Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

04.06.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

28.04

Година

2021

В откритото заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

32

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощника на арх. К.С.З. от ***, против Решение № 7/20.01.2021 г., постановено по АНД № 165/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № КЖ-8/09.06.2020 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали, с което на арх. К.С.З. от ***, е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, за извършено на 15.01.2020 г. нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, изразяващо се в това, че в качеството си на главен архитект на община Кирково е издал разрешение за строеж № 1/15.05.2020 г. и одобрил инвестиционен проект за строеж „Външно електрозахранване на Многофамилна жилищна сграда и магазин за промишлени стоки в УПИ ***, кв. *** по плана на ***“, без представено положително становище от органите по пожарна безопасност и защита на население, задължително за строежи от трета категория.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд - Момчилград е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, че К.С.З., в качеството си на главен архитект на община Кирково е извършил вмененото му административно деяние, като счита, че събраните в производството пред първоинстанционния съд доказателства, не установявали това обстоятелство.

На следващо място твърди, че с Решение от 06.07.2020 г. по а.д. № 83/2020 г. на Административен съд – Кърджали, е била отменена като нищожна Заповед № КД-11-К-1/31.01.2020 г. на началника на РДНСК – Кърджали, с която е било отменено процесното разрешение за строеж. Решението на административния съд било оставено в сила с Решение № 15350/10.12.2020 г. по а.д. № 10 058/2020 г. на ВАС, поради което издаденото от касатора разрешение за строеж и одобрените проекти били в сила и липсвало основание за санкционирането на лицето.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 7/20.01.2021 г., постановено по АНД № 165/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да постанови друго, с което да отмени Наказателно постановление № КЖ-8/09.06.2020 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали, с което на арх. К.С.З. от ***, е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, за извършено на 15.01.2020 г. нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.

В съдебно заседание, чрез адв. П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Релевира искане за присъждането на деловодни разноски.

Ответникът по касация – Началник РДНСК – Кърджали, чрез юрисконсулт М. депозира отговор по  касационната жалба, в който излага съображения за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение на районния съд. Моли съда да отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание пълномощникът юрисконсулт М. поддържа отговор по изложените в него доводи. Моли съда да отхвърли подадената касационна жалба, като неоснователна и да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин и не са налице въведените основания за отмяна на обжалваното решение.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № КЖ-8/09.06.2020 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали, с което на арх. К.С.З. от ***, е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, за извършено на 15.01.2020 г. нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, изразяващо се в това, че в качеството си на главен архитект на община Кирково е издал разрешение за строеж № 1/15.05.2020 г. и одобрил инвестиционен проект за строеж „Външно електрозахранване на Многофамилна жилищна сграда и магазин за промишлени стоки в УПИ ***, кв. *** по плана на ***“, без представено положително становище от органите по пожарна безопасност и защита на население, задължително за строежи от трета категория.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. описаното в НП нарушение е извършено от К.С.З., който в качеството си на главен архитект на община Кирково, в нарушение с изискванията на нормата на чл. 143, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е издал процесното разрешение за строеж, без издадено положително становище от органите на пожарна безопасност и защита на населението. Изложил е мотиви, че разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Разрешението за строеж се издавало едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това било поискано в заявлението, както и в конкретния случай, което било видно от приложеното заявление от 09.01.2020 г.. В този случай разрешението за строеж се издавало в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект/чл. 148 ал. 4 изр.последно от ЗУТ/. С други думи, одобряването на инвестиционния проект предшествало издаването на разрешението за строеж, тъй като последното било допустимо само при одобрен инвестиционен проект по аргумент от чл.1 48 ал. 4 изречение последно от ЗУТ. В легалната дефиниция на понятието „строителни книжа“ по см. на § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ също било налице разграничение между „одобрени инвестиционни проекти„ и „разрешение за строеж“. Санкционната норма на разпоредбата на чл. 232 ал. 1,  т. 2 от ЗУТ предвиждала санкция по отношение на няколко действия на длъжностно лице, а именно: което съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на посочения закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове. В заключение е приел, че нарушението е безспорно установено, поради което жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона глоба, която в случая била наложена в   минимален размер.

Съдът е намерил за неоснователно възражението за протекло съдебно производство по обжалване на Заповед № ДК-11-К-1/31.01.2020 г. на началника на РДНСК – Кърджали, излагайки доводи, че се касае за две отделни, самостоятелни производства.

Първоинстанционният съд е приел за недоказани твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Изложил е мотиви, че АУАН атакуваното наказателно постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към конкретния състав признаци, обстоятелствата, при които е извършено, а също и доказателствата, които го подкрепят. От съдържанието на АУАН и НП по еднозначен начин се установявало за какво деяние е санкциониран жалбоподателя и каква е неговата правна квалификация.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Последното съдържа подробни мотиви относно спазването на материалния закон и липса на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, като обстойно са обсъдени и възраженията, наведени от жалбоподателя.

В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По отношение на въведените доводи в касационната жалба, съдът намира, че следва да се изложат следните допълнителни съображения:

От фактическа страна, в производството пред районния съд е установено, че на 15.01.2020 г., на основание чл. 144, ал. 3, т. 1, чл. 145, ал. 1 и чл. 150, ал. 3 от ЗУТ, главният архитект на община Кирково – К.С.З., е одобрил инвестиционния проект и издал РС №1/15.01.2020г., основание чл. 148, ал. 2 и чл. 150, ал. 3 ЗУТ, с което е разрешил строителството на обект: „Външно електрозахранване на строеж „Многофамилна жилищна сграда и магазин за промишлени стоки“ в УПИ ***, кв.** по плана на ***“, с трасе на кабелната линия, преминаващо по северния тротоар на улица с о.т. **-** и западния тротоар на улица с о.т. **-** – до УПИ **, кв.**.  Предвидено е трасето на новата кабелна линия НН /ниско напрежение/ да е от КРШ 1 /кабелен разпределителен шкаф/, извод Б, на ТП –Енерго, ***, до електромерно табло - тип ТЕПО, монтирано на границата на имота, с дължина на трасето 306 м.

Съгласно действащата към датата на осъществяването на нарушението и издаването на НП, разпоредба на  чл. 143, ал. 1, т. 2 от ЗУТ/отм. с ДВ, бр. 16/2021 г./, приложима на основание чл. 3, ал. 3 от ЗАНН, инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на представено положително становище на органите за пожарна безопасност и защита на населението за строежите от първа, втора и трета категория. В конкретния случай е било безспорно пред районния съд, както и в настоящето производство, че в качеството си на главен архитект на община Кирково, К.С.З. е издал Разрешение за строеж № 1/15.01.20201 г., като към представения от възложителя инвестиционен проект за строеж от трета категория, одобрен едновременно с това, не е имало представено становище от органите за пожарна безопасност и защита на населението. Предвид това е налице хипотезата на чл. 232, ал.1, т.2 от ЗУТ, предвиждаща глоба в размер от 1000 до 5000 лева, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание за длъжностно лице, което съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на ЗУТ, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове.

От приложените и приети от районния съд доказателства се установява, че процесният строеж представлява изграждане на нова кабелна линия НН - 1 кV, от КРШ 1 на ТП „Енерго“ /находящ се в трафопост/, до електромерно табло, с разпределителен сектор на границата на имота. Характеристиките на строежът, го определят като такъв от трета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗУТ. Същият представлява електропровод, по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на Закона за енергетиката – нова подзема кабелна линия НН – 1 kV, започваща от кабелен разпределителен шкаф, находящ се в трансформатор, до електромерно табло, монтирано на границата на имота. Извършеното външно електрозахранване чрез прокарване на подземен кабел 1 кV, е изграждане на съоръжение за свързване на електрическа уредба, предназначена за разпределение на електрическа енергия и елемент на техническата инфраструктура по см. на чл. 64, във вр. с § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ, изграждането на което е строеж от трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗУТ във връзка с  чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Неприложима в случая е разпоредбата на чл.13, ал.2 от Наредба №1/2003 г., относима към отклоненията за присъединяване на строежите към общите мрежи на техническата инфраструктура, включително абонатни станции, водомерни шахти, разпределителни табла, локални пречиствателни съоръжения и др., тъй като процесният строеж, като част от мрежата ниско напрежение, не представлява такова отклонение.

Неоснователни са доводите на пълномощника на касатора, че с оглед  постановеното Решение от 06.07.2020 г. по а.д. № 83/2020 г. на Административен съд – Кърджали, с което била отменена като нищожна Заповед № КД-11-К-1/31.01.2020 г. на началника на РДНСК – Кърджали, с която е било отменено процесното разрешение за строеж и обстоятелството, че решението на административния съд било оставено в сила с Решение № 15350/10.12.2020 г. по а.д. № 10 058/2020 г. на ВАС, реализираната административнононаказателна отговорност по отношение на К.С. следвала да отпадне, предвид действащото разрешение за строеж и книжата към него. В тази връзка следва да се отбележи, че протеклото административнонаказателно производство срещу касатора, образувано със съставянето на АУАН № К-6/10.03.2020 г. и издаването на обжалваното пред районния съд Наказателно постановление № КЖ-8/09.06.2020 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали,, е самостоятелно и независимо от производството по а.д. № 83/2020 г. на Административен съд – Кърджали, с което била отменена като нищожна Заповед № КД-11-К-1/31.01.2020 г. на началника на РДНСК – Кърджали. В конкретния случай заповедта на административния орган е отменена като нищожна, поради липса на компетентност на издателя й, а не като незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон. С влязлото в сила съдебно решение не е разрешен със силата на присъдено въпросът дали при издаване на процесното разрешение за строеж е налице нарушение на материалноправни норми, вкл. и такова по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана по реда на глава двадесет и трета от ЗУТ – чл. 232 и сл. от ЗУТ, като процесните АУАН и НП са издадени в съответствие с изискванията на чл. 238 и чл. 239 от ЗУТ, поради което горепосочените доводи в касационната жалба се явяват неоснователни.

По изложените съображения, касационният съд намира за неоснователна жалбата на К.С.З. от ***, поради което атакуваното решение като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН/ДВ, бр. 94/2019 г./, то на основание чл. 63, ал. 5 във вр. ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. II  от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден касаторът да заплати на РДНСК - Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7/20.01.2021 г., постановено по АНД № 165/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ОСЪЖДА К.С.З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на Регионална дирекция за национален строителен контрол гр.Кърджали, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

      

                                                                                       2.