Р Е
Ш Е Н
И Е
№175/8.10.2021г.
Гр.
Ямбол, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично
заседание на тринадесети септември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Ст. Панайотова, разгледа докладваното от
председателя адм. д. № 192 по описа за 2021 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Г.Ж.Т. *** против Заповед № ДК-11-Я-003/03.06.2021 г. на Началника на
РДНСК – Ямбол, с която е отменено Разрешение за строеж № 36/18.05.2021 г. за „Фотоволтаична централа 29,7 kWp
на покрива на сграда с идентификатор 27382.500.946.1 по КК на гр. Елхово, с
местоположение УПИ III-946,
кв. 124 по ПУП на гр. Елхово“ – VI категория, с възложител Г.Ж.Т., издадено от Главния
архитект на Община Елхово. Твърди се, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като съоръжението не представлява строеж по смисъла на
ЗУТ и не попада в приложното поле на чл. 148, ал. 16 от ЗУТ.
В съдебно заседание жалбоподателят Т.,
редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител
поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата. Иска се отмяна на
оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител оспорва депозирана жалба, като изразява становище за
неоснователност на същата. Претендира се отхвърлянето й, като се прави
искане и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна – Главния
архитект на Община Елхово, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. Същата не взема и писмено становище по
депозираната жалба.
След като извърши цялостна преценка
на всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед № ТСУ-6/20.02.2008 г., по
искане на „***“ АД и на осн. чл. 129, ал. 2 от ЗУТ,
въз основа на Решение № 12 на Общинския експертен съвет по устройство на
територията при Община Елхово по протокол № 2/05.02.2008 г., Кметът на Община Елхово е одобрил изменение на
дворищната регулация, което предвижда: от УПИ I - за жил. строителство,
спортно-информационен център и магазини се образуват два урегулирани поземлени
имота: УПИ I – за жилищно строителство, магазини и
административно обслужване и УПИ III-946
– за жилищно строителство и административно обслужване в кв. 124 по действащия
ПРЗ на гр. Елхово; запазване на съществуващата четириетажна обществена сграда в
новопроектирания УПИ III
– за жилищно строителство и административно обслужване; предвиждане на ново средноетажно застрояване в УПИ III
с височина до 15 м, посочено с ограничителни и задължителни линии на
застрояване, чиито контур съответства на сградата, изпълнена в груб строеж,
заедно с изградената топла връзка към съществуващата сграда.
Видно от приложения към делото
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 84, том VII, рег. № 11303, дело № 1078 от 2019
г., на 23.12.2019 г. жалбоподателят Т. е придобил от „НЕВЕН“ АД сграда с
идентификатор 27382.500.946.1 по КК на гр. Елхово със застроена площ 385 кв.м.,
заедно с прилежащите към сградата 620/1220 идеални части от поземления имот, в
който е построена сградата, съставляващ поземлен имот с идентификатор
27382.500.946 по КК на гр. Елхово.
Със заявление вх. № 94-02-508/18.05.2021 г., жалбоподателят
Г.Т. поискал от Главния архитект на Община Елхово издаване на разрешение за строеж на
мрежова фотоволтаична
система с мощност 29,7 kWp
на покрива на сграда с идентификатор 27382.500.946.1 по КК на гр. Елхово,
построена в имот с идентификатор 27382.500.946 по КК на гр. Елхово.
Във връзка с подаденото заявление,
още на същата дата – 18.05.2021 г., на осн. чл. 148,
ал. 2 и чл. 152, ал. 1 , във връзка с
чл. 147, ал. 1, т. 14 и ал. 2 от ЗУТ, Главният архитект на Община Елхово издал
Разрешение за строеж № 36/18.05.2021 г. на обект „Фотоволтаична
централа 29,7 kWp на покрива на сграда с идентификатор
27382.500.946.1 по КК на гр. Елхово, с местоположение УПИ III-946, кв. 124 по ПУП на гр. Елхово“ –
VI категория.
Със Заповед № ДК-11-03/03.06.2021 г.
Началникът на РДНСК – Ямбол е отменил горното разрешение за строеж, като е приел, че същото е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на чл. 148, ал. 16 от ЗУТ и
§8, ал. 5 от ПРЗУТ и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. Именно тази заповед е предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима. Разгледана обаче по същество, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Както вече бе посочено по-горе,
предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № ДК-11-03/03.06.2021
г. на Началника на РДНСК – Ямбол, с която е отменено Разрешение за строеж №
36/18.05.2021 г. за „Фотоволтаична централа 29,7 kWp
на покрива на сграда с идентификатор 27382.500.946.1 по КК на гр. Елхово, с
местоположение УПИ III-946,
кв. 124 по ПУП на гр. Елхово“ – VI категория, с възложител Г.Ж.Т., издадено от главния
архитект на Община Елхово.
Съгласно разпоредбата на чл. 168 във вр. с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността
на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. При тази
проверка следва да се установи, че са налице всички изисквания за валидност на
административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да
е в съответствие с целта на закона. Липсата на която и да е от предпоставките
обуславя незаконосъобразност на акта и е основание за неговата отмяна.
В конкретния казус оспорената заповед
е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в
изискуемата писмена форма и при спазване на визираната в закона процедура.
Същият е издаден и в съответствие с материалноправните
норми и с целта на закона.
В мотивите към оспорената заповед,
Началникът на РДНСК – Ямбол е посочил, че издаденото разрешение за строеж е
незаконосъобразно, тъй като от събраните
по административната преписка доказателства е видно, че липсват такива, от
които да се установява, че одобреният със Заповед № ТСУ-6/20.02.2008 г. ПУП е
приложен по отношение на уличната регулация, както и че не са представени
доказателства за реализиране на някоя от възможностите по §8, ал. 2 от РП ЗУТ.
Сочи се също, че не са представени доказателства за сключен договор в нотариална форма с останалите
собственици на съсобствен УПИ III – 946, кв. 124 за надстрояване на
сграда с идентификатор 27382.500.946.1.
Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал.
16 от ЗУТ, разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при
приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с
уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. При
урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната
регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до
строежа. Тази законова разпоредба се намира в Раздел III Разрешаване на строителството на
Глава осма Инвестиционно проектиране и разрешаване на строителство и се отнася
за всички строежи, включително и настоящия.
В тази връзка следва да се посочи, че твърдението на жалбоподателя, че в
случая не се касае за строеж и не е необходимо строително разрешение, тъй като
се извършва монтаж на инсталация, е несъстоятелно. Видно от
разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, за монтаж на инсталации за
производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за
охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана
мощност до 1 MW
включително към съществуващите сгради в урбанизираните територии, в т.ч. върху
покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти, не се
изисква одобряване на инвестиционни
проекти за издаване на разрешение за строеж. От тази законова норма
става ясно на първо място, че според ЗУТ фотоволтаичната централа представлява
строеж, и на второ – че за този вид обекти разрешение за строеж се издава, но
по облекчен ред – без одобряване на инвестиционни проекти.
Несъстоятелно и е твърдението на
жалбоподателя, че процесният строеж не попада в приложното поле на чл. 148, ал.
16 от ЗУТ, която както вече бе посочено по-горе предвижда, че разрешение за строеж в урегулиран поземлен
имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на
регулацията, в т. ч. уличната регулация.
Видно от § 22, ал. 1, т. 1 от ЗР
на ЗУТ, подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията: а) с влизането в
сила на административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл.
16; б) със сключването на окончателни договори за прехвърляне на право на
собственост, когато такива се предвиждат; в) с изплащането на обезщетенията по
отчуждителните производство.
В настоящия казус, видно от данните
по делото (Комбинирана скица № С-111/19.02.2021 г., ПРЗ на УПИ
III – 946 и Констативен протокол № РС-ЕЛ-36 от 01.06.2021
г.), подробният устройствен план е одобрен със Заповед № ТСУ-6/20.02.2008 г.
като с него, за урегулиране на УПИ III – 946, кв. 124 се отнема част от ПИ
27382.500.946 по КК, която се придава към улица с идентификатор 27382.500.7151,
като северната улична регулация се отдръпва от фасадите на сграда с
идентификатор 27382.500.946.1 и съществуващата в същия имот сграда, а към имот
27382.500.946 се придават част от улица „Славянска“ с идентификатор
27382.500.7152, като западната улично регулационна линия се отдръпва от
фасадата на сграда с идентификатор 27382.500.946.1 и част от ПИ с идентификатор
27382.500.932 и се осигурява улица – тупик за обслужване на УПИ I и УПИ III – 946, които обстоятелства не се оспорват от страна на
жалбоподателя. Доказателства обаче, от които да се установява, че одобрения със
Заповед № ТСУ-6/20.02.2008 г. е приложен по отношение на уличната регулация не
са представени. Липсват и твърдения в тази насока. При това положение изводът
на административния орган, че ПУП не е приложен, е напълно законосъобразен и
обоснован. А издаването на разрешение за строеж
в урегулиран поземлен имот при неприложен ПУП по отношение на
регулацията, вкл. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътната
мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот, какъвто е и настоящия
случай, е в противоречие с чл. 148, ал. 16 от ЗУТ и е незаконосъобразно.
За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че цитирания в оспорената заповед § 8 от ЗУТ не намира приложение
в настоящия казус, тъй като същият касае действащите към деня на влизане в сила
на ЗУТ (31.03.2001 г.) териториалноустройствени планове, общи и подробни
градоустройствени планове, какъвто настоящият не е. Последният, както вече бе
отбелязано по-горе, е одобрен със Заповед № ТСУ-6/20.02.2008 г. на Кмета на
Община Ямбол.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че оспорената заповед на Началника на РДНСК – Ямбол е напълно законосъобразна.
Подадената против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед
направеното от процесуалния представител на ответната страна искане,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на РДНСК – Ямбол юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Я А С, първи състав:
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Г.Ж.Т. *** против Заповед
№ ДК-11-Я-003/03.06.2021 г. на
Началника на РДНСК – Ямбол, с която е отменено Разрешение за строеж №
36/18.05.2021 г. за „Фотоволтаична централа 29,7 kWp
на покрива на сграда с идентификатор 27382.500.946.1 по КК на гр. Елхово, с
местоположение УПИ III-946,
кв. 124 по ПУП на гр. Елхово“ – VI категория, с възложител Г.Ж.Т., издадено от Главния
архитект на Община Елхово.
ОСЪЖДА
Г.Ж.Т. *** сумата от 100 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/не се чете