Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260144
гр. ВРАЦА, 02.06.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 26.05.2021 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальва
Членове:Мария Аджемова
Росица Иванова
в присъствието на:
прокурора секретар Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 166 по
описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на
основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано жалба вх. № 262799/16.02.21 г. на П.М.Д.
С ЕГН **********, чрез особения й представител назначен при предпоставките на
чл. 47, ал. 6 от ГПК1 Л.В. от Врачанска адв. колегия, срещу решение на районен
съд гр. Враца № 260061/09.02.21 г. постановено по гр. дело № 77/20 г. в ЧАСТТА,
с която районен съд е УВАЖИЛ предявения срещу жалбоподателката установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване дължимост по отношение на
ищеца в производството "Теленор България" ЕАД на подробно описаните в
исковата молба суми произтичащи от договори за мобилни услуги, допълнителни
спозарумения и договори за лизинг.
Жалбоподателката навежда оплакване, че негативната
за нея част от решението на районен съд е неправилна и незаконосъобразна.
Районен съд кредитирал заключението на изслушаната по делото специализирана
счетоводна експертиза, която е изготвена на основание представените от ищеца счетоводни
документи, които жалбоподателката оспорила и които според нея, като частни
свидетелстващи документи, не се ползват с доказателствена сила.
При заявеното оплакване, въззивникът Д., че адв. В.,
моли за отмяна на решението в обжалваната част, с отхвърляне на исковата
претенция на дружеството ищец.
Посоченото решение на районен съд гр. Враца се
обжалва и от "Теленор България" ЕАД в отхвърлителната част, негативна
за дружеството жалбоподател, с подробно изложени в жалбата оплаквания. Дружеството
моли за отмяна решението на районен съд в отхвърлителната част и уважаване на
предявения от него иск. Претендира съдебни разноски.
Страните представят отговори, в които взаимно
оспорват подадените въззивни жалба. Нямат доказателствени искания.
След самостоятелна преценка на събраните
доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:
Жалбите са процесуално допустими, като подадени в
срок, от надлежни страни в производството и имащи за предмет съдебен акт от
категорията на обжалваемите пред настоящата инстанция.
След извършена на основание чл. 269 от ГПК
служебна проверка, окръжен съд намира атакуваното решение за валидно и
допустимо.
Разгледани по същество, окръжен съд намира, че
жалбата на П.Д. е неоснователна, а тази на ЕАД "Теленор България"
основателна, при следните съображения:
Пред първостепенния съд гр. Враца, ищецът в
производството "Теленор България" ЕАД е предявил срещу ответника П.Д.
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
установяване дължимост на неизплатени от
ответника Д. парични задължения спрямо него по издадени пет фактури към
сключени между тях договори за мобилни услуги, допълнително споразумение към
един от договорите и във вр. с условия, по два от договорите, за предоставяне
на мобилни устройства. Дружеството ищец твърди, че за исковите суми е подало
заявление по чл. 410 от ГПК, по което пред районен съд гр. Враца е образувано
ч. гр. дело № 2395/19 г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 1492/21.06.19 г. Същата е връчена на длъжника Д. при условията на чл. 45, ал.
7 от ГПК, при което на дружеството заявител е предявило процесните искове с
правно основание чл. 422 от ГПК.
В исковата молба ищецът "Теленор
България" ЕАД конкретизира, че е сключил с ответницата Д. следните
договори: 1. Договор за мобилни услуги №*********/12.02.2016 г., изменен с
допълнително споразумение №*********/05.07.2016 г. за мобилен номер ***; 2.
Договор за мобилни услуги №*********/08.12.2016 г. за мобилен номер ***; 3.
Договор за мобилни услуги №*********/01.08.2017 г. за мобилен номер ***; 4. Към
договора от 01.08.2017 г. има договорка за лизинг за мобилно устройство Nokia 3 Black; 5. Към договора за
мобилни услуги от 08.12.2016 г. има договорка за лизинг на мобилно устройство Telenor Smart 4G Black.
В исковата молба, а също и в заявлението на ЕАД
"Теленор България" по чл. 410 от ГПК се твърди още, че ответницата Д.
е неизправна страна по така сключените договори и дължи суми на дружеството-ищец
за периода от м. август 2017 г. до м. пдекември 2017 г. по пет издадени
фактури, за част от които суми дружеството претендира съдебно установяване, а
именно: - по фактура № **********/20.08.2017 г. за сумата 101.84 лв.; - по
фактура № **********/20.09.2017 г. за сумата 36.68 лв.; - по фактура №
**********/20.10.2017 г. за сумата 51.56 лв.; - по фактура №
**********/20.11.2017 г. за сумата 15.00 лв.; - по фактура №
**********/20.12.2017 г. за сумата 419.68 лв.
Ответницата в производството П.Д., чрез особения
си представител адв. В., е оспорила предявените срещу нея искове, с твърдение
че същите не са доказани, доколкото представените от ищеца писмени
доказателства имат характера на издадени от него частни свидетелстващи документи
и не са ползват с доказателствени сила.
В подкрепа на исковете си, дружеството ищец е
представило писмени докателства, по делото е изслушана и специализирана
счетоводна експертиза, неоспорена от страните. След анализ на така
представените доказателства, окръжен съд приема за установена следната
фактическа обстановка по спора: Между страните по делото са сключени няколко
договора за предоставяне на мобилни услуги, като към два от договорите има и
постигнато съгласие за предоставяне на
лизинг на мобилно устройство, договорите са подробно описани по-горе. От
ответницата няма въведено твърдение, че не е сключвала договорите или че е
изправна страна по същите, при което следва да се приеме за истинно твърдението
на ищеца, че тя не е изпълнявала редовно и в срок паричните си задължения по
договорите за периода от м. август 2017 г. до м. декември 2017 г., като в тази
връзка дружеството ищец е издало пет фактури за задълженията на ответницата по
процесните договори за предоставяне на мобилни услуги и мобилни устройства на
лизинг. По делото е изслушана специализирана счетоводна експертиза с вещо лице Д.
Р., която не е оспорена от страните. Експерта установява, че по фактура №
**********/20.08.2017 г. дължимата от ответницата сума е 101.84 лв.; - по
фактура № **********/20.09.2017 г. дължимата от ответницата сума е 34.87 лв.; -
по фактура № **********/20.10.2017 г. дължимата от ответницата сума е 51.55
лв.; - по фактура № **********/20.11.2017 г. дължимата от ответницата сума е
15.00 лв.; - по фактура № **********/20.12.2017 г. дължимата от ответницата
сума е 419.68 лв. или общо 608.09 лв. Следва да се посочи, че вещото лице е
допуснало аритметична грешка при събиране на сумите, като е посочило като общ
сбор сумата 622.94 лв.
При така установеното, от правна страна окръжен
съд намира, че исковата претенция е основателна и следва да се уважи за посочените
по-горе суми по всяка от процесните пет фактури или общо за сумата 608. 09 лв.,
като до претендираната сума от общо 624.76 лв. искът следва да се отхвърли. Както
се посочи, падежът за всяко от задълженията на ответницата по сключените от нея
договори за предоставяне на мобилни услуги и мобилни устройства на лизинг, е
падежирало преди образуване на заповедното производство. В производството, задълженията
на ответницата са установени от счетоводна експертиза, която окръжен съд
кредитира и няма основание да не възприеме. В доказателствена тежест на
ответницата е било да проведе насрещно доказване, което да опровергае изводите
на експерта Рибарски, което тя не е сторила. Окръжен съд не споделя
възражението на ответницата, че счетоводните документи въз основана, на които
вещото лице е изготвило заключението си по делото, не се ползват с
доказателствена сила, тъй като са частни свидетелстващи документи ползващи
страната, който ги е представила. От това правило, нормата на чл. 182 от ГПК
въвежда изключение за счетоводните записвания на организации, които са водили
редовно счетоводство, а в конкретния случай няма твърдения или доказателства,
че дружеството ищец е водело некоректно, тоест в нарушение на нормативни правила,
счетоводството си.
Обжалваното решение на районен съд следва да бъде
отменено, както в отхвърлителната си част, така в частта, с която исковите
претенции по чл. 422 от ГПК за уважени. Уважаването на исковете е в нарушение
на диспозитивното начало /чл. 6 от ГПК/ в процеса. Районен съд е постановил
нещо различно от поисканото, с оглед на следното: В исковата молба се
претендира установяване дължимост на неизпълнени задължения на ответницата по
няколко договора за предоставяне на мобилни услуги и мобилни устройства на
лизинг, но не по всеки от договорите, както е посочил в диспозитива на своя акт районен съд,
а по пет конкретно посочени фактури. Те са издадени не за задълженията на
ответницата отделно по всеки от договорите, а във всяка от фактурите са
отразени неизпълнени задължения по няколко различни договора за мобилни услуги
и предоставяне на мобилно устройство на лизинг.
Решението на районен съд следва да бъде потвърдено
в частта за разноските, с която ответницата П.Д. е осъдена да заплати на ищеца
ЕАД "Теленор България" съдебни разноски в размер на 269.75 лв.
При изхода на спора, за настоящата инстанция П.Д.
следва да бъде осъдена да заплати на ЕАД "Теленор България" сумата
67.31 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Враца №
260061/09.02.21 г. постановено по гр. дело № 77/20 г. по описа на същия съд и
вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, по отношение на ищеца ЕАД "Теленор България" с ЕИК ***, със
седалище гр. София, че ответницата П.М.Д. с ЕГН ********** *** му дължи суми представляващи
неизпълнени парични задължения за периода от м. август 2017 г. до м. декември
2017 г. по следните сключени между тях договори - 1. Договор за мобилни услуги
№*********/12.02.2016 г., изменен с допълнително споразумение
№*********/05.07.2016 г. за мобилен номер ***; 2. Договор за мобилни услуги
№*********/08.12.2016 г. за мобилен номер ***, съдържащ и условия за лизинг на
мобилно устройство; 3. Договор за мобилни услуги №*********/01.08.2017 г. за
мобилен номер ***, съдържащ и условия за лизинг на мобилно устройство, които
дължими суми са в следния размер: - по
фактура № **********/20.08.2017 г. 101.84 лв.; - по фактура №
**********/20.09.2017 г. 34.87 лв.;
- по фактура № **********/20.10.2017 г. 51.55
лв.; - по фактура № **********/20.11.2017 г. 15.00 лв.; - по фактура № **********/20.12.2017 г. дължимата от
ответницата сума е 419.68 лв. или
общо 608.09 лв., заедно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично
задължение – 19.06.19 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1492/21.06.19 г. по ч. гр. дело №
2395/19 г. на районен съд гр. Враца.
В останалата част, до исковата сума 624.76 лв.,
претенцията се ОТХВЪРЛЯ.
ПОТВЪРЖДАВА цитираното решение на районен съд в
частта за разноските, с която ответницата П.Д. е осъдена да заплати на ищеца
ЕАД "Теленор България" съдебни разноски в размер общо на 269.75 лв.
ОСЪЖДА П.М.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на
ЕАД "Теленор България" с ЕИК *** със седалище гр. София съдебно
разноски за настоящата инстанция в размер на 367.31 лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........