№ 271
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000621 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260061 от 16.04.2021 г.,постановено по т.д.№350/2018 г. по описа на
Окръжен съд-Пазарджик,са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от „Б.И."
АД с ЕИК ..... срещу ИВ. Л. К. с адрес гр.С. ул.“О.“ №26 ап.13,осъдителни искове за
заплащане на основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.663 ал.3 от ТЗ на обезщетение в размер на
26 400 лева за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена от дружеството-
ищец неустойка за неизпълнение на договорни задължение,което се дължало на
неправомерни действия на ответника-синдик, както и за заплащане на основание чл.86 ал.1
от ЗЗД на мораторна лихва в размер на 315.33 лева за периода от 15.11.2018 година до
27.12.2018 година и законна лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата
молба - 27.12.2018 година до окончателното плащане.
Със същото решение е осъден ищеца „Б.И." АД, ЕИК ..... да заплати на ответника
ИВ. Л. К. с адрес гр.С. ул.“О.“ №26 ап.13 разноски в производството в размер на 1330 лева.
Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното
производство-„Б.И." АД с ЕИК .....,който го счита за неправилно по изложени в подадената
от него въззивна жалба съображения.Поддържа доводи,че съдът е дал неправилна правна
квалификация,като е приел,че производството е по реда на чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.663,ал.3
1
от ТЗ и че това се дължи на неправилно прилагане на материалния закон,поради което
представлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за решаване на спора
по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск.Развива и доводи за
допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените
правила,които нарушения са описани в т.2-ра от въззивната жалба.На следващо място,в т.3-
та от жалбата си,дружеството-жалбоподател излага и доводи за необоснованост на
обжалваното решение и освен това счита същото за постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства по съображения,изложени в т.4-та от процесната
въззивна жалба.
С оглед на всички изложени в жалбата аргументи,моли да бъде отменено изцяло
решение №260061/16.04.2021 г.,постановено по т.д.№350/2018 г. по описа на ОС-
Пазарджик,като вместо него се постанови от настоящия съд решение,с което да бъде осъден
ответника ИВ. Л. К. да заплати на ищеца „Б.И.“АД с ЕИК ..... обезщетение в размер на 26
400 лв. за причинени имуществени вреди,изразяващи се в платена от дружеството неустойка
за неизпълнение на договорни задължения,което неизпълнение е в пряка причинна връзка с
неправомерни действия на ответника,както да заплати и обезщетение за забава по чл.86,ал.1
от ЗЗД в размер на законната лихва върху претендираната главница,за периода от 15.11.2018
г. до датата на предявяване на иска,възлизащо за този период на сумата от 315,33 лв.,а също
да заплати и законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.Моли да му бъдат присъдени и направените в
производството по делото разноски както пред АС-Пловдив,така и пред ОС-Пловдив.
Въззиваемият ИВ. Л. К. е подал в законния срок писмен отговор на въззивната
жалба,в който е изразил становище,че същата жалба е неоснователна,а обжалваното с нея
първоинстанционно решение е правилно,обосновано и законосъобразно,и същото не страда
от пороците, визирани във въззивната жалба.Конкретните си аргументи в тази насока е
изложил в отговора си.Предвид същите,моли въззивната жалба на „Б.И.“АД да бъде
оставена без уважение като неоснователна и необооснована,ведно със законните
последици.Претендира разноските, направени в настоящата инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо
правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение и при подаването й е
спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на
разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
2
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо и в частност-че с решението си съдът се е произнесъл именно по
исковете,с които е сезиран,а самите искове намира за допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№350/2018 г. по описа на ОС-Пазарджик,ищецът „Б.И.“АД с ЕИК ..... е
предявил срещу ИВ. Л. К. обективно съединени осъдителни искове,с които е поискал
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 26400 лв. като обезщетение за
причинени имуществени вреди,изразяващи се в платена от дружеството-ищец неустойка за
неизпълнение на договорни задължения по сключен с “М.г.Б.“ЕООД договор,което
неизпълнение се дължи на неправомерни действия на ответника в качеството му на синдик
на „Б.м.-С.“АД /н/ в открито производство по несъстоятелност по т.д.№66/2010 г. по описа
на ОС-Пазарджик,както и да му заплати сумата от 315,33 лв. като обезщетение за забава по
чл.86,ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.11.2018 г.
/датата на плащане на неустойката/ до датата на предявяване на иска.Поискал е ответникът
да бъде осъден да му заплати и законната лихва върху главницата,считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Така предявените искове се основават на следните твърдения:
По главният иск се твърди,че ответникът И.К. е назначен за постоянен синдик на
„Б.м.-С.“АД /н/ с определение №843/23.11.2016 г. на съда по несъстоятелността по т.д.
№66/2010 г. по описа на ОС-Пазарджик и е встъпил в длъжност като такъв на датата
28.11.2016 г.Твърди се,че дружеството-ищец заедно с друго дружество-“В.х.“АД,извършват
производствена дейност по преработка на пегматит в трошачно-пресевна инсталация и
преработвателна фабрика,находящи се в гр.С.,както и че двете дружества,заедно като
възложител,са сключили на 15.04.2016 г. договор с дружеството „М.г.Б.“ЕООД в качеството
му на изпълнител,на когото са възложили да изработи и внедри технология за нов продукт-
млян/пресят пегматит за нуждите на керамичната индустрия на съществуващата трошачно-
пресевна инсталация в гр.С..След това,както се твърди в исковата молба,страните по
договора са сключили на 18.05.2017 г. допълнително споразумение,с което на изпълнителя е
била възложена допълнителна работа-да изработи и внедри ноу хау технология за
използване на отпадния продукт от производството на пегматит за стъкларската индустрия и
внедряване на отпадъка в новия продукт за керамичната индустрия млян /пресят/
пегматит.Твърди се още,че според разпоредбата на чл.2 от договора,съгласно изменението й
от 18.05.2018 г.,възложителят се е задължил да осигури на изпълнителя ежедневен и
безпрепятствен достъп до трошачно-пресевната инсталация,производствената сграда за
3
преработка на пегматит и силозите,находящи се на промишлената площадка на „Б.И.“АД в
гр.С.,както и съгласно чл.9 да предостави преработвателната фабрика заедно с работниците
за осъществяване на пробно производство.Ищецът обаче заедно с другия възложител не
могли да изпълнят тези задължения,като на 07.07.2017 г.,17.08.2017 г. и 18.09.2017 г. не са
успели да осигурят на изпълнителя безпрепятствен достъп до производствената сграда-
преработвателна фабрика за пегматит,вследствие на което заплатили на изпълнителя
неустойка в размер на 26 400 лв.
Дружеството-ищец твърди още,че то и „В.х.“АД са част от кредиторите на
несъстоятелното дружество „Б.м.-С.“АД /н/ и че вредата,която са претърпели под формата
на заплатена от тях неустойка за неизпълнение на горните задължения на посочените три
дати,е пряка и непосредствена последица от неправомерните действия и злоупотреба със
служебно положение от страна на ответника И.К.,в качеството му на синдик на „Б.м.-С.“АД
/н/.Твърди,че тези действия се изразяват в следното:
Синдинът К. направил множество опити да влезе насилствено в имота на
дружеството-ищец в гр.С.,включително в производственото помещение-фабрика за
преработка на пегматит,с намерение да описва,оценява и разглобява машини,въпреки че те
не били собственост на несъстоятелното дружество.В тази връзка и по сигнал на
ищеца,ответникът бил предупреден с протокол,издаден на основание чл.65,ал.1 и 2 от
ЗМВР от РУ на МВР-П.,да не извършва самоуправни действия от всякакъв характер и
....ство,в качеството му на синдик на „Б.м.-С.“АД-в несъстоятелност.Въпреки това,синдикът
К. на датата 07.07.2017 г. се опитал да влезе в имота,собственост на дружеството-ищец с цел
да демонтира пет машини-магнитен сепаратор,валцова мелница,вибро сито,сушилен
барабан и челюстна трошачка.За целта той поискал съдействие на полицията и по време на
продължилите с часове спорове целият производствен процес бил силно разстроен и бил
възпрепятстван достъпът на всякакви външни лица-клиенти,товарни
автомобили,включително и на изпълнителя „М.г.Б.“ЕООД.Полицията изрично отказала
съдействие на синдика,което било отразено в констативен протокол от 07.07.2017 г.
На следваща дата-17.08.2017 г.,както се твърди в исковата молба,синдикът К. отново
направил опит да влезе в производствената сграда,собственост на „Б.И.“АД,като отново бил
поискал съдействието на полицията и отново след няколкочасови спорове не получил
съдействие и бел съставен констативен протокол от същата дата.В този ден по вина на
синдика К. производствения процес отново бил разстроен и достъпът на изпълнителя
„М.г.Б.“ЕООД и всякакви други лица бил възпрепятстван,като за тези действия на синдика
ищецът уведомил Районна прокуратура-П. д посочения в ИМ сигнал.
И на следващо място се твърди,че на датата 18.09.2017 г. синдикът К. отново
възпрепятствал производствената дейност на дружеството-ищец и достъпа на изпълнителя
„М.г.Б.“ЕООД,като същият дошъл на обекта заедно с воден от него ключар и оценител и
освен това,по изричното му искане на обекта дошли и над 30 въоръжени полицаи,които в
резултат на искането на синдика да му бъде осигурен достъп до сградата,упражнили
физическа сила върху намиращите се на обекта г-жа Л.К.-председател на СД на „В.х.“АД и
4
юрисконсулта г-жа Д.К..Воденият от синдика ключар отключил собствената на ищеца
производствена сграда без негово съгласие и въпреки несъгласието му.За тези действия на
полицията и синдика ищецът подал сигнал до РП-П. с вх.№1191/27.09.2017 г. и била
образувана прокурорска преписка №1191/2017 г.,в която се съдържали данни за това,че
полицейската акция е проведена по искане на синдика И.К.,както и снимков
материл,показващ насилствените действия над двете служителки.
С писмо изх.№1-6/15.09.2017 г. ищецът бил уведомен от изпълнителя „М.г.Б.“ЕООД
за започване на ежедневно пробно производство по разработената от него
технология,считано от 18.09.2017 г.,но на тази дата,поради описаните по-горе действия на
И.К.,ищецът не можал да изпълни задълженията по договора,като не осигурил на
изпълнителя достъп до производствената сграда и съответно не осигурил работници и
специалисти за пробното производство.
В обобщение ищецът твърди,че противоправните действия на ответника И.К. на
посочените три дати създали силно напрежение и тревога сред работниците на обекта и
присъстващите външни лица,които трябвало да напуснат района,а производственият процес
бил разстроен.Тези действия довели и до невъзможността ищеца да изпълни договорните си
задължения и да осигури достъп на „М.г.Б.“ЕООД до производствената сграда,а това в
крайна сметка довело и до плащането на неустойката.В тази връзка се твърди,че на
04.10.2017 г. ищецът приел без възражение извършената от посоченото дружество работа,но
между страните останали висящи спорове по отношение заплащане на неустойки за
неизпълнение по чл.2 и чл.9 от договора.И по пътя на преговорите,страните по този договор
постигнали споразумение възложителят да заплати на изпълнителя за неизпълнение на
договорните задължения неустойка в размер на 26 400 лв. в срок до 30.11.2018 г.,което било
отразено в споразумителен протокол от 01.11.2018 г.Изпълнителят „М.г.Б.“ЕООД издал
финансово известие №001/15.11.2018 г. и ищецът „Б.И.“АД заплатил неустойката в размер
на 26 400 лв. с платежно нареждане на 15.11.2018 г.И най-накрая твърди,че причинената му
имуществена вреда в размер на 26 400 лв.,представляваща заплатената от ищеца договорна
неустойка,е изцяло по вина на ответника И.К. поради неговото неправомерно
поведение,действащ в качеството му на синдик на „Б.м.-С.“АД /н/.
Ответникът И.К. е подал в законния срок писмен отговор на исковата молба,с който е
оспорил иска като неоснователен.Потвърдил е твърдението в исковата молба,че е встъпил на
датата 28.11.2016 г. като синдик на „Б.м.-С.“АД-в несъстоятелност,но е оспорил
твърденията,че в това му качество е извършил противоправни и виновни действия,от които
да е налице вреда за ищеца и тази вреда да е в причинно-следствена връзка с такива негови
действия.Ответникът е заявил,че противно на ищцовите твърдения,всичките му действия са
в рамките на дадените му от съда по несъстоятелността и от закона правомощия като
синдик-длъжностно лице,задължено да съхранява имуществото,включено в масата на
несъстоятелността и да го осребрява.Счита,че ищецът със собственото си
незаконосъобразно поведение,изразяващо се във възпрепятстване по всякакъв начин на
служебните му задължения,е станал причина за твърдяния вредоносен резултат,ако такъв
5
действително е настъпил.Заявява,че този вредоносен резултат,описан в исковата молба,е
несъществуващ,тъй като били създадени документи с невярно съдържание и антидатирани,
за нуждите на настоящото производство и доказване на вредата.Твърди,че в качеството си
на синдик,на посочените н ИМ дати-07.07.2017 г.,17.08.2017 г. и на 18.09.2017 г. е
изпълнявал задълженията си,вменени му в чл.658 и чл.660 ТЗ,съобразно решението на
събранието на кредиторите,проведено на 16.05.2016 г. и възложени му от съда действия по
чл.658,ал.1,т.15 от ТЗ,които включвали приемането под опис на машини и
съоръжения,включени в масата на несъстоятелността,неправомерно обсебени от
длъжностни лица на „Б.И.“АД,както и извършването на оценка и последваща публична
продан на тези вещи.Ответникът е изложил в отговора си и твърдения,че целият поземлен
имот №000680 в м.Р.д.,в землището на гр.С.,както и сочената от ищеца производствена
сграда,където се намират машините и която според ответника е незаконопостроена в чужд
имот през 2016-2017 г.,без отстъпено право на строеж,е в патримониума на дружеството
„С.“ООД.И в продължение на това твърди,че същото дружество,като действителен
собственик на имота и сградата,в която се намират част от машините,включени в масата на
несъстоятелността,е отправил до него покана този имот и сградата да бъдат освободени от
движимите вещи,собственост на „Б.м.-С.“АД.
Ответникът е оспорил и изложените в ИМ твърдения,че между ищеца и сързаното с
него лице „В.х.“АД и „М.г.Б.“ЕООД съществува облигационно правоотношение по
приложения към исковата молба договор от 15.04.2016 г.В тази връзка е оспорил
съдържанието и достоверността на датата на сключване на договора,твърдейки,че този
договор е сключен след посочената в него дата и с цел да се заведе настоящото дело за вреди
поради неизпълнение.Също така е оспорил достоверността на датата и съдържанието на
допълнителното споразумение от 18.05.2018 г.,както е оспорил и датата на приложеното към
ИМ писмо на „М.г.Б.“ЕООД,а освен това е оспорил и датата и съдържанието на приемо-
предавателен протокол от 04.10.2017 г.,подписан от „В.х.“АД,“дружеството-ищец и
„М.г.Б.“ЕООД,твърдейки,че последното дружество не е изпълнявало нищо по този договор
и допълнителното споразумение,съответно на което и нищо не е предавано по същия
договор.
Ответникът е заявил и възражение за нищожност на договорната неустойка по
посочения договор от 15.04.2016 г. като противоречаща на добрите нрави и освен това е
оспорил и наличието на извършени плащания между страните по този договор,излагайки
конкретни аргументи за това в отговора на исковата молба.Заявил е още,че на посочените в
исковата молба дати нито той,нито придружаващите го лица по никакъв начин не са
извършили действия или бездействия,с които да препятстват нормалната работа на
предприятието,за което се твърди в исковата молба.В продължение на това ответникът
твърди в отговора си,че нито за миг не е спиран производствения процес,предприятието е
работело нормално и през цялото време е имало осигурен достъп до територията на
предприятието.Твърди още,че не е оказвано физическо или психическо въздействие върху
работниците и служителите и единствено са били съставени предупредителни протоколи на
6
Л.К.-предсадател на СД на „В.х.“АД и на П.Д.-председател на СД на дружеството-ищец,да
не създават пречки на избрания от събранието на кредиторите оценител и да го допуснат до
помещенията,където са монтирани и през цялото време са работели машините и
съоръженията,предмет на оценка.
В допълнителната искова молба ищецът е заявил,че поддържа всички твърдения в
исковата молба,че причинените му имуществени вреди,вследствие заплатената от
дружеството неустойка на „М.г.Б.“ЕООД,са в пряка причинна връзка с противоправното
поведение и незаконосъобразно упражняване на права от ИВ. Л. К. в качеството му на
синдик на „Б.м.-С.“АД /н/.Заявил е още,че всички твърдения и възражения във втория
раздел на отговора на исковата молба са неверни и неоснователни.И в тази връзка е изложил
подробни доводи и обстоятелства за обосноваване на насрещното свое твърдение,че
въпросната производствена сграда,в която ответникът нахлул незаконосъобразно на
18.09.2017 г,не е собственост на „С.“ЕООД и е законно построена от „Б.И.“АД.Отново е
изложил твърдения,че синдикът К. не е представил нито пред съда,нито пред полицейски
или прокурорски органи доказателства,че претендираните от него машини са собственост на
несъстоятелното дружество,за да има той основанието да иска тяхното връщане в масата на
несъстоятелността.Изложил е и аргумента,че представеното с отговора на исковата молба
решение №188/13.06.2016 г.,постановено по т.д.№195/2016 г. по описа на Апелативен съд-
Пловдив,с което е обявена за недействителна по отношение кредиторите на
несъстоятелността продажбата обективирана във фактура №37/29.01.2010 г.,с която „Б.м.-
С.“АД /н/ е продало на „Б.И.“АД сушилен барабан,валцова мелница и вибросито,макар да е
влязло в сила на 09.02.2017 г.,не създава незабавен регситуционен ефект спрямо процесните
машини,а синдикът не е завел осъдителен и на основание чл.649,ал.2 от ТЗ за връщане на
мишините,предмет на това дело,в масата на несъстоятелността.
В допълнителната си искова молба ищецът е оспорил като неоснователни и
твърденията и възраженията на ответника,че не съществува облигационно отношение
между дружеството-ищец и „М.г.Б.“ООД по договора от 15.04.2016 г. и е изложил
контрааргументи и обстоятелства за обосноваване на позицията си за съществуването на
такова правоотношение и за наличието на трайни търговски взаимоотношения между двете
дружества,обосноваващи необходимостта от сключването на горния договор и съответно от
разработването и внедряването на новата технология.Оспорил е като неоснователно и
твърдението на ответника,че договорената между страните в процесния договор неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави.Заявил е още,че е невярно твърдението на
ответника,че на посочените в исковата молба дати не е извършил действия,които да
препятстват нормалната работа на предприятието и е изложил аргументи за противното в
т.IV от допълнителната искова молба.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът К. е заявил,че поддържа
тезата,залегнала в отговора му на исковата молба.Оспорил е т върденията на ищеца,че
коментираната в т.II от допълнителната искова молба сграда е собственост на „Б.И.“АД.В
тази връзка е посочил,че разрешението за строеж,което е представени,не е титул за
собственост,а е вид административна дейност.
7
С обжалваното решение от 16.04.2021 г.,съдът е приел,че от събраните по делото
доказателства не се установяват елементите от фактическия състав на специалната норма на
чл.663,ал.3 от ТЗ,поради което предявения главен иск подлежи на отхвърляне като
неоснователен,а с оглед на това подлежи на отхвърляне и предявения акцесорен иск за
мораторни лихви като неоснователен.Вследствие на така приетото,и двата иска са
отхвърлени изцяло като неоснователни.
В подадената от ищеца въззивна жалба е направено възражение за дадена от окръжния
съд неправилна правна квалификация от първоинстанционния съд,тъй като същият е
приел,че „производството е по реда на чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.663,ал.3 от ТЗ“.И според
жалбоподателя,неправилната квалификация се дължи на неправилно приложение на
материалния закон,което давало основание за отмяна на първоинстанционното решение и
решаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения
иск.Това възражение е абсолютно неоснователно.Действително в началото на обжалваното
решение е посочено,че се касае за „Производство по реда на чл.45 от ЗЗД във вр. с
чл.663,ал.3 от ТЗ“,но това не е грешна квалификация,доколкото специалният иск по
чл.663,ал.3 от ТЗ има връзка с общия институт на непозволеното увреждане по чл.45 от
ЗЗД.Иначе,от изложеното в съдържанието на самото решение и от обобщаващия правен
извод на първоинстанционния съд за неосъществен фактически състав на нормата на
чл.663,ал.3 от ТЗ по отношение на предявения главен иск,става съвсем ясно,че
първоинстанционният съд е квалифицирал този иск именно по посочената правна норма и
тази квалификация е правилна.Това е така,защото нормата на чл.663,ал.3 от ТЗ предвижда
задължение за заплащане от синдика на обезщетение за виновно причинените на длъжника и
на кредиторите вреди при осъществяване на правомощията му,а изложените в исковата
молба твърдения на ищеца,на които се основава предявения от него главен иск за заплащане
на сумата от 26 400 лв.,са именно за причинена му имуществена вреда вследствие
извършени от ответника И.К. неправомерни действия и злоупотреба със служебно
положение в качеството му на синдик на „Б.м.-С.“АД-в несъстоятелност,като изрично е
посочено от ищеца и това,че той има качеството на кредитор на посоченото несъстоятелно
дружество.Или,изложените в исковата молба твърдения и заявен петитум сочат на извод за
предявен специален иск по чл.663,ал.3 от ТЗ и първоинстанционният съд не само е
квалифицирал иска по тази норма,но и по същество е разгледал иска като такъв по
чл.663,ал.3 от ТЗ.По тези съображения горното възражение на ответника е неоснователно.
По съществото на спора следва да се посочи,че за да бъде уважен един иск по
чл.663,ал.3 от ТЗ,трябва да е доказано следното:ответникът,срещу когото е насочен иска да
има качеството на синдик на обявен в несъстоятелност търговец,в това си качество да е
причинил вреди на предявилия иска ищец,който е или самия несъстоятелен длъжник или е
негов кредитор,и вредите да се дължат на виновни действия или бездействия на синдика при
осъществяване на правомощията му.
В случая няма спор,че ответникът И.К. през релевантния за спора период е
притежавал качеството на синдик на „Б.м.-С.“АД-в несъстоятелност с ЕИК .... и е встъпил в
длъжност като такъв на датата 28.11.2016 г.,както ищецът твърди и ответникът е
потвърдил.Видно от данните в електронния сайт на ТРРЮЛНЦ,ответникът и към момента
продължава да е вписан като синдик на посоченото дружество.Не е спорно и това,че ищецът
„Б.И.“АД е един от кредиторите в производството по несъстоятелност на посоченото
дружество,чийто синдик е ответника.И още не е спорно,че на посочените в исковата молба
дати-07.07.2017 г.,17.08.2017 г. и 18.09.2017 г. ответникът в качеството си на синдик на
8
„Б.м.-С.“ е посетил имота в гр.С.,където се намира сочената в исковата молба
производствена сграда-фабрика за преработка на пегматит,с цел да описва и оценява
машини,находящи се в същата сграда.Спорно между страните е дали при тези посещения
ищецът е извършил виновни и противоправни действия,които да са довели до разстройване
на производствения процес и оттам-до невъзможност ищецът да осигури достъп на
„М.г.Б.“ЕООД до производствената сграда,а е спорно и съществуването на твърдяната от
ищеца облигационна връзка по сключен с дружеството „М.г.Б.“ЕООД договор от 15.04.2016
г.,както и твърдяната имуществена вреда,изразяваща се в заплатена от ищеца на посоченото
дружество договорна неустойка за неизпълнение на задълженията му по същия договор и
още е спорно наличието на причинно-следствена връзка между твърдяната имуществена
вреда и поведението на ищеца на горните три дати.Изясняването на тези спорни въпроси и
отговора на същите несъмнено е от значение за крайната преценка относно основателността
на предявения главен иск по чл.663,ал.3 от ТЗ,но според настоящия състав нямат такова
значение други спорни между страните въпроси,отнасящи се до собствеността върху
производствената сграда и производствения терен,в който същата се намира,както и дали е
законно построена сградата,тъй като за процесния правен спор е релевантно само това дали
към горните три дати ищецът е извършвал своя производствена дейност във въпросната
сграда и терен дали тази дейност е била разстроена вследствие действия на ищеца и то
така,че да се е стигнало до невъзможност ищецът да осигури на дружеството „М.г.Б.“
достъп до сградата в изпълнение на поети с него договорни задължения.От фактическа
страна не е спорно,че към същите три дати именно дружеството-ищец е осъществявало
производствена дейност в тази сграда и производствения терен около нея,поради което
изследването на собствеността върху същите и законността на сградата е лишено от смисъл
за преценка основателността на процесния иск.Не са от значение за тази преценка и
сочените в исковата молба обстоятелства за осъществени физически посегателства от
полицаи върху определени физически лица,присъствали в имота на горните три
дати,доколкото не се твърди точно тези посегателства да са причинили твърдяното
разстройване на производствения процес,както са ирелевантни и отношенията между ищеца
и ответника-синдик,предхождащи твърдяните действия на последния от датите 07.07.2017
г.,17.08.2017 г. и 18.09.2017 г.,поради което настоящият съд няма да ги коментира и
изследва достоверността им от фактическа страна.
А що се касае до самите неправомерни действия на синдика,с които ищецът
твърди,че му е била причинена посочената в исковата молба имуществена вреда,то
настоящият съд намира,че тези действия са недоказани.Във връзка с посещенията на
синдика К. в поземления имот-производствен терен,означен с кадастрален №00680 в м.
„Р.д.“ в землището на гр.С. на две от горните дати,а именно-на датите 07.07.2017 г. и
17.08.2017 г.,са съставени представените по първоинстанционното дело констативни
протоколи от същите дати,но от отразеното в тях може да се извлече извод само за целта на
посещението на синдика-да опише и демонтира намиращи се в имота машини,сочени от
него като собствени на несъстоятелното дружество „Б.м.-С.“АД,както и за мотивите,поради
които физическите лица,присъствали в имота на тези дати и отразени в протоколите като
представители на дружеството-ищец,са отказали да осигурят достъп на синдика до
намиращата се в имота производствена сграда.Нито от протоколите обаче,нито от събраните
в първоинстанционното производство гласни доказателства-показанията на св.С.Д.,св. Ю.К.
и,св. П.Ш. и св.А.К.,се установява извършените от синдика посещения в горния имот и на
трите релевантни за спора дати да са довели до разстройване и спиране на производствения
9
процес в имота и по-специално на този в промишлената сграда за преработка на пегматит,до
която сграда ищецът е поел задължение да осигурява достъп на дружеството „М.г.Б.“ЕООД
съгласно представеното по първоинстанционното дело допълнително споразумение от
18.05.2017 г. към сключения помежду им /и също представен по делото/ договор от
15.04.2016 г.Единствено св. Л.К. е дала показания,че по нейно нареждане,в трите дни,когато
синдикът К. е бил в горния имот,е бил спрян работния процес в същия,но както
първоинстанционния съд,така и настоящия въззивен съд преценява,че тези показания не
следва да бъдат кредитирани като заинтересовани предвид изнесените по делото данни,че
тази свидетелка също е завела дело срещу ответника К.,а и предвид данните за личните й
отношения с изпълнителния директор на дружеството-ищец Г.С..Противно на показанията
на св.Л.К.,останалите разпитани свидетели са дали показания,че в съответния ден от горните
три дни,когато и те са били на мястото,посетено от синдика,работата там си е продължавала
и не им е правило впечатление да е била спряна за какъвто и да било период от време.А и
като цяло,никой от тези свидетели не изнася данни за обстоятелства,от които да се направи
извод,че синдикът или някой от придружаващите го лица са извършили действия,способни
да затруднят,а още по-малко да осуетят производствения процес на терена и намиращата се
върху него производствена база.Очевидно е от тези показания,от горните констативни
протоколи и от множеството сигнали до полицейски и други органи както от страна на
ищеца,така и от страна на ответника-синдик,че помежду им е съществувал
конфликт,свързан с машините,които синдикът е искал да опише и демонтира и за които
поддържа,че са собственост на „Б.м.-С.“АД,а се владеят неправомерно от ищеца,но този
конфликт няма отношение към предмета на процесния иск по чл.663,ал.3 от ТЗ,доколкото
същият иск е основан на твърдения за извършени от синдика определени неправомерни
действия на три конкретни дати и последвала имуществена вреда за дружеството-ищец
именно вследствие на тези действия,от тези три дати.
Наред с гореизложеното гореизложеното,въззивният съд намира за недоказано
присъствието на синдика в производствения терен на ищеца на горните три дати да е
препятствало възможността ищеца да осигури достъп на „М.г.Б.“ЕООД в изпълнение на
задълженията му по чл.2 и чл.9 от сключения помежду им договор от 15.04.2016 г.В тази
връзка няма и никакви данни на конкретните три дати-07.07.2017 г.,17.08.2017 г. и
18.09.2017 г. посоченото дружество да е било изпратило свои представители или работници
на терена с цел извършване на дейности по изпълнение на възложената му с договора
работа.Т.е. няма никакви данни точно на тези дати дружеството-изпълнител по договора да
се е нуждаело и да и потърсило от ищеца достъп до трошачно-пресевната
инсталация,промишлената сграда за преработка на пегматит или силозите по повод
изпълнението на задължения,свързани със сключения договор от 15.04.2016
г.Неустановеността на тези обстоятелства е още една причина да се приеме за недоказана
причинната връзка между твърдяните неправомерни действия на ответника-синдик /дори и
те да бяха доказани/ и сочената от ищеца имуществена вреда за него,изразяваща се в
заплащането на договорна неустойка по сключения с „М.г.Б.“ договор от 15.04.2016 г.
поради неизпълнение на задълженията по чл.2 и чл.9 от същия договор.
Вследствие на горните съображения,въззивният съд,като краен извод
приема,подобно на първоинстанционния съд,че е недоказан фактическия състав на
предявения иск по чл.663,ал.3 от ТЗ,тъй като не се установи ответникът да е извършил
твърдяните неправомерни действия в качеството му на синдик на „Б.м.-С.“АД и не се
установи точно такива действия на ответника да са довели до сочената в исковата молба
10
имуществена вреда за ищеца.Ето защо се налага и извода,че предявеният главен иск,основан
на посочената разпоредба,е изцяло неоснователен и тъй като първоинстанционният съд е
стигнал до същия извод,отхвърляйки го като неоснователен,а с оглед на това е отхвърлил
като такъв и акцесорния иск за заплащането на мораторни лихви,чието уважаване е
предпоставено от уважаването на първия иск,въззивният съд намира,че обжалваното
решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло,включително и в частта
за разноските,присъдени в полза на ответника и в тежест на ищеца съобразно изхода от
спора и представените доказателства за извършване на разноските.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и неоснователността на
разгледаната въззивна жалба,дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено на
основание чл.78,ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК да заплати на въззиваемия И.К. съдебни
разноски за настоящата инстанция в размер на 1300 лв.,представляващи платено в брой
адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от
09.08.2021 г.,находящ се на л.38 по настоящото дело.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260061 от 16.04.2021 г.,постановено по т.д.
№350/2018 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА „Б.И.“АД с ЕИК .....,с актуални седалище и адрес на
управление:гр.С.,п.к.....,район И., ул.“С.“ №28И,комплекс ....,да заплати на ИВ. Л. К. с
адрес: гр.С., ул.“О.“№26,ап.13,сумата от 1300 лв. /хиляда и триста
лева/,представляваща съдебни разноски за въззивното производство по т.д.№621/2021
г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11