№ 762
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100501493 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1493/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ИВ. С. Д. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20214649 от 23.11.2021 г постановено по гр.д.
№5660/21 г на СРС , 150 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно
основание чл.439 ГПК срещу „К.И.И. БГ” ЕАД ЕИК ******* гр.София да се признае за
установено , че Д. не дължи 1292,02 лв главница ведно със законната лихва от 16.05.2011 г
до окончателното заплащане на сумата , 310,85 лева лихви за забава за периода 14.11.2008 г
– 16.05.2011 г и 132,06 лева разноски по ч.гр.д.№20726/10 г на СРС , 63 състав ; за които
суми е издаден изпълнителен лист от 05.04.2012 г по ч.гр.д.№20726/10 г на СРС , 63 състав .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като цесията в полза
на взискателя е незаконосъобразна и последният не е придобил вземанията . Вземанията са
погасени по давност .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . ППВС
№3 от 18.11.1980 г трябва да се прилага за периода до изричната му отмяна с ТР №2/13 г от
26.06.2015 г на ОСГТК . Перемцията е без значение за давността и процесните вземания не
са погасени по давност .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 29.11.2021 г
и е обжалвано в срок на 13.12.2021 г /по пощата/. Налице е правен интерес на въззивника за
1
обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно. Доказано е цедиране на процесните вземания на
ответника-взискател по изпълнителното дело , за което са представени съответните договори
с приложения .
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че първоначално образуваното
изпълнително дело №20138500400433 на ЧСИ №850 А.Б. се е перемирало /прекратило по
силата на закона/ по чл.433 ал.1 т.8 ГПК на 06.06.2015 г . Към тази дата е било в сила ППВС
№3 от 18.11.1980 г и за периода до 06.06.2015 г давността за процесните вземания първо е
прекъсната , а след това е била спряна . В случая изпълнителният лист е издаден въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение , поради което по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД
погасителната давност за вземанията е 5-годишна ; независимо дали става въпрос за
вземания , които принципно се погасяват с 3-годишна , 5-годишна или 10-годишна давност .
В този смисъл са Постановление №2 от 21.12.1981 г, Пленум на ВС, Тълкувателно решение
№51 от 01.04.1966 г по гр.д. №17/1966 г на ОСГК на ВС , решение №235 от 21.09.2012 г по
гр.д. № 1762/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС и решение №51 от 21.02.2019 г по гр.д.№2917/18 г
на ВКС , IV ГО . Това важи и след спиране и/или прекъсване на давността - решение №2106
от 28.12.1998 г по гр.д. № 1571/1998 г, V ГО на ВКС .
Въз основа на молба на новоконституирания взискател от 07.03.2017 г ЧСИ е наложил на
16.08.2019 г запор върху банкови сметки , с което е прекъсната давността . Съгласно най-
новата практика на ВКС в решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV
ГО и решение №3 от 04.02.2022 г по гр.д.№1722/21 г на ВКС , IV ГО перемпцията е без
правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и и същи
юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това
обаче са различни правни институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна
давност изключва правото на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е
снабдил с изпълнително основание (пред съдебния изпълнител обаче длъжникът не може да
се позове на нея и съдебния изпълнител не може да я зачете, освен при влязло в сила
решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК). Перемпцията не изключва правото на
принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на принудително
изпълнение може да съществува, но въпреки това чл.433 ал.1 т.8 ГПК задължава съдебният
изпълнител да я зачете . Допустимо е подновяване на изпълнителни действия и след
настъпила перемция и тези изпълнителни действия могат да прекъснат давността ако
2
същата не е изтекла .
В случая преди наложения на 16.08.2019 г запор не е била изтекла 5-годишна погасителна
давност за процесните вземания , а запорът е прекъснал давността . Исковете са
неоснователни и решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 50 лева юрисконсултско
възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20214649 от 23.11.2021 г постановено по гр.д.№5660/21 г на
СРС , 150 състав .
ОСЪЖДА ИВ. С. Д. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „К.И.И. БГ” ЕАД ЕИК
******* гр.София 50 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3