РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Бургас, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120203966 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба на С. Д. Т., ЕГН: **********, чрез адв.
И. Г. от САК, срещу Наказателно постановление № 23-0346-000052/15.05.2023 г., издадено
от Началник РУ към ОД на МВР Бургас, РУ-Созопол, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като излага възражения за
материална незаконосъобразност.
В последното съдебно заседание, жалбоопдателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по
чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 08.09.2023 г., а жалбата е депозирана по пощата на
25.09.2023 г.- първи работен ден след изтичането на срока за обжалване), от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 19.04.2023 г., около 17:42 часа, жалбоподателят управлявал л.а. „Рено Лагуна“ с рег.
№ ************в общ. Созопол, на път Втори клас № 99, км. 21, до бензиностанция
„Петрол“, в посока гр. Черноморец, когато бил спрян за проверка от служители на РУ-
Созопол. При проверката жалбоподателят представил СУМПС с номер TENEV**9SD9EX
62, издадено във Великобритания. Св. Г. Д. направил справка с дежурен служител, като му
било съобщено, че последното регистрирано влизане на жалбоподателя на територията на
Република България е на 13.06.2019 г.
1
За случая Д. съставил на жалбоподателя АУАН № GA744246 от за нарушение на чл.
162, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на материалите, било издадено обжалваното наказателно постановление. В
същото АНО записал като нарушение: „български гражданин управлява МПС с
чуждестранно национално свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от 3
месеца“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства средства, които са еднопосочни и безпротиворечиви.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
Съдът обаче намираче НП не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Това е така,
доколкото е налице липса на описание на съставомерните признаци, визирани в
приложената санкционна разпоредба. Съгласно приложената от АНО чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП се наказва водач, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен
водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на
моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на
чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. Същевременно, АНО е записал като нарушение:
„български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство без да е
подменено след пребиваване повече от 3 месеца“.
Видно е, че никоя от хипотезите на чл. 177 не съответсва на описаните в АУАН и
постановлението факти, както и на окончателното фактическо обвинение в
постановлението. Както за жалбоподателя, така и за съда остава само да предполагат коя от
хипотезите на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП се твърди да е осъществена- дали например лицето
е загубило правоспособност, или нещо друго. Признаците на нарушението не следва да се
излвичат по тълкувателен път от наказаното лице, тъй като по този начин безспорно се
нарушава правото му на защита, и в частност- да разбере за какво нарушение му е наложено
наказание.
Изложеното е достатъчно основание за отмяна на постановлението.
Извън горното съставът обаче намира, че не се доказа извършване на нарушение на
чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно сочената за наршена разпоредба на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП българските
граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република
България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3
месеца от датата на влизането им в страната.
На първо място, изобщо не е посочено, кога е било издадено чуждестранното
свидетелство за правоуправление, като ако същото е издадено преди месец януари 2020 г.,
дението би било несъставомерно, тъй като до този момент Великобритания все още е била
2
държава-членка на ЕС.
На следващо място, недоказан остава фактът, че преди датата на проверката-
19.04.2023 г., жалбоподателят е пребивавал в страната повече от три месеца. Липсва какъвто
и да е документ, от който да става ясно, че последното документирано влизане в Република
България е именно на 13.06.2019 г., като актосъставителят посочи единствено, че била
направена справка с дежурен за това обстоятелство. Отделно от това, след влизането на
България в Европейския съюз при преминаването на граждани на Съюза през вътрешните
му граници, не е задължително да бъде извършван граничен контрол. От това следва, че е
възможно и след 13.06.2019 г. жалбоподателят многократно да е напускал границите на
Република България и да е влизал обратно без това изобщо да е било документирано някъде.
Накрая, още една индиция за недоказаност, че последното пристигане на жалбоподателя в
страната е на 13.06.2019 г. е, че в справката за нарушител/водач е отразено, че той е имал
издадено СУМПС № 2****48905, което е било валидно до 30.12.2021 г. В този смисъл,
напълно възможно е негово излизане извън пределите на страна след тази дата, при което да
е издадено чуждестранното свидетелство.
С оглед изложеното, обжалваното постановление се явява процесуално и материално
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс, но в приложения на л. 5 от делото договор
за правна защита и съдействие не е вписан размер на договорено, респ. платено
възнаграждение.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление № 23-0346-
000052/15.05.2023 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР Бургас, РУ-Созопол, с което
на С. Д. Т., ЕГН: **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за извършено
нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3