ОПРЕДЕЛЕНИЕ 

№ 472

 

гр. Враца, 07.03.2024 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,  шести състав, в закрито заседание на  07.03.2024г. /   седми март две  хиляди  двадесет и четвърта  година/ в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията  адм. дело №150 по описа на АдмС – Враца за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството   е  по реда на чл.276  от ЗИНЗС.

            Образувано  по  молба вх.№ 585/20.02.2024г. на Ц.Ч.Е., изтърпяващ наказание * в ***, в която  се твърди, че откакто е в затвора и до момента  има проблем с кореспонденцията изразяваща се в неуведомяване за движението, резултата на  вътрешната кореспонденция, което е задължение на администрацията. Иска се на основание чл.276 ЗИНЗС да се разпореди на органа по изпълнение на наказанието да прекрати незаконосъобразните бездействия с кореспонденцията му, които подлежат на нечовешко и унизително отношение, като се задължи Началника на Затвора да бъде уведомяван за движението на кореспонденцията му, като за целта се връща при него с резолюция за подпис.

            Във вр. с дадени от съда указания с разпореждане от 21.02.2024г. от Ц.Е. е депозирана молба по делото на 28.02.2024г. В същата се посочва, че бездействието е по стотици, а може и хиляди молби, жалби,сигнали заявления и др., като се посочват някой от молбите, периода за който претендира от влизането му в затвора на  20.10.2015г. до момента, уведомен е за движението по молба с вх.№ М-9603/09.11.2023г. и резултата от нея. Твърди се, че се депозира кореспонденция, а по нея не се уведомява т.е бездейства се от затворническата администрация и същото води до унизителни моменти. За да получи отговор се задължава да минава през дълга и тромава административна процедура, която е свързана с хабене на средства и нерви, вместо да бъде уведомяван когато  има  резултат.   

            От Началника на *** е депозирано становище  на 05.03.2024г.

            Съдът намира, че в случая не е приложима търсената защита на накърнени  права по реда на чл.276 ЗИНЗС, поради твърдяното не уведомяване за резултата срещу подпис на подадена вътрешна кореспонденция. В  обстоятелствената част на искането не са изложени никакви факти от които да следва, че спрямо Е. са извършени действия по смисъла  на  чл.3 ЗИНЗС. Изложени са единствено твърдения, че откакто е в затвора не  е уведомяван за резултата срещу подпис на подадени от него молби, жалби, сигнали и др.  

            Самото наименование на част шеста от ЗИНЗС–"Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение", обуславя извод, че подобно искане остава извън приложното поле на цитираната разпоредба. Член 276, ал.1 ЗИНЗС определя границите на защитата по  част шеста от ЗИНЗС, регламентирайки, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска:1.прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл.3; 2.извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл.3. Съгласно ал.2 липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал.1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3.

            Съгласно  чл.3, ал.1 ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като в ал.2 е пояснено, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Защитата по този ред е само срещу фактически действия и то такива в обхвата на  чл.3 ЗИНЗС, като допустимостта на искането по  чл.276 ЗИНЗС е обусловена от това, твърдяното фактическо действие да е такова, нарушаващо забраната по  чл.3 ЗИНЗС  за прилагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение или поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража. Видно от депозираната молба и последващата такава такива  обстоятелства   не се съдържат.  В тази връзка следва извод, че искането на Ч.Е. е извън приложното поле на чл.3 ЗИНЗС, а оттук и на охраната по  част шеста от ЗИНЗС на засегнати права във връзка с нарушаване на забраната по чл.3. Единствено позоваването на разпоредбата на  чл.276  ЗИНЗС  от страна на Е., не може да се приеме за достатъчно да определи допустимостта на разглеждане на спора по посочения ред, тъкмо напротив, съдът следва да изхожда от твърдените в същата фактически положения. Отделно от това следва да се посочи, че при неуведомяване по подадена молба, жалба, сигнал и др. може да  е формиран мълчалив или изричен отказ, както и да е издаден ИАА, който подлежи на самостоятелно  и отделно оспорване. Ето защо, предявеното искане с правно основание по чл.276 ЗИНЗС не следва да бъде разгледано по същество, тъй като не се отнася за нарушение на забраната по  чл.3 ЗИНЗС, следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното производство да бъде прекратено.   

            Водим от гореизложеното и на основание чл.159, т.1 АПК, Съдът  

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОСТАВЯ   БЕЗ   РАЗГЛЕЖДАНЕ   молба вх.№ 585/20.02.2024г. на Ц.Ч.Е., изтърпяващ наказание * в *** с искане по чл.276  ЗИНЗС.   

ПРЕКРАТЯВА  производството  по  адм.дело №150/2024г. на АдмС-Враца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с  частна жалба в седмодневен срок от получаването му   пред   тричленен   състав  на  АдмС-Враца.  

            Препис от определението да се изпрати на  страните.

 

АДМ. СЪДИЯ: