Решение по дело №9403/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                         

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 9 403 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД да заплати следните суми:

1. на Я.Я.Р. 101 500,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Н.Р. вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 25.12.2016 г., плюс законната лихва от 25.01.2017 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат К.Л. – 3 065,00 лева адвокатско възнаграждение на основание чл.  78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв;

3. на СГС – 4 060,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. Я.Р. е със съдебен адрес – адвокат К.Л.,***, ж. к. „*********вх. „б“, партер, офис Б-12. ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „*********

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от (КЗ) на Я.Р. срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка за разликата над 101 500,00 лева до пълния предявен размер от 150 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Я.Р. да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД 171,37 лева разноски по делото лева и 64,67 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 030,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи държавна такса.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

         

[6] В искова молба от 24.07.2017 г. Я.Р. е заявила, че на 25.12.2016 г. нейната майка Н.Р. е участвала в ПТП, предизвикано от Г.Р.. Вследствие на ПТП Н.Р. е починала. Гражданската отговорност на Г.Р. е била застрахована при ответника ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ (З.).

 

[7] От смъртта на Н.Р. ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които оценява на 150 000,00 лева. З. не е изплатил обезщетение на ищцата. Затова тя моли съда да осъди З. да ѝ заплати 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Я.Р. търси и законната лихва от 25.04.2017 г. (исковата молба, л. 2-4).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] Ответникът З. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. търсеното обезщетение е прекомерно;

2. пострадалата е допринесла за настъпването на смъртта си, защото е била без поставен обезопасителен колан. Затова З. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 20-21).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Н.Р. е била родена на *** г. а нейната дъщеря Я.Р. е била родена на *** г. (удостоверението за наследници, л.14-15). Освен Я.Р., Н.Р. е имала още три деца, които е отгледала сама, защото съпругът ѝ е починал преди повече от 30 години. Н.Р. е била и майка и баща за децата си. Отношенията между нея и децата ѝ са били перфектни.

 

[10] Я.Р. е живеела със семейството си в ж. к. „*******“, а майка ѝ Н.Р. е живеела в ж. к. „Суха река“. По няколко пъти на ден Я. и Н.Р.и са разговаряли помежду си по телефона и много често са се виждали. Н.Р. е била в добро З. (показанията на свидетелката В., л. 115).

 

[11] На 25.12.2016 г. около 23:30 часа Г.Р. е управлявал лек автомобил Фолксваген по автомагистрала Тракия с посока от Пловдив към София и е достигнал пътния възел с Околовръстния път на София. Н.Р. е пътувала в автомобила на предна дясна седалка (присъда и мотивите към нея, л. 78 и л. 49-52). Тя е била без поставен обезопасителен колан (заключението на вещите лица М. и д-р Ш., л. 104-111, л. 110). Г.Р. е предприел завой надясно, за да се включи в движението по Околовръстния път в посока към бул. „Ботевградско шосе“. Поради предприета смяна на предавките от четвърта на трета, подаване на газ и завъртане на волана, той е изгубил контрол над автомобила, който се е отклонил вдясно и е излязъл от пътното платно.

 

[12] Поради разликите в нивата на платното за движение и крайпътния терен, лекият автомобил се е завъртял около напречната си ос и се е ударил последователно в терена с предната и задната си част. От това Н.Р. е изхвърчала от автомобила, паднала е на земята, а автомобилът я е затиснал. Така Н.Р. е получила увреждания, които са причинили смъртта ѝ (присъдата и мотивите към нея; заключението на вещите лица М. и д-р Ш.). Не се спори, че към този момент ГО на Г.Р. е била застрахована при ответника З..

 

[13] Я.Р. е преживяла много тежко смъртта на майка си. Загубата на майка ѝ точно на 25 декември е оказало още по-силно въздействие върху Я.Р. (показанията на свидетелката В., л. 115).

 

[14] На 25.01.2017 г. Я.Р. е поискала от З. да ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н.Р. (претенцията, л. 10). Не се спори, че З. не е заплащал обезщетение на Я.Р..

 

[15] Я.Р. не дължи държавна такса и разноски. Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 5). З. е заплатил 500,00 лева на вещи лица (л. 42 и л. 88) и 30,00 лева депозит за свидетел (л. 89). Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

         

[16] Я.Р. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди

 

[17] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ). Възходящите на починалия вследствие на застрахователно събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (т. III.2. от ППВС 4/1961 г.).

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е възходящ на починал вследствие на застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на смъртта на своя наследодател ищецът да е претърпял неимуществени вреди/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[19] Съдът установи, че:

1. Я.Р. е възходяща на Н.Р., която е починала вследствие на ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2. Н.Р. е починала вследствие на ПТП;

3. ПТП е било причинено от Г.Р., чиято ГО е била застрахована при З.;

4. Я.Р. е претърпяла болки, страдания и неудобства от смъртта на майка си;

5. З. не е изплатил на Я.Р. обезщетение за неимуществени вреди.

 

[20] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[21] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението обаче съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.

 

[22] От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 25.12.2016 г.

 

[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при смърт са 1. възрастта на увредения; 2. общественото му положение; 3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Съдът установи, че към 25.12.2016 г. Н.Р. е била на 55 години. Нейната дъщеря Я.Р. е била на 32 години.

 

[27] Освен Я.Р., Н.Р. е имала още три деца, които е отгледала сама, защото съпругът ѝ е починал преди повече от 30 години. Н.Р. е била и майка и баща за децата си. Отношенията между нея и децата ѝ са били перфектни.

 

[28] Я.Р. е живеела със семейството си в ж. к. „*******“, а майка ѝ Н.Р. е живеела в ж. к. „Суха река“. По няколко пъти на ден Я. и Н.Р.и са разговаряли помежду си по телефона и много често са се виждали. Н.Р. е била в добро З.. Я.Р. е преживяла много тежко смъртта на майка си. Загубата на майка ѝ точно на 25 декември е оказало още по-силно въздействие върху Я.Р.

 

[29] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[30] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била 380,00 лева към 12.10 и 23.10.2015 г.^[4] и 420,00 лева към 31.12.2016 г.^[5].Увеличението от октомври 2015 г. до 25.12.2015 г. е 10,53% (420,00-380,00/380,00).

[31] В правно-информационната програма „Сиела“, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри две решения на САС, чиито предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от смърт на родител вследствие на ПТП през 2015 г., като възрастта на починалия родител и на децата му е била близка до тази по настоящото дело. С тях САС е определил следните обезщетения за неимуществени вреди:

- 120 000,00 лева (за голямата дъщеря на починалата, живееща в Гърция) и 125 000,00 лева (за нейните двама сина и малка дъщеря) за ПТП от 23.10.2015 г.[6];

- 130 000 лева за ПТП от 12.10.2015 г.[7].

 

[32] Съдът отчита всички установени обстоятелства и всички фактори за определянето на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отчита, че връзката между ищцата и починалата е била много силна. Съдът отчита, че цитираните две решения на САС са случаи от 2015 г., когато МРЗ е била с 10,53% по-ниска от тази към 25.12.2016 г. Затова съдът приема, че 145 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от Я.Р..

 

[33] З. е възразил, че Н.Р. е допринесла за настъпването на смъртта си, защото е била без обезопасителен колан. Възражението е основателно.

 

[34] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[35] Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,  водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани. Съдът установи, че Н.Р. не е използвала обезопасителен колан и поради това тя е изхвърчала от автомобила, а впоследствие е била затисната от него и е починала. Следователно чрез противоправното си бездействие Н.Р. е допринесла за настъпването на смъртта си. Основната причина за злополуката обаче е поведението на Г.Р.. Затова съдът приема 30% съпричиняване.

 

[36] При този процент на съпричиняване обезщетението, което се дължи на Я.Р., е 101 500,00 лева. Ето защо съдът осъжда З. да заплати на Я.Р. 101 500,00 лева, а отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 150 000,00 лева.

 

2.              По разноските

 

[37] Я.Р. търси разноски. Тя не е направила такива, но е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на ищците за 101 500,00 лева при предявен размер от 150 000,00 лева. Затова съдът осъжда З. да заплати на адвокат Л. 3 065,30 лева (150 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х101 500,00/150 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда З. да заплати по сметка на СГС 4 060,00 лева държавна такса (101 500,00Х0,04).

         

[39] З. също търси разноски. Той е направил такива за 530,00 лева и е бил представляван безплатно от юрисконсулт.

 

[40] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 48 500,00 лева при предявен размер от 150 000,00 лева. Затова съдът осъжда Я.Р. да заплати на З. 171,37 лева разноски по делото (540,00х48 500,00/150 000,00) и 64,67 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х48 500,00/150 000,00).

 

Съдия: