М О
Т И В
И
Обвинението срещу подсъдимия Д.Г.Г. е по чл.128 ал.2,във връзка с чл.129 ал.1 от НК за
това,че на 20.05.2010 г. в бар-клуб „Занзибар“ гр.К. е причинил на Г.С.Т. тежка
телесна повреда, а именно-обезобразяване, което причинява завинаги разстройство
на сетивен орган- ухапване с ампутация на дясна ушна мида.
Подсъдимият
в с.з. не се признава за виновен и отказва да дава обяснения, което е негово
законно право.
Защитникът
му адв.К. в с.з. пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Преди
даване ход на съдебното следствие бе предявен
граждански иск от пострадалия Г.С.Т. против подсъдимия Д.Г. за
причинените му от последния неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане- 20.05.2010
г., както и за направените по делото разноски, който бе приет за съвместно
разглеждане в това наказателно производство. Пострадалият Г.С.Т. бе конституиран
като граждански ищец и частен обвинител, с повереник адв.Райко К./,
впоследствие и адв.Р.Ж., преупълномощен от адв.К./.
Представителят
на Районна прокуратура-К. в с.з. поддържа обвинението и намира, че подсъдимия
следва да бъде признат за виновен, но да не бъде наказван, на основание чл.12
ал.4 от НК.
В с.з. адв.К. и адв.Ж. поддържат
обвинението и гражданския иск и пледират за уважаването му в пълен размер.
ПО ФАКТИЧЕСКАТА
ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ:
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното: На
19.05.2010г. Г.Т.Т. празнувал абитуриентски бал на
дъщеря си М.Т. ***.
След полунощ на 20.05.2010г. около 02.30 часа Т.
и свидетелите И.К., К.К. и М. Д. отишли в бар „Занзибар“ в град К., за да
се почерпят.
Свидетелката М.Т., заедно с нейни приятели, вече
била там.
Преди да отиде в бара някой се обадил на св.Т.,че
компанията на подс.Д.Г. „Даката“ закачала бившата му
съпруга.
На същата дата- 19.05.2010г. подс.Д.Г. бил
заедно със съпругата си Д.Г. и свидетелите С.М., С.Ж. и Б.С. в заведение,
където празнували завършването на средното образование на дъщерята на М.М., като близки хора от неговото обкръжение. След полунощ
на 20.05.2010г. подсъдимият и посочените свидетели, без М.М.
и неговите близки, посетили бар „З.”(известен в миналото с името „А.“), находящ
се в гр.К. на ул.„П. Х.“ №1. Те заели втората от високите маси срещу входа на
заведението и повечето от тях си поръчали алкохолни напитки. През вечерта Д.Г.
бил повлиян от употребения алкохол до степен на обикновено алкохолно опиване.
При пристигането си в горното питейно заведение
свидетелите Г.Т., К.К., И.К. и М.Р. седнали на бара в
заведението от западната му страна близо до входа, който останал зад гърбовете
им и си поръчали уиски. През вечерта Г.Т. бил повлиян от употребения алкохол в
рамките на обикновено алкохолно опиване. Между него и М.М.
съществувала вражда, по повод на неуредени проблеми и още с влизането му в
заведението почувствал недоброжелателно отношение към него от обкръжението
на Митев- подс.Г. и компанията му,
изразяващо се в подхвърляне на бутилки, бутане и др. Такова отношение усетили и
свидетелите К.К. и И.К.. Св.К. предложила на св.К.
всички да напуснат заведението. По тази причина Т. се насочил към южната част
на бара, където била седнала дъщеря му, за да ѝ
съобщи
решението си. По продължение на бара в посока север-юг от неговата западна
страна имало стъпало с височина около 10-15 см. и ширина от ръба му до основата
на бара около 1,40 м., където били наредени високи столове тип „кончета“. Това
стъпало образувало подиум, върху който бил построен бара, във формата на
неправилен октагон. Заведението било покрито с бутафорен покрив, подпрян от западна страна с колони на
около 10 см. от ръба на подиума.
За
да стигне до св.Т., пострадалият минал по подиума между бара и колоните,
поддържащи покрива. В това време подс. Г. се върнал на масата при приятелите
си, като оставал гърбом спрямо св.М.Т.. Стоейки прав до масата подсъдимият бил
прегърнал свидетелите С.Ж. и Б.С.. Срещу него били свидетелите Д.Г. и С.М..
Връщайки се от мястото, където стояла св.М.Т.,
св. Т. взел бутилка от бара, насочил се към подсъдимия Г., откъм гърба на
последния и го ударил с нея по главата, с което му причинил счупване на черепа
в лява теменна област с хлътване на костни фрагменти в черепната кутия. След
удара Т. продължил към мястото си. Подсъдимият Г. след кратко зашеметяване го
последвал, захванал му в ключ ръцете откъм гърба и захапал дясното му ухо в
горния край, оставяйки следи от зъбите си. Пострадалият усетил остра болка и с
рязко изхвърлящо движение наляво към високите маси и столове, се опитал да се
освободи от нападателя си. Подсъдимият обаче още по-дълбоко захапал ухото на
пострадалия и при залитането се увесил на него, като повлякъл и св.Т. на пода.
При падането било съборено част от оборудването и стъклената посуда върху него. Т. усетил, че ухото му се откъсва. След
кратко боричкане с подсъдимия пострадалият се освободил от него и започнал да
търси слуховия си орган по пода. Докато св.Т. лазел по пода свидетелите С.Ж. и Б.С.
започнали да го ритат. Св.Т. намерил на земята ушната си мида и я поставил в
салфетка. Св.К. помогнал на св.Т. да се изправи и да тръгне към изхода на
заведението, където придружавани и от св.К. се отправили към сградата на РУП- К..
Там ги посрещнал св.Г.М.. След това св.Т. ***, но след съответната консултация
със специалист, му било издадено медицинско направление от МБАЛ „Професор доктор С. *** за лечение в
гр.Пловдив. В 8.30 часа св.Т. постъпил в УМБАЛ„Св.Г.“ гр.Пловдив и по спешност
бил направен опит за реимплантация на ушната мида, който поради невъзможност да
бъде извършен в първите два часа от нараняването, се оказал неуспешен.
Описаната
фактическа обстановка се установява от изготвените по делото съдебни
експертизи, фотоснимка, съдебно-медицинско удостоверение №792/ 2010 г., съдебно-медицинска
експертна справка №14/ 2010 г., епикриза № 993 от
09.06.2010г., характеристична справка, история на заболяването, направление за
хоспитализация, локален статус на уши, медицинско направление, оперативен
протокол, съдебно-медицинска експертиза №99/ 2011г. по ДП №ЗМ-76/ 2011г., присъда
и мотиви по НОХД №75/ 2012г., решение по ВНОХД №1308/ 2012г., справка на ФСМП
гр.К. изх.№8 от 08.06.2012г., амбулаторен журнал, документ(отказ на пациент) и частично
от показанията на свидетелите Г.С.Т., И.Х.К., К.Т.К.,
С.Ф.М., М.Г.Т., Б.Г.С., Н.П.К., Н.И.Т., Д.С.О., Д.С. Р.,
С.Ж.Ж., М.Х.М., В.С.О., Г.В.М., Д.В.Г. и М.Р.Д..
Събраните
в хода на съдебното производство гласни доказателства да установяват
противоречиви доказателства по отношение на предмета на доказване.
Показанията
на свидетелите Г.С.Т., И.Х.К., М.Г.Т., Н.И.Т. и М.Р.И. пряко и косвено
установяват, че именно подс.Г. е отхапал ухото на св.Т..
От
друга страна свидетелите С.Ф.М., С.Ж.Ж., Б.Г.С., Д.В.Г.,
Д.С.О. и М.Х.М. не помнят Г. да е отхапвал ухото на пострадалия, но са
категорични, че св.Т. от своя страна го е ударил с бутилка, без да са
единодушни при описанието на същата. Все пак свидетелите М., Ж. и С.
установяват, че след случая по слухове узнали, че по време на инцидента св.Т.
си загубил ухото. Св.М. обяснява откъсването на последното с падане върху малка
квадратна маса близо до бара, но този механизъм на срязване се отхвърля категорично
от вещите лица доц.В.С., д-р Ш. и д-р Б., а и следите от зъби по приложената
фотоснимка личат ясно.
Показанията на свидетелите Д.С. Р. и Н.П.К. не установяват
по време на инцидента подс.Г. да е откъснал на ухото на пострадалия Т., защото
свидетелката не била разбрала за такова нещо, а свидетелят, като барман
обслужвал бара, но те също не са и видели пострадалият да взема бутилка.
Свидетелят Г.В.М. потвърждава,
че пред РУП-К. е видял пострадалия Т. да носи в салфетка откъснатото си ухо.
От
показанията на свидетелите С.Ц.Г., С.А.П., Д.Л. П., които също са били в бар
„Занзибар“ и от показанията на свидетелите И.Д.И. и П.Т.Т.
не се установяват факти, имащи съществено значение към предмета на доказване,
освен че е имало някакъв инцидент.
Показанията
на св.И.В.М. установяват единствено характеристични данни, във връзка с
изготвената от него, като районен инспектор, характеристична справка на подсъдимия
Г..
При
противоречие между доказателствата съдът следва да изложи съображения кои
приема за достоверни и кои отхвърля като такива. С оглед разпоредбата на чл.12
от НК е необходимо да се установи имало ли е действителен удар с бутилка и в
каква последователност е бил нанесен той преди ушната травма или по-друго
време.
С
влизане в сила на присъда по НОХД №75/ 2012 г. на 13.12. 2012 г. съдът, по
силата на чл.413 ал.1 от НПК, e длъжен да приеме, че св.Т. е нанесъл удар в
бутилка в главата на подс. Г., поради което показанията на свидетелите Г.С.Т., И.Х.К.,
М.Г.Т., Н.И.Т. и М.Р.И. в тази им част следва да бъдат приети за недостоверни.
Съдът
обаче не дава вяра и на показанията на свидетелите С.Ф.М., С.Ж.Ж., Б.Г.С., Д.В.Г., Д.С.О. и М.Х.М. в частта им, с която те
установяват, че подсъдимия Г. не е отхапал(откъснал) ухото на св.Т.. Тези
показания са в противоречие с доказателствата по делото, които установяват
обективни факти, независещи от субективните свидетелски възприятия и възпроизвеждания
на факти,а именно- заключения на съдебно-медицински експертизи и писмени
медицински документи.
Видно
от заключението на съдебно-медицинска експертиза №2010-442 св.Г.Т. е получил
рана от ухапване с ампутация на дясната ушна мида.
Описаното
увреждане е причинено от действието на твърди тъпо-ръбести предмети, каквито са
зъбите на човека и отговарят да са получени по време и начин, съобщени в
материалите в ДП.
Приложената
фотоснимка потвърждава механизма на нараняване, описан в експертното заключение.
Св.М.,
който е посрещнал св.Т. *** потвърждава обстоятелството, че непосредствено след
инцидента пострадалия е носил в салфетка отхапаното си ухо. Дори свидетелите М.,
Ж. и С. по косвен начин потвърждават обстоятелството, че на св.Т. му било
откъснато ухото в заведението, а св.О. установява, че е видял св.Т. да се държи
от дясната страна при напускане на заведението.
От
история на заболяването е видно, че св.Т. е постъпил в УМБАЛ„Св. Г.“ гр.Пловдив
на 20.05.2010г. в 8.30 часа и показанията на свидетелите Г.С.Т., И.Х.К., М.Г.Т.,
Н.И.Т. и М.Р.И. в тази посока следва да бъдат кредитирани.
Имайки
предвид установената в с.з. фактическа обстановка, съдът намира, че подс.Г. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.128 ал.2, във връзка с
чл.129 ал.1 от НК.
Престъплението
е от вида на резултатните. Със захапване на ухото на пострадалия и последвалото
го действие на подсъдимия да го задържи в устата си, въпреки опитите на
пострадалия да се освободи от тези действия, Д.Г. е задвижил причинно-следствен
механизъм, довел до отпадане на ушната мида на св. Т.. По този начин той е осъществил
изпълнителното деяние „причини“ от състава на престъплението.
Видно
от експертното заключение на съдебно-медицинска експертиза №2010-442 св. Г.Т. е
получил обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на сетивен орган.
Разстройството на сетивния орган се изразява в затрудняване завинаги на
пострадалия да определи мястото, откъдето идва звука, тъй нар. стерео ефект.
От
обективираните действия на подсъдимия следва изводът, че към момента на
извършване на деянието същия е действал с евентуален умисъл.
Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е допускал настъпването им.
Очевидно
е, че в приетата от съда за установена фактическа обстановка, подс. Г. е
реагирал на удара с бутилка, нанесен му от пострадалия, като го е застигнал,
хванал отзад за ръцете и му е захапал ухото, с което му е причинил болка, но
подс.Г. се е отнесъл и с безразличие към опита на пострадалия да се освободи от
захвата му, т.е. първоначално подсъдимият не е целял
причиняването на тежка телесна повреда и не е допускал, че може да настъпи
по-тежък резултат, но след като не се е отказал от деянието си и е продължил да
задържа ухото на пострадалия между зъбите си е допуснал настъпването на по-тежкия
резултат. В този смисъл е Р 61-75-II .
Съдът
обсъди възможността да приложи разпоредбата на чл. 132 ал.1 т.1 от НК, но от
заключението на съдебно-психиатричната експертиза №89 от 11.05.2011 г. е видно,
че при извършване на деянието подсъдимия не е бил в състояние на силно
раздразнение.
В
с.з. вещото лице-психиатър д-р Г.К. установява, че по време на инцидента Д. Г.Г. е бил повлиян
от алкохола,т.е. бил е извън физиологично състояние,което изключва наличието на
физиологичен афект. Фактът на алкохолно опиване се потвърждава от заключението
на изготвената комплексна съдебно-медицинска, психиатрична и психологична
експертиза № 42 от 10.04.2012 г.
Съдът
обсъди възможността да приложи чл.12 ал.1 от НК, но след като св.Т. е нанесъл
еднократен удар(което се установява от заключението на изготвената комплексна
съдебно-медицинска, психиатрична и
психологична експертиза, съгласно което по тялото на подс.Г. е имало само едно
нараняване, причинено с един удар в лявата теменна област на главата) и е
подминал подсъдимия,оставяйки го гърбом,се налага извода, че нападението е било
преустановено и всъщност подсъдимия не е организирал защита, а нападение в гръб,
т.е. св.Т. по-скоро се е защитавал при захващането му отзад и захапването на ухото
му.
В
настоящото производство бе изготвена комплексна съдебна психолого-
психиатрична експертиза, която доста обстоятелствено обсъжда дали е налице
уплаха, имало ли е физиологичен афект или смущение. Вещи лица са обсъдили
цялостното поведение, както на подсъдимия, така и на другия участник в
инцидента- св.Т. и са направили изводи. Според същите: „Към момента на
извършването на инкриминираното деяние при освидетелствания е било налице
ограничение на възприятието, както по отношение на цялостната ситуация, така и
по отношение на действията на подсъдимия Г..“ Аргументите са, че са присъствали
голям брой хора в нощното заведение, след употреба на алкохол. По друг начин
казано- подсъдимият Г. е бил в голяма степен дезориентиран и объркан в резултат
от нанесения му удар в гръб, което е ограничило в значителна степен
възможността да възприеме най- правилното поведение. Действително поведението е
било преустановено когато е започнал
своите действия по отгризване на ухото. Тази му реакция е била в резултат
на силно смущение, която е било повлияна от алкохолно опиянение и от личностовата структура, която в експертизите е посочена
като агресивна. В т.2 и на това заключение
се посочва, че към момента на деянието не се установяват данни за физиологичен
афект. Следователно настоящия случай категорично касае
превишаване на неизбежната отбрана, тъй като от една страна защитата не
съответства на нападението, а от друга страна- нападението е било преустановено
от пострадалия свидетел Г.Т., който дори е бил с гръб към подсъдимия. Силното психическо смущение на последния е довело
дотам, че той не е могъл в значителна степен да ръководи постъпките си. Налице е
законовата хипотеза на чл.12 ал.4 от НК, съгласно която когато дееца действа в
състояние на превишаване на пределите на неизбежна отбрана и е бил в състояние
на уплаха или смущение, следва да бъде признат за виновен, но да не се наказва.
Имайки предвид
изложените дотук мотиви, съдът намира, че подс.Г. следва да бъде признат за
виновен за извършеното престъпление по чл.128 ал.2, във връзка с ал.1 от НК, но
да не бъде наказан.
Извършеното
от подсъдимия Г. деяние осъществява фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради
което предявения граждански иск за неимуществени вреди от пострадалия, се явява
основателен.
Съобразно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Съдът,
като взе предвид характера на увреждането, причиненото завинаги разстройство на
сетивния орган, т.е. липсва срок за възстановяване; обезобразяването, водещо
нелицеприятен вид, което по необходимост към настоящия момент св.Т. прикрива с
поддържане на по-дълга коса; сравнително младата му възраст и формата на вината
на подсъдимия, дават основание на съда да определи по справедливост обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева.
При
определяне на обезщетението съдът не приложи диспозитивната
норма на член 51 от ЗЗД, според която ако увредения е допринесъл за настъпване
на вредите, обезщетението може да се намали.
Върху
присъдената сума за обезщетение подсъдимият следва да заплати и законната
лихва, считано от датата на увреждането 20.05.2010г.
На основание чл.189 ал.3,
във връзка с чл.189 ал.1 от НПК подс.Д.Г.Г. следва да
заплати направените по делото разноски в размер от 3661.42 лева, от които
500лв. по сметка на ОД на МВР Стара Загора и 3161.42 лв. по сметка на РС К., 800
лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, а на пострадалия Г.С.Т.
и сумата от 300лв.- възнаграждение за поверениците
му.
Водим от горните мотиви
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: