№ 166
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Алексей Б. Трифонов
Членове:Нина Ив. Кузманова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Въззивно частно
наказателно дело № 20251000600231 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.34 от ЗПИИАКОРНФС.
С решение № 128 от 10.02.2025г. по ч.н.д. № 105/2025г. на Софийски градски съд, е
признато Решение № CJIB 1062 5422 6545 6441, от 05.06.2024г. в сила от 17.07.2024г., на
несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Gemeente-Nijmegen, с което на А. Н. Х., роден
на ********г. в гр. ***, български гражданин, с ЕГН **********, му е наложена финансова
санкция-глоба в размер на 120 евро или левовата равностойност на 234,70 лв. за извършено
административно нарушение по чл.2 от Закон за административната уредба при нарушаване
на разпоредби на Кодекса на движението по пътищата на Нидерландия.
Срещу това решение е подадена жалба от адв. Е. Б., назначена за
служебен защитник на засегнатото лице, в която се релевират конкретни
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт. В жалбата се излагат
съображения за липса на обективно разследване извършено от органа на
издаващата държава, както и че е налице нарушение правото на защита
гарантирано от европейското и от местното законодателство. На следващо
място се твърди, че е нарушен принципът на справедлив процес, като
заинтересованото лице не е било уведомено за воденото срещу него
производство, което е попречило да упражни правото си на лично участие в
производството, както и да представи доказателства или да изложи
1
възражения в своя защита. Тези действия на административнонаказващия
орган на издаващата държава, са в противоречие с чл.6 от ЕКПЧ. В
допълнение защитата счита, че първоинстанционният съд не е извършил
цялостна проверка дали решението отговаря на всички условия на закона за
неговото признаване и изпълнение, като в случая липсват доказателства за
твърдяното нарушение. На последно място, според защитата, размерът на
санкцията е непропорционален на характера на нарушението, като липсват
допълнителни разяснения от органа на издаващата държава при нейното
определяне.
С жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт, алтерантивно да се
върне делото за повторно разглеждане на долната инстанция, като се осигури
възможност лицето да упражни лична защита.
В жалбата не е поискано събиране на доказателства пред тази
инстанция. С такива, по служебна преценка на САС, е преценено, че делото
не следва да бъде попълвано.
В съдебно заседание, проведено на 31.03.2025г. пред апелативния съд,
засегнатото лице А. Н. Х., редовно призовано, не се явява. Същият не е
посочил уважителни причини за неявяването си. Вместо него се явява
служебния му защитник адв. Б., редовно уведомена. Същата поддържа
жалбата, като моли съда да уважи жалбата и отмени глобата.
В съдебните прения прокурорът от САП изразява становище, че с оглед
на събраните по делото доказателства, първият съд се е произнесъл с
обоснован съдебен акт, като моли съдът да го потвърди. Според прокурора, в
представеното удостоверение са изпълнени изискванията на закона, същото
съдържа всички необходими реквизити и информация относно нарушението,
обстоятелствата във връзка с неговото извършване – време и място, посочено
е и самото нарушение, за което не се изисква двойна наказуемост. Решението
на органа на изискващата държава е влязло в сила, нарушителят е бил
уведомен и не са налице хипотезите на чл.35 ЗПИИАКОРНФС, за да откаже
съда неговото изпълнение. Не следва да се подлага на съмнение дейността на
компетентния орган при определяне стойността на финансовата санкция.
В съответствие със задължението си за пълна проверка на обжалвания
акт, САС прие следното:
Съставът на Софийския окръжен съд е установил вярно всички факти
2
относими към процесния случай, а подадената жалба е неоснователна по
следните съображения:
Не е спорно, че с решение № CJIB 1062 5422 6545 6441 от 5 юни 2024г.
в сила от 17.07.2024г., на несъдебен орган на Кралство Нидерландия
(Gemeente-Nijmegen), на А. Н. Х., роден на ********г. в гр.***, български
гражданин, с ЕГН ********** е наложена финансова санкция –глоба в размер
на 120 евро, с левова равностойност 234,70 лева, за това че на 15.03.2024г. в
22.06ч. в населено място – Nijmegen, Karrengas №56, без необходимото
разрешение е паркирал МПС на място обозначено със знак Е9, изискващ
такова разрешение, с което е извършил административно нарушение по чл.2
от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби
на Кодекса за движението по пътищата на Нидерландия.
Не е спорно по делото, че въз основа на това решение било издадено и
Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции. Видно от удостоверението, решението за налагане на финансова
санкция е издадено от несъдебен орган на решаващата държава въз основа на
наказуемо деяние по националния й закон, като санкционираният е имал
правна възможност да отнесе въпроса за разглеждане до съд по наказателни
дела. От текста на удостоверението се установяват данните на засегнатото
лице - собствено и фамилно име рождената му дата и мястото на раждане, а
също и постоянният му адрес в Република България. От удостоверението по
чл.4 от Рамковото решение се установява, че актът на несъдебния орган е
издаден на 05.06.2024г. за нарушение на правилата за движение (неправилно
паркиране). Във формуляра на удостоверението е отбелязано, че решението е
влязло в сила на 17.07.2024г. и срещу същото лице, за същото деяние
изпълняващата или трета държава не са постановили друго решение. Отразено
е също така, че засегнатото лице е било уведомено, съгласно
законодателството на Нидерландия, за правото си да обжалва решението както
и за сроковете, в които може да извърши това. При тези посочени и от първия
съд фактически положения от правна страна САС приема следното:
Рамковото решение 2005/214/ПВР регламентира прилагането на
принципа на взаимното признаване по отношение на финансови санкции,
които са наложени от съдебни или административни органи, с цел улесняване
3
изпълнението на такива санкции в държава-членка на Европейския съюз,
различна от държавата, в която са били наложени. По смисъла на Рамковото
решение „решение за налагане на финансови санкции“ е влязъл в сила акт на
съдебен или административен орган за налагане на задължение за плащане на
парична сума или наложените със същия акт: обезщетение за пострадал от
престъпление, разходи по съдебните или административни процедури или
парична сума в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на
пострадали от престъпление. Рамковото решение се прилага за всички
правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови санкции
съгласно националното законодателство, включително за нарушения за
правилата на движение. Проверките за двойна наказуемост са премахнати по
отношение на 39 нарушения, изброени в рамковото решение. В процесния
случай, такава проверка също не се изисква, тъй като решението, което се иска
да бъде признато, санкционира поведение, представляващо нарушение на
правилата за движение по пътищата (арг. чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИАКОРНФС).
Няма основание решението на несъдебния орган да не бъде признато и по
другата, предвидена в чл.30, ал.3 от закона причина, тъй като от
удостоверението от Националната база данни е видно, че засегнатото лице
има местоживеене на територията на страната.
Горните две обстоятелства, сочат липсата на задължителна пречка за
признаване на решението.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ за
признаване, визирани в чл.35 от закона. Удостоверението съдържа всички
предвидени в закона и Рамковото решение реквизити, лицето не е
санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителната
давност за изпълнение на наказанието, няма имунитет или привилегии,
определящи като недопустимо изпълнението на решението, деянието е
извършено на територията на чуждата държава, производството в
Нидерландия е било писмено, а българският гражданин е бил уведомен в
съответствие с националното законодателство на чуждата държава за
възможността да обжалва санкцията.
Настоящата инстанция не споделя твърденията на защитата изложени в
жалбата, на първо място относно липсата на редовно уведомяване и
осъществена връзка със санкционираното лице. Видно от удостоверението в
4
Секция „З“,т.2, б. „Б“ е отбелязано, че производството е било писмено и
лицето е уведомено за решението, както и за правото му да го обжалва в
съответния срок. На заинтересованото лице е осигурена защита, както в
производството пред първата инстанция, така и пред настоящата, което
опровергава твърденията за нарушаване правото му на защита. По никакъв
начин на заинтересованото лице, не е накърнено правото му на справедлив
съдебен процес, както и липса на предоставена възможност да ангажира
доказателства по делото, както и да изложи възражения срещу предявеното му
нарушение, нито е лишено от възможността лично да упражни правото си на
защита в производството, както се твърди в жалбата. Както беше посочено по-
горе А. Н. Х. е бил уведомен от органа на издаващата държава за проведеното
срещу него производство, като пред местния съд, същият е бил редовно
призован пред двете съдебни инстанции и без да посочи уважителни причини
не е взел участие в производство. Изискана е справка за адресната регистрация
на лицето от първоинстанционния съд. С назначения му служебен защитник и
двете съдебни инстанции са обезпечили защита на правата и законните
интереси на А. Х., като по този начин е гарантирано правото му на справедлив
съдебен процес. Съдът не споделя твърденията на защитника за липса на
доказателства за извършеното нарушение. За настоящата инстанция, както и
за първата е несъмнено участието на санкционираното лице в извършеното
нарушение, което следва от характера на производството по признаване на
решението за налагане на финансова санкция и изпълнението на условията за
това. Спазен е и принципът за справедливост и съразмерност на
определеното наказание, като глобата не се явява несъразмерно висока
спрямо вида и характера на извършеното нарушение. Не е налице и
факултативното основание за отказ, визирано в текста на чл.35, т.6
ЗПИИАКОРНФС, доколкото наложената с решението санкция е над 70 евро и
възлиза на 120 евро.
Релевирани към настоящия казус, изложените съображения мотивират
настоящия състав на САС да приеме, че Софийски градски съд не е имал
основание да откаже признаване на решението. Обжалваното решение следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 34, вр. с чл.20, ал.1-3, вр. с чл.32,
ал.1, вр. с чл.16, ал.7, т.2 ЗПИИАКОРНФС, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 2-ри състав
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №128/10.02.2025г. на Софийски градски съд, НО, 38-ми
състав, по НЧД 105/2025г., с което е признато Решение № CJIB 1062 5422 6545 6441 от
05.06.2024г., влязло в сила на 17.07.2024г. , постановено от Gemeente-Nijmegen,
Нидерландия, с което на лицето А. Н. Х., български гражданин, с ЕГН ********** е
наложена финансова санкция в размер на 120 (сто и двадесет) евро с левова равностойност
234,70 лева за извършено административно нарушение по чл.2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движението по
пътищата на Нидерландия.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6