Р Е Ш Е Н И Е №93
град Бургас, 21.01.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четвърти
състав, на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: Галина Радикова
при секретаря Стоянка Атанасова, като разгледа докладваното от съдия
Радикова административно дело № 1677 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.96 ЗДАНС
във вр. чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба, подадена от Й.С.К.,
ЕГН **********, с адрес *** против
Заповед рег. № З-1437/29.05.2019г., издадена от председател на Държавна агенция
„Национална сигурност“, с която на осн. чл.90,
ал.1, т.4 и чл.88, ал.2, т.4 от ЗДАНС , във вр. с чл.110д, ал.1, т.11 от
ППЗДАНС, на К. е наложено дисциплинарно наказание „понижаване в степен на
ранг“- от специален агент ІІ степен в специален
агент І степен, за срок от 1 (една) година.
Жалбоподателят иска отмяна на акта.
Твърди, че е издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адвокат К., поддържа жалбата и направените с нея, искания.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването – председател на
Държавна агенция „Национална сигурност“, чрез процесуалния си представител М.А.,
намира оспорването за неоснователно. Аргументира позицията си в представена по
делото писмена защита.
Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с
правен интерес от оспорването- адресат на акта и в предвидения от закона, срок
(л.32).
І. ФАКТИТЕ:
Изложеното в този пункт на решението,
съдът приема за установено въз основа на документите, представени в хода на
съдебното производство и тези, представени с административната преписка,
съдържаща явна и класифицирана част, приети като доказателства по делото.
На 17.01.2019г. председателят на ДАНС
издал заповед рег.№ З-139, с която
разпоредил извършване на проверка по сигнал вх.№ИС-7-148/03.12.2018г. по описа
на ДАНС. Проверката възложил на определена от него комисия, съставена от
служители на САД „Инспекторат“. За резултатите от проверката изискал съставяне
на протокол, който да му бъде докладван в срок до 15.03.2019г. С последваща
заповед рег.№ З-139/14.03.2019г. този
срок бил удължен до 15.04.2019г.(вкл.).
В сигналът, предпоставил издаването на
посочените заповеди били изложени факти, касаещи начина на водене на дело на
доброволен сътрудник от Е.Л.В., експерт в сектор „13“ на отдел „1“ при
ТДНС-Бургас.
Проверката била извършена, а резултатите
от нея - изложени в протокол № RB-202001-001-03/ ИС-6-83/15.04.2019г., подписан от всички членове на
комисията.
Според този документ, последната
установила нарушения при прилагане на нормативните и вътрешноведомствени актове,
при водене на конкретно дело на доброволен сътрудник и предложила на
председателя на ДАНС да бъде образувано дисциплинарно производство срещу мл.
агент ІІ степен Е.В. и специален агент ІІ степен Й.К..
Въз основа на констатациите, съдържащи се
в протокола дисциплинарно наказващият орган, на осн. чл.93, ал.1 от ЗДАНС,
изискал от Й.К. обяснение по конкретно поставени въпроси.
Такова било представено на 20.05.2019г. К.
оспорил констатациите за неупражнен контрол, като посочил, че такъв е
упражнявал и устно, чрез провеждане на разговори с Е.В.. Заявил и че по някои
въпроси се е доверил на преценката на служителя.
На 29.05.2019г. председателят на ДАНС
издал оспорената заповед, с която на осн. чл.90, ал.1, т.4 и чл.88, ал.2, т.4
от ЗДАНС , във вр. с чл.110д, ал.1, т.11 от ППЗДАНС, наложил на Й.К. дисциплинарно наказание „понижаване
в степен на ранг“- от специален агент ІІ степен в специален агент І степен, за срок от 1 (една)
година.
Наказващият орган, въз основа на фактите,
установени с протокол № RB-202001-001-03/ ИС-6-83/15.04.2019г., доказателствата, събрани в хода
на проверката и писмените обяснения на К. приел, че последният в качеството си
на началник отдел „1“, той и началник сектор „13“ и началник на отдел „2“ към
ТДНС Бургас при ДАНС, е извършил следното нарушение на служебната дисциплина: „
През периода от 17.05.2017г. до 05.10.2018г., при работа по водено от Е.Л.В.,
експерт в сектор „13“ на отдел „1“ при ТДНС Бургас, дело на доброволен
сътрудник не е изпълнявал стриктно професионалните си задачи, разписани в
раздел ІІ „Длъжностни задължения, възлагане и планиране на служебната дейност,
субординация“, т. ІІ.1. „Длъжностни задължения“ тире 4, от длъжностна
характеристика рег. № RB-202001-001-03/ ЧР-6-423/13.05.2016 г., за длъжността „Началник на
отдел, той и началник сектор в ТДНС при ДАНС“, която е заемал“. К. не е
осъществил изискващите се ръководство и контрол над специфична оперативна
дейност, осъществявана от подчинения му служител В.. Доверяването на уверенията
на В., че е изпълнил плануваните мероприятия без да е осъществил контрол над
изпълнението им и утвърдените последващи документи, представлява неизпълнение
на служебните му задължения.
С деянието си, осъществено чрез
бездействие през периода 17.05.2017г. до 05.10.2018г., е нарушил чл.12, раздел
І, глава Втора на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ДАНС,
утвърден със заповед рег.№
ЧР-з-8/01.04.2008г. на председателя на ДАНС, което представлява
дисциплинарно нарушение по см. на чл.88, ал.2, т.4 от ЗДАНС и подлежи на
санкция, чрез налагане на дисциплинарно наказание „понижаване в ранг, степен
или длъжност“ на осн. чл.110д, ал.1, т.11 от ППЗДАНС.
Издателят на заповедта констатирал липсата
на настъпили вредни последици от деянието, но намерил, че с него са създадени
предпоставки за затрудняване дейността на отдела, териториалната дирекция и
агенцията. Приел, че деянието е извършено виновно, по непредпазливост, като
служителят е бил длъжен да ръководи и контролира дейността по привличането и
работата с доброволните сътрудници на ДАНС, разписани в акт, утвърден от
председателя на Агенцията и да спазва етичните правила за поведение,
регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ДАНС.
Въпреки установените награди, получени от
служителя през 2017г. и 2018г. и липсата на дисциплинарни наказания, налагани
по реда на ЗДАНС, мотивирал срока на наказанието с продължителния период от
време, през който е осъществявано деянието, като отново подчертал, че К. е бил
длъжен да контролира дейността на ръководения от него служител, относно
работата му с доброволния сътрудник и да следи за обективното отразяване в
документи на придобитата информация.
Фактическите основания за издаване на
заповедта наказващият орган, на осн. чл. 122, ал.4 от ППЗДАНС, изложил в
справка с рег.№ RB-202001-001-03/ ЧР-6-504/29.05.2019г.
По делото няма спор, че за посочения в
заповедта период жалбоподателят е заемал длъжност, предоставяща му контролни
правомощия по отношение дейността на Е.Л.В..
Не е спорен и факта, че същият своевременно е бил запознат с длъжностната си
характеристика и с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ДАНС.
І. ПРАВОТО:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган по см. на чл112, ал.1 от ЗДАНС.
В хода на развилото се дисциплинарно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Същото е започнало при хипотезата на
чл.111, ал.2 и чл. 115, ал.1 от ППЗДАНС, с оглед установени от САД „Инспекторат“, факти.
Наказаното лице е реализирало правото си
да даде обяснения по фактите, установени в хода на производството.
Съдът намира, че съществени нарушения на
процесуалните правила са допуснати при издаване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, които са предпоставили и неправилно приложение на
материалния закон.
Оспореният акт съдържа всички, изискуеми
от закона реквизити.
Възражението на жалбоподателя за допуснато
нарушение на разпоредбите на чл.89, ал.1 ЗДАНС и чл.113, ал.1 от ППЗДАНС, е
неоснователно.
Касае са за нарушение, извършено чрез
бездействие. Според наказателнопрвната теория, такива нарушения могат да бъдат
определени като „продължени“. Продълженото нарушение се счита за довършено или
от момента, в който бездействието е прекратено, чрез извършване на дължимото
действие или от момента, в който компетентен орган е установил извършването му.
В случая наказващият орган е приел за
осъществена първата хипотеза, тъй като сам е определил крайната дата на
извършване на нарушението- 5.10.2018г., която е различна от тази на
установяването му.
Според посочените по- горе разпоредби, дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му, а чл. 114 от ППЗДАНС определя
момента, в който нарушението се счита за открито.
Процесното нарушение е открито на
15.04.2019г. – датата, на която е бил утвърден протокол № RB-202001-001-03/ ИС-6-83/15.04.2019г.,
изготвен от служители на САД“Инспекторат“- чл.114,т.2 от ППЗДАНС.
При това положение, към датата на издаване
на заповедта не е изтекъл нито срокът от извършване на нарушението- 1 година,
нито този от откриването му- 2 месеца.
Изложеното обаче, не е достатъчно, за да
предпостави извод за процесуалноправна законосъобразност на заповедта.
На първо място съдът намира за недоказан периода
на извършване на нарушението, който период е мотивирал определения срок на
наложеното дисциплинарно наказание.
Доказателствата по делото сочат, че на началната
на периода – 17.05.2017г. Й.К. е утвърдил документ, точно така, както изисква
специална Инструкция, регламентираща специфичната оперативна дейност, осъществявана от Е.В. по отношение
на конкретния доброволен сътрудник.
Тук следва да се
посочи, че последният срок за изпълнение на работата, предвидена с този
документ, след който извършеното от В. подлежи на проверка и преценка, е
30.10.2017г.
С оглед констатирания факт е неясно, защо
наказващият орган приема, че К. не е упражнил контрол за период, който е
предоставен за работа на служителя Е.В., подлежаща на оценка след изтичането
му.
Тази констатация, както бе посочено, поставя под
съмнение мотивите на наказващия орган за определяне на максималния, предвиден
от закона срок на наложеното наказание.
На следващо място, с оглед характера на
нарушението, наказващият орган не е посочил дължимите от жалбоподателя
действия, които е следвало да бъдат извършени по отношение на подчинения му
служител и неговата работа, с което е нарушил правото му на защита.
В справката, неразделна част от заповедта, са
изложени само приетите за установени факти, но не и конкретните действия, които
жалбоподателят е бил длъжен да извърши, а не го е сторил.
Вярно е, че длъжностната характеристика на К.
предвижда задължение за осъществяване на контрол. Последното понятие обаче, е
изключително общо и преценка дали контролът е бил осъществен или не, може да
бъде извършена само когато предварително е определен начинът, по който следва
да се реализира контролната дейност ( напр. устно или писмено, чрез издаване на
заповеди, поставяне на резолюции, удостоверяващи извършена проверка, изискване
на писмени доклади и др.), респ. време (срок, след извършване на определено
действие, цикличност- през определени периоди от време).
Нито в длъжностната характеристика, нито в
представената по делото специална Инструкция или други вътрешноведомствени
актове, са регламентирани начините за осъществяване на контрол, с изключение на
изрично предвидените случаи, в които се изисква контролиращият орган да
утвърждава отделни документи. Доказателства за неизпълнение на това задължение
по делото липсват.
Отделно от това, дори да се приеме, че през
посочения в заповедта период жалбоподателят не е осъществил изискващите се ръководство
и контрол над специфична оперативна дейност, осъществявана от подчинения му
служител В., така както изисква раздел ІІ „Длъжностни задължения, възлагане и
планиране на служебната дейност, субординация“, т. ІІ.1. „Длъжностни
задължения“ тире 4, от длъжностна характеристика рег. № RB-202001-001-03/ ЧР-6-423/13.05.2016 г., то
тези факти не могат да обосноват извод за извършено дисциплинарно нарушение по
см. на чл. 88,ал.2, т.4 от ЗДАНС.
Очевидно е, че
след като е налице неизпълнение на задължения, предвидени с длъжностна
характеристика иде реч за „неизпълнение на служебни задължения“.
Изрично
разпоредбата на §1, т.6 от ДР на ЗДАНС сочи, че "Действия при изпълнение
на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които
съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата
длъжност, респ. неизпълнението им е „неизпълнение на служебни задължения“.
Неизпълнението на
служебните задължения представлява отделен вид дисциплинарно нарушение – чл.88,
ал.2, т.2 от ЗДАНС.
За такова
дисциплинарно нарушение законът предвижда възможност за налагане на всеки един
вид дисциплинарно наказание, регламентирано с нормата на чл.90, т.1-4 от ЗДАНС,
с оглед спецификите на конкретното неизпълнение- чл.110б ал.1,т.2 и 4; чл.110в,
ал.1, т.4 и 12; чл.110г, ал.1, т.7; чл.110д, ал.1, т.18 от ППЗДАНС.
Нещо повече,
разпоредбата на чл.110в, ал.1, т.9 от ППЗДАНС предвижда налагане на наказание
„порицание“ за неупражняване на контрол над подчинени при изпълнение на
служебните им задължения, довело до извършване на дисциплинарно нарушение, за
което се предвижда дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 3 – 5 ЗДАНС.
В тази връзка
съдът отбелязва, налични по делото данни именно за неизпълнение на служебни задължения от Е.Л.В.,
експерт в сектор „13“ на отдел „1“ при ТДНС Бургас, по водено дело на
доброволен сътрудник, за неосъществен контрол върху което жалбоподателят е
наказан.
Наказващият орган е игнорирал посочената норма,
предвиждаща по- леко по вид дисциплинарно наказание и е наложил наказание при
хипотезата на чл.110д, ал.1, т.11 от ППЗДАНС- нарушаване на етични правила за
поведение, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в Държавна агенция "Национална сигурност".
Според чл. 12 от Етичния кодекс, държавният
служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като
носи отговорност за своите действия и бездействия.
Без съмнение нормата предвижда едно от многото правила
за поведение, чрез спазването на които ще бъдат реализирани целите на кодекса,
които са от нравствено естество- определяне на етични стандарти, развитие на
култура и професионални ценности, основани на принципите на хуманността,
законността и зачитането на правата на човека, постигане на етично поведение в
работата, приобщаване на служителите към процеса на изграждане на обща
европейска култура и повишаване на общественото доверие.
В този смисъл, изискването за стриктно и
безпристрастно изпълнение на професионалните задачи следва да се разглежда в
неговия морален аспект. Ето защо, не всяко неизпълнение на служебни задължения
представлява нарушение на чл.12 от Етичния кодекс, а само това, което
противоречи или препятства реализирането на целите на последния.
Обратното тълкуване би обезсмислило разпоредбите
на ЗДАНС и Правилника за прилагането му, предвиждащи различни по вид
дисциплинарни наказания за неизпълнение на служебни задължения, в зависимост от
характера на неизпълнението, защото всяко неизпълнение представлява нестриктно
изпълнение.
В случая липсват каквито и да е доказателства,
сочещи, че неупражняването на контрол от страна на жалбоподателя върху работата
на подчинен му служител по едно конкретно дело има за последица накърняването
на етичните стандарти за поведение, което предпостява извод за неправилно
приложение на материалния закон.
В заключение съдът отбелязва, че като е
квалифицирал деянието като нарушение на чл.12 от Етичния кодекс наказващият
орган е направил опит да обоснове налагането на четвъртото по степен на тежест
дисциплинарно наказание, при пълната липса на фактически основания за това.
По изложените съображения съдът намира, че
оспорената заповед следва да бъде отменена, като издадена при неправилно
приложение на процесуалния и материалния закон.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него
разноски по делото, които са своевременно поискани и доказани в размер на 610,00
лева, от които 600 лева -платено адвокатско възнаграждение и 10,00 лева -
държавна такса за образуване на делото.
Затова и на
основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр.Бургас, четвърти състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед рег. № З-1437/29.05.2019г.,
издадена от председател на Държавна агенция „Национална сигурност“.
ОСЪЖДА Държавна агенция
„Национална сигурност“ да заплати на Й.С.К., ЕГН ********** сума в размер на 610лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд гр.
София в 14 дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: