, без значение са
обстоятелствата, относно подателите на сигнала и мотивите за подаване на
сигнала, както и обстоятелствата, които „Михалков“ АД излага по отношение на
изготвените етикети с ново съдържание, тъй като в тях отново се твърди, че
водата е добита от водоизточник КЕИ „Персенк“ с разрешително за водовземане, каквото предприятието доказано не притежава.
По делото е
приложено извлечение от Протокол № 16 от 21.06.2018г., т. 35, с което КЗП е
взела решение, че прилаганата от „Михалково“ АД практика попада в т.нар. черен
списък на нелоялните търговски практики, поради което не е необходимо да се
прави преценка дали действията на дружеството противоречат на изискванията за
добросъвестност и професионална компетентност, и дали тези действия са в
състояние да изменят съществено икономическото поведение на средния потребител.
Цитирана е нормата на чл.68ж, т.4 от ЗЗП и е посочено, че видно от съдържанието
на етикетите на
бутилираната от „Михалково" АД вода, дружеството твърди, че водата е
добита от водоизточник КЕИ „Персенк" с разрешително за водовземане,
каквото предприятието доказано не притежава, а видно от разпоредбата на чл.68ж,
т.4 от ЗЗП тази търговска практика на „Михалково" АД попада в черния
списък на нелоялните заблуждаващи търговски практики и като такава, същата
съгласно чл.68в от ЗЗП е забранена за прилагане. В протокола са изложени
подробни мотиви, като са обсъдени писмата
с вх.№ Ц-03-3461 на Директора на БДИБР-Пловдив и с вх.№ Ц-03-3461. на
„Михалково" АД, и като необосновани са приети твърденията на „Михалково“
АД. Цитирани са следните разпоредби: чл.39, чл.40, ал.1, т.1 и т.2, чл.44, ал.1
от ЗВ и чл.7. т.3 от Наредбата за изискванията за към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води.
С оспорената
заповед председателят на КЗП е забранил на жалбоподателя в настоящото
производство да прилага
нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68ж, т.4 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, а именно - да излага неверни твърдения в
съдържанието на етикетите на бутилираната изворна вода „Михалково", че
водата е добита от водоизточник КЕИ „Персенк" с разрешително за водовземане, каквото разрешително дружеството доказано не
притежава.
Към
административната преписка по делото са представени още: Разрешително за водовземане от „ВиК“ ЕООД Смолян с № 545/26.05.2003г. (лист 52 по адм.д.№4736/2019г.
на АССГ); договор за партида №********* от 26.05.2006г. между ВиК ЕООД Смолян и ТПК „Михалково“ (лист 51 от адм.д.№4736/2019г. на АССГ);
Удостоверение за регистрация на обект за бутилиране на натурална минерална,
изворна и трапезна вода № 21004/04.04.2013г. (лист 50 по адм.д.№4736/2019г. на АССГ); писмо изх.№ПТО-236 от 20.06.2013г, с което
„ВиК“ ЕООД Смолян, дава съгласието си на „Михалково“
АД да ползва 0.4 л/с от водоизточници „Персенк 1“
и „Персенк 2“ (лист 49 по адм.д.№4736/2019г. на АССГ).
От
страна на жалбоподателя по делото са представени: съдебни решения на районен
съд Девин по АНД.№ 20185410200183 и №20185410200184 и двете по описа на съда за
2018г., с които са отменени НП издадени съответно на ТПК „Михалково“ и
„Михалково“ АД, както и съдебни решения на Административен съд Смолян по КАНД №
49/2019г. и № 20197230600050/2019г., с
които са оставени в сила цитираните решения на Районен съд Девин. Представени
са и 2 броя Договор за наем от 01.06.2017г., с които съответно „Михалково“ АД и
ТПК „Михалков“ предоставят на „МВМ ГРУП“ ООД за временно и възмездно ползване
свои дълготрайни материални активи.
При така установеното от фактическа страна,
се налагат следните правни изводи:
Предмет на
оспорване е заповед № 551 от 23.07.2018г. на председателя на КЗП.
Същата е
издадена от компетентен орган съгласно изричната разпоредба на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП и в предписаната от закона форма според чл. 59, ал. 1 от АПК . В заповедта е посочено, че се
издава на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в във вр. чл. 68г, ал. 4 и чл.
68ж, т.4 от ЗЗП; чл.5, ал.1, т.1 и чл.8, ал.1 и
ал.2, т.9 от Устройствения правилник на КЗП към
министъра на икономиката и на нейната администрация. Посочено е, още че същата
е издадена и на основание Решение на КЗП по т. 35 от Протокол № 16/21.06.2018г.,
в което подробно са описани фактическите констатации, мотивирали
административния орган да се произнесе с процесната заповед,
като последните са възпроизведени и в самата заповед.
Процесната заповед е постановена при спазване на административнопроизводствените правила.
Спазена е и
разпоредбата на чл. 68л, ал. 2 от ЗЗП, като на дружеството жалбоподател е осигурена
възможност за участие в производството, като му е предоставена възможност да
представи доказателства, че прилаганата търговска практика не е
нелоялна, в случая наличието
на разрешително за водовземане от водоизточник КЕИ
„Персенк“, а именно с писмо на лист 63 от адм.д.№4736/2019г.
на АССГ).
Оспореният
административен акт е издаден в съответствие с материалния закон и целта на закона.
Общата
забрана за нелоялна търговска практика е уредена в чл.68в от ЗЗП. Такава практика,
съгласно чл. 68ж, т. 4
от ЗЗП е и заблуждаващата търговска практика, да се твърди, че търговец
е получил разрешение за извършване на определена дейност или че за дадена стока
или услуга е получено разрешение, одобрение или лиценз от държавен или друг
орган, когато това не е вярно или когато търговецът не спазва условията, при
които е било издадено разрешението, одобрението или лицензът.
Съгласно чл.
68г, ал. 1 от ЗЗП търговска практика,
от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването
за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно
да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото
засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители,
когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Според чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и
агресивните търговски практики по чл. 68д-68к.
В процесния
случай административния орган е приел, че дружеството жалбоподател е нарушил
чл.68ж, т.4 от ЗЗП, като излага неверни твърдения в съдържанието на етикетите на бутилираната
изворна вода „Михалково", че водата е добита от водоизточник КЕИ
„Персенк" с разрешително за водовземане, каквото
разрешително дружеството доказано не притежава.
Според
чл.39 от ЗВ
използването на водите и водните обекти включва водовземане
и ползване на водния обект, като съгласно чл.40 ал.1 т.2 и т.2 от ЗВ
използването на водите и водните обекти е общо и индивидуално според това дали
титулярите на правото са неограничен брой лица или индивидуално определени лица
(т.1) и с разрешение или с предварително писмено уведомяване на компетентния
орган и без разрешение според това дали законът предвижда издаване на
индивидуален административен акт като предпоставка за пораждане на правото на
използване, или правото на използване се поражда по силата на друг юридически
факт (т.2).
В
чл.44 ал.1 от ЗВ са посочени изключенията при които не се изисква разрешително
за водовземане, а именно: в случаите по чл.
43, ал. 2;
за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия
по реда на Закона за защита при бедствия; в случаите по чл.
58, ал. 1, т. 1 и 2.
Съгласно чл.43 ал.2 от ЗВ физическите лица - собственици или ползватели на
недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните
образувания, имат право на безвъзмездно водовземане
до 10 куб. м на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни
и подземни води, както и в случаите на ползване на индивидуални системи за
отопление и/или охлаждане с обща инсталирана мощност до 50 kW,
използващи като първичен енергиен източник енергията на сухите зони в земните
недра и на подземните води с температура до 20 °С, с
изключение на минералните води, а съгласно чл. 58 ал. 1, т. 1 и 2 от ЗВ разрешително не се изисква, а е
необходимо само 30-дневно предварително писмено уведомяване на басейновата дирекция за извършване на следните дейности: развитие, модернизиране или технологично обновяване на
съществуващи инсталации и технологични процеси, за които е издадено
разрешително за водовземане и/или за ползване на
воден обект, при което не се променя въздействието, разрешено с издаденото разрешително; ползване на повърхностни води чрез поставяне на
временни отбивни съоръжения, необходими за изграждането на даден строителен
обект, когато отнеманото водно количество е по-малко от 10 литра на секунда и
полученият отток след използването не влияе върху качеството на водите. В настоящия случай „Михалково“
АД не попада в никое от посочените изключения в чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗВ.
Тук е мястото да се съобрази и чл.7. т.3 от приложимата Наредба
за изискванията за към
бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води,
съгласно който бутилиране
и пускане на пазара на изворна вода,
добита на територията на Република България, се извършва, при условие че са
спазени следните изисквания: има издадено разрешително за водовземане по реда на Закона
за водите. И след като,
дейността на бутилиране на изворна вода от жалбоподателя не попада в
изключенията на чл. 44, ал. 1 от ЗВ при които не се изисква
разрешително за водовземане, както бе посочено
по-горе, то правилно и ответния орган е посочил, че за използването на водите и
водните обекти „Михалково" АД е нормативно задължено да притежава
разрешително за водовземане.
От друга страна, дори и да се приеме твърдението
изложено в жалбата, че използването на водния
ресурс за бутилиране на изворна вода „Михалково" АД се осъществява по
силата на предоставено съгласие ПТО 236/20.06.2013 г. за водовземане
от водоизточници Персенк 1 и Персенк 2 от титуляра на
издаденото по реда на Закона за водите разрешително 31510095/01.10.2008 г. - ВиК - Смолян ЕООД, следва да се отбележи, че видно от
представените със сигнала до КЗП копия на етикет на изворна вода „Михалково“ –
500ml,
на същите е отбелязано разрешително за водовземане ПТ № 545/26.05.2003г.,
каптиран извор „Персенк“. Това не се отрича и от жалбоподателя в изпратеното до
КЗП писмо с вх.№ Ц-03-3461от 11.05.2018 г., като в допълнение се сочи, че за да се обезпечи спазването на „буквата на закона" „Михалково"
АД изпълнява стратегия по актуализация на информацията, вкл. и по отношение на
тази обозначавана на етикетите на бутилираната изворна вода, като видно от
приложените именно от „Михалково“ АД заверени копия на новите етикети на
изворна вода в разфасовка 10 l, 15l, 8l и 500ml, в тях вече е посочено разрешително за водовземане
- № 236/20.06.2013г. (лист 54-57 от адм.д.№4736/2019г. на АССГ). Нещо повече пак в писмото се сочи, че „Михалково" АД през 2017 г. е подало заявление до Басейнова Дирекция Източнобеломорски
район за издаване на разрешително и към момента се намира в процедура по
подадено заявление и през 2018 г. В този смисъл е неоснователно направеното
възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, че неизвестно от кого е произведена
дадена бутилка, защото няма дата на производство.
За пълнота следва да се отбележи,
че отбелязаното разрешително
за водовземане ПТ № 545/26.05.2003г.
е издадено на ТПК „Михалково“, а не на „Михалково“ АД. Следва да се подчертае,
че разрешително № 545/26.05.2003г. отново е дадено от „ВиК“
ЕООД - Смолян. А представения договор за партида №********* от 26.05.2006г. е
между „ВиК“ ЕООД - Смолян и ТПК „Михалково“, а не
„Михалково“ АД.
Във
връзка с представените в с.з. от 24.10.2019г. от процесуалният представител на жалбоподателя 2 броя Договор за наем от
01.06.2017г., с които съответно „Михалково“ АД и ТПК „Михалково“ предоставят на
„МВМ ГРУП“ ООД за временно и възмездно ползване свои дълготрайни материални
активи, като адв.И. заявява, че от 01.06.2017г. двете поточни линии
са дадени на друго дружество и не се ползват и не бутилират от “МИХАЛКОВО“ АД,
следва да се отбележи, че договорите не са с достоверна дата и не следва да бъдат
кредитирани. Същите не са представени на административния орган в проведеното
производство. Освен това жалбоподателят не е ангажирал доказателства, за
плащане на наемната цена, а и на самите етикети е посочено „бутилирана от
„Михалково“ АД“, а не от наемателя на дълготрайните материални активи - „МВМ
ГРУП“ ООД.
Що се отнася
до представените по делото от страна на жалбоподателя съдебни решения на районен съд Девин
по АНД.№ 20185410200183 и №20185410200184 и двете по описа на съда за 2018г., с
които са отменени НП издадени съответно на ТПК „Михалково“ и „Михалково“ АД,
както и съдебни решения на Административен съд Смолян по КАНД № 49/2019г. и №
20197230600050/2019г., с които са
оставени в сила цитираните решения на Районен съд Девин, същите нямат отношение
към извършеното нарушение по ЗЗП и не следва да бъдат коментирани.
Напълно
правилен е извода на ответния орган, че не са от значение за случая
обстоятелствата, които „Михалково" АД излага по отношение на изготвените
етикети с ново съдържание, които дружеството възнамерява да поставя върху
бутилките на предлаганата от него изворна вода „Михалково", тъй като в
съдържанието на новите етикети отново се твърди, че водата е добита от
водоизточник КЕИ „Персенк" с
разрешително за водовземане, каквото предприятието доказано
не притежава. Посоченото разрешително за
водовземане - № 236/20.06.2013г.
в новите етикети, се отнася за водоизточници „Персенк 1“ и „Персенк 2“, а не
„Персенк“.
От всичко изложено съдът намира, че
безспорно е установено използването от жалбоподателя на нелоялна заблуждаваща
търговска практика, за която законосъобразно е издадена оспорената заповед за
забраната на използването й.
Настоящия съдебен състав намира, че е
спазена и целта на закона, а именно да не се допуска и да се забрани
използването на нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в
твърдение, че търговец
е получил разрешение за извършване на определена дейност или че за дадена стока
или услуга е получено разрешение, одобрение или лиценз от държавен или друг
орган, когато това не е вярно.
По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а
подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Ето защо
Административен съд Пловдив, І отделение, XIV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
“МИХАЛКОВО“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Михалково, общ. Девин, обл.Смолян с изпълнителен директор Д.А.Д., срещу заповед №
551/23.07.2018г. на председателя на Комисия за защита на потребителите, с която
на дружеството е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.68ж, т.4 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, а именно -
да излага неверни твърдения в съдържанието на етикетите на бутилираната изворна
вода „Михалково", че водата е добита от водоизточник КЕИ „Персенк" с
разрешително за водовземане, каквото разрешително
дружеството доказано не притежава.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: