Р Е Ш Е Н И Е № І-20
град Бургас
, 19.03. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
...........двадесет и седми февруари…..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с.
Марина Мавродиева
при секретаря А. Цветанова
като разгледа докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 1795 по описа
за
2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния
представител на етажната собственост на сграда „Б“ с идентификатор №
11538.4.100.1 по КК на гр.Свети Влас ,комплекс „Каса реал 2“ ,с адрес
–местността „Юрта-под пътя“ в землището на гр. Свети Влас,община Несебър ,ул.
„Пирин“ № 1 ,представлявана от управителя“Квиринал „ООД,със седалище и адрес на
управление-гр.Св.Влас ,кв.“Русалка“ № 224,представлявано от Л. Т. –ответник по
гр.д. № 1200 /2017 год. по описа на Районен съд-Несебър против
решение № 170/01.10.2018 год. постановено по същото дело ,с което са отменени следните решения на проведеното на 21.11.2017
г. Общо събрание на ЕС ,обективирани в протокол от същата дата у а именно
:решенията по т. 2,3,5,67,8,9,10 и 11 от
дневния ред на събранието и е присъдил
в тежест на въззивника заплащане на разноските на ищеца по делото ,като е
отхвърлил искането на същия въззивник за присъждане на разноски.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
считат същото за незаконосъобразно, неправилно
и необосновано.
Сочи се на първо място ,че неправител е изводът на решаващия съд,че не е спазена процедурата по
чл. 12 ал. 6 от ЗУЕС,тъй като свикващият ОС –Д. Ш. не е имал пълномощно от
„Лантурно риъл истейт „ЕООД ,както и от Б. Б. и Е. П.-т.е. не е представлявал
етажни собственици ,притежаващи повече от 20% идеални части от общите части на
сградата .Подробно се анализират предоставените на Ш. пълномощни от Б. Б. и Е. П./като
се прилага писмено потвърждение на първата
на действията му по повод свикването на
ОС/,както и нотариално завереното
пълномощно от„Лантурно риъл истейт
„ЕООД/като също се представя
потвърждение от управителя на действията по смисване на ОС/.Счита се и
че волята на изборените етажни собственици
относно предоставените на Ш. права е била тълкувана неправилно от районния съд
.В крайна сметка същият е бил надлежно
упълномощен ,включително и да свиква събрание ,като е представлявал етажни собственици /включая и в лично
качество/ с общо 35,35% ид.части от общите части на сградата .
В
крайна сметка се сочи ,че дори и да се
приемат за правилни изводите на съда за правомощието на Ш. да свика ОС ,то
съгласно разпоредбата на чл. 12 ал. 5 и 6 ЗУЕС ОС може да се свика от всеки
един собственик ,когато е изминала повече от една година от последно
проведеното,или в шестмесечен срок от възвинкването на ЕС.В случая нито се
твърди нито са представени доказателства ,че в процесната ЕС изобщо е свиквано
и провеждано някога общо събрание.
Оспорва
се и приложението на нормата на чл. 17 ал. 4 и 5 ЗУЕС,както и неправилния извод
,че за процесното общо събрание не бил налице необходимия кворум от 67% за
провеждането му.Възразява се и против посочването на нарушение на разпоредбата
на чл. 51 ал. 1 ЗУЕС,като се изтъква ,че
нормата е диспозитивна ипо
решение на мнозинството може да се приеме и различен начин за определяне на
паричните вноски .Не е налице и нарушение на чл. 50 ал. 2 според въззивника
,като излага подробни аргументи в тази връзка .Неправилен бил и изводът ,че
решението по т.v от дневния ред е незаконосъобразно ,като се сочи ,че в
този смисъл цитираната от съда практика на ВКС била неотносима ,постановена при
различна хипотеза –гласуване за отчет на управител за вече направени разходи .
Необосновано според въззивната страна е и
решението за отмяна на решението по т. 7 от дневния ред, доколкото са изложени мотиви за незаконосъобразност
само в една част –„с която на неизрядни собственици да им бъде ограничен
достъпа до паркинга и до асансьора на сградата. “Съдът е
отменил изцяло решението по тази точка, въпреки че до и да се приеме ,че в тази част то е
незаконосъобразно ,това не води до незаконосъобразност на цялото решение
Моли се за отмяна на решението и
постановяване на ново ,с което се отхвърлят изцяло исковите претенции .Моли се за приемане на приложените към
въззивната писмени доказателства –пълномощни-потвърждения от Б. Б. и“Лантурно
риъл истейт „ЕООД,като се обосновава
искането ,твърдейки ,че доказателствата са за нововъзникнали
обстоятелства .Моли се и допускане на техническа експертиза ,която изчисли съобразно списъка на присъствалите
собственици какъв е общият процент на
присъствалите на събранието собственици в насрочения част и правилно ли са
прекалкулирани представените на ОС ид.части към 100% ,както е отразено в
протокола на ОС.
Въззивната
жалба е допустима,подадена от
процесуално легитимирано лице против
подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемите ищци А.Л. и О.С. в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорват въззивната жалба и считат ,че при
постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните
нарушения.Считат ,че доколкото в
документите на собственост на участвалите ,представени по пълномощия на
събранието етажни собственици ,а и на неучаствалите прилежащите части към самостоятелните им обекти са посочени единствено в квадратни метри /с
изключение на Лантурно риъл истейт „ЕООД,то съдът правилно е приел ,че ОС не могло да бъде проведено при
условията на чл. 15 ал. 1 ЗУЕС ,тъй като на него не са били представлявани
най-малко 67% ид.части от общите части на етажната собственост .
Правилно
е изяснено и обстоятелството ,че при свикването на ОС не е спазена разпоредбата
на чл. 12 ал. 6 ЗУЕС,доколкото не са налице условията на тази разпоредба- Ш. не е можел сам да
свика събрание ,а и не е притежавал сочените от него пълномощни .Изтъкват се
подробни съображения относно правилните изводи на съда за нарушение на разпоредбите на чл. 51 ал. 1 и 2 ЗУЕС.Правилно е счетено ,че е нарушена разпоредбата на чл. 19 ал. 5 изр.първо ЗУЕС-а от там и незаконосъобразността на решенията по т. 3 и т. 9 от дневния
ред .Споделят се и останалите изводи на първоинстанционния съд .
Моли
се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски в настоящото
производство .Не се сочат нови
доказателства .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните , Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Както бе казано по-горе ,въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която
първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици. Поради
това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е
очертан с разпоредбата на чл. 269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При извършената
проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му
власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решенето е
допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита за
всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало
предмет на спора.
Решение № 170/01.10.2018 г. е правилно.
Този извод се
налага по следните съображения:
Районният съд е
бил сезиран с иск,предявен от А.А. Л. и О.Д.С.,двамата
граждани на Р. Ф., за отмяна на всички решения, взети на общо събрание на Етажната
собственост на сграда Б ,с идентификатор
11538.4.100.1 , комплекс „Каса реал 2“ в гр. Свети Влас ,местността „Юрта-под пътя “,в землището
на гр. Свети Влас,ул.“Пирин „ № 1,, проведено на 21.11.2017 г.,като правилно районният
съд е квалифицирал предявения иск по чл. 40, ал.1 ЗУЕС в съответствие с
твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита.
Районният съд е обсъдил подробно и задълбочено
събраните по делото доказателства,като в резултат на цялостния им анализ
поотделно и в съвкупност е достигнал до правния извод,че оспорените решения на
ОС на Етажната собственост, взети на 21.11.2017 г.следва да
бъдат отменени като незаконосъобразни. За да достигне до този извод, първостепенният съд е приел,че поканата за свикването на
Общото събрание е била подписана от Д. Ш., в качеството му
на етажен собственик и пълномощник на етажни собственици ,притежаващи
повече от 20% ид.части от общите части на сградата ,но Д. Ш. не е
разполагал с делегирани права да свиква Общо събрание, а само да участва в
него.
Относно упълномощаването НРС е приел,че макар
участието в общото събрание да е действие по
обикновено управление и не е необходимо изрично упълномощаване,но е необходимо
волеизявление на упълномощителя,че овластява пълномощника да извършва действия
относими към обикновеното управление на обект в сградата. По отношение на
пълномощното , дадено от „Латурно
риъл истейд „ЕООД районният съд е приел,че Ш. не е имал пълномощие да го
представлява пред събранието и че нито дружеството ,нито останалите двама
етажни собственици /за които се твърди ,че Ш. е бил техен пълномощник-Б. Б. и Е.
П./ са упълномощили Ш. да свиква от тяхно име Общо събрание на
етажната собственост .При това положение
,доколкото Ш. не притежава сам
поне 20% от общите части на сградата ,за
да свика общо събрание в хипотезата на чл.12 ал. 6 ЗУЕС,то и проведеното общо
събрание се явява незаконно ,тъй като освен
това не са налице и останалите условия на цитираната разпоредба ,за да може той сам да свиква общо събрание
–не се съдържат доказателства и не се
навеждат твърдения ,че събрание не е
било свикано от етажни собственици с най-малко 20 на сто ид.части от общите
части в 6-месечен срок от възникването на етажната собственост .
След като Ш. не
е бил пълномощник най-малкото на
„латурно риъл истейт“ЕООД ,то събранието не е могло да бъде проведено при
условията на чл. 15 ал. 1 ЗУЕС ,защото на него
не са представлявани най-малко 67 % от общите части на етажната
собственост /тъй като не се спори ,че
„Латурно риъл истейт“ЕООД
притежава 12,10 % от общите части ,които следва да бъдат приспаднати от
приетия кворум на събранието от 71,92 %/
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд и препраща към
изложените мотиви на осн.чл. 272 от ГПК :
Съгласно чл. 12
от ЗУЕС са регламентирани пет начина за свикване на общо събрание на етажната
собственост- първият се отнася до нововъзникнала етажна собственост, следващите
три начина са съответно по инициатива на управителния съвет /управителя/, от
контролния съвет /контрольора/ или по писмено искане на собственици с най-малко
20 % идеални части от общите части на сградата. Петият начин е по почин на
всеки един от собствениците или ползвателите в неотложни случаи или когато е
изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. От кого
изхожда инициативата се съди от поканата, тъй като според чл. 13 ЗУЕС тя трябва
да е подписана от лицата, които свикват общото събрание. В закона няма
изискване в поканата или по друг начин да се посочва какво е правното основание
за свикване на ОС.
За проведеното ОС се съставя протокол, в който
се вписват датата и мястото на провеждане на ОС, дневният ред, явилите се лица
и идеалните части от ЕС, които те представляват, същността на изявленията,
направените предложения и приетите решения. За съставянето на протокол се
поставя съобщение на видно и общодостъпно място в сградата и при поискване може
да се предостави копие от него. Освен това всеки чл. на ОС може да оспори
съдържанието на протокола в 7 дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Протоколът, ако е съставен по надлежния ред, е доказателство за отразените в
него обстоятелство, както и форма за валидност на приетите решения.
С оглед на изложеното по горните правни
въпроси следва да се приеме, че решението на районния съд е правилно, тъй като е постановено в съответствие със закона, а изводите за допуснати процесуални
нарушения при свикването и провеждането на общото събрание са обосновани с оглед на
доказателствата по делото.
От теста на приложената към делото покана е видно, че тя
изхожда от етажен собственик в процесната сграда, като в нея е посочено, че свикването се прави
от
него лично и като пълномощник на собственици на самостоятелни обекти ,които
имат повече от 20% ид.части от общите части на сградата .Следователно свикването е направено на осн .чл. 12.ал. 6
от ЗУЕС ,тъй като хипотезата
на ал. 5 на същата норма е приложима в
неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното
проведено общо събрание, като инициативата може да бъде на всеки един
собственик или позвател- обстоятелства, които не са установени по делото. С
оглед на отразеното в поканата, че инициативата е на лице-етажен собственик лично и като пълномощник на
етажни собственици ,притежаващи повече от 20% от общите части на сграда ,явно
става дума на хипотезата на чл. 12, ал. 6 ЗУЕС, тъй
като поначало в поканата не трябва да се отразява правото основание, на което
се свиква събранието. Въпросът за правната квалификация на основанието е въпрос
по приложението на закона и се дава от съда въз основа на установените
фактически обстоятелства, а не от свикващите събранието.
По въпроса за упълномощаването на етажния собственик Ш.
следва да се подчертае,че според
решение № 54 от 27.04.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5237/2014 г., I г. о., поставено по реда на чл. 290 от ГПК,
не е необходимо упълномощаването за участие в общото събрание на етажната
собственост да е изрично, като е
достатъчно етажният собственик да е овластил пълномощника общо да извършва
действията на обикновено управление по отношение на съответния обект в
сградата. Участието в общото събрание на етажната собственост представлява
именно действие на обикновено управление, каквото по волята на упълномощителя
може да бъде делегирано изрично (за
участие в общото събрание изобщо или за участие при вземане на определено
решение), или с общо овластяване за управлението на съответния обект в
сградата. Това решение е относимо към пълномощното, изходящо от етажните
собственици Б. Б. и Е. П. , защото с тях те упълномощават Д. Ш.
да представлява интересите им „като
собственици на обекти в процесната етажна
собственост, като за целта му дават право „да участва в общото събрание на етажната собственост , да взема участие в обсъждането на всички
въпроси от дневния ред, с право на глас в събранията,а с пълномощното на П. се
дава право на Ш. да извършва всякакви
юридически и фактически действия по
свикване и провеждане на събранието .Видно от пълномощното на „Лантурно риъл
истейт“ЕООД обаче, с него етажният
собственик не прави нито „общо
овластяване за управление на съответните обекти на собственост ”, нито овластява „за
участие в общото събрание изобщо”, нито „за участие при вземане на конкретно
решение”,или за свикване на общо събрание от негово име . Ето защо цитираното
решение на ВКС не намира приложение за тях и след като липсва упълномощаване ,
не може да се приеме, че Д. Ш. разполагат с пълномощие да представляват
етажния собственик „Лантурно риъл
истейт“ЕООД на общо събрание на 21.11.2017
г.,както и да свиква такова общо събрание от негово име Според настоящия съдебен състав тук
„разширително тълкуване ” е недопустимо, защото, от една страна, самият
упълномощител е „ограничил” представителната власт, а, от друга, пълномощното
не съдържа никаква конкретика
относно управлението на собствеността на упълномощителя в етажната собственост , което да даде
основание за извод, че упълномощителят желае да бъде зачетен гласът му по
конкретни въпроси в общите събрания , без значение кога като дата те ще бъдат
обсъждани.Следователно, независимо че списъкът с явилите се лица е неразделна част
от протокола за проведеното общо събрание на етажните собственици, то Д. Ш.
като пълномощник най-малкото на „Латурно риъл истейт“ЕООД като етажен собственик ,притежаващ 12,10 % ид.части от общите части
на сградата , не разполагат с представителна власт да свиква общо събрание и да
участват в това общо събрание като
пълномощник на този етажен собственик ,поради което и събранието е свикано ,без да са спазени условията по чл. 12 ал. 6 ЗУЕС,както и е проведено бед наличието
на необходимия кворум по чл. 15 ал. 1 ЗУЕС
за вземане на конкретните
решения , поради което взетите
решения са незаконосъобразни само на това основание – без да е
необходимо обсъждане на наведените аргументи за тяхната
незаконосъобразност по същество ,което първостепенният
съд е направил само за прецизност .
Ето защо
Бургаският окръжен съд счита ,че
въззивната жалба се явява неоснователна и атакуваното решение следва да
бъде потвърдено ,поради което
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 170/01.10.2018 г. постановено по
гр.д. № 1200/2017 г. по описа на Несебърския районен съд .
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.