Решение по дело №289/2021 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

 

гр. Харманли  27.VІ.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Харманли в открито заседание на двадесет и седми май, две хиляди и двадесет и втора година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

 

В исковата молба ищеца М.Д. чрез пълномощника адв. Е.П. САК твърди, че съгласно Договор за превод № 01-7621 от 13.VІ.2014г., подписан между него и ответника- Държавна агенция за бежанците, било уговорено извършването на устни и писмени преводи от български на арабски и кюрдски език и от арабски и кюрдски на български език срещу заплащане на възнаграждение за това.

През м. октомври 2014г. ищецът извършил устни и писмени преводи, на стойност  6 010.42лв. в изпълнение на задълженията си по Договора.

Сочи се, че съгласно чл.2(2) на подписания между страните Договор, дължимото възнаграждение за извършените преводи се изплаща до 30 (тридесет) дни след представяне на отчет от изпълнителя за извършени преводи. За извършените от ищеца  преводи, имало съставени протоколи, които били представени на ответника и били заверени от служител на ДАБ на длъжност Началник отдел.

Процесуалния представител на ищеца счита, че доколкото са налице всички предпоставки за възникване на задължение за заплащане на дължимите суми от страна на ДАБ, била налице и забава от страна на ответника най- късно от изтичането на 30 дни от съставяне на последния протокол или 30.ХІ.2014г., то ответника дължал на ищеца и сума в размер на 2 010.58лв. лихва за забавено плащане върху главницата от 6 010.42лв. считано от 30.ХІ.2014г. до 15.ІІІ.2018г., както и законовата лихва до момента на плащане на задължението.

Твърди се, че на 16.ІІІ.2018г. до Софийски районен съд било подадено заявлението по чл. 410 от ГПК срещу Държавна Агенция за бежанците. Въз основа на същото било образувано заповедно производство ч.гр. дело № 17782/18г. на 138 с-в на СРС.

Предявеното от страна на ответника възражение по заповедното производство обосновал правния интерес на ищеца от предявяване на настоящата искова претенция.

Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че Държавна Агенция за бежанците ЕИК**** дължи на М.А.Д. ЕГН ********** следните суми: 6 010.42лв. - произтичаща от задължението на длъжника по договор за превод № 01-7621 от 13.VІ.2014г. за извършени от ищеца устни и писмени преводи от български на арабски език и от арабски на български език за м. октомври 2014г. и 2 010.58лв.- лихва за забавено плащане от 30.ХІ.2014г. до 15.ІІІ. 2018г. върху главницата, ведно  законова лихва от 16.ІІІ.2018г. до изплащане на вземането.

Претендира присъждане на разноските както по заповедното, така и по настоящото производства.

 

В законоустановения едномесечен срок ответника Държавна агенция за бежанците гр. София, чрез процесуалния си представител ст.юрк. Цветомир Велинов е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становището, че предявените искове са неоснователни и се оспорват изцяло.

В отговора на исковата молба са изложени съображения за нередовност на исковата молба.

Проц. представител на ответника твърди че процесния Договор № 01-7621 от 13.VІ.2014г., има характер на договор за изработка. Договорът бил прекратен поради изчерпване на осигуреното финансиране по Годишната програма 2013 на Европейския бежански фонд III, приоритет 1, действие Б, поддействие БЗ и от държавния бюджет, считано от октомври 2014г.  Поради това, след тази дата договорното правоотношение между страните бил прекратено и ДАБ при МС не дължало заплащане на договорно възнаграждение за работа, която евентуално е извършена и била полезна за възложителя за процесния месец октомври 2014г.

При условията на евентуалност е направено възражение за недължимост, тъй като ищецът не бил изпълнил качествено и в срок възложената работа - изпълнението, ако имало такова, не било предадено и не било прието от ДАБ при МС като възложител.

С отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца за заплащане на възнаграждение за работа, които съгласно чл. 111 б.“а“ от ЗЗД се погасявали с изтичане на кратката три годишна давност .

В отговора са изложени съображения , че сключеният между страните Договор № 01-7621 от 13.VІ.2014г. има характер на рамков такъв. Размерът на евентуално дължимото възнаграждение за съответния месец се определя според обема на възложената, изпълнена и приета работа.  Възлагането и приемането на работата по този тип договори се извършвала съобразно Заповед № 03-556/18.VІ.2014 г. на Председателя на ДАБ при МС. В процесния период на този изпълнител работа по извършване на превод от и на български език и от и на арабски език не била приемана.

Твърди се, че бланките не са съставени по надлежния ред, установен в Заповед № 03-556/18.VІ.2014г. - на всяка страница от бланка за извършен превод следвало да има печат на ДАБ при МС, подпис на началник отдела, подпис на директора на Регистрационно приемателния център (РПЦ) в гр. Харманли, имена на лицата и държавата, на които се извършва превода. На представените бланка за месец октомври от ищеца, нямало пълни имена на лицата, на които е извършван превод, а само вида на превода. Имената и държавата на лицата, на които се прави превода, било задължително да се посочат, както и вида на превода, тъй като не можело да се определи на кои лица е възлагано да извършва превод, какъв е вида на превода на лицето (при регистрация, интервюта, превод на лични документи и др.) и от къде е, тъй като за всяко лице е различна целта и необходимостта от извършването на устен и писмен превод. Липсата на тези вписвания пречело да се установи дали действително са извършени претендираните услуги, поради което и отчетът не можел да бъде приет. На практика липсвало доказателство за извършване на услуги по договора.

В отговора са твърди, че съгласно чл.2 ал. 2 от договор №01-7621/ 13.VІ.2014г., плащанията на изпълнителя по договора се извършват до 30 дни след представяне на отчета за извършен превод. От представените бланки за извършен превод не било видно кога са били предадени, не бил представен приемо-предавателен протокол за приемане и предаване на извършената работа от ищеца.

Неоснователни се явявали и акцесорните искове за присъждане на мораторна лихва до датата на заповедното производство, както и лихва до окончателното плащане на сумите- поради неоснователност на главната претенция. Лихвите за забава били погасени по давност.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

От изисканото и приобщено ч.гр.д. № 17782/18г.  по описа на Софийски районен съд, се установява , че на 16.ІІІ.2018г. ищеца в настоящото производство М.Д. е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Държавна агенция за бежанците. На 19.ІХ.2018 г. съдът е уважил искането и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумите както следва: 6 010.42лв. -главница - възнаграждение за преводи за м.10.2014 г. по договор № 01-7621/13.ІV.2014г. ведно със законната лихва от 16.ІІІ.2018г. до изплащане на вземането; 2 010.58лв. лихва за забава за периода 30.ХІ.2014г. – 15.ІІІ.2018г., и 660.42лв. -разноски по делото. По повод постъпило срещу заповедта възражение по реда на чл. 414 от ГПК, на заявителя са дадени указания за предявяване на иск в едномесечен срок, в рамките на който е депозирана исковата молба, поставяйки началото на настоящото производство.

Не се спори между страните , а и от приобщеното по делото заварено като препис ксерокопия на договор № 01-7621/13.VІ.2014г. се установява, че между Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет гр. София от една страна като възложител  и ищеца М.Д. от друга – като изпълнител, е сключен на основание проведена обществена поръчка договор за извършване на писмен и устен консекутивен превод за гр. Харманли от български език на арабски и кюрдски език и обратно.

Съгласно уговореното с договора възнаграждение, изпълнителят следва да заплати по 15лв. на страница за писмен превод от или на арабски или кюрски език, както и по 25лв. на час при устен превод от или на арабски или кюрдски език. За писмен превод от или на арабски език по въпроси, свързани с настаняване на лицата в центрове за бежанци, възложителят дължи по 15лв. на страница, а за устен- по 25лв. на час. Съгласно уговореното в чл.2 ал.2 от процесния договор възнаграждението следва да бъде заплатено по банков път в срок до 30 дни от представяне на отчет от изпълнителя за извършените преводи. Уговорено е, че договорът влиза в сила от датата на сключване, а именно – 13.VІ.2014г. и е посочен срок на изпълнение на договора 1 година и/или достигане на законоустановения праг, като достигането на същия изрично е предвидено като основание за прекратяване на договора. Като такова е уговорено и настъпването на съществени промени във финансирането на обществената поръчка, предмет на договора, извън правата на възложителя, които той не е могъл да предвиди предотврати или да предизвика. В този случай, възложителят следва да уведоми писмено изпълнителя веднага след настъпване на посочените обстоятелства.

В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор, ищецът е извършвал писмени и устни преводи от или на арабски и кюрдски език, като за извършените преводи са съставени протоколи – Бланки към извършен устен и писмен консекутивен превод към договор №№01-7621 от 13.VІ.2014г., в които са отразени преводите, извършени през м.октомври 2014г. Посочени са датата, вида и целта на извършения превод. Протоколът за извършената от ищеца работа е подписан както от него, така и от представител на ответника. Същият представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че възложителят е признал изпълнението на посочените в протокола услуги, както и че не е направил възражения при приемането им.

От назначената и изготвена по делото съдебно-счетоводна експертиза – приобщена без възражение от страните се установява, че общата сума дължима за извършени преводи, съобразно представените от ищеца бланки за м. октомври 2014г. е 6 012.08лв. включваща 149стр. писмен превод - 2 235.00лв и устни преводи 151ч. и 5мин – 3 777.08лв. Вещото е определило и размера на лихвата за забава за периода 30.ХІ.2014г. – 15.ІІІ.2018г. – 2 008.24лв.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявения установителен иск за установяване съществуване на вземане е предявен в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415 ал.1 от ГПК .

За да бъде признато за установено съществуването на вземането за възнаграждение по договор за изработка е необходимо да се установи наличието на валидно сключен договор за изработка, изпълнение на задълженията на изпълнителя и приемане на извършената работа от възложителя. Договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи – работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. 

Съгласно представените по делото доказателства, настоящия състав на съда справи извода, че между страните е сключен договор за извършване на преводачески услуги, представляващ договор за изработка, сключен на 13.VІ.2014г.- обстоятелство което не е спорно между страните. Установява се и възложената на изпълнителя работа, а именно извършване на писмени и устни преводи от арабски или кюрдски език на български език или от български език на арабски или кюрдски език.  Уговорено е и дължимото от възложителя възнаграждение за извършената работа, както и начина и сроковете за заплащането му. С оглед на това следва да се приеме, че налице валидно облигационно правоотношение по договор за изработка, между ищеца като изпълнител и ответника като възложител.

Съгласно чл. 261 ал.1 ЗЗД изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Изпълнителят дължи извършването на работата съобразно изискванията на възложителя, като изпълнението следва да бъде точно в качествено отношение. След извършването на работата тя следва да бъде предадена на възложителя и за него възниква задължението да прегледа изработеното за недостатъци и да уведоми изпълнителя при наличието на такива. Възражението трябва да бъде доведено до знанието на изпълнителя веднага след узнаване за съществуването на недостатъците. В случай, че възложителят не възрази, работата се счита за приета и не могат да бъдат реализирани правата му вследствие на некачественото изпълнение на работата. Одобряването на работата има за последица невъзможността за възложителя да реализира отговорността на изпълнителя по чл. 265 ЗЗД, като иска поправяне, заплащане на разходите, необходими за поправката, намаляване на възнаграждението или разваляне на договора при пълна негодност на изработеното.

Приобщените като доказателства Бланки към извършен устен и писмен консекутивен превод към договор № 01-7621/13.VІ.2014г. - представени и от ответника на вещото лице по повод изготвената експертиза,  удостоверяват изпълнение на задълженията на ищеца по договора – писмени и устни преводи от и на арабски или кюрдски език за периода от 01.Х.2014г.- 31.Х.2014г. Въз основа на тези доказателства се удостоверена общата продължителност на извършените устни преводи и общият брой страници, на които е извършен писмен превод, както и целта на извършените преводи. От страна на ответника не се ангажираха доказателства в какво точно се изразява некачественото изпълнение на направените от ищеца преводи и какъв вид точно е недостатъкът. Не се сочи и момент, в който той е открит, нито че са направени каквито и да е възражения, доведени до знанието на ищеца – изпълнител по договора.

Посочените бланки са подписани от двете страни и удостоверяват извършените от ищеца услуги през м. октомври 2014г. в изпълнение на задълженията по договора, като не са посочени възражения нито срещу липсата на държавите и имената на лицата, за които е извършен преводът. Твърдението за некачествено изпълнение по договор за изработка, направено в отговора на исковата молба, без да се посочва конкретния недостатък, момента на откриването му, отправянето на възражения до изпълнителя, не може да обоснове извод за съществуването на недостатък, както и за наличието на предпоставки да се откаже плащането на възнаграждението по договора. С оглед на липсата на доказателства за открити недостатъци и момента на откриването им, както и за  направени възражения,  не може да се направи извод, че са установени явни или скрити недостатъци, както и че ищецът е получил своевременно възражение за извършените от него преводи. С оглед това работата, извършена от ищеца при изпълнение на задълженията му по процесния договор, следва да се счита за приета без възражения.

С оглед на това съдебния състав счита, че ответникът дължа възнаграждението по договора за изработка, което съобразно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза възлиза в общ размер на 6 012.08лв. До колкото се претендира сумата от 6 010.42лв., то иска следва да бъде уважен именно до този размер. 

 

С исковата молба се претендира законна лихва за забава върху неизплатеното възнаграждения. Съдът счита, че вземането за лихва е акцесорно, и е поставено в зависимост от съществуването на главното вземане. Предвид уважаването на иска за главното вземане, на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД – следва да бъде уважен и иска за присъждане на законна лихва. Вземането за извършената през м. октомври 2014г. работа е възникнало на 31.Х.2014г. - след предаване и одобрение на работата. Предвид постигнатата между страните договорка в чл.2 ал.2 от договора, предвиждаща че възнаграждението следва да бъде заплатено в 30-дневен срок от представянето на отчет за изпълнението на услугите, то момента на изпадане в забава на възложителя настъпва след изтичане на този срок, т.е. лихва за забава се дължи от 30.ХІ.2014г. След направено справка в електронен калкулатор за изчисление на лихви на НАП, съдебния състав счита, че размера на лихвата за забава е в размер на 2008.33лв. - за периода от 30.ХІ.2014г. до 15.ІІІ.2018г. (датата на депозиране на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК). Именно да този размер исковата претенция следва да бъде уважена, като в останалата част до пълния предявен размер от 2010.58лв. като неоснователен следва да се отхвърли.

 

Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че  съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл ответника  следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в общ размер на 660.42лв.(включващ внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение), предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.

 

С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, предвид обстоятелството, че с поведението си ответника е дал повод за тяхната направа. По изложените съображения на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер общ размер на 280.42лв. : 160.42лв. внесена държавна такса и 120.00лв. внесен депозит за вещо лице.

На основание чл. 38 от ЗА ответникът следва да заплати на адвокат Е.П. сумата от 730.94лв., представляваща адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съразмерно уважената част от претенциите.

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Държавна агенция за бежанците ЕИК *********, СЪЩЕСТВУВАНЕТО на вземането на М.А.Д. ЕГН ********** ***, за сумите: 6 010.42лв. - представляващо дължимо възнаграждение по договор № 01-7624/ 13.VІ.2014г. за м. октомври 2014г., 2008.33лв. -представляващо лихва за забава за периода от 30.ХІ.2014г. до 15.ІІІ.2018г., ведно със законната лихва считано от 16.ІІІ.2018г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер на претенцията за лихви за периода от 30.ХІ.2014г. до 15.ІІІ.2018г. от 2010.58лв., като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците ЕИК *****, да заплати на М.А.Д. ЕГН ********** ***, сумата от 660.42лв.- направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 17782  по описа та СРС за 2018г., която сума е включена в издадената от съда Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.ІХ.2018г. 

 

ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците ЕИК ****, да заплати на М.А.Д. ЕГН ********** ***, деловодни разноски за исковото производство в размер на 280.42лв. внесени: държавна такса и депозит за вещо лице.

 

ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците ЕИК *****, да заплати на адв. Е.Е.П. сумата от 730.94лв.- адвокатско възнаграждение .

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                         Районен съдия: ........................