РЕШЕНИЕ
№ 1346
гр. Варна, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20213110117044 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от Н. Т. С. срещу „МБАЛ
В.“ ЕООД, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде
осъден да заплати в полза на ищцата сумата от общо 5100,74 лв., представляваща сбор от
дължимото трудово възнаграждение за периода от м.03.2020г. до м.11.2021г., както и сумата
от 265,60 лв. – представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумите.
Твърди се в исковата молба следното: Ищцата работела в ответното дружество на
длъжност „медицински лаборант“ от 08.10.2013г. до 15.11.2021г., като едностранно
прекратила трудовото правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. След това ищцата
отправила покана до ответника последният да заплати дължимото трудово възнаграждение
и обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва за забава. До момента
на подаване на исковата молба не е изплатено дължимото възнаграждение за периода от
м.03.2020г. до м.11.2021г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Изложено е, че искът е допустим. Ответникът е медицинско заведение, чиято
дейност е осъществяване на болнична помощ. Избухналата пандемия през 2020г. се
отразила изключително тежко на дружеството, поради което настъпила сложна финансова
ситуация. През същата година срещу дружеството било образувано изпълнително дело с
взискател О. В. – МДТ. Всички банкови сметки на дружеството били запорирани, а
постъпленията от РЗОК се превеждали директно към ЧСИ. От м. август 2020г. до м. април
2021г. лечебното заведение не получавало никакви средства. Задълженията на лечебното
заведение са в резултат на обективната невъзможност за изпълнение по сключения с ищцата
трудов договор.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и от приложения по делото Трудов договор с номер
1
705 от 08.10.2013г. се установява, че Н.С. е била в трудови правоотношения с ответното
дружество. Длъжността е била „медицински лаборант“, на четири часово работно време, с
основно месечно възнаграждение от 300,00 лв. Срокът за предизвестие и за двете страни се
определя на 15 дни. На 02.01.2020г. е подписано допълнително споразумение между
страните, от което се установява, че основното месечно трудово възнаграждение на ищцата
е увеличено на 350,00 лв.
Установява се от Заповед с номер 31/14.11.2021г., издадена от „МБАЛ В.“ ЕООД, че
трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено, считано от 15.11.2021г. Като
причина за прекратяване на трудовия договор е посочено: прекратяване без предизвестие,
поради забавяне изплащанията на трудовото възнаграждение. Посочено е в заповедта, че на
осн. чл. 221 КТ работодателят дължи обезщетение на работника в размер на 1 брутно
трудово възнаграждение.
По делото е изготвена ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява
следното: Ищцата е освободена от длъжност със Заповед 31/14.11.2021г., считано от
15.11.2021г. На ищцата се дължат нетни възнаграждения за периода от м.03.2020г. до
м.11.2021г. в общ размер на 5100,74 лв. Обезщетението по реда на чл. 221, ал. 1 КТ е в нетен
размер на 315 лв., и в брутен размер – 350,00 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 128 КТ. По иск с правно основание
чл. 128 КТ в тежест на ищеца е да установи наличието на трудово правоотношение с
ответника през процесния период, за който твърди, че има право на трудово
възнаграждение, наличието на отработване на претендираното трудово възнаграждение,
както и неговият размер, а в тежест на ответника е да докаже плащането му.
В конкретния казус се установи безспорно, че страните се намирали в трудови
правоотношения, като за процесния период м.03.2020г. до м.11.2021г. ищецът е полагал
труд при ответника на длъжност „медицински лаборант“. Установи се от заключението на
ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, че неизплатеното трудово възнаграждение, дължимо
за периода от м.03.2020г. до м.11.2021г., е в размер на 5100,74 лв.
Ответникът не представи никакви доказателства, които да установява изплащане на
каквото и да било възнаграждение или обезщетение в полза на ищеца. Чл. 270 КТ урежда, че
трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост
или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение
се превежда на влог в посочената от него банка.
От установената фактическа обстановка не се установи изпълнение. Исковете се
явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
заплатени сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
700,00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд - Варна
дължимата държавна такса за разгледаните искове в общ размер на 254,03 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.
В., пл. „С.“ *, да заплати в полза на Н. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „К.“ **,
вх. *, ет. *, ап. *, сумата от общо 5100,74 лв. (пет хиляди и сто лева и седемдесет и четири
стотинки), представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода от
2
м.03.2020г. до м.11.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 26.11.2021г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
В., пл. „С.“ *, да заплати в полза на Н. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „К.“ **,
вх. *, ет. *, ап. *, сумата от общо 265,60 лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 26.11.2021г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
В., пл. „С.“ *, да заплати в полза на Н. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „К.“ **,
вх. *, ет. *, ап. *, сумата от общо 700,00 лв., представляваща дължимото адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
В., пл. „С.“ *, да заплати в полза на Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от общо
254,03 лв., представляваща дължима държавна такса в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3