Решение по дело №3713/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1017
Дата: 17 декември 2021 г.
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20212120203713
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1017
гр. Бургас, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120203713 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Б. С. Д., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 21-7779-000545 от 08.07.2021 г., издадено от началник на РУ – Камено
към ОД на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1
ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в
размер на 50 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва компетентността на наказващия орган. Моли НП да бъде
отменено. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не изпращат представител и
не вземат становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 01.07.2021 г. около 21:15 часа свидетелят Т.П. на длъжност мл. автоконтрольор към
РУ–Камено изпълнявал служебните си задължения на установъчен пункт в гр. К., ул. „О.“
№ 1. Свидетелят П. спрял за проверка лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ********, като
установил, че водачът управлява без да използва обезопасителен колан, наличен в
1
автомобила. Като водач на автомобила бил установен жалбоподателят Д., който бил и
собственик на МПС –то. Свидетелят П. попитал дали жалбоподателят страда от заболяване,
което изключва ползването на колан, като жалбоподателят отговорил, че не е налице
причина, която да го освобождава от задължението за носене на обезопасителен колан. По
тази причина свидетелят П. съставил срещу жалбоподателя АУАН, за това, че управлява
МПС без да използва обезопасителен колан. Впоследствие било издадено на 08.07.2021 г.
обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля
П. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни органи (заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. и заповед от 2019 г.
на министъра на вътрешните работи) в сроковете по чл. 34 ЗАНН. В тази връзка съдът
намира за неоснователно възражението, че посочените заповеди не са приложими, тъй като
към датата на деянието вътрешен министър е било друго лице, различно от издателите на
заповедите. Видно от заповедите тази от 2019 г. единствено допълва заповедта от 2018 г., а
не я отменя. Т.е. след като двете заповеди не са били изрично отменени, те продължават да
действат, независимо от личността на вътрешния министър.
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП предвижда задължение за водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
В ал. 2 на същата разпоредбата за определени категории лица законодателят е предвидил
изключение от задължението по ал. 1. От данните по делото се установява, че
жалбоподателят не спада към нито една от посочените в чл. 137а, ал. 2 ЗДвП категории лица
и следователно за него съществува задължение да използва обезопасителен колан при
управление на МПС.
От събраните по делото доказателства и в частност от показанията на свидетеля П. по
категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Показанията на
2
свидетеля са безпротиворечиви и навеждат на извод за реализиране на посочените по-горе в
изложението факти. Свидетелят П. категорично посочва, че жалбоподателят е управлявал
МПС без обезопасителен колан. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля П.,
който е очевидец на извършеното от жалбоподателя нарушение. По делото не са събрани
доказателства, които да поставят под съмнение достоверността на показанията на свидетеля
П..
За извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.137а, ал. 1 от ЗДвП законодателят
е предвидил в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 ЗДвП твърд размер за предвиденото
наказание „глоба” от 50 лева, което изключва възможността както на наказващия орган, така
и на настоящия съдебен състав да извърши преценка и да индивидуализира размера на
наказанието. АНО правилно е приложил посочената санкционна норма като относима и на
жалбоподателя е била наложена глоба именно в размер на 50 лева.
С оглед изложеното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-7779-000545 от 08.07.2021 г.,
издадено от началник на РУ – К. към ОД на МВР – Бургас, с което на Б. С. Д., ЕГН
**********, на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по
чл.137а, ал. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3