Решение по дело №2798/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 306
Дата: 12 февруари 2021 г.
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20203100102798
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Варна , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в публично заседание на трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20203100102798 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.5 от ЗЛС в вр. чл.336
и сл. от ГПК.
Производството е образувано по предявен от М. П. Д. с ЕГН:********** и постоянен
адрес гр. Варна бул. „Сливница" 177 действащ чрез процесуалния си представител по
пълномощие адв. Величка Джамбазова от АК-Варна и съдебен адрес за призоваване гр.
Варна, ул. „Ал. Дякович“№ 45 ет.4 против Д. М. Д. ЕГН:********** и постоянен адрес гр.
Варна, бул. "Сливница" 175 с правно основание чл. 5 ал.2 ЗЛС в вр. чл.336 от ГПК.
В исковата молба ищеца твърди, че ответника е негов син и страда от "Параноидна
шизофрения“ след претърпян инцидент на кораб. Поради това си заболяване той е в
невъзможност да се грижи за своите работи в свой собствен интерес.
С исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда да постанови решение, с
което поставите ответника Д. М. Д., под пълно или ограничено запрещение.
С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени 1
доказателствени искания
В съдебно заседание ищеца редовно призован явява се лично и се представлява от
процесуалния си представител по пълномощие, кой поддържа иска. Моли съда да постави
ответника под ограничено запрещение.
В хода на производството на ответника Д. М. Д. е предоставена правна помощ и
същия се представлява от особения си представител адв.Снежина Ковачева от АК-Варна0
1
В срока по чл.131 от ГПК ответника, действащ чрез своя процесуален представител
адв.Снежина Ковачева от АК-Варна е депозирал отговор на исковата молба. В отговора се
твърди, че иска е допустим, но е неоснователен.
Моли съда е приеме представените с исковата молба писмени доказателства и да
допусне исканата в исковата молба съдебно-психиатрична експертиза. Доказателствени
искания в отговора не са направени.
В хода на съдебните прения процесуалния представител на ответника моли съд ада
постанови решение съобразно доказателствата по делото. Ответника иска от съда да
отхвърли предявени иск като неоснователен.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура дава становище за
основателност на иска, като моли съда да постанови решение, с което постави ответника
под ограничено запрещение.
На ответника са снети обяснения по реда на чл.337 от ГПК, от които съдът прави
извод, че ответника е ориентира за собствената си личност, за време и място. Изразява
критичност към заболяването си. Мисловния процес е опростен и схематичен. Липсва в
използваните от него действия обем и съдържание, като ги изброява схематично без
необходимото съдържание.
В съдебно заседание редовно призован, не се представлява, моли съда да уважи иска.
При преценка на събраните доказателства, съдът приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Представено е по делото Удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за
раждане № 1811/31.12.1975 год. на Община Варна, от което се установява че ищеца е баща
на ответника.
Представена е по делото Епикриза на Д. М. Д. от УБМБАЛ „Света Марина" ЕАД –
Варна, от която е видно че ответника страда от параноидна шизофрения.
С Решение № 472/16.03.2020 г. по ЧНД № 516/2020 г. по описа на ВРС ответника е
настанен на задължително лечение в ДПБ с.Кравуна на основание чл.162 ал.2 от ЗЗ.
От представеното копие от Нотариален акт № 308, том 2, рег. № 7174, дело №
314/2002 г. на нотариус Роза Кожухарова се установява че ответника е собственик на
идеални части от поземлен имот находящ се в гр.Варна.
По делото е допусната и приета съдебно психиатрична експертиза, от която се
установява, че ответника страда от Шизофрения, параноидна форма, халюцинаторно-
2
парноиден синдром. Психозата при ответника към настоящия момент не е актуална, поради
приемането на антипсихотик под контрола на близките си и психиатър. При ответника не се
диагностицират към освидетелстването психопатологични симптоми, вследствие на редовен
прием на антипсихотично лечение. Вещото лице е констатирало личностовата промяна, като
резултат от психичното му заболяване на ответника, като в шизофренната психоза
личностната промяна се изразява в засягане на емоционално-волевата сфера.
По делото са разпитани в качеството на свидетели ВИОЛЕТА ПАВЛИНОВА
НЕЙЧЕВА, племеница на ответника. В показанията си твърди, че ответника страда от
шизофрения, като личните й впечатления за заболяването му са повече от пет години. Преди
време е проявял агресия спрямо родителите си. Агресията се пораждла от липсатана
парични средства за издръжка. В момента състоянието му било много добро, ответника
получавал пенсия и помагал за плащане на битовите сметки. Поведението му е много добро,
тъй като в момента приемал лекарства. Свиделката твърди, че е имало периоди от време, в
които ответника е отказвал приема на лекарства и тогава настъпвала известна промяна в
състоянието му. Ставал по-податлив на влияние от други хора. Свидетелката е наблюдавала
рязка промяна в поведението на ответника в различни периоди, която е свързана със
заболяването му. Промяната според нея се дължи на неправилно провеждане на лечението.
Промените в поведението му се изразяват в това, че създава дразги в семейната среда,
нарушава имуществото - имало е моменти, в които чупи, троши, случвало се е да отсъства.
Ответника приема лекарствата от майка си, която успява да му ги даде. В момента
ответника живее в семейна среда и е обгрижван от своите родители. Когато е в токова
състояние може да взема решения в свой собствен интерес. Той може да вземе решение във
връзка със сделка с недвижим имот.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, които кредитира.
Така установената фактическа обстановка налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният иск е допустим.
Съгласно чл.337 от ГПК право на иск за поставяне под запрещение има всяко
„заинтересовано лице” и прокурора. Производството по делото е образувано от близък
родствени на ответника, неговия баща, който и полага и грижи за него. Поради тази причина
иска е допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен:
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, пълнолетните, които, поради слабоумие или душевна
болест, не могат да се грижат за своите работи, се поставят запрещение и стават
недееспособни.
3
За да се постави едно лице под запрещение, е необходимо едновременно да са налице
две условия. Първото е очертано от т.нар. медицински критерий - то да е болно от
слабоумие или душевна болест. Душевната болест (психопатия) е страдание на умствено
развито лице, което обаче има за последица такова разстройство на съзнанието, което сочи
на промяна на личността и обуславя неадекватно поведение. От представените медицински
документи и съдебно психиатричната експертиза се налага единствения извод, че в случая е
налице медицинския критерий, тъй като ответника страда от душевна болест/заключението
на вещото лице/.
Душевната болест е доказана по несъмнен начин/представените медицински
епикризи и СПЕ които са безпротиворечиви/, която е довела до дефектът във волята и е
пречка ответника да се грижи за своите работи, да взема решения, да защитава морални и
материални интереси.
Втората необходима кумулативна предпоставка, за да се постави едно лице под
запрещение е наличието на правния /социален/ критерий - ответника да не може да се грижи
за своите работи. За да може да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира
предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в
социалната среда и да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях.
Грижата за своите работи включва и отношението към обществото и съобразяване с
установения в него ред. В настоящия случай е налице и този критерий с оглед събраните по
делото гласни доказателства. Състоянието на ответника към момента не предполага
психоза, на това само вследствие на приема на лечение. Без това лечение състоянието му се
влошава. Независи от това според вещото лице е налице личностна промяна у ответника,
която се изразява в засягане на емоционално-волевата сфера предимно
Съвкупността от медицинския и социален критерий води до категорична
установеност на наличието на предпоставките на чл. 5 ЗЛС. Този извод съобразен с
конкретно установената обстановка – за ежедневните нужди на ответника като храна,
облекло, хигиена и др. се грижи ищцата по делото, неговата майка.
В случая ответника макар да е критичен към своето заболяване, не е в състояние да
се грижи за своите си работи в свой интерес. Доказани са и прояви на словесна и друга
агресивност към близките му хора от неговото обкръжение.
С оглед на тези данни, съдът намира, че ответника е в невъзможност да прави
правилна преценка на абстрактни житейски ситуации, да се ориентира в конкретна
обстановка, в която се изисква абстрактно мислене и да взема правилни решения.
Това дава основание съдът да приеме, че критериите за дееспособност са засегнати,
при което налице са основанията на чл. 5 ЗЛС за поставянето му под запрещение, с оглед
защита на интересите му, както и осигуряване на сигурност и стабилност в обществото.
Налице в случая са както медицинския, така и социалния критерий, за да се уважи
4
предявеният иск с правно основание чл. 5 ЗЛС.
След като съобрази наличието в условията на кумулативност предпоставки съдът
намира, че следва да уважи предявения иск. /Решение № 379 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 1320/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/.
Съгласно Конвенцията за правата на хората с увреждания приета от Общото събрание
на ООН на 13 декември 2006 г. в Ню Йорк, в сила от 03.05.2008 г. ратифицирана със ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания Обн., ДВ, бр. 12 от
10.02.2012 г. се приема, че хората с увреждания, притежават необходимата правоспособност
и дееспособност от момента на своето раждане. Държавата до този момент не е предприела
мерки по смисъла на чл.12 т.3 от Конвенцията, за осигуряване мерки, отнасящи се до достъп
на хората с увреждане до необходимата им подкрепа за самостоятелно упражняване на
техните права.
В обществените отношения вследствие на увреждането си ответника ежедневно
бездейства, като с оглед защитата на своите морални и материални интереси е длъжен да
предприема редица активни действия. Независимо от това, при законовите задължения за
действие той бездейства и това от своя страна го поставя в ситуация на непряка
дискриминация. Ответника сам не може да извършва действия във връзка с упражняване на
субективните си права. Невъзможността е обективна и това го поставя в състояние
неравностойно положение спрямо останалите членове на обществото от същата социална
група, което е израз на непряка дискриминация.
Поради тази причина и поради липсата на взети от държавата законови мерки по
смисъла на чл.12 т.3 от Конвенцията, настоящия съдебен състав намира, че следва да се
приложи към момента действащия ЗЛС, като спрямо ответницата се вземат защитни мерки
от непряка дискриминация, които в закона са изрично посочени, а именно поставянето му
под запрещение.
Съдът е компетентен да реши с оглед медицинските и други данни дали лицето
следва да бъде поставено под запрещение и какво да бъде то с оглед изискванията на закона.
Съдът като съобрази медицинския и социален критерий намира, че ответника следва да бъде
поставен под ограничено запрещение. От разпита му в съдебно заседание съдът констатира,
че здравословното му състояние макар и тежко той е ориентиран за време и място, за
собствената си личност и може да предприема елементарни действия за защита на
собствените си права и интереси.
С оглед разпоредбата на чл. 338, ал. 3 от ГПК, след влизане на решението в сила,
препис от същото следва да се изпрати на органа по настойничеството и попечителството
при Община Варна.
Воден от горното съдът
5
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ ответника Д. М. Д.
ЕГН:********** и постоянен адрес гр. Варна, бул. "Сливница" 175 по иска на М. П. Д. с
ЕГН:********** и постоянен адрес гр. Варна бул. „Сливница" 177 съдебен адрес за
призоваване гр. Варна, ул. „Ал. Дякович“№ 45 ет.4 чрез адв. Величка Джамбазова от АК-
Варна, с правно основание чл.5 от ЗЛС в вр. чл.336 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Органа по
настойничество и попечителство при Община Варна за учредяване на попечителство на
основание чл. 338, ал. 3 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6