ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 350
гр. Хасково, 11.05.2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Хасково, в
закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия Костова адм.дело № 242 по описа за 2022г., за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалба от Д.В.И., ЕГН **********
***, подадена чрез пълномощник адв. З.Д., против отказ на Началник отдел
„Приходи“ при община Димитровград, да се отпишат по давност задължения за данък
превозни средства за МПС – *, рег. № *, за периода 2012г.–2019г., обективиран в
писмо рег. индекс № ПР-10-359#1/24.02.2022г.
Претендира се отмяната на оспорения
отказ, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон и
присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения Договор за
правна защита и съдействие.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
В настоящото производство се оспорва
изричен отказ, обективиран в писмо рег. индекс № ПР-10-359#1/24.02.2022г. на Началник отдел „Приходи“
при община Димитровград, за отписване на дължими от оспорващия, публични
задължения за ДПС, за периода от 2012г. до 2019г. вкл., определени с влезли в
сила АУЗД № АУ00146/09.03.2015г. и АУЗД № АУ000046/21.02.2020г. В писмото е
посочено, че задълженията за ДПС за 2011г. и фиш за наложена глоба от 2012г. са
погасени служебно, поради изтичане на 10-годишната абсолютна давност.
Не
е спорно по делото, че посочените Актове за установяване на задължения по декларация,
са влезли в законна сила. Съответно от доказателствата по делото се установява,
че вземанията, предмет на АУЗД № АУ00146/09.03.2015г. и АУЗД №
АУ000046/21.02.2020г. са предмет на принудително изпълнение от държавен съдебен
изпълнител при Районен съд Димитровград. Това в случая определя и
компетентността на органа, който следва да се произнесе по искането на
жалбоподателя за отписване на установените задължения.
Съгласно
чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания, каквито
съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК са вземанията за данък върху
превозните средства, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение. Съгласно алинея 2 на чл. 171 ДОПК с изтичането на десетгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Давността не се
прилага служебно, т. е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие
на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно. Необходимо е
длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата
давност. Това волеизявление длъжникът може да направи както при установяване на
задълженията с акт за установяване на задължения по декларация или с ревизионен
акт, така и в рамките на започнало принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Компетентен да се произнесе по
възражението е органът, който ръководи съответното производство - органът по
приходите, съответно горестоящият му административен орган - ръководителят на
звеното за местни приходи с оглед на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ във вр. с чл. 152, ал. 2 ДОПК в производството по установяване на
данъчни задължения, и публичният изпълнител, съответно горестоящият му
административен орган - директорът на съответната териториална данъчна дирекция
с оглед на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ във вр. с чл. 266, ал. 1 ДОПК в производство по принудително
изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
Съгласно
чл. 4, ал. 2 ЗМДТ принудителното изпълнение на
публични задължения по реда на Закона за местните
данъци и такси
може да се извърши не само от публичния изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но и от съдебен изпълнител по реда
на Гражданския процесуален кодекс. Но възможностите за защита на
длъжника в производството по двата кодекса са коренно различни.
В
случая, към датата на сезиране на Началник отдел „Приходи“ при Община
Димитровград – 10.02.2022г., с искане за отписване поради изтекла давност на всички
задължения, считано от 2011г., вече e било образувано производство по принудително изпълнение
от държавен съдебен изпълнител при Районен съд Димитровград. С оглед на това Началник
отдел „Приходи“ при Община Димитровград не е разполагал с компетентност да се
произнесе по така заявеното искането.
Тъй
като принудителното изпълнение, на основание чл.426 от ГПК, във вр. с чл. 4, ал. 2 ЗМДТ, е възложено на държавен съдебен
изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс, а не на публичен изпълнител по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, жалбоподателя
разполага единствено със средствата за защита по реда на Гражданския процесуален кодекс, които за разлика от тези по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, са твърде ограничени.
Държавният
съдебен изпълнител, за разлика от публичния изпълнител, не може да се произнася
по възражение за давност, поради което единственото средство за защита, с което
оспорващият разполага, е подаването на отрицателен установителен иск. Като в
това исково производствотой трябва да докаже, че не са налице
материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес - налице е
погасяване на част от задължението, като предяви отрицателен установителен иск
по чл. 439, ал. 1 ГПК. Други средства за защита той няма.
Безспорно
е, че това законодателно решение поставя, единствено по преценка на държавния
орган, длъжника на публично задължение в изключително различно правно положение
- с правни средства за защита по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които му позволяват в рамките на
принудителното изпълнение, чрез административно производство, да поиска
отписване на погасените по давност публични задължения, и с правни средства за
защита по реда на Гражданския процесуален кодекс, които му позволяват единствено да
установи по исков ред погасяването по давност на задълженията. Отделно от това
различен по двата кодекса е и реда на погасяване на задълженията - съгласно чл. 76, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите
задълженията се погасяват разноски, лихви, главница, а съгласно чл. 169, ал. 1 ДОПК задълженията се погасяват главница,
лихви, разноски. Но тази разлика в правните средства за защита не може да
обоснове компетентност на ръководителя на звеното за местни приходи в общината
- в случая Началник отдел „Приходи“, да се произнесе по искане за отписване на
погасено по давност публично вземане след влизане в сила на акт за установяване
на задължения по декларация.
С
оглед гореизложеното се налага извода, че Началник отдел „Приходи“ при Община
Димитровград не е компетентен да се произнесе по искане за отписване на
погасени по давност публични задължения, поради което жалбата следва да се
остави без разглеждане, като процесуално недопустима поради това, че искането
за отписване като погасени по давност публичните вземания, установени с АУЗД №
АУ00146/09.03.2015г. и АУЗД № АУ000046/21.02.2020г. е било отправено до
некомпетентен орган, предвид започналото принудително изпълнение на актовете.
По
изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.В.И., ЕГН ********** ***,
против отказ на Началник отдел „Приходи“ при Община Димитровград, да отпише по
давност задължения за периода от 2012г. до 2019г. вкл., обективиран в писмо
рег. индекс № ПР-10-359#1/24.02.2022г.,
като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №
242/2022 г. по описа на Административен съд Хасково.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: