Р Е Ш Е Н И Е
№
……………/……………….08.2014
год., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди
и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВА АНАСТАСИАДИС – Мл. Съдия
при
участието на секретаря С.Т., сложи за разглеждане в. гр. дело № 1472 по описа на съда за 2014 год., докладвано от съдията К.
Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
С Решение № 2694/21.05.2014 год., постановено по гр. дело № 16851/2013
год. на РС – Варна е изменен, на основание чл. 150 СК, размера на определената
с Решение № 4007/29.11.2010 год. по гр. дело № 14864/2010 год. на РС – Варна издръжка, дължима от Р.Й.М.
ЕГН ********** в полза на детето С.С.А. ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С.А.Ж.
ЕГН **********,
като издръжката е увеличена от 60 лева месечно на 100 лева месечно, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 18.11.2013 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се
дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.
Срещу решението е постъпила въззивна
жалба от ответницата Р.Й.М.,
подадена чрез адв. Л.П. ***, назначен за особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, в частта, с която е увеличена издръжката за детето С.С.А. за
разликата над 85 лева до 100 лева месечно.
Във
въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано. Не са налице основания за увеличаване на издръжката над размера
от 85 лева до 100 лева месечно. По делото няма събрани доказателства за
възможностите на майката и че същата може да заплаща месечна издръжка в размер
на 100 лева. Няма данни дали е трудоспособна, както и за материалното й
състояние.
Решението в частта, с която издръжката за
детето С.А. е увеличена от 60 на 85 лева месечно не е обжалвано от ответницата
и в тази част е влязло в сила.
В
писмен отговор насрещната страна, чрез процесуален представител оспорва жалбата.
Счита решението в обжалваната част за правилно и настоява да бъде потвърдено.
Контролиращата страна ДСП – Варна не е депозирала отговор
на жалбата, не е изразила становище в съдебно заседание.
В
съдебно заседание въззивницата чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата.
Съдът съобрази следното:
Производството
пред ВнРС е образувано по предявен от С.С.А. ЕГН **********, чрез нейния баща и
законен представител С.А.Ж. ЕГН ********** срещу Р.Й.М. ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 150 СК за увеличение на определената по гр. дело № 14864/2010 год. на РС – Варна месечна издръжка, дължима от ответницата Р.М.
в полза на детето С.А. от 60 лева на 100 месечно, считано от предявяване на иска
/18.11.2013 год./ до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване.
Наведени са твърдения, че ответницата е майка на детето. От присъждане
на издръжката по гр. дело № 14864/2010 год. на РС – Варна до настоящия момент са
изминали повече от 3 години, детето е пораснало, съответно са нараснали и
нуждите му от издръжка. Понастоящем издръжка в размери от 60 лева месечно е
крайно недостатъчна за задоволяване потребностите й от храна, дрехи, транспорт,
отопление. Детето посещава детска градина, за която се дължи и такса. Често
боледува, като за лечението му също са необходими средства. Бащата е безработен
е не е в състояние в пълна степен да задоволява нарасналите потребности на
детето от издържка.
В съответствие с наведените
твърдения е и отправеното искане: за увеличение на издържката
за детето С.А. от 60 лева месечно на 100 лева месечно.
В писмен отговор, поддържан в
съдебно заседание чрез назначен й от съда при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител ответницата оспорва иска по размер; счита, че е завишен и
настоява за отхвърлянето му за разликата над 85 лева до претендирания размер от
100 лева.
Контролиращата страна Дирекция
“Социално подпомагане” гр. Варна изразява становище за основателност на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от
фактическа и правна страна страна:
От Удостоверение за раждане
от ***г. се установява, че С.С.А. ЕГН ********** е родена на ***
год. и нейни родители са ответницата Р.Й.М. ЕГН ********** и С.А.Ж. ЕГН **********.
С решение №
4007/29.11.2010г., постановено по гр. дело №14864/2010г. на ВнРС, VІІІ-ми
състав, упражняването на
родителските права по отношение детето са предоставени на бащата, на майката е
определен режим на лични отношения с детето и същата е осъдена да заплаща
издръжка в полза на детето в размер на 60 лв. месечно, считано от 29.10.2010г.
Представена е служебна бележка изх. № 159/04.04.2014 год., изд. от ОДЗ
«Боров кът» с. Каменар, Варненска община, от който е видно, че детето С.С.А.
посещава детска градина и месечната такса е в размер на 48 лева.
Доказателства за доходите на родителите
няма.
С оглед така установеното от фактическа страна
съдът намира, че са налице основанията на чл. 150 от СК за изменяване размера на дължимата от майката издръжка. От влизането в сила
на съдебния кат, с който е определена настоящата, дължима от майката в полза на
детето издръжка в месечен размер от 60 лева до предявяването на иска по чл. 150 СК за нейното изменяване, са изминали повече от три години. През този период, несъмнено,
с оглед порастването на детето С., която е на шест години са нараснали и
нуждите й от средства за отглеждане и възпитание. При това положение, съдът
приема, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които
майката е била осъдена да заплаща издръжка на детето в месечен размер от 60
лева. Към настоящия момент тези средства са крайно недостатъчни за задоволяване
на елементарните му нужди от храна, облекло, отопление, транспорт и др.
подобни.
Съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете
е безусловно, като тази особеност на задължението на родителите да издържат
децата си произтича от основното им задължение да се грижат за тях и да ги
подготвят за обществено полезна дейност. Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат
предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва
да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неприемлив начин
на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън
издръжката – така т. 4 от ППВС № 5/1970 год. Конкретният размер на издръжката
се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат
– чл. 142, ал. 1 СК. Възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация – в този смисъл са указанията по т. 5 от ППВС № 5/1970
год. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт двамата родители дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда
детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по
повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето /децата/ следва да
се вземат под внимание при определяне на размера на издръжката, която този
родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение,
движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той получава,
неговата трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се
преценява към момента на постановяване на решението. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер
на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ /понастоящем
този размер е 85 лева при МРЗ в размер на 340 лева месеечно/. Правото на детето
да получи издръжка от своите родители, както се посочи по–горе, е безусловно.
При действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални
размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може
да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на
родителя, като се държи сметка и за указанията в ППВС № 5/70 год., изложени
по–горе.
Като
съобрази горното, съдът намира, че средствата, необходими за средномесечната
издръжка на детето С.А. са в размер минимум от 180 лева.
Доказателства за доходите на майката няма ангажирани. Няма и
доказателства тя да притежава недвижимо имущество или движими вещи на
значителна стойност, които да й позволяват да реализира доходи. Като лице в
трудоспособна възраст следва да се приеме, че при полагане на дължимата грижа
същата би могла да реализира доходи в месечен размер около и над установената
за страната минимална работна заплата. Същото следва да се приеме и за бащата
предвид липсата на доказателства и за неговото материално положение. Нито един
от родителите няма други ненавършили пълнолетие деца, на които да дължи
издръжка.
Като отчете горните
обстоятелства и предвид безусловния характер на задължението на родителя за
издръжка към ненавършилото му пълнолетие дете, съдът намира, че от сумата от 180
лева месечно, необходими за издръжката на детето С., майката следва да участва
със сумата от 100 лева, като остатъкът от сумата, необходима за издръжката на
детето следва да се допълва от доходите на бащата. В случая по–голямото участие
на майката в издръжката към детето е обусловено от факта, че бащата полага
преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му.
По тези
съображения съдът счита, че решението в обжалваната от въззивницата част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати дължимата за
производството държавна такса, определена съобразно чл. 18 от ТДТССГПК върху
обжалвания интерес /540 лева/, която е в размер на 11, 00 лева, както и
възнаграждението на назначения по делото особен представител, осъществил
процесуално представителство в нейна полза, което съдът определя в размер на
100 лева – чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, в редакцията
на Наредбата преди ДВ, бр. 28/28.03.2014 год., тъй като актът за назначаването
му за особен представител на ответницата е от дата 03.02.2014 год., т. е.,
преди измененията на цитираната наредба, които са в сила от 01.04.2014 год.
Разноски за настоящата инстанция от въззиваемата не са претендирани,
поради което и съдът не изследва за дължимостта им.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2694/21.05.2014 год., постановено по гр.
дело № 16851/2013 год. на РС – Варна В
ЧАСТТА МУ, С КОЯТО Е УВЕЛИЧЕН, на основание чл. 150 СК, размера на
определената с Решение № 4007/29.11.2010 год. по гр. дело № 14864/2010 год. на
РС – Варна издръжка, дължима от Р.Й.М. ЕГН ********** в полза на детето С.С.А. ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С.А.Ж.
ЕГН **********,
В
ЧАСТТА ЗА СУМАТА НАД 85 ЛЕВА МЕСЕЧНО ДО 100 ЛЕВА МЕСЕЧНО, считано от датата на предявяване на исковата молба – 18.11.2013
год., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
законни причини за нейното изменяване или прекратяване;
ОСЪЖДА Р.Й.М.
ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Каменар, Община Варна, ул. Дъб № 20 да заплати в полза на Държавата по сметка на Окръжен съд – Варна
сумата от 11 лева /единадесет лева/, съставляваща
дължимата държавна такса за въззивното производство, изчислена върху обжалвания
интерес съгласно чл. 18 от Тарифа № 1 за ДТ, които се събират от съдилищата по
ГПК;
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на
назначения на Р.Й.М. ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Каменар,
Община Варна, ул. Дъб № 20 особен представител адв. Л.П. *** размер на 100 /сто/
лева, което да се изплати от бюджета на съдебната власт, на основание чл. 83,
ал. 3 ГПК;
ОСЪЖДА Р.Й.М.
ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Каменар, Община Варна, ул. Дъб № 20 да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС – Варна сумата
от 100 лева /сто лева/ – възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция на назначения й особен представител, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Първоинстанционното решение в частта, с която издръжката
за детето С.С.А. е увеличена от 60 на 85 лева месечно не е обжалвано и в тази част
е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, ДВ, бр.
100/2010 год.
Председател:
Членове:1. 2.