№ 5324
гр. С., 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори окто.........и през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110112911 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод на искова молба вх. № 47068/10.03.2022 г., уточнена с молби
от 05.09.2022 г., 24.11.2022 г. и 12.10.2023 г. на П. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
.................., срещу Пр............. на Р. Б., с адрес: гр. ............, ..............“ към ..............., с адрес:
гр. ............., и Държавно предприятие ........“ АД, ЕИК: ............, със седалище и адрес на
управление: гр. С..............., с която са предявени за разглеждане субективно пасивно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане
на ответниците да заплатят на ищеца при условията на солидарност обезщетение за
претърпени имуществени вреди в общ размер на 3 274,00 лева – паричната равностойност
по единична цена на 1 124 литра дизелово гориво и 20 литра машинно масло към 27.06.2012
г. и по единична цена на 36 броя туби, от които 32 броя пластмасови туби и 6 броя метални
туби, иззети като веществени доказателства с Протокол за .................. в неотложни случаи с
последващо съдебно одобрение от 27.06.2012 г. по ДП № 43/2012 г. по описа на Главна
дирекция „........... прокурорска преписка № 410/2012 г. по описа на Специализираната
пр............., предадени за отговорно пазене на Държавно предприятие ........“ АД с Приемо-
предавателен протокол от 27.06.2012 г., които не са върнати след приключване на
наказателното производство поради изчезването им от склада, в който са били съхранявани,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.03.2022 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба и уточняващите молби от 05.09.2022 г., 24.11.2022 г. и 12.10.2023 г.
се твърди, че през 2012 г. е било образувано ДП № 43/2012 г. по описа на ГД „........... пр. пр.
N 410/2012 г. по описа на Специализираната пр.............. На 27.06.2012 г. при специализирана
полицейска операция, проведена от служители на ГД ........“ към ........., ищецът е бил
задържан за срок от 24 часа, заедно с други лица. След предварително разрешение от съдия
от Специализирания наказателен съд, в дома му и прилежащите помещения, били
извършени действия по разследването – претърсвания и изземвания. С Протокол за
1
.................. в неотложни случаи, одобрен от съдия на 27.06.2012 г, от мазе, прилежащо към
.................. находящо се в гр. .............. собственост на съпругата на ищеца, били иззети 76
вещи, съдържащи общо 1 124 литра дизелово гориво и 20 литра машинно масло, подробно
описани в протокола както следва: 24 бр. пластмасови съдове, представляващи бутилки от
минерална вода с вместимост от по 11 литра и съдържащи дизелово гориво; ........... бр.
пластмасови съдове, представляващи бутилки от минерална вода с вместимост от по 10
литра и съдържащи дизелово гориво; 2 бр. пластмасови туби с вместимост от по 10 литра,
съдържащи диференциално /машинно/ масло; 30 бр. пластмасови туби с вместимост от по
20 литра, съдържащи дизелово гориво и 6 бр. метални туби, с вместимост от по 20 литра,
съдържащи дизелово гориво. Ищецът твърди, че с присъда на Специализирания наказателен
съд, 9 състав, от 29.10.20..........., влязла в законна сила на 16.03.2017 г., е бил изцяло
оправдан по повдигнатите му обвинения по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 НК – за това, че за
времето от началото на м. януари 2011 г. до 27.06.2012 г. в гр. С. е ръководил организирана
престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – престъпления по чл. 195
НК /кражби на различни по вид горива/ и по чл. 201 от НК/, и за престъпление по чл. 339,
ал. 1, пр. 1 и 2 НК – за това, че на 26.06.2012 г. е държал на адрес: гр. С...............,
огнестрелно оръжие револвер ....................., без надлежно разрешение, изискващо се по
ЗОБВВПИ. Ищецът поддържа, че с присъдата съдът се е произнесъл по веществените
доказателства, но поради липсата им, иззетите от ищеца вещи не му били върнати. Ищецът
твърди, че по наказателното производство е била изготвена експертиза, която установила, че
течностите в иззетите съдове представляват дизелово гориво и машинно масло. Ищецът
твърди, че след изземването на горепосочените вещи по воденото ДП, същите са оставени
на отговорно пазене на началник склад при .............. – гр. С.. В хода на разглеждането на
делото пред съда се установило, че иззетите вещи липсват. След приключване на делото и
влизане на присъдата в сила ищецът подал молби до Специализираната пр............. и до
..............“ за разрешаване на случая и връщане на веществените доказателства. От
Специализираната пр............. получил отговор с писмо от 27.02.2018 г., с което бил
уведомен, че същата няма отношение към изясняване на обстоятелствата по извършеното
посегателство спрямо посочените веществени доказателства. С писмо от 15.05.2018 г. ГД
„................... уведомила ищеца, че липсата на горепосочените вещи е в резултат на
извършено престъпление, за което е било образувано ДП № 459/2012 г. по описа на бившето
............. – С., пр. пр. № 32921/2012 г. по описа на СРП, като към момента на подаване на
исковата молба наказателното производство се намира във 02 РУ-СДВР. Ищецът счита, че с
действията си по изземване на вещите, подробно индивидуализирани в Протокол за
.................. от 27.06.2012 г., и неопазването им, предвид, че са оставени на отговорно пазене,
ответниците са му причинили имуществени вреди в общ размер на 3 274 лева,
представляващи паричната равностойност по единична цена на отнетите и невърнати
дизелово гориво и машинно масло към датата на изземването. Поддържа, че веществените
доказателства, които поради размерите си не могат да бъдат приложени по делото, трябва да
бъдат запечатани и оставени на съхранение от съответния орган в съответствие с чл. 111, ал.
4 НПК. Във фазата па досъдебното производство, това задължение е вменено на
наблюдаващия прокурор и разследващите органи, които по силата на чл. 111, ал. 1 НПК са
натоварени да пазят веществените доказателства, докато завърши наказателното
производство. Ищецът твърди, че с приемо – предавателен протокол от 27.06.2012 г. и
протокол за отговорно пазене от 27.06.2012 г., иззетите веществени доказателства са били
предадени и оставени на отговорно пазене на служител на Национална компания „.............“
– началник склад при ЖП Секция С.. На 09.10.2012 г., около 08:30 часа, е установена липсата
на иззетите от ищеца веществени доказателства, като е било образувано досъдебно
производство за извършена кражба срещу неизвестен извършител. Към този момент
досъдебното производство не било приключило и вещите е следвало да бъдат пазени от
2
компетентните по чл. 111, ал. 1 НПК органи – наблюдаващ прокурор и ГД „................... и
допълнително ангажираната към това тяхно законово задължение Национална компания
„.............” чрез техните служители, в склада, където са се съхранявали. Ищецът поддържа, че
предаването на вещите на служител на Национална компания „.............“ ДП не
представлявало годна обезпечителна мярка за тяхното пазене, доколкото същите са били
поставени на място, без създаване на специална организация по съхранението, охрана,
видеонаблюдение, достатъчно препятстващи заключващи системи и пр. Компетентните
органи на Пр.............та и ГД „................... не били осъществили надзор върху предприетите
действия от страна на Национална компания „.............“ и не били изпълнили законовото си
задължение по чл. 111, ал. 1 НПК, а именно реално да гарантират опазването на
веществените доказателства. Ищецът поддържа, че иззетите вещи като веществени
доказателства, извън случаите на чл. 53 НК, подлежат на връщане след приключването на
наказателното производство с окончателен акт. От това бездействие на съответните
длъжностни лица на Пр.............та и ГД „..................., за ищеца като пряка и непосредствена
последица са възникнали претендираните от него имуществени вреди, изразяващи се в
паричната равностойност па отнетите му вещи, които не му били върнати след приключване
на наказателното производство, поради тяхното неопазване.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
ДП ........“ АД, с който оспорва предявения иск. Ответникът поддържа, че от страна на ищеца
не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че именно той е собственик на вещите
/туби с течност/, посочени в исковата молба или че той е упражнявал фактическа власт върху
тях на годно правно основание. Същите били иззети, като веществени доказателства, във
връзка с НОХД № ...........92/2013 г., като от изготвена по делото експертиза било видно, че
течностите представляват дизелово гориво. Твърди, че от заключението в Протокол №
81/19.07.2012 г. за извършен химичен анализ на обекти, иззети от ищеца по ДП № 43/2012 г.
по описа на ГДНП – С., е видно, че в дизеловото гориво има наличие на червено и жълто
багрило ............ представляващи оцветяващи добавки, които се използват за индикиране на
дизелово гориво в системата на .............. ЕАД. Поддържа, че вреда поради липсата им може
да претърпи само собственика на вещите. Ответникът твърди, че видно от представените от
ищеца по делото писмени доказателства, липсата на вещите, иззети във връзка с ДП №
43/2012 г. по описа на бившето ............... пр. пр № 410/2012 г. по описа на Специализираната
пр............., регистрирано като НОХД № ...........92/2013 г. е настъпила в резултат на
извършено престъпление, за което е образувано ДП № 459/2012 г. по описа на бившето
............... Поради това, настъпилите вреди не са в причинно-следствена връзка с
противоправно поведение от страна на ответника. Поддържа, че липсите са настъпили в
резултат на извършено престъпление, като в случая не е налице противоправно поведение от
страна на служител на ДП ........”, както и не е имало възможност служител на
предприятието с действие или бездействие да предотврати настъпването на вредоносния
резултат. Поради изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника ..............“ към ........., с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди, че представеният по делото протокол за .................. е нечетлив, поради което не
може да се установи с точност какви вещи са иззети и съответстват ли посочените в
исковата молба вещи с тези, описани в протокола. Поддържа, че от приложения протокол за
отговорно пазене от 27.06.2012 г. е видно, че подробно описани вещи са предадени на
отговорно пазене oт разузнавач при ............. – С. и респективно приети от началник склад в
ЖП секция - С. към .......... със задължението да ги съхранява с грижата на добър стопанин и
да не извършва сделки на разпореждания по смисъла на гражданското законодателство на Р.
Б. до приключване на преписката или досъдебното/съдебното производство и произнасянето
на компетентните за това държавни органи съгласно НПК – пр............. или съд. Поради това,
че вещите са предадени за отговорно пазене на лице, което не е служител на ГД „...................,
3
а на друга структура, която е отделно от нея юридическо лице, ответникът не следва да носи
отговорност за изчезването на вещите, предадени за отговорно пазене. Прави възражение за
изтекла погасителна давност и излага доводи, че петгодишният давностен срок по чл. 110
ЗЗД е започнал да тече от датата на деликта 09.10.2012 г., а исковата молба е подадена в съда
на 10.03.2022 г. Поддържа, че по отношение на иззетите продукти след извършване на
химическата експертиза на 19.07.2012 г. е отпаднала необходимостта от задържането им,
съответно е била налице хипотезата на чл. 111, ал. 2 НПК за връщането им преди
приключване на наказателното производство, а по делото липсват доказателства, че ищецът
е направил искане до прокурора за това. Ответникът излага доводи, че по делото не са
представени доказателства, че описаните в исковата молба вещи са собственост на ищеца.
Поддържа, че не е проявено бездействие от страна на служителите на ГД „..................., тъй
като действията им са изцяло съобразени с нормата на чл. 111, ал. 4 НПК и иззетите вещи са
предадени по установения от закона ред на служителите на друго юридическо лице. Счита,
че размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди е прекомерен. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Пр............. на Р. Б. е подал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Поддържа, че от исковата молба не се установява противоправно поведение /действие или
бездействие/ на длъжностни лица, представители на Пр.............та. Твърди, че веществените
доказателства са предадени на отговорно пазене на длъжностно лице, което не е служител,
нито представител на Пр.............та. Излага твърдения, че Пр.............та е изпълнила
задължението си по обезпечаване опазването на иззетите вещи, като законосъобразно е
определено мястото, където да се пазят, пазачът им и са му предадени фактически, при
спазване на съответните нормативни изисквания, поради което не е налице нарушение на от
страна на представители на Пр.............та. В съставения приемо-предавателен протокол от
органите на досъдебното производство е посочено мястото, където да бъдат пазени иззетите
вещи. Същите са предадени на лице, което се е съгласило да ги приеме и да бъде пазач.
Изборът на пазач е бил законосъобразен и извършен при спазване на общите принципи на
правото, правилата на житейската логика и разрешението на чл. 111, ал. 4 НПК, чл. 112, ал. 2
НК и ал. 4 НПК, които изискват съхранение или предаване на иззети вещи на „съответни“,
„заинтересовани“ учреждения/лица, т. е. такива, които са подходящи, уместни. Поддържа, че
поведението на наблюдаващия прокурор е в рамките на неговата компетентност и в
съответствие с процесуалния закон. Не се установява незаконосъобразност в действията на
магистрата или на органите на досъдебното производство. Твърди, че вещите липсват от
мястото, където са оставените на отговорно пазене на длъжностно лице, представител на ДП
Национална компания „.............“. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането на ищеца. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Постановление за образуване на досъдебно производство от 11.04.2012 г.
на прокурор при Специализираната пр............. /л. 20/, на посочената дата е било
образувано досъдебно производство /ДП/ № 43/2012 г. по описа на ГД „........... пр. пр. №
410/2012 г. по описа на Специализираната пр............. /СП/, срещу неизвестни извършители за
това, че за времето 2011 г. и понастоящем, в гр. С., са участвали в организирана престъпна
група – престъпление по чл. 321, ал. 2 НК.
В хода на така на образуваното ДП № 43/2012 г., на 27.06.2012 г. е било извършено
действие по разследването „..................“, обективирано в Протокол за .................. в
4
неотложни случаи с последващо съдебно одобрение /л. 11 и л. 244/, от разследващ
полицай при ..............., на основание чл. 161, ал. 2, вр. Чл. 160 и чл. 128-130 НПК, в
присъствието на поемни лица и на лицето П. Н. И., с посочен адрес на последния: гр. С., ж.
к. „.............. ...................... Видно от съдържанието на протокола действията по разследване са
извършени в мазе, находящо се в гр. С., ж. к. „.............. прилежащо към мазе ...........ато от
него са иззети описаните в исковата молба движими вещи, както следва: 24 бр. пластмасови
съдове, представляващи бутилки от минерална вода с вместимост от по 11 литра и
съдържащи дизелово гориво; ........... бр. пластмасови съдове, представляващи бутилки от
минерална вода с вместимост от по 10 литра и съдържащи дизелово гориво; 2 бр.
пластмасови туби с вместимост от по 10 литра, съдържащи диференциално /машинно/
масло; 30 бр. пластмасови туби с вместимост от по 20 литра, съдържащи дизелово гориво и
6 бр. метални туби, с вместимост от по 20 литра, съдържащи дизелово гориво. Вида и
количеството на иззетите вещи се потвърждава по категоричен начин от приложения по
делото Протокол № 81/19.07.2012 г. за извършена на химическа експертиза /л. 13 и сл./, в
т. 1 от обектите на изследване на който са посочени контролни проби от туби с условно
означение № 1 до ..........6, иззети с протокол за .................. от 27.06.2012 г. от адрес: гр. С., ж.
к. „.............. от мазе, прилежащо към апартамент ........... На л. 4 от протокола за .................. от
27.06.2012 г. /съответстващ на л. 246 – гръб от настоящото дело/, в поле „Обяснения на
лицето за иззетите предмети, книжа и др.“ се съдържа изявление на лицето П. Н. И., както
следва: „Въпросното мазе .......... имам ключ от него и не съм влизал скоро в него, то се
ползва от всички в семейството“. Протоколът носи саморъчно положен за П. Н. И. подпис,
неоспорен в настоящия процес.
С определение от 28.06.2012 г. по ЧНД № 984/2012 г. по описа на
Специализирания наказателен съд /л. 247/ протокол от 27.06.2012 г. за .................. в мазе,
прилежащо към жилище, ползвано от П. Н. И., при което са иззети вещи, подробно описани
в представения протокол, е бил одобрен от съдия.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Приемо-предавателен
протокол от 27.06.2012 г. /л. 18 и л. 175/, с който служител при ............... е предал на Кр. С.
Д. – началник склад при „..............“ – гр. С. следните веществени доказателства, иззети по
ДП № 43/2012 г. по описа на ГД „КП“ с протокол за .................. от 27.06.2012 г.: 76 броя съда,
пълни с петролни продукти, 9 броя съда, облепени с черен найлон. На същата дата –
27.06.2012 г. е съставен и подписан Протокол за отговорно пазене /л. 19 и л. 242/, видно от
който М. М. – на длъжност разузнавач при РУ .............“ – гр. С., предава на Кр. С. Д. –
началник склад при „..............“ – гр. С. при .........., следните веществени доказателства по ДП
№ 42/2012 г.: 30 броя пластмасови туби с вместимост по 20 литра, 6 броя метални туби с
вместимост по 20 литра, 16 броя пластмасови туби с вместимост по 10 литра, 24 броя
пластмасови туби с вместимост по 11 литра.
От приетия по делото като писмено доказателство Протокол № 81/19.07.2012 г. за
извършена на химическа експертиза се установява, че изследваните контролни проби от
туби с условно означение № 1 до ..........6, иззети с протокол за .................. от 27.06.2012 г. от
адрес: гр. С., ж. к. „.............. от мазе, прилежащо към апартамент ........ съдържат в себе си,
както следва: 19 броя проби представляват дизелово гориво /индивидуализирани по номер
на пробата съобразно протокола за ................../, 55 броя представляват дизелово гориво,
смесено с керосин //индивидуализирани по номер на пробата съобразно протокола за
................../, 2 броя проби представляват машинно масло //индивидуализирани по номер на
пробата съобразно протокола за ................../. В пункт II, т. 1 от протокола се посочва, че в 51
от пробите се доказва наличие на жълто багрило F........... (S. ...) и червено багрило ................
(S. Red 27), за които в пункт III от протокола се посочва, че представляват оцветяваща
добавка, която се използва за индикиране на дизеловото гориво в системата на „..............“
ЕАД.
5
По делото е представена Присъда от 29.10.20........... г. по НОХД № ...........92/2013 г.
по описа на Специализиран наказателен съд, IX състав /л. 8 и сл./, с която П. Н. И. е
признат за невиновен и на основание чл. 304 НК е оправдан по повдигнатите му
обвинения по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 1 НК – за това, че за времето от началото
на м. януари 2011 г. до 27.06.2012 г. в гр. С. е ръководил организирана престъпна група,
създадена с користна цел и с цел да върши престъпления, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от три години – престъпления по чл. 195 НК /кражби на
различни по вид горива/ и по чл. 201 от НК/, и по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 1 и 2 НК – за това, че на 26.06.2012 г. е държал на адрес:
гр. С..............., огнестрелно оръжие револвер ....................., без надлежно разрешение,
изискващо се по ЗОБВВПИ. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените
доказателства, като сред тях не фигурират иззетите с протокол от 27.06.2012 г. движими
вещи. Видно от отбелязване, извършено върху присъдата, същата е влязла в сила на
16.03.2017 г.
По делото е представена молба от 19.02.2018 г., адресирана от П. Н. И. до
Специализираната пр............. /л.21/, без поставен входящ номер и печат, удостоверяващи
входиране на молбата, в която се съдържа искане за извършване на проверка за установяване
местонахождението на иззетите с протокол от 27.06.2012 г. ВД и тяхното връщане на
молителя. Видно от писмо от 27.02.2018 г., адресирано от Специализираната пр.............
до П. Н. И. /л.23/, молбата от 19.02.2018 г. е фактически входирана в СП и разгледана, като с
посоченото писмо молителят по нея се уведомява, че компетентна да разгледа искането е
Софийска районна пр............. /СРП/.
По делото са представени 2 броя молби от 19.02.2018 г., адресирани от П. Н. И. до
..............“ /л.26 и л.27/, в които се съдържат искания за връщане на иззетите по ДП 43/2012 г.
ВД.
С писмо от 15.05.2018 г. /л. 24/ ..............“ е уведомила П. Н. И., че във връзка с
подадени от него сигнали е била извършена проверка, при която е установено, че са
констатирани липси на иззетите ВД в резултат на извършено престъпление, за което е
образувано НОХД № 459/2012 г. по описа на бившето ............. – С., пр. пр. № 32921/2012 г.
по описа на СРП.
По настоящето са изискани и приложени в препис материалите по ДП № 459/2012 г.
по описа на бившето ............. – С., пр. пр. № 32921/2012 г. по описа на СРП /л. ...........1-
220/, видно от които последното е образувано за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК – за това,
че за времето от ............08.2012 г. до 09.10.2012 г. в гр. С., бул. ..................., са отнети чужди
движими вещи от владението на Кр. С. Д., без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да се присвоят. Считано от 23.11.2012 г. наказателното производство е спряно, на основание
чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК. Сред материалите по посоченото ДП се установява, че същото е
започнато на 09.10.2012 г.
По делото е представено искане вх. № 33.........../16.03.2018 г., адресирано от П. Н.
И. до Специализирания наказателен съд, 9 състав, НОХД № ...........92/2013 г., по реда на
чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК за постановяване на съдебен акт, с който да бъде разпоредено
връщане на иззетите с протокол за .................. от 27.06.2012 г. ВД от мазе ........... С
разпореждане от 26.08.2019 г. съдията-докладчик е посочил, че съдът се е произнесъл по
всички ВД, внесени от СП, с присъдата. Предвид този акт на съдията-докладчик по НОХД
№ ...........92/2013 г. и като съобрази, че ДП № 459/2012 г. по описа на бившето ............. – С.,
пр. пр. № 32921/2012 г. по описа на СРП е образувано на 09.10.2012 г., т. е. преди датата /и
годината/ на образуване на НОХД № ...........92/2013 г., то следва еднозначен извод, че с
обвинителния акт, по повод на който е било образувано НОХД № ...........92/2013 г., не са
били внесени ВД, иззети с протокол за .................. от 27.06.2012 г., тъй като към датата на
внасянето му тези ВД са били с неустановено местонахождение, по повод на което е
6
образувано ДП № 459/2012 г. по описа на бившето ............. – С., пр. пр. № 32921/2012 г. по
описа на СРП. Последното е и основание наказателният съд да не се произнесе с нарочен акт
за връщане на процесните ВД.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
дарение № 173, том XIII, дело № 2470/1993 г. на нотариус .............. /л. 33/, видно от който
на 12.01.1993 г. П. ................... са дарили на своята дъщеря ................ следния свой собствен
недвижим имот: апартамент .........., бл. ..........., ........ ......, кв. .............., заедно с избено
помещение .......... /подробно индивидуализиран/, като са си запазили пожизнено право на
ползване върху описания имот.
В производството пред районната инстанция е изслушано и прието заключението на
вещото лице А. Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Съгласно
констатациите на вещото лице стойността на иззетите с протокол за .................. от 27.06.2012
г. вещи е в общ размер на 3 199,40 лева, в т. ч. 2 810,00 лева за 1 124 литра дизелово гориво,
162,40 лева за 20 литра машинно масло, 134,40 лева за 30 броя пластмасови туби с
вместимост 20 литра, 86,70 лева за 6 броя метални туби с 20 литра вместимост и 5,90 лева за
2 броя пластмасови туби с 10 литра вместимост. Изслушано в съдебно заседание на
24.04.2024 г., вещото лице уточнява, че направените изчисления касаят дизелово гориво без
приеми в него, като при наличие на примеси в него, като напр. керосин, стойността би била
по-ниска от изчислената. Преценено по реда на чл. 202 ГПК експертното заключение следва
да бъде кредитирано като обективно изготвено в съответствие с конкретно поставените на
експерта задачи.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран със субективно пасивно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца при условията на солидарност обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ
размер на 3 274,00 лева – паричната равностойност по единична цена на 1 124 литра
дизелово гориво и 20 литра машинно масло към 27.06.2012 г. и по единична цена на 36 броя
туби, от които 32 броя пластмасови туби и 6 броя метални туби, иззети като веществени
доказателства по ДП № 43/2012 г. по описа на Главна дирекция „........... прокурорска
преписка № 410/2012 г. по описа на Специализираната пр............. с Протокол за .................. в
неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 27.06.2012 г., предадени за отговорно
пазене на Държавно предприятие ........“ АД с Приемо-предавателен протокол от 27.06.2012
г., които не са върнати след приключване на наказателното производство поради изчезването
им от склада, в който са били съхранявани, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 10.03.2022 г. до окончателното плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е отговорност за репариране на вреди,
причинени от чужди противоправни действия или бездействия, осъществени при и по повод
изпълнение на възложена работа. Отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна, обективна – безвиновна и производна от отговорността на
прекия извършител /делинквент/, чиято отговорност е с правно основание чл. 45 ЗЗД и е
виновна, като вината му се презумира.
За осъществяване фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо
кумулативно да са налице следните предпоставки: 1./ противоправно деяние на изпълнителя
– пряк причинител; 2./ вреди за ищеца; 3./ пряка причинна връзка между деянието и вредата;
4./ възлагане на работата от ответника; 5./ деянието да е за изпълнение на възложената
работа при или по повод изпълнението на тази работа и вина на извършителя. Позитивното
установяване на тези пораждащи спорното материално право факти, по аргумент от чл. 154,
7
ал. 1 ГПК, е в доказателствената тежест на ищеца, който следва да проведе пълно и главно
доказване, като липсата на която и да е от посочените кумулативни предпоставки води до
неоснователност на претенцията.
Вредата по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от
закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга както настоящото имущество
на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му. Съответно
обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е вземане само на
увредения. А това е лицето, чието лично или имуществено благо е засегнато от
събитието, което по своя фактически състав е непозволено увреждане. Затова само по
отношение на него възникват правните последици на този фактически състав. Само по
отношение на него причинителят на вредите, респективно лицата, които отговарят пред
пострадалия вместо него, стават длъжници.
В настоящия случай, в сезиращата съда искова молба ищецът П. Н. И. твърди, че с
протокол за .................. от 27.06.2012 г. от мазе, прилежащо към апартамент ........ находящо
се в гр. С., ж. к. „.............. № ........... – собственост на съпругата му по дарение и ползван
от семейството, са иззети 24 бр. пластмасови съдове, представляващи бутилки от минерална
вода с вместимост от по 11 литра, съдържащи дизелово гориво; ........... бр. пластмасови
съдове, представляващи бутилки от минерална вода с вместимост от по 10 литра,
съдържащи дизелово гориво; 2 бр. пластмасови туби с вместимост от по 10 литра,
съдържащи диференциално /машинно/ масло; 30 бр. пластмасови туби с вместимост от по
20 литра, съдържащи дизелово гориво, и 6 бр. метални туби, с вместимост от по 20 литра,
съдържащи дизелово гориво, които е следвало да му бъдат върнати след приключване на
наказателното производство по НОХД № ...........92/2013 г. по описа на Специализиран
наказателен съд, IX състав, приключило с влязла в сила на 16.03.2017 г. присъда, с която той
е бил оправдан по повдигнатите му обвинения. Последното не било сторено, поради
изчезването им от склада, в който са били оставени на съхранение, с оглед на което за ищеца
възникнал правен интерес от предявения иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на паричната равностойност на иззетите ВД.
По доводите на страните за недопустимост на производството, съдът намира
следното:
В отговора на исковата молба от ответника ..............“ към ......... е направено
възражение, че производството по делото срещу този ответник е недопустимо и следва да
бъде прекратено поради това, че вещите, иззети от ищеца, са били предадени за пазене на
лице, което не е служител на ГД „..................., а принадлежи към друга структура, която е
друго юридическо лице, както и възражение за недопустимост на производството поради
изтичане на петгодишния давностен срок от датата на деликта – 09.10.2012 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда 10.03.2022 г. Съдът намира, че възражението за
недопустимост на производството по отношение на този ответник за неоснователно,
доколкото въпросът за това кое лице следва да носи отговорност за липсата на иззетите от
ищеца вещи касае основателността на исковата претенция срещу него, а не въпросът за
нейната допустимост. Възражението на ответника за недопустимост поради изтекъл
петгодишен давностен срок от датата на увреждането, съдът също намира за неоснователно,
поради това, че въпросът за това дали по отношение на едно вземане е изтекъл давностният
срок, в рамките на който същото се ползва със защита по принудителен ред, е такъв по
съществото на спора, а не касае неговата допустимост.
В отговора на исковата молба от ответника Пр............. на Р. Б. е направено
възражение, че производството по делото срещу този ответник е недопустимо и следва да
бъде прекратено поради това, че вещите, иззети от ищеца, са били предадени за пазене на
друго лице – на ДП Национална компания „.............“ АД, и с фактическото предаване на
вещите, същите са били в негово държане. Нарушението, което е довело до липсата на
8
вещите, а оттам и до настъпването на вредите, не е извършено от длъжностни лица –
представители на Пр.............та и съответно не е налице основание за ангажиране на нейната
отговорност и същата не се явява надлежна ответна страна в настоящия спор. Съдът намира,
че възражението за недопустимост на производството по отношение на Пр.............та за
неоснователно, доколкото въпросът за това кое лице следва да носи отговорност за липсата
на иззетите от ищеца вещи касае основателността на исковата претенция срещу него, а не
въпроса за нейната допустимост. Допълнително следва да се изтъкне, че прокурорът е този,
който ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното и
своевмременното му протичане в досъдебна фаза. Изземването на вещи и тяхното връщане
на правоимащите лица се осъществява именно въз основа на постановление на прокурор,
поради което Пр.............та на Р. Б. следва да носи отговорност и за надлежното съхранение
на иззетата вещ/и.
По основателността на предявените искове, съдът намира следното:
В разглеждания случай, по делото не е спорно, а и се установява от събрания писмен
доказателствен материал, че в хода на ДП № 43/2012 г. по описа на Главна дирекция „...........
на 27.06.2012 г. е било извършено действие по разследването „..................“, обективирано в
Протокол за .................. в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, от разследващ
полицай при ..............., на основание чл. 161, ал. 2, вр. Чл. 160 и чл. 128-130 НПК, в
присъствието на две поемни лица и на ищеца в настоящото производство П. Н. И., с
посочен адрес на последния: гр. С., ж. к. „.............. ...................... Видно от съдържанието на
протокола действията по разследване са извършени в мазе, находящо се в гр. С., ж. к.
„.............. прилежащо към апартамент ........ като от него са иззети описаните в исковата
молба движими вещи, както следва: 24 бр. пластмасови съдове, представляващи бутилки от
минерална вода с вместимост от по 11 литра, съдържащи дизелово гориво; ........... бр.
пластмасови съдове, представляващи бутилки от минерална вода с вместимост от по 10
литра, съдържащи дизелово гориво; 2 бр. пластмасови туби с вместимост от по 10 литра,
съдържащи диференциално /машинно/ масло; 30 бр. пластмасови туби с вместимост от по
20 литра, съдържащи дизелово гориво, и 6 бр. метални туби, с вместимост от по 20 литра,
съдържащи дизелово гориво. Видът и количеството на иззетите вещи се потвърждава по
категоричен начин от приложения по делото Протокол № 81/19.07.2012 г. за извършена на
химическа експертиза /л. 13 и сл./, в т. 1 от обектите на изследване на който са посочени
контролни проби от туби с условно означение № 1 до ..........6, иззети с протокол за ..................
от 27.06.2012 г. от адрес: гр. С., ж. к. „.............. от мазе, прилежащо към апартамент ...........
На л. 4 от протокола за .................. от 27.06.2012 г. /съответстващ на л. 246 – гръб от
настоящото дело/, в поле „Обяснения на лицето за иззетите предмети, книжа и др.“ се
съдържа изявление на лицето П. Н. И., както следва: „Въпросното мазе .......... имам ключ
от него и не съм влизал скоро в него, то се ползва от всички в семейството“. Протоколът
носи саморъчно положен за П. Н. И. подпис, неоспорен в настоящия процес. С определение
от 28.06.2012 г. по ЧНД № 984/2012 г. по описа на Специализирания наказателен съд,
протоколът от 27.06.2012 г. е бил одобрен от съдия съобразно изискванията на чл. 161, ал. 2
НПК.
Първият спорен между страните въпрос касае активната материална легитимация на
ищеца по делото и конкретно притежава ли ищецът право на собственост върху вещите,
иззети като веществени доказателства по процесното ДП, съответно съществува ли друго
правно основание, на което същият да е упражнявал фактическа власт върху тях към датата
на изземването им, в контекста на което за него да е възникнало право на обезвреда. По този
въпрос съдът намира следното:
Правната уредба на веществените доказателства в наказателния процес се съдържа в
разпоредбите на чл.109 – чл. 113 НПК. Съгласно чл. 109, ал. 1 НПК – веществено
доказателство са „предметите, които са били предназначени или са послужили за
9
извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били
предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за
изясняване на обстоятелствата по делото”. С оглед тази дефиниция на закона следва, че във
всички случаи вещите, иззети като веществено доказателство, следва да са свързани с
престъплението, предмет на образуваното наказателно производство. В тази връзка законът
изисква те да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по
възможност фотографирани /чл.110, ал. 1 НПК/, както и да се приложат към делото, като се
вземат мерки да не се повредят или изменят /ал. 2/. Когато не могат да бъдат приложени – те
се оставят на съхранение в местата, посочени от съответния орган /ал. 4/. Предвиденият в чл.
111, ал. 1 НПК принцип е, че веществените доказателства се пазят, докато завърши
наказателното производство, но ал. 2 предвижда, че когато това няма да затрудни
разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение,
предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора, могат да
бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното
производство. По аргумент от цитираната норма, отказ на прокурора за връщане на вещта
може да бъде обоснован само със затруднение на разкриването на обективната истина и ако
същите са предмет на административно нарушение. Нормата на чл. 113 НПК предвижда още
една възможност за отказ за връщане на веществено доказателство – при възникнал спор за
право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който спор подлежи на
разглеждане по реда на ГПК. В този случай е предвидено, те да се пазят, докато решението
на гражданския съд влезе в сила.
В Решение № 136/27.06.2019 г. по гр. д. № 501/2019 г. по описа на ВКС, III ГО, ГК, е
прието, че в хипотеза на предприети от страна на компетентните органи действия по реда на
чл. 109 – чл. 113 НПК, противоправност би било възможно да е налице например когато: 1./
вещите, определени като веществено доказателство, не са свързани с престъплението,
предмет на образуваното наказателно производство, т. е. за тях не е налице нито едно от
следните изброени условия – не са предназначени, или не са послужили за извършване на
престъплението, или върху тях няма следи от престъплението, или не са били предмет на
престъплението, както и по никакъв начин не могат да послужат за изясняване на
обстоятелствата по делото, 2./ постановен е отказ на прокурора за връщане на вещта, иззета
като веществено доказателство, без същият да е обоснован със затруднение на разкриването
на обективната истина и без вещта да е предмет на административно нарушение, 3./
обосновано е задържането на определена вещ като веществено доказателство с наличие на
възникнал спор по смисъла на чл. 113 НПК за право върху същата вещ, подлежащ на
разглеждане по реда на ГПК, без такъв да е налице или спор е налице, но той е възникнал
преди, а не след образуване на наказателното производство, 4./ органите на предварителното
производство не са изпълнили задължението си да съхранят и опазят иззетите веществени
доказателства до приключване на наказателното производство или не са изпълнили
задължението си да върнат на лицето, от което са иззети вещите след прекратяване на
образуваното производство. В настоящия случай ищецът се позовава на противоправно
поведение на служители на първите два ответника – Пр............. на Р. Б. и ..............“ към
..............., в качеството им на водещи разследването в неговата досъдебна фаза, и на
служители на третия ответник - Държавно предприятие ........“ АД, в качеството му на лице,
натоварено по реда на чл. 110, ал. 4 НПК със съхранението на вещите, иззети като ВД по
воденото наказателно производство. С оглед принципа на диспозитивното начало в процеса,
закрепен в нормата на чл. 6 ГПК, съдът дължи преценка за проявено противоправно
поведение от служители на ответниците само в рамките на очертаното такова от ищеца.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 137/18.02.2019 г. по
гр. д. № 2957/2017 г. на ВКС, III г. о., ГК, Решение № 23/08.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
1944/2019 г., III г. о., ГК, и др., въпросът за съдбата на веществените доказателства (освен
ако не са били предварително върнати, отчуждени или унищожени на някое от основанията
10
по чл. 111 НПК) е предмет на постановения окончателен акт в наказателния процес (освен в
случите на отнемане в полза на държавата на веществени доказателства по чл. 112, ал. 1
НПК и на моторни превозни средства по чл. 112, ал. 3 НПК; връщане на веществени
доказателства на правоимащия след решаване на повдигнат спор за права по чл. 113 НПК;
предаване на иззети като веществени доказателства книжа, писма и др. писмени актове на
заинтересованите лица и учреждения, в които случаи разпореждането с веществени
доказателства не зависи или не зависи само от приключване на наказателното производство
и поначало се налага последващо – след приключване на наказателното производство, а по-
рядко и съпътстващо при произнасяне на прокурора или съда). Правилото, приложимо при
връщане на предметите, иззети като веществени доказателства в наказателното
производство, е установено в разпоредбата на чл. 111, ал. 2 НПК – те се връщат на
правоимащите, от които са отнети. Понятието "правоимащ" по смисъла на цитирания
текст включва не само собственика на вещта, но и всяко друго лице, което има каквито
и да е права, свързани с упражняването на фактическата власт върху вещта (вещни
или облигационни, основаващи се на право на ползване, договор за заем, наем, залог и
т. н., вкл. и владеещият на неправно основание с цел да стане собственик).
Предписанието, залегнало в чл. 111, ал. 2 НПК, повелява да се възстанови съществуващото
фактическо положение преди отнемането на вещта от правоимащия. При спор за право
върху предмети, иззети като веществени доказателства, те се пазят докато решението на
гражданския съд влезе в сила – чл. 113 НПК и ТР № 2/20........... г. по т. д. № 2/20........... г. на
ВКС, ОСНК. Обезщетение за увреждане от невърнати след прекратяване на наказателното
производство веществени доказателства, когато те подлежат на връщане на правоимащите,
от които са отнети, може да се претендира от момента на влизане в сила на крайния акт за
прекратяването и от този момент следва да се зачете, че задължението е станало изискуемо и
е налице начало на погасителна давност. По общото правило на гражданския закон
вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът
е известен, а когато е неизвестен – от деня на неговото откриване. Но за да е известен
деецът, е необходимо действително проявление на увреждането, а това е моментът, от
който се дължи връщане на веществените доказателства, като при прекратяване – това е
датата на прекратяване на наказателното производство, по което са били иззети.
Непозволеното увреждане е налице тогава, когато се обективира цялостния му фактически
състав, вкл. когато вредоносните последици са положително проявени и когато това води до
установяване на пострадалия. При спор за материално право началният момент, от който
следва да се счита, че задължението е станало изискуемо, е датата, на която решението на
гражданския съд по този спор влезе в сила.
При горните фактически твърдения на ищеца, очертани в сезиращата искова молба, и
като съобрази цитираната практика на ВКС настоящият съдебен състав приема, че П. Н. И.
не установява по делото качеството си на правоимащ по смисъла на чл. 111 НПК. За да
формира този извод, съдебният състав съобрази, на първо място, изявленията на самия ищец
в процесния протокол за .................. от 27.06.2012 г., а именно „Въпросното мазе .......... имам
ключ от него и не съм влизал скоро в него, то се ползва от всички в семейството“, като
извънсъдебно признание на страната за липса на конкретно правно основание за
упражняване на фактическа власт именно от него върху вещите, намиращи се в мазе ...........
Протоколът за извършеното действие от органа на наказателното производство, макар и
съставен по реда и при условията на НПК, в разглежданата хипотеза засвидетелства
извънсъдебно признание на страната, че прилежащото към собствен на съпругата му
апартамент мазе не е било фактически ползвано от него към датата на изземване на
процесните вещи. Посоченото признание само по себе си изключва съществуването на
правно основание, легитимиращо го като правоимащ по смисъла на нормата на чл. 111 НПК.
На второ място, по собствените твърдения на ищеца, подкрепени с приложения по делото
Нотариален акт за дарение от 1993 г., мазето, в което са намерени иззетите по ДП 43/2012 г.
11
вещи, е прилежащо към апартамент ........ представляващ изключителна собственост на
съпругата му, предвид факта, че той е бил дарен на последната от родителите й. Видно от
приложения по делото нотариален акт за дарение от 1993 г., в действителност с него е
осъществено дарение на правото на собственост върху апартамент .......... в полза на лице с
имена ................, за което по делото не се представят доказателства за семейна връзка с
ищеца. Същевременно в нотариалния акт изрично е вписано, че дарителите си запазват
пожизнено право на ползване върху описания имот, което обстоятелство, ценено в контекста
на признанието на ищеца, че в мазе .......... не е влизал скоро и че то „се ползва от всички в
семейството“ и съвкупно с факта, че в процесния протокол от 27.06.2012 г. е вписано, че
адресът на ищеца е гр. С., ж. к. „.............. ..................... /посочен за негов адрес и в исковата
молба по настоящото дело/, а не ................ .................. съдът приема, че същият не установява
вещно или облигационно основание, на което да е държал и/или ползвал процесното мазе,
което при горните съображения изначално сам отрича в протокола за ................... На трето
място, ищецът не твърди и не ангажира доказателства процесните вещи да са се намирали в
негово държане на конкретно договорно основание, вкл. не твърди и не представя
доказателства да осъществява търговска или друг вид професионална дейност, включваща
държането на петролни продукти в промишлени количества. На четвърто място, ищецът не
навежда твърдения да е упражнявал фактическа власт върху вещите на неправно основание
с цел да стане собственик, вкл. направеното от него в първо по ред открито съдебно
заседание доказателствено искане за изслушване на един свидетел не е за установяване на
давностно владение. На последно място, от събрания по делото доказателствен материал се
установи, че в 51 от пробите, взети от процесните туби, се доказва наличие на жълто
багрило F........... (S. ...) и червено багрило ................ (S. Red 27), представляващи оцветяваща
добавка, която се използва за индикиране на дизеловото гориво в системата на „..............“
ЕАД, което допълнително разколебава тезата на ищеца за наличие на правно основание за
упражняване на фактическата власт върху иззетите вещи. Така изтъкнатите обстоятелства
според настоящия съдебен състав обусляват извод за недоказаност на елемент от
фактическия състав на иска, а именно на претърпени от ищеца вреди в резултат на
противоправното поведение на ответниците по делото. Това е така, тъй като недоказвайки
по делото, че са иззети негови собствени вещи или вещи, които е държал на друго правно
или неправно основание, по воденото ДП, ищецът не установява и че неизпълнението от
страна на ответниците на задължения във връзка с тяхното съхранение е рефлектирало
именно в неговата лична правна сфера, намалявайки същата до размера на претендираната
сума. При това положение, съдът намира за недоказана едно от кумулативно установените
материални предпоставки за уважаване на иска - вредоносни последици в имуществената
сфера на ищеца, което обуславя извод за неговата неоснователност и прави безпредметно
обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на иска и възраженията на
страните във връзка с тях.
При горните мотиви исковете по чл. 49 ЗЗД подлежат на отхвърляне.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ответниците. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от тях сумата от 100,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на 78, ал.
8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД на П. Н. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. .................., за осъждане на Пр.............та на Р. Б., с адрес: гр.
12
............, ..............“ към ..............., с адрес: гр. ............., и Държавно предприятие ........“ АД,
ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление: гр. С..............., да му заплатят при
условията на солидарност обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на
сумата от 3 274,00 лева – паричната равностойност по единична цена на 1 124 литра
дизелово гориво и 20 литра машинно масло към 27.06.2012 г. и по единична цена на 36 броя
туби, от които 32 броя пластмасови туби и 6 броя метални туби към 27.06.2012 г., иззети
като веществени доказателства с Протокол за .................. в неотложни случаи с последващо
съдебно одобрение от 27.06.2012 г. по ДП № 43/2012 г. по описа на Главна дирекция „...........
пр. пр. № 410/2012 г. по описа на Специализираната пр............., предадени за отговорно
пазене на Държавно предприятие ........“ АД с приемо-предавателен протокол от 27.06.2012 г.,
но невърнати след приключване на наказателното производство поради изчезването им от
склада, в който са били съхранявани, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 10.03.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. .................., да заплати на
Пр.............та на Р. Б., с адрес: гр. ............, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100,00
лева – разноски в производството по гр. д. № 12911/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА П. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. .................., да заплати на ..............“
към ..............., с адрес: гр. ............., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100,00 лева –
разноски в производството по гр. д. № 12911/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА П. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. .................., да заплати на
Държавно предприятие ........“ АД, ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление: гр.
С..............., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100,00 лева – разноски в
производството по гр. д. № 12911/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13