МОТИВИ ПО НОХД №7755/2016 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
С внесен в
съда обвинителен акт е било повдигнато обвинение против ф. К.С. за това, че на 15.06.2016 г. в гр. Пловдив е отнела чужда
движими вещи – сумата от 1200.00 лева от владението на Д.И.Н., ЕГН **********
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Производството по делото е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК.
По делото в
качеството на граждански ищец е конституиран пострадалият Н., като за съвместно
разглеждане в процеса е приет предявеният от него против подсъдимата С.
граждански иск за имуществени щети от 1200 лева.
Представителят
на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото срещу подсъдимата
обвинение, като моли същата да бъде призната за виновна и да й се наложи
наказание лишаване от свобода, като се приложи и разпоредбата на чл.58а от НК
за намаляване на наказанието с една трета.
Гражданският ищец Н. поддържа иска си
в съдебно заседание.
Защитникът на подсъдимата адв.И. моли
при определяне на наказанието да се приложи чл.55 от НК, като в случай, че
съдът наложи наказание лишаване от свобода се прави искане то да се отложи по
реда на чл.66 от НК.
Подсъдимата С. се признава за виновна по
фактите, изложени в обвинителния акт, отказва да дава обяснения, поднася
извинение за стореното и моли за определяне на наказание лишаване от свобода,
което да се отложи с изпитателен срок.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Подсъдимата
ф. К.С. е родена на *** ***.
Тя е ***, с българско гражданство, неомъжена, неосъждана, неграмотна,
безработна, с ЕГН **********.
Свидетелят Д.Н. бил управител на дружество
„Н.-Вълканов и Сие“ ООД със седалище в гр. Свиленград. На 15.06.2016 г., около
11:00 часа същият пристигнал в гр. Пловдив, като управлявал товарен автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, жълт на цвят, с рег.№ ***, собственост на посоченото дружество, тъй
като имал работа в града. След като приключил с ангажиментите си, на същия ден, около 14:00 часа, свидетелят
Д.Н. тръгнал от гр. Пловдив в посока гр.Свиленград. На излизане от гр. Пловдив
свидетелят минал през ж.к. „Тракия“ по
околовръстното шосе - по ул. „Ягодовско шосе“, където на пътя му махнала
подсъдимата ф. С., която проституирала на това място. Свидетелят Д.Н. решил да спре
автомобила си, тъй като подсъдимата ф. С. имала привлекателен външен
вид, което му направило особено впечатление, като първоначално си мислел, че тя
желае да я превози до някъде. Същият спрял управлявания от него товарен
автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег.№ ***, а подсъдимата ф. С. отворила дясната
врата на автомобила, представила му се с името „А.“ и го попитала дали иска да
ползва секс услуги. Свидетелят Д.Н. приел предложението и отговорил на
подсъдимата ф. С. да се качи в товарния автомобил. Подсъдимата ф. С. се качила
в товарния автомобил, управляван от свидетеля Н. и казала на свидетеля Д.Н., че
ако иска да правят секс трябва да й плати 15.00 лева. Свидетелят Д.Н. бил обут с дънки, в левия джоб на които носел
пари в размер на 1200.00 лева в банкноти от по 50.00 лева всяка, а в десния
джоб имал пари в размер около 500.00 лева, която парична сума се състояла от
банкноти от по 50.00 лв. и от по 20.00 лева. След като свидетелят Д.Н. решил,
че ще ползва предложените му от
подсъдимата сексуални услуги, подсъдимата ф. С. му казала, че ще го заведе на
обезлюдено място, за да не ги види някой. За тази цел го накарала да приведе в
движение товарния автомобил по ул.
„Ягодовско шосе“ към гара „Тракия“. На кръстовището на ул. „Ягодовско шосе“ с
ул.“Цар Симеон“, подсъдимата ф. С. казала на свидетеля Д.Н. да завие наляво и
да продължи по ул. „Княз Борис“, където му дала указания да завие на първата
пресечка в ляво, след което да направи десен завой и да спре зад намиращия се там автосервиз. Свидетелят
Д.Н. спрял товарния автомобил на посоченото му от подсъдимата ф. С. място и
след като двамата се усамотили той й казал, че иска тя му направи само „***“.
Подсъдимата ф. С. се съгласила и разкопчала колана на дънките му. След това
свидетелят Д.Н. свалил дънките си малко под колената си, а подсъдимата ф. С.
минала между краката му и с едната си ръка го пипала по половия член, а с
другата си ръка дърпала дънките му надолу. След около десетина минути
свидетелят Д.Н. еякулирал. След като се „облекчил“ си обул отново дънките. В
този момент обаче, същият не проверил дали паричната сума от 1200.00 лева е в
левия му джоб. Бръкнал само в десния си джоб, извадил една банкнота от 20.00
лева и я дал на подсъдимата ф. С.. Тя му заявила, че много бърза да се върне обратно, след което свидетелят Д.Н.
я закарал с автомобила си обратно до мястото на пътя на ул. „Ягодовско шосе“ в
гр. Пловдив, от където малко по-рано я взел и я оставил там. Подсъдимата ф. С.
слязла от автомобила и си тръгнала, като много бързо се изгубила между
намиращите се в близост жилищни блокове. Непосредствено след това свидетелят
Д.Н. потърсил парите си, които държал в левия и в десния джоб на дънките си.
Бръкнал първо в левия си джоб и тогава установил, че цялата парична сума в
размер на 1200.00 лева, която държал в левия си джоб липсвала. Веднага след
това свидетелят Д.Н. бръкнал в десния си джоб, откъдето по-рано извадил 20.00
лв., за да плати на подсъдимата ф. С. и констатирал, че парите в левия му джоб
са налични. Свидетелят Д.Н. веднага спрял товарни автомобил и тръгнал да търси
подсъдимата ф. С., но не я открил. На мястото, където оставил подсъдимата
свидетелят Д.Н. видял свидетелката М.К.. Последната познавала подсъдимата ф.
С., тъй като двете често проституирали на ул. „Ягодовско шосе“ в гр. Пловдив.
Освен това на 15.06.2016г. преди подсъдимата ф. С. да махне на свидетеля Д.Н.
***. Свидетелката М.К. дори видяла, че подсъдимата ф. С. маха на шофьора на
автомобил с хасковска регистрация, жълт на цвят, след което се качва на
въпросния автомобил и същият потегля. Тъй като не намерил подсъдимата ф. С.,
свидетелят Д.Н. я описал на свидетелката М.К. и я попитал дали е виждала такова
момиче, като свидетелката М.К. му отговорила, че видяла как подсъдимата ф. С.,
след като слязла от жълтия товарен автомобил с хасковска регистрация започва да
бяга в посока жилищен блок № 268 в ж.к.“Тракия“, но не знаела къде точно е
отишла. От своя страна подсъдимата ф. С., след като взела от левия джоб на
дънките на свидетеля Д.Н. паричната сума
в размер на 1200.00 лв. и слязла от товарния му автомобил на ул. „Ягодовско
шосе“, побягнала и се обадила на свидетеля Б.Т., известен като „Бедри“, казала
му къде точно се намира на ул. „Ягодовско шосе“ и му заявила веднага да дойде
да я вземе. Същият хванал едно такси,
отишъл до посоченото му от подсъдимата ф. С. място. Последната бързо се качила
в таксито и потеглили към дома на майката на свидетеля Б.Т.. В таксиметровия
автомобил свидетелят Т. попитал подсъдимата ф. С. какво се случва, а същата му
показала една пачка с пари – банкноти от по 50.00 лева. Свидетелят Б.Т. попитал
подсъдимата от къде са тези пари, а тя му казала, че „ги заработила на пътя“.
Когато пристигнали в дома на майката на свидетеля Б.Т., подсъдимата ф. С.
обяснила на същия, че „е обрала един клиент“, докато му правила „с.“. Преброила
парите и установила, че са в размер на 1200.00 лева. Свидетелят Б.Т. казал на
подсъдимата С. *** и да върне на „клиента си“ парите. Подсъдимата обаче му
заявила, че ако „клиента“ й не се оплаче в полицията, никой няма да разбере за
кражбата, която е извършила. На следващия ден подсъдимата ф. С. и свидетелят
Б.Т. си купили два еднопосочни билета за Франция от туристическа агенция, след
което отпътували към гр. София и на 19.06.2016 г. през ГКПП Аерогара гр. София
отпътували за Франция. Няколко дни след инцидента на 15.06.2016 г. свидетелят
Д.Н. ***, където взел и после оставил подсъдимата ф. С., за да разговаря с нея
да му върне парите, но не я намерил. През това време същият заварвал на улицата
свидетелката М.К. и водил разговори с нея относно това виждала ли е
подсъдимата, но свидетелката К. му казвала, че от 15.06.2016г. същата не е
идвала на ул. „Ягодовско шосе“ и щом не
се връща на пътя да работи, значи се пази и скоро няма да се покаже. Това
притеснило свидетеля Д.Н. и същият решил да подаде жалба за случая до органите
на 05 РУ на МВР гр. Пловдив, което и сторил, като в хода на разследването при
извършено разпознаване категорично посочил подсъдимата като лицето, което му
отнело паричната сума.
Така описаната в рамките на
обвинителния акт фактическа обстановка по осъществяване на престъпното деяние съдът намира за безспорно и категорично
установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство
доказателства, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, като на базата на
тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния
акт обстоятелства. Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите Н.,
К. и Т., дадени на досъдебното производство. Свидетелските показания съдът
възприема като логични, последователни и в съответствие помежду си и със
събраните по делото писмени доказателства.
Направеното от подсъдимата пред съда признание на
вината е напълно съответно на цялата
съвкупност от кредитирани доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза
на процеса. Обясненията на подсъдимата от досъдебното производство се
възприемат от съда, но само отчасти и то само доколкото са съответни на
останалите кредитирани доказателства. В тази насока не се възприема твърдението
на подсъдимата С. относно това, че е намерила паричната сума, а не я е отнела
от владението на пострадалия чрез вземането й от джоба на панталона му по
времето, когато е изпълнявала поисканите от пострадалия сексуални „услуги“,
доколкото в тази им част обясненията й са напълно дискредитирани от показанията
на свидетеля Т., както и косвено от тези на другите двама свидетели. Установява
се, че подсъдимата не се е връщала на мястото, на което преди това е била с
пострадалия, а напротив – побързала е да напусне квартала, като в противен
случай същата щеше да бъде намерена от самия пострадал, който се е върнал да я
търси.
При
постановяване на присъдата си, съдът взе предвид и писмените доказателства и
доказателствени средства – протокол за разпознаване на лица, справки от АИС БДС
за лице български гражданин и за пътуване на лице български гражданин, справка
за съдимост, както и съдържанието на представеното от подсъдимата удостоверение
за раждане на дете, отразено в съдебния протокол.
В
рамките на събрания доказателствен материал не се установяват противоречия или
непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения
в съда обвинителен акт. Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите
констатации на същия, като обосновани и правилни.
При
тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й
престъпление в пълния обем на същото, посочен в обвинителния акт.
Налице
са безспорни доказателства относно всички квалифициращи белези на
престъплението кражба, като тези изводи са основани преди всичко от показанията
на свидетелите, а се подкрепят и от признанието на подсъдимата. Установява се
безспорно, че подсъдимата, като се е възползвала от особеното състояние, в
което се е намирал пострадалият, докато го е задоволявала сексуално, е
извършила противозаконно отнемане на вещи – парична сума от общо 1200 лева,
която е успяла да вземе незабелязано от джоба на панталона му, който в това
време е бил събут. Подсъдимата е успяла
да установи и своя трайна фактическа власт върху предмета на престъплението,
като е побързала с парите да напусне местопрестъплението и да се отдалечи
достатъчно, така, че да не може да бъде открита от пострадалия свидетел, като
по този начин е лишила пострадалия от владението върху парите му. При това положение
и престъплението е било довършено.
От субективна страна
престъплението подсъдимата е извършила умишлено със съзнавани и целени
общественоопасни последици. Цялостното поведение на подсъдимата след извършване
на отнемането на парите, а именно бързото й бягство от местопрестъплението и
последващото напускане на страната е показателно в тази насока относно
съзнаването от нейна страна на противоправността и наказуемостта на действията
й. Предвид разпореждането от страна на подсъдимата с отнетата парична сума за
лични нужди се установява и наличната користна цел на престъплението.
Относно определяне на
наказанието, съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372, ал.4 от НПК
и предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, счете, че
следва да определи същото при условията на чл.58а от НК. Като взе предвид, че с
оглед вида на проведената по делото процедура признанието на вината от
подсъдимата не може да се преценя отделно като смекчаващо вината й
обстоятелство, освен при наличието на
описаните в т.7 от ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС условия, които в случая не са
налице, съдът не отчете отделно направеното самопризнание като смекчаващо
вината обстоятелство на подсъдимата С.. Като такива съдът отчете чистото й
съдебно минало, поднесеното от нея извинение и факта, че има малолетно дете.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид сравнително високата
стойност на причинената щета, както и факта, че подсъдимата не работи, а се
сдобива с доходи по неморален начин – чрез проституция. В тази насока и съдът
намира, че не са налице изключителни или многобройни по своя характер
смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, които да са причина за
прилагане нормата на чл.55 от НК, както се иска от защитата. При съобразяване
на характера и тежестта на конкретното престъпление, което не се характеризира
обаче с някаква по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на кражби от този вид, съдебният състав счете, че следва да
определи наказание лишаване от свобода в размер под средния предвиден такъв.
Затова и като справедливо и съответно на личността на подсъдимата, както и
достатъчно за постигане целите на наказанието съдът определи при условията на
чл.54 от НК наказанието на подсъдимата С. в размер на една година лишаване от
свобода. При задължителното приложение на чл.58а от НК и намаляване с една
трета на определеното по реда на чл.54 от НК наказание лишаване от свобода,
окончателно наложеното с присъдата наказание остана осем месеца лишаване от
свобода.
Предвид наличието на
формалните основания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и като счете, че за
превъзпитанието на подсъдимата не се налага задължително същата да изтърпи
реално така наложеното й наказание, съдът го отложи с минималния предвиден
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
С оглед признаването на
подсъдимата за виновна в извършване на престъплението, то налице са основанията
на чл.45 от ЗЗД за възстановяване на виновно причинените вреди на
конституирания като граждански ищец пострадал свидетел Н.. Имуществената щета
за това лице, в установения по делото категорично размер от 1200 лева, посочен
в рамките на обвинителния акт, се явява пряка и непосредствена последица от
престъплението. Установено е категорично от гласните доказателства, че предмет
на кражбата е именно тази парична сума, която е отнета от подсъдимата. Ето защо
и съдът счете, че следва като основателен и доказан да се уважи гражданският
иск в пълният му предявен размер и да се осъди подсъдимата да заплати на
пострадалия претендираната от него парична сума, съставляваща обезщетение за
имуществени щети от престъплението.
С оглед на това
обстоятелство и на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК подсъдимата бе осъдена да заплати по сметката на
съда и държавна такса от 58 лева върху размера на уважения граждански иск.
Предвид липсата на данни за направени по
делото разноски съдът не дължи произнасяне по реда на чл.189 от НПК.
Като причина за извършване
на деянието съдът определя незачитането на чуждото право на собственост,
произтичащо от липсата на образование и правна култура.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.