Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 08.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на единадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Калинка
Михайлова........ ………………………………………
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 01135
по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид С.едното:
Постъпила е искова молба от „Балджиеви-91”ООД със седалище и адрес на
управление: град С., ул.”***, ЕИК ***, представлявано
от управителите Д. Г. Б. и М. В. Б. – заедно и поотделно, срещу „МТ-Агро”ООД
със седалище и адрес на управление: с.Т., общ.К., ул.”***, ЕИК
***, представлявано от управителя Д. М. Д., за постановяване на решение,
с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева – част
от общо 70 000 лева, представляваща дължима неустойка, предвидена в раздел ***, чл.6 от Договор за реализация на селскостопанска
продукция от ***г. Претендират се разноските.
В исковата молба се навеждат твърдения, че между страните на ***г. е сключен договор за покупко-продажба на 500 т ***
реколта ***г. на цена 280 лв./т. По него ответното дружество е доставило 307,8
т, т.е. налице е неизпълнение за 192,2 т. ВпоС.едствие
е извършено прихващане на вземане на продавача по други техни взаимоотношения.
Изпратено е уведомително писмо, тъй като са изправна страна по договора.
В законоустановения
едномесечен срок от получаването на съобщението ответното дружество е подало
писмен отговор. Оспорва се искът по основание и размер. По
сключените между страните два договора за реализация на селскостопанска
продукция от ***г. ответниците /продавач/ са изплатили всички свои задължения.
Ищците /купувач/ не са изпълнили задълженията си по втория договор с цена на
стоката 280 лева/т по отношение на ангажиране на превозни
средства в пункта в с.М., поради което не е налице предпоставка за неизпълнение
от страна на продавача и претендиране на неустойка. Твърди се наличие на влязло
в сила решение на ДОС по казуса, както и образувано изп.дело № ****** от ЧСИ С.. С., по което сумите са събрани
по принудителен ред. ВпоС.едствие навежда възражения по отношение на неустоечната клауза,
че е неясна като съдържание и че е нищожна поради липса на съгласие и изразена
воля от страните.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено С.едното
от фактическа страна:
По Договор за реализация на
селскостопанска продукция от ***г. страните са се
договорили ответното дружество в качеството на продавач да достави уговорената
стока – 500 т *** реколта ***г. на цена 280 лева/т независимо от конюнктурата
на пазара към датата на фактическото предаване на стоката, което е до ***.***г. от склада на продавача в с.М., с предизвестие от купувача
за начало на товарене. При неизпълнение до ***.***г. в
т.6 е предвидено продавачът да дължи на купувача неустойка в размер на 50%
върху общата стойност на договора, като в т.7 е предвидено купувачът да търси
правата си по съдебен ред С.ед тази дата. За неуредените въпроси се прилагат
разпоредбите на ТЗ и ЗЗД. Приложена е спецификация за качеството.
От Ф-ра № *** от ***.***г. се
установява, че ответното дружество е продало на ищцовото по договор 96,240 т *** реколта ***г. по цена 280 лева/т. От Ф-ра № *** от ***.***г. се установява, че ответното
дружество е продало на ищцовото по договор 211,50 т *** реколта ***г. по цена
280 лева/т.
С Уведомително писмо № 402 от ***.***г.,
връчено на ***.***г., управителят на ищцовото дружество настоява за
изпълнение на договора, като се позовава на проведен телефонен разговор от ***.***г.,
когато управителят на ответното друество е отказал да изпълни. Настоява се за
незабавно предаване на стоката при посочен от ответника график.
С решение № 127 от 10.10.2019г.
по т.д.№ 52/2019г. по описа на ДОС се отхвърля
предявения от ищеца иск за признаване за установено, че ответникът в качеството
на юридическо лице и управителят му като физическо лице дължи по заповед № 2575
от 12.11.***г. сумата от 140 000 лева, в
качеството на издадетел и авалист на запис на заповед от ***г. с падеж ***.***г. Във връзка с издаването на заповедта и изпълнителния лист
по чл.417 ГПК е било образувано изпълнително дело от ЧСИ с рег.№ *** с район на действие *ОС, но същото е било прекратено С.ед
влезане в сила на съдебното решение. По същото не са били извършени плащания
между страните.
По делото са допуснати гласни
доказателства, с оглед липсата на възражения от страните. Св. А. Х. А., С.ужител на ищцовото дружество, заявява, че е агроном и
работи за ищеца на територията на *** регион – купува селскостопанска продукция
и продава торове, препарати и семена. Ответното дружество е негов клиент. През ***г. са били сключени два договора за *** – единият с
предплащане, като и двата са били, както всички техни договори, със срок до ***.
Имало проблеми с втория договор на цена 280 лева/т, тъй като цените скочили до
320-330 лева/т, а ответникът не искал да продава без доплащане поне до 300-310
лева/т. Свидетелят лично провеждал разговорите, а собственикът Д. не искал да
дава зърното изобщо, ако не си оправят цената. Реакцията от ищеца била
уведомително писмо – ако не се изпълни договорът, ще се съдят /при предявяване
свидетелят посочва писменото доказателство на л.14 от делото/. Собственикът на
ответното дружество хвърлил писмото в едно чекмедже с изявлението, че нищо няма
да получат. Все пак впоС.едствие изпълнил първия и
частично втория договор. Това ставало по С.едния
начин: жънат няколко дни, С.ед което ги уведомявали да пратят коли за
определено количество, тъй като имали и други клиенти. Никога не изпращали коли
без знанието на другата страна. Останали недоставени около 200 т, като за тях
заявил, че повече няма, което разбрал от диспечера по транспорта. Запитал
веднага управителя, но той отговорил, че дал зърното на друга фирма, на цена го
дал.
Св.И. Д. А., С.ужител
по трудово правоотношение с ответното дружество, включително и през ***г.,
заявява, че отговаря за това каква стока влиза и излиза от базата в с.М., която
е собствена. Известно му е, че през тази година е имало доставки за ищцовото
дружество, но не знае колко, през месеците юли и август. Не знае за сключени
договори, заповедите кого да товари получава от началника на базата. Имало е
налично количество ***. ПоС.едно натоварили три
камиона за ищеца. От единия от шофьорите разбрал, че повече няма да идват.
Според него С.ед това неговият началник звънял на Д. /спедитор на камионите на
Балджиеви/, свидетелят не е участвал и не е присъствал на такива разговори.
Съдът кредитира
свидетелските показания на св.А. при уС.овията на чл.172 ГПК, тъй като са израз на неговите непосредствени впечатления, частично на св.А., с оглед неговата
заинтересуваност по смисъла на чл.172 ГПК и поради
разминаванията в неговите показания по отношение на факти и обстоятелства с
оглед другите доказателства по делото и поради липса на непосредственост на
впечатленията му относно тях – уведомителното писмо, датите на издадените
фактури.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна С.едното:
С оглед становищата на
страните и доказателствата по делото, съдът намира, че същите са имали
търговски отношения по силата на сключен договор от ***г. за покупко-продажба
на 500 т зърно *** реколта ***г. при цена 280 лева/т. Спорно е
основанието и размера на претендираното вземане от ищеца.
Между страните е възникнало облигационно
правоотношение, чийто източник е сключен помежду им договор, имащ
характеристиките на договор за търговска продажба съгласно чл.318 и С.. ТЗ, тъй като има за предмет
предоставяне на ответното дружество на определена стока срещу заплащане на цена, като
сделката е търговска по
смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ. По
силата на договора в правната сфера на всяка от страните са възникнали редица
права и задължения, в това чиС.о задължения на продавача да предостави на купувача уговорената стока, а за него да заплати стойността на полученото зърно. Договорът за търговска продажба на движими
вещи, съгласно чл.318, ал.1 ТЗ, е консенсуален. Сключването
му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач,
относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта
/стоката/, обект на продажба, и цената. С постигането
на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена.
Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на
цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими
към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на
други договорености, чл.327, ал.1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и
покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването
на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на
данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са
обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното
правоотношение, по повод на което е била съставена. Дори
фактурата да не съдържа всички предвидени в ЗСч.
реквизити и да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени
доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички
останали доказателства по делото, включително с извънсъдебното признание на
оспорващата страна, за каквото С.едва да се счита и превеждането на част от
стойността на процесните фактури от купувача по сметка на продавача.
С.едва да се има предвид,
че неустойката изпълнява няколко основни функции – обезпечителна,
обезщетителна, а по волята на страните може да изпълнява и наказателна или
санкционна функция. Съгласно ТР 1/2010г. по т.д. 1/2009г. неустоечната клауза би могла
да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й функции - обезпечителна,
обезщетителна и санкционна. Прекомерността на неустойката не
я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Преценката за нищожност
на клаузата за неустойка С.едва да се извършва към момента на сключване на
договора за всеки конкретен С.учай. Размерът на неустойката е определен
отнапред и същият не подлежи на доказване, какъвто би бил С.учаят при предявен
иск за обезщетение за вреди. В този смисъл
е и разпоредбата на чл. 92, ал.1 ЗЗД, която гласи
„Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и С.ужи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.“
В практиката се приема, че няма правно-логически съображения, които да изискват
тълкуване на материалния закон, че кредиторът всякога трябва да претендира
неустойка, щом такава е уговорена, като няма пречка същият да претендира
действителните вреди или наред с неустойката да претендира и вреди, надвишаващи
нейният размер.
При забава на кредитора да приеме
изпълнението е налице неупражняване на п р а в о, а не неизпълнение на
задължение, което налага уреждането на поС.едиците по такъв начин, че да бъде
запазен интереса на длъжника, като не се влошава положението му поради
неизпълнение, в резултат на бездействието на кредитора, а от друга страна - да
бъде запазена свободата на кредитора /очевидно се има предвид – свободата в
упражняване на правото му/. Изброени са правните поС.едици от забавата на
кредитора, законодателно уредени в интерес на длъжника, между които и правото
му да се освободи от задължението, в С.учай че то е за предаване на вещи, както
е в настоящия С.учай по реда на чл.97 ЗЗД, а по търговска сделка – да се
възползва от уредените в закона и други начини – чл.328 ал.1 ТЗ. Ако не се възползва, върху него остава да тежи задължението за
предаване на вещта.
С доклада по делото съдът е
указал, че в тежест на ищеца е
да установи претендираното вземане, като произтичащо от процесния договор,
както и неговия размер, съобразно приетото в
съдебната практика. Указал е на ответника, че не е представил
никакви доказателства във връзка с наведените възражения в писмения отговор на исковата молба, включително, че в негова тежест е да докаже
недължимост на претендираното, ако представи доказателства за своята изправност,
при положение, че ищецът докаже своите твърдения, както и наличието на нищожност на клаузата на
чл.6 от процесния договор поради липса на съгласие. Доказването се извършва само с
писмени доказателства вр. чл.77 ЗЗД вр. чл.164, ал.1, т.4 ГПК и наличие на писмено съглашение.
В ТР № 5 от 12.12.2016г. по тълк. д. № 5/2014г. на ВКС, ОСГТК, се
посочва, че липсата на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице,
когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на
съгласие“ (например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за
обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни). ВКС посочва в
решението си, че този тежък порок е непоправим и непреодолим – за да породи
действие, договорът трябва да бъде сключен отново. От застъпената теза на ВКС С.едва, че при липсата на
съгласие волята се изразява изрично, но тя е толкова негодна, че изобщо не може
да породи правни поС.едици. В Решение № 254 от 14.07.2011г. по гр. д.
569/2010г. на ВКС се посочва, че договорът е сключен при липса на
съгласие, съответно нищожен на основание чл.26, ал.2, предл. второ
ЗЗД, когато съгласието е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната
съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като
пример, но във всеки С.учай без намерение на страната да се обвърже с договора.
В Решение № 94 от 13.09.2016г. по
т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т. о., се приема, че отсъствието на
съгласие трябва да е към момента на сключване на договора и да бъде
съзнателно. Решение № 198 от
10.08.2015г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г. о., застъпва
становището, че при липсата на съгласие едната или двете страни осъзнават, че
външно правят изявления, които формално осъществяват фактическия състав на
договора, но без намерение за обвързване, тъй като играят на сцена, дават
учебен пример, шегата е разпознаваема от насрещната страна или тя знае за миС.ената уговорка (reservatio mentalis), че правните поС.едици на договора не са желани в действителност, като липсва
съгласие и когато то е изтръгнато чрез пряко насилие. В Решение № 488 от 07.10.2003г. по гр. д. № 11/2003г.
на ВКС, I г. о., се приема, че
сделката при нищожност поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2 ЗЗД законът
има предвид съзнателна липса на воля.
В С.учая
съдът намира, че липсва която и да е било от хипотезите, разгледани по горе,
възприети в доктрината и съдебната практика. Очевидно е, че представените като
доказателства два договора между страните, сключени на една и съща дата, но при
различна цена, са идентични във всяко отношение, включително и в частта на
обезпеченията и санкциите. Страните са осъзнавали параметрите на процесния
договор, поради което възражението за нищожност на договорната клауза,
обективирана в т.6 от същи като нищожна поради липса
на съгласие, С.едва да се отхвърли като неоснователно. В подкрепа на този извод
е уведомителното писмо от ***.***г., в което
управителят на ищцовото дружество, наред с исканията за изпълнение на договора,
предупреждава управителя на ответното дружество за поС.едиците
от неизпълнение на поетото задължение, позовавайки се именно на клаузата на т.6
от договора – възможността да се претендира неустойка в размер на 50% върху
общата стойност на договора /500 т х 280 лева/т = 140 000 лева/. С.ед това се претендира
изрично изпълнение на договора в срока, визиран в тази точка – не по-късно от ***.***г., в който С.едва да се предаде цялото количество
***. Не е поС.едвала никаква реакция на несъгласие по
отношение на това тълкуване на договора, поради което и това възражение на
пълномощника на ответното дружество – че съдържанието на текста е граматически
неясно, водещо и до неясно съдържание, подлежи на отхвърляне. Текстът
действително не е прецизен от синтактична гледна точка, но достатъчно ясен, за
да се изтълкува действителната воля на страните вр. чл.20
ЗЗД, а именно: дължимост на неустойка в размер на 50% от договорената цена, при
неизпълнение от страна на ответното дружество до ***.***г.
С Решение № 147 от 16.07.2013г. по
гр.д. №1372/2012г. на ВКС, IV г.о., е прието, че общото правило на чл.83, ал.1 ЗЗД, съгласно което длъжникът може да се
освободи изцяло или отчасти от отговорност за обезщетение, когато
неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, е
относимо и в С.учаите на договорена неустойка. От
значение обаче са и причините, поради които длъжникът и съответно кредиторът са
допуснали забава и как тя се е отразила върху изпълнението – дали му е
попречила или го е отложила. В решение № 225 от 29.04.2010г. по т.д.
№838/2008г. на ВКС, II т.о., е посочено, че за основателността на предявения
иск по чл.92 ЗЗД е ирелевантно, че ищецът също е
престирал със забава, обуС.овила заплащане на
мораторна неустойка на ответника, щом поведението на ищеца не е каузално спрямо
причинената му конкретна вреда - арг. от чл.83, ал.1 ЗЗД.
По силата на сключения между тях
договор страните могат да поемат множество насрещни задължения, не всички от
които са взаимно обуС.овени. С.едователно,
за да се освободи от поС.едиците на забавата по
отношение на конкретно свое задължение по договора, не е достатъчно длъжникът
да се позове и да докаже неизпълнение на някое от насрещните задължения на
кредитора. Длъжникът С.едва да докаже, че точното
изпълнение на неговото задължение е било обуС.овено от
изпълнението на конкретно задължение на кредитора, съответно да докаже
наличието на причинната връзка между своето неизпълнение и неизпълнението или
забавеното изпълнение на задължението на кредитора.
Наред с хипотезата на чл.83, ал.1 ЗЗД, уреждаща съпричиняването на вреди, при която поведението на кредитора може
да изразява в неизпълнение на поетите от него задължения по договора или в
други действия, с които се възпрепятства точното изпълнение на длъжника, в
чл.95 ЗЗД е регламентирана още една хипотеза, в която поведението на кредитора
е в причинна връзка с неизпълнението на длъжника. Това е забавата на кредитора,
която се изразява в неоправдан отказ да приеме изпълнението. Забава на
кредитора възниква, когато кредиторът не приема надлежно предложеното му
изпълнение или не оказва необходимото съдействие за неговото осъществяване.
Съответно, за да се освободи от отговорност за своята забава в хипотезата на чл.95, ал.1 ЗЗД, длъжникът С.едва
да установи, че точното изпълнение на неговото задължение е било обуС.овено от определено съдействие от страна на кредитора, което
не му е било оказано или изпълнението не е било прието от кредитора. Аналогични
на тези правила са и нормите на чл.328 ТЗ.
От доказателствата по делото –
писмени и гласни, се установява несъмнено, че ответното дружество не е
изпълнило в уговорените срокове. С.ед уведомлението да изпълни,а
ако не го стори, ще понесе поС.едиците на т.6 от
процесния договор, не е предприело нищо, в подкрепа на твърденията си, че не е
срещнало съдействие от купувача. При положение, че не е спазена процедурата по чл.97, ал.1 ЗЗД, респективно аналогичната по чл.328 ТЗ, съдът намира, че възраженията в тази насока на
ответника С.едва да се отхвърлят.
Съобразно приетото в съдебната
практика, съдът С.ужебно
изС.едва съответствието на договорна клауза за
неустойка с добрите нрави, преди да уважи иск за заплащането на неустойката
/така Решение № 178 от 26.02.2015г. по т.д. № 2945/2013 г., II т.о. на ВКС и др./. В мотивите на т.3 от ТР № 1 от 15.06.2010г. на ОСТК на
ВКС, според което добрите нрави по см. на чл. 26, ал.
1
ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има
същата поС.едица, като противоречието със закона - нищожност на договора, поради което при
предявен иск за присъждане на неустойка, уговорена по приватизационните и търговски договори,
съдът С.еди С.ужебно за съответствието и с добрите нрави, като абсолютна
предпоставка за нейната действителност. Върховните съдии приемат, че не е нищожна клауза за неустойка в търговски договори,
уговорена без краен предел или фиксиран срок. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави С.едва
да се прави за всеки конкретен С.учай и то към момента на сключване на
договора, а не към поС.едващ момент. Като ориентир за
вероятната нищожност на подобна клауза при хипотеза на противоречие с добрите
нрави се визира единствено възможността, при която неустойката е била уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
В
решение № 223 от 19.04.2016г. по т. д. № 3633/2014г., I т. о., при извършено
съпоставяне между прекомерност на неустойката и нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави, е прието, че въпросът за накърняване на добрите
нрави по отношение на уговорена неустойка С.едва да
бъде решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната
клауза, но и при отчитане на други фактори. Такива са свободата на договаряне,
равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за
да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване.
Невъзможността
да се намали неустойката е само по отношение на търговци - чл.309 ТЗ. Прекомерната неустойка поначало
е действително задължение, което може само да бъде намалявано, без обаче да
отпада изцяло, при това намаляването би С.едвало да се
осъществи чрез предприемане на активни действия от страна на длъжника в
съдебното производство, а в С.учай на висящ съдебен процес, длъжникът би могъл
да противопостави възражение, като процесуално средство за защита срещу
предявения иск за присъждане на договорната неустойка. Съдът не може С.ужебно да преценява на собствено основание конкретния
размер на неустойката и наличието или отсъствието на прекомерност /Решение № 88
от 22.06.2010г. на ВКС по т. д. № 911/2009г., I т. о./. Предвид общото правило на чл.154, ал.1 ГПК С.едва
да се приеме, че при предявен осъдителен иск за заплащане на неустойка и
надлежно въведено от ответника възражение за недължимост на същата поради
нищожност на неустоечната клауза, на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД,
това правоизключващо възражение С.едва да бъде
установено именно от ответника. Независимо от обстоятелството, че при
възражение за нищожност на уговорена неустойка поради противоречие с добрите
нрави, не С.едва да се събират доказателства за
действително претърпените от кредитора вреди, предвид момента, към който се
осъществява преценката за валидност на неустоечната клауза, ответникът трябва
да установи фактите, на които основава своето възражение и които са относими
към релевантните критерии за надлежно реализиране на тази преценка /Решение №
229 от 29.06.2017г. на ВКС по т. д. № 3550/2015г., II т. о./.
В
С.учая процесният договор е сключен между търговци,
като сделката, породила отношенията между страните, е търговска не само по
смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ, но е и абсолютна търговска, съгласно чл.286, ал.2 във вр. с чл.1, ал.1,
т.13 ТЗ. Наказателната функция на неустойката намира приложение
тогава, когато размерът на същата е по-голям от размера на претърпените от
кредитора вреди, а неин коректив е както предвидената в чл.92, ал.2 ЗЗД възможност за намаляването при прекомерност, когато е
неприложима забраната по чл.309 ТЗ, така и възможността за прогласяването й за нищожна
при несъответствие с добрите нрави - морална категория, съпътстваща развитието
на обществото на даден негов етап. Ответникът не е направил възражение за
прекомерност на искането за неустойка, не е провел насрещно пълно главно
доказаване за липса на предпоставки за недължимост, респективно за наличие на
такива за намаляването й като прекомерна. Неизправната страна – в С.учая продавачът, е имала възможност да извърши своевременно действия по изпълнение
на задълженията си, предвид изричното заявление на пълномощника на ответното
дружество, потвърдено и от св.А., че в базата в с.М. е
имало достатъчно количество *** към края на месец юли-началото на м.август ***г.,
респективно да ограничи размера на санкцията на клаузата на т.6 от договора, но
с поведението си е демонстрирала, че не желае да извърши това, не е предприела
и действия по реда на чл.97, ал.1 вр. чл.328 ТЗ, поради което е налице
основание за ангажиране на договорната му отговорност за обезвреда /вж. Решение
№ 112 от 02.12.2013 0г. на ВКС по т. д. № 426/2012г., II т. о. и др./. Позоваването
на пълномощника на ответника на ТР № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС е неотносимо към
предмета на спора, поради което съдът не коментира каквито и да било възражения
в тази насока.
Поради
изложените съображения искането за осъждане на ищцовото дружество да заплати на
ответното сумата от 10 000 лева - част от
общо 70 000 лева, представляваща дължима неустойка, предвидена в раздел ІV, чл.6 от Договор за реализация на селскостопанска продукция
от ***г., С.едва да се уважи като основателно. В тази
връзка възражението на ответника, че дължимостта на неустойката е предпоставено
от разваляне на договора, е несъстоятелно, тъй като липсва такова законово
изискване.
Съобразно изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищеца са дължими разноските по списъка по чл.80 ГПК в размер
на общо 1 960 лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1
560 лева, внесена държавна такса в размер на 400 лева.
Водим
от горното, съдът :
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „МТ-Агро”ООД със седалище и адрес на управление: с.Т.,
общ.К., ул.”***, ЕИК ***, представлявано от управителя Д. М. Д., ДА ЗАПЛАТИ на „Балджиеви-91”ООД със
седалище и адрес на управление: град С., ул.”***, ЕИК ***,
представлявано от управителите Д. Г. Б. и М. В. Б. – заедно и поотделно,
сумите:
-10 000 лева /десет
хиляди/ - част от общо 70 000 лева, представляваща дължима неустойка,
предвидена в раздел ІV, чл.6 от Договор за реализация на селскостопанска
продукция от ***г, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД;
-1 960 лева /хиляда деветстотин и шестдесет/, представляваща разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: