Решение по дело №18626/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260024
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 9 януари 2021 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20193110118626
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260024/13.8.2020 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

    ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,  14-ти състав  в открито  заседание, проведено на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:  

                                           

                                        Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

             при участието на секретаря Кичка И. разгледа докладваното от съдията  гр.д. № 18626  по описа на Варненски районен съд за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

      Ищецът М.К.Ш. с ЕГН ********** *** е предявил кумулативно съединени искове с пр.осн.чл.344, ал.1, т.1,2,3 КТ, във вр.чл.225 КТ, във вр.чл.328, ал.1, т.2, предл.второ от КТ срещу Ч. „Ю.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Лазар Стоянов Стоянов  с искане за постановяване на решение

      1/ за отмяна като незаконосъобразна Заповед № 52/11.09.2019 г. за прекратяване на  трудовото правоотношение на ищеца  на основание чл.328 ал.1 т.2, пр.2. от КТ;

      2/ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност " Възпитател" или друга подходяща;

      3/ за осъждане на  ответника да заплати на ищеца сумата  5526.30 /пет хиляди петстотин двадесет и шест лева 0.30 ст./ лева, представляваща обезщетение по чл.225 КТ за времето, през което е останал без работа в размер на 5 брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на възникване на задължението до окончателното й изплащане;

      Ищецът моли ответникът да му заплати съдебно-деловодни разноски за производството. 

      Твърдения от които ищецът черпи права:

       Страните са се намирали в трудово правоотношение към 11.09.2019 г. по силата на трудов договор № 770/15.02.2013 г. с който ищецът е назначен на длъжност „специалист кръжочни дейности /шахмат/, изменен и допълнен с допълнително споразумение от 29.7.2013г., 16.9.2014г, 20.3.2015г., 29.6.2015 г., на пълно работно време 40 часа седмично. С допълнително споразумение от 14.09.2015 г. е  преназначен да изпълнява длъжността "Възпитател", код по НКПД 23596008 в ДОЛ /детски оздравителен лагер/ "Черноморски" към СОК "Камчия" ЕАД, с Допълнително споразумение от 30.09.2015г., с Допълнително споразумение от 04.01.2016г.

       На 30.06.2017г. между СОК "Камчия" ЕАД, Частно средно училище "Юрий Гагарин" ЕООД и М.Ш. е сключено Допълнително споразумение към Трудов договор № 770/15.02.2013г., с което страните се съгласяват, че считано от датата на подписването му СОК "Камчия" ЕАД прехвърля на Частно средно училище "Юрий Гагарин" ЕООД правата и задълженията си произтичащи от Трудов договор 770/15.02.2013г., като занапред работодател на М.Ш. се считало Частно средно училище "Юрий Гагарин" ЕООД. Трудов договор № 770/15.02.201З г. е допълнен и изменен с допълнително споразумение от 31.08.2018г. и Допълнително споразумение № 53 от 01.01.2019г. към ТД № 45/30.06.2017 г.

       Със заповед 50/04.09.2019г. на управителите Частно средно училище "Юрий Гагарин" ЕООД са съкратили длъжностите "Възпитател". Премахването на всички длъжности "Възпитател", чиито трудови функции не са сходни с тези на несъкращаваните, не пораждали за работодателя задължението да извърши подбор по чл.329, ал.1 КТ.

       Със Заповед 52/11.09.2019г, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца  на основание чл.328 ал.1 т.2, пр.2. от КТ, считано от 13.09.2019 г., в която е наредено да му се изплатят следните обезщетения по КТ:

-  обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие.

-  обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск.

        Ищецът М.Ш. счита, че  няма реално съкращаване на щата",  тъй като не е налице  преустановяване на трудовите функции, осъществявани от съкратените длъжности, поради което и извършеното уволнение на това основание е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

         Обръща внимание, че  Заповед 52/11.09.2019г се отнася за прекратяване на Трудов договор 770/15.02.2013 г., а г-н Ш. има сключен със същия работодател Трудов договор 45/30.06.2017 г. Преценка за това следва да се направи при съпоставката на длъжностните характеристики представени за длъжността " възпитател" и "учител" и " Учители в целодневната организация на учебния ден"съгл. чл. 7, ал.4 от и Правилник на Частно средно училище „Юрий Гагарин", община Аврен, област Варна, който влиза в сила от 15.09.2018 г.

         Видно е че след смяна на работодателя от 30.06.2017г. в чл. 7, ал.4 от Правилник на Частно средно училище „Юрий Гагарин", още към 15.09.2018г. са определени за педагогически специалисти: 1. Учители и 2. Учители в целодневната организация на учебния ден, които са в състава и управлението на училището, като според ал.5 Общата численост на персонала е обвързана с щатното разписание. Следователно датата на приемането на новото щатно разписание не е от 04.09.2019г., а от 30.06.2017г. за което доверителят ми не бил осведомен. За да е налице реално съкращение на щата следва трудовата функция изпълнявана от длъжност "възпитател" да е премахната, да не съществува, като именно на това основание съществуването на трудовия договор е станало невъзможно. Т.е. след датата на приемането на новото щатно разписание от 04.09.2019г. и извършеното уволнение, при работодателя не може да съществува трудова функция идентична със съкратената длъжност /доколкото в настоящия случай изобщо са съкратени всички възпитатели в общежитието/.

        Напротив съответната трудова функция, която е изпълнявал не е премахната, тъй като към настоящия момент са съкратени и още две лица заемащи длъжностите "възпитател" и че осъществяваната от тях трудова функция е съхранена в пълен обем и не се променят нещата, тъй като нито общежитието е закрито, нито броя на учениците е намалял, а те имат нужда от възпитатели.

        Ищецът твърди, че за целият период на трудовата му дейност в училището, и след смяна на работодателя, вкл. и след влезлия в сила правилник на училището от 15.09.2018г. не е ставало въпрос за нужда от съкращаване на щата, а и не са се водили разговори на тази тема, напротив. Посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение "съкращаване на щата" в ответното търговско дружество не е свързано и няма  пряка връзка с изпълняване на трудовите му функции на длъжност „Възпитател".

         Длъжностната характеристика от 15.09.2018г. на "Учители в целодневната организация на учебния ден, които са в състава и управлението на училището", отговаря изцяло на тази на ищеца, като "възпитател", която той изпълнявал до приключване на трудовото му правоотношение от 13.09.2019г. и която трудова функция продължава да съществува в същия обем.

         Ищецът твърди, че съответната трудова функция, която е изпълнявал не е премахната. Към настоящия момент са съкратени и още две лица, заемащи длъжностите "възпитател" в общежитието към ЧСУ " Юрий Гагарин" към СОК "Камчия". Осъществяваната от него трудова функция е съхранена в пълен обем и на са се променили нещата, тъй като нито трудовата функция е променена, нито обема от работа е намалял, нито е намалял драстично броя на учениците, нито е закрито работното му място, а същите трудови функции са били възложени на нови назначени лица, но под друга длъжност .

          За ищеца било неизвестно изобщо дали е имало такова съкращаване на щата, тъй като не са му представяни щатните разписания преди и след неговото уволнение.

          Издадената заповед № 50/04.09.2019г. на управителите Частно средно училище "Юрий Гагарин" ЕООД е незаконосъобразна, тъй като извършеното съкращение противоречи на закона и е в нарушение на правилата.

          Работодателят не е извършил подбор съгласно  чл. 329, ал.1 КТ. В заповед   52/11.09.2019 г.  се сочи, че  са били премахнати всички длъжности "Възпитател". Работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 КТ /арг. от чл. 21 от Закона за защита срещу дискриминацията/, които независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да бъдат относими към
нормативно регламентираните критерии.
Работодателят не е  посочил конкретни причини за прекратяване на трудовия договор и щатното разписание, по което бил извършил съкращение.

           Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за заплащане на разноски за производството. Представя писмени доказателства.

           В срока за отговор е постъпил такъв от ответника.Счита предявените  за допустими, но неоснователни. Оспорва изцяло по основание и по размер всички предявени кумулативно съединени искове.

           Становище по обстоятелствата, на които се основават исковете:

           Не оспорва обстоятелството, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „възпитател", с място на работа Общежитие към ЧСУ „Юрий Гагарин", ДОЛ /детски оздравителен лагер/ „Черноморски" към Санаторно-оздравителен комплекс Камчия. Не оспорва и факта, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със Заповед № 52/11.09.2019г., на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ - поради съкращаване в щата, като заповедта е връчена на ищеца на 13.09.2019г.

          При прекратяването на ищеца са начислени обезщетение по чл.220 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 1050 лева и обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 1151,06 лева, като съответните суми (след удръжки на данък и осигуровки) са му заплатени.

          Възражения срещу исковете и обстоятелствата, на които те се основават:

          Оспорва изцяло като невярно твърдението, че няма реално съкращаване в щата на заеманата от ищеца длъжност. Със Заповед №50/04.09.2019г. на управителите на „ЧАСТНО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „ЮРИЙ ГАГАРИН" ЕООД, с цел оптимизиране структурата на дружеството, е извършено съкращаване на щата за няколко длъжности, сред които и длъжността „възпитател". От посочената длъжност са съкратени 4 бройки, които към датата на издаване на цитираната заповед съставляват всички щатни бройки за длъжността съгласно щатно разписание на дружеството в сила от 01.11.2018г. /Заповед №3/19.10.2018г. на управителя на Ч.Ю.Г. ЕООД и щатно разписание към нея). След издаване на Заповед №50/04.09.2019г. трудовите договори с всички заети на тази длъжност лица са прекратени и това е видно от Справка за актуално състояние на всички трудови договори на ответното дружество към 04.12.2019г., издадена от НАП. Съкращаването засяга всички бройки на посочената длъжност, поради което работодателят няма и не е имал задължение да извърши подбор. Със Заповед №50/04.09.2019г. на управителите на дружеството са съкратени всички 4 щатни бройки за длъжността „възпитател" в общежитието към Ч. „Ю.Г." ЕООД, с което длъжността и нейната трудова функция са изцяло премахнати. Не е останала свободна и налична бройка от същата длъжност или пък идентична длъжност, с която работодателят да е трябвало да извърши подбор. Съкратени са всички бройки от длъжността „възпитател" и самата трудова функция е премахната.

       Съкращаването в щата е реално извършено. Видно от справка за действително заетите в дружеството лица към 05.09.2019г. (след издаване на Заповед №50/04.09.2019г на управителите за съкращаване в щата) и към 18.12.2019г. длъжността „възпитател" е била действително заета от трима служители, един от които ищецът М.Ш.. След издаване на заповедта за съкращаване в щата, правоотношенията с всички заети лица са прекратени, като няма и не са и останали назначени лица/служители, които да изпълняват тази трудова функция. Съгласно щатно разписание на дружеството, в сила от 04.09.2019г., в щата няма и не са останали длъжности - сходни или идентични със заеманата от ищеца длъжност. Такива не са създавани след 04.09.2019г., няма нови длъжности, както и няма длъжности, които да са поели премахната трудова функция на съкратената длъжност „възпитател", което е видно от справката на НАП, както и справка на персонала по длъжности към днешна дата. Заеманата от ищеца длъжност е премахната/съкратена, както и трудовата функция, изпълнявана от ищеца е изцяло премахната.

           Оспорва като несъстоятелно твърдението на ищеца, че длъжността не била реално съкратена, тъй като в дружеството са останали лица на длъжност "Учители в целовдневна организация на учебния процес, които са в състава на управление на училището", чиято длъжностна характеристика изцяло отговаряла на тази на ищеца. На първо място няма съвпадение и припокриване на отговорностите, задълженията и функцията на длъжността „възпитател" и „Учител, начален етап на образование (I-IV клас] в група за целодневна организация на учебния ден" или „Учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап в група за целодневна организация на учебния ден" - това се установява при сравнение на длъжностните характеристики, както и сравнение на мястото на работа. Основната функция на "учителя" е педагогическа, а мястото му на работа и изпълнение на задълженията е училището. За разлика от учителя, основната функция на длъжността „възпитател" е организационна - да следи за реда в общежитието и да носи отговорност за живота и здравето на настанените в общежитието ученици (докато са на територията на общежитието и докато живеят там). Мястото на работа на „възпитателя" не е училището, а в общежитие към училището и това е ясно посочено в дл. характеристика на ищеца Ш., приложена към исковата му молба. Затова и не може да се приеме, че има припокриване на трудовите функции и отговорности между посочените две длъжности, заради което работодателят да е следвало да извърши подбор. Няма аналогия и между длъжността „помощник-възпитател в подготвителна група" и заеманата от ищеца длъжност „възпитател" в общежитие, макар в наименованията и на двете длъжности да фигурира думичката „възпитател". Първата цитирана длъжност основно се грижи за санитарно-хигиенните условия на учениците, почистване на помещенията и подпомагане на учителя при организация на педагогическия процес и се изпълнява в училището по отношение на определена група ученици - подготвителна група. Съкратената длъжност на ищеца се изпълнява в общежитието и то по отношение на тези деца /ученици, които са настанени там. Функциите на длъжностите са не са идентични или сходни, както и мястото на работа е различно, което в случая е определящо за характера на работа.

          Реалното съкращаване на длъжността „възпитател" се потвърждава и от обстоятелството, че фактическото място на работа и изпълнение на трудовите функции на длъжността „възпитател" е общежитието на училището, което обаче от м. септември 2019г. е преместено, дейността му е реорганизирана и възложена на друга фирма. Общежитието се е помещавало и функционирало в обект ДОЛ „Черноморски" към Санаторно-оздравителен комплекс Камчия, където е било и мястото на работа на ищеца съгласно доп. споразумение към трудовия му договор и дл. характеристика. ДОЛ „Черноморски" от своя страна е сграда, собственост на трето лице - „СОК КАМЧИЯ" ЕАД, ЕИК *********, като използването на въпросната сграда/обект от „ЧАСТНО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ "ЮРИЙ ГАГАРИН" ЕООД за общежитие към училището, е било по договорка между двете страни - собственика на имота и училището. По решение на собственика на имота от 01.09.2019г. обаче работата и дейността на ДОЛ „Черноморски" е спряна и целият обект вкл. и помещаващото се там общежитие към училището, са затворени. Със Заповед К-102/25.07.2019г. на изп. Директор на „СОК КАМЧИЯ" ЕАД (собственик на посочения имот) е спряна работата на ДОЛ „Черноморски" и всички находящи се в него обекти вкл. общежититео. Последното е преместено и вече не се помещава на досегашното си място в ДОЛ „Черноморски". Наред с това е променена организацията на общежитието като фунционирането и обслужването му са възложени на външна за училището фирма. Тоест мястото на изпълнение на трудовите функции на длъжността „възпитател" - общежитието в ДОЛ "Черноморски" е закрито. С това, за работодателят е отпаднала нуждата да поддържа длъжност, за която не може да осигури изпълнение и място на работа, доколкото дейността по обслужване на общежитието е прехвърлена на друга фирма. Затова и длъжността „възпитател" е реално съкратена от щата на училището.

           Реалността на извършеното съкращение се доказва от справка за действително заетите в дружеството лица към 05.09.2019г. и към днешна дата, които прилагаме и според която процесната длъжност е действително премахната. Доказва се и от утвърденото ново щатно разписание на дружеството, което прилагаме и според което съкратената длъжност „възпитател" не фигурира и е действително премахната. Няма лица, останали да работят на тази длъжност в училището, както и няма нови лица, назначени на същата или подобна длъжност в същия обект или в друг хотелски обект на дружеството в кк Камчия. Длъжността е действително премахната, а издадената на това основание заповед за прекратяване трудовия договор с ищеца се явява законосъобразна.

            Оспорва изцяло като невярно твърдението, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е  извършил подбор.  Както бе посочено, в случая всички бройки на заеманата от ищеца длъжност са премахнатаи/съкратени от щата на дружеството. В щата не са останали длъжности -сходни или идентични със заеманата от ищеца длъжност, което да е налагало провеждане на подбор от страна на работодателя. Премахната е длъжността, както и трудовата функция. Към датата на прекратяване на трудовия договор с ищеца не е имало лица, измежду които да бъде извършен подбор и реално такъв не е можело да се извърши, тъй като всички щатни бройки са съкратени и договорите с лицата, заемащи длъжността са били прекратени. На база горното категорично се установява реално съкращаване на щата и законосъобразност на извършеното уволнение, поради което искът за признаване на уволнението за незаконосъонбразно е неоснователен и недоказан.

            Предвид  законосъобразно упражненото право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца поради съкращаване на щата, претенцията за възстановяване на работа е неоснователна. Освен посочения аргумент  искът за възстановяване на работа е неоснователен и поради факта, че в дружеството вече не съществува реално/фактическо място за изпълнение трудовата функция на длъжността „възпитател". Тази функция може да се извършва при наличие на общежитие, поддържано и организирано от училището. В конкретния случай, както бе посочено по-горе, от м. септември 2019 г. училището е възложило организацията на общежитие към друга фирма и не извършва тази дейност само респ. няма нужда да поддържа персонал за общежитието.

          Оспорва изцяло като неоснователна и претенцията по реда на чл.344 ал.1,т.З КТ. Същата е недоказана, доколкото няма данни ищецът да е останал без работа за целия твърдян от него период от 5 месеца. С оглед неоснователността на горните две претенции и акцесорния характер на този иск спрямо тях, то и претенцията за заплащане на обезщетение по чл.225 КТ се явява напълно неоснователена.

          Независимо от това, при условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме  исковите претенции за основателни вкл. тази по чл.344 ал.1 т.З КТ за заплащане на обезщетение по чл.225 КТ, с подадения отговор ответникът заявява  ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ на сумата по обезщетението по чл.225 КТ с изплатените на ищеца обезщетения по реда на чл.220 ал.1 КТ и чл. 222 ал.1 КТ.  Твърденията са, че във  връзка с прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца работодателят е заплатил предвидените в КТ обезщетения, както следва:

-         обезщетение по чл.220 ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 936,51 лв (деветстотин тридесет и шест лева и петдесет и една стотинки) -сума след удръжки за ДЗПО, ДОО и ДОД, и

-         обезщетение по чл.222 ал.1 КТ в размер на 945 лв (деветстотин четиридесет и пет лева) - сума след удръжки по ЗСПО, ДОО и ДОД.

          Общо сумата на изплатените обезщетения на ищеца по чл. 220 ал.1 КТ и 222 ал.1 КТ е в размер на  1881,51  (хиляда осемстотин осемдесет и един лева и петдесет и една стотинки) лева, с която сума при условията на евентуалност и в случай на уважаване  изцяло или частично на иска за заплащане на обезщетение по чл.225 КТ, моли да бъде извършено прихващане до размера на по-малкото.

          Моли за отхвърляне на предявените искове  и заплащане на съдебно-деловодни разноски.

          Съдът, като  взе предвид доводите и възраженията на насрещните страни по делото, след преценка на събраните доказателствапоотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение  намира за установено следното от  фактическа и правна страна: 

          Между страните няма спор по следните твърдения в молбата: че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „възпитател", с място на работа Общежитие към ЧСУ „Юрий Гагарин", ДОЛ /детски оздравителен лагер/ „Черноморски" към Санаторно-оздравителен комплекс Камчия и че  трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 52/11.09.2019г., на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ.

         Ищецът не оспорва твърденията в отговора, че при прекратяването е начислено дължимото обезщетение по чл.220 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 1050 лева и дължимото обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 1151,06 лева и че същите суми са му платени  от работодателя  (след удръжки на данък и осигуровки). Същият факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване с протоколно определение от 31.01.2020 г.  

          От  представеното лично трудово досие на ищеца М.Ш. се установява, че трудовото му правоотношение е възникнало по силата на трудов договор № 770/15.2.2013 г., сключен с работодател СОК „Камчия“ ЕАД, по силата на който  М.Ш. е назначен на длъжност „специалист кръжочни дейности-/шахмат/, място на работа СОК „Камчия“, к.к. Камчия, община Аврен, в ДОЛ „Черноморски“.

         С допълнително споразумение от 14.09.2015 г. служителят  е назначен на длъжност „възпитател“, считано от 15.09.2015 г., на пълно работно време – 40 часа седмично. Трудовият договор е сключен по чл.68, ал.1, т.2 от КТ. С допълнително споразумение от 30.09.2015 г. М.Ш., считано от 01.10.2015 г.   трудовият договор се е трансформирал в такъв за неопределен срок като е уговорено срок на предизвесетие един месец. С допълнително споразумение от 04.01.2016 г., считано от същата дата е променено основното трудово възнаграждение и допълнителното такова за придобит трудов стаж и професионален опит. Считано от 01.10.2015 г.   трудовият договор се е трансформирал в такъв за неопределен срок като е уговорен срок на предизвестие един месец.

        С допълнително споразумение от 30.06.2017 г. към трудов договор № 770/15.02.2013 г., сключено между СОК „Камчия“ ЕАД, Ч. „Ю.Г.“ ЕООД и М.К.Ш. страните са постигнали съгласие, че в изпълнение изискванията на Закона за училищното и предучилищното образование, в сила от 01.8.2016 г., СОК „Камчия“ ЕАД в качеството му на лице, получило разрешение за откриване на частно училище при условията и по реда на отменения Закон за народната просвета, е учредило Ч. „Ю.Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***. Вследствие на извършената промяна, правата и задълженията, които произтичат от трудовите правоотношения, сключени със СОК „Камчия“ в качеството му на работодател към датата на прамяната се прехвърлят на Ч. „Ю.Г.“ ЕООД в качеството му на работодател приобретател. Страните се съгласяват, че считано от датата на подписване на споразумението СОК „Камчия“ прехвърля на Ч. „Ю.Г.“ ЕООД правата и задълженията, произтичащи от трудов договор № 770 от 15.02.2013 г. като занапред работодател на М.Ш. по същия договор ще се счита Ч. „Ю.Г.“ ЕООД. Не се променят длъжността, характера на работа, мястото на работа и работното време. 

       С допълнително споразумение от 01.01.2019 г. към трудов договор № 770/15.02.2013 г. страните по делото са се съгласили, че се променя основното и допълнителното възнаграждение на ищеца М.Ш..  Представен и фиш за заплата от който се установява, че е начислено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.

       От представената длъжностна характеристика за длъжността „възпитател“  в  раздел 4, т.1 е посочено, че  възпитателя  се задължава  да спазва стриктно и точно Правилника за вътрешния ред на общежитието и осигурява постоянен контрол за опазване живота и здравето на учениците, живеещи в общежитието.

               Със Заповед № 52/11.09.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с Ч. „Ю.Г.“ ЕООД по трудов договор № 770/15.02.2013 г., последно изменен с допълнително споразумение № 53 /01.01.2019 г. за длъжността „възпитател“. Посоченото основание е чл. 328, ал.1, т.2, предл.второ - поради съкращаване на щата. Разпоредено е на ищеца  да се изплатят обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ.  

               В заповедта е посочено, че основанието за нейното издаване е  Заповед № 50/04.09.2019 г. на управителите на Ч. „Ю.Г.“ ЕООД с която се съкращават всички длъжности „възпитател“. Посочено е, че премахването на всички длъжности, чиито трудови функции не са сходни с тези на несъкращаваните не поражда за работодателя задължението да извърши подбор по чл.3291 ал.1 КТ. Със Заповед № 50/04.09.2019 г. се съкращават от щата на ЧСУ „Юрий Гагарин“ длъжностите заместник – директор АСД – 1 бр. и възпитатели – 4 бр.  по утвърденото със  Заповед № 3/19.10.2018 г.   щатно разписание на длъжностите в училището.

               С предходна заповед № 3/19.10.2018 г. на управителя на ответното дружество към същата дата е утвърдено актуализирано щатно разписание на длъжностите, което влиза в сила от 01.11.2018 г. Съгласно същото за учебната 2018/2019 г. за длъжността „помощник – възпитател“ има утвърден 1 щат и за длъжността „възпитатели-общежитие“ има утвърдени 4 щата.

                 С цел оптимизиране структурата на дружеството, е извършено съкращаване на щата за няколко длъжности, сред които и длъжността „възпитател". От посочената длъжност са съкратени 4 бройки, които към датата на издаване на цитираната заповед съставляват всички щатни бройки за длъжността съгласно щатно разписание на дружеството в сила от 01.11.2018г. /Заповед №3/19.10.2018г. на управителя на Ч.Ю.Г. ЕООД и щатно разписание към нея)/.След издаване на Заповед 50/04.09.2019г. трудовите договори с всички заети на тази длъжност лица са прекратени и това е видно от Справка за актуално състояние на всички трудови договори от НАП към 04.12.2019г. Съкращаването засяга всички бройки на посочената длъжност. Със Заповед №50/04.09.2019г. на управителите на дружеството са съкратени всички 4 щатни бройки за длъжността „възпитател" в общежитието към Ч. „Ю.Г." ЕООД, с което длъжността и нейната трудова функция са изцяло премахнати.

              От събраните в производството гласни доказателства се установява следното: 

              Свидетелката Н. разказва:“….Започнах работа на 08.02.2019 год., като позицията, за която кандидатствах беше „възпитател – дневна смяна“.  По  списъкът, който ми показва адв. Д. всичките 15 бр. деца аз ги познавам, защото са пребивавали в общежитието когато аз бях там. Познах ги по имената. Аз се занимавах се с тези деца. След като съм работила като възпитател естествено че ще ги познавам.  Играла съм с тях физкултура и каквото ми се полага. Децата бяха ученици в училището и бяха в общежитието. През учебната 2019-2020 год. директорката през лятната ваканция ме беше помолила да си направя един план - график за работа с учениците и след като аз й го представих този план, аз работех по него. Ние си имахме различни празненства, като празнуване на рождени дни, празнуване на именни дни. Отделно от това правехме различни диалози. Имахме тематични вечери и т.н. Всичко това може да бъде изискано от директорката, защото го има в писмен вид. На имейл също съм го изпратила и всичко това съм го отработвала с учениците. Отделно от това сме провеждали и физкултурни занимания във физкултурния салон. Това е „План за работа с учениците в общежитието“. Аз не знам дали тези функции съм ги изпълнявала заедно с М., защото аз съм на длъжността „дневен възпитател“, а другите, които той посочи са на длъжността „нощни възпитатели“. Аз предавам смяната на „нощните възпитатели“. Който и да е бил на смяна аз на него съм предавала смяната си. Аз зная, че М. работи като „нощен възпитател“ в ЧСУ.  В момента не работя, като възпитател. В момента изпълнявам други длъжности, които ми кажат. В случая оправям библиотеката в „Черноморски“, където преди беше общежитието, но там събраха двете библиотеки на „Радуга“ и на „Черноморски“ и в момента аз ги обработвам. От 2019 год. от август месец започнахме да оправяме библиотеката с леки прекъсвания, защото септември месец аз си имах и други ангажименти, които ми се възлагаха от ръководството и периодично ходех и в библиотеката да оправям и книгите. Отделно от това направих библиотека и в самото общежитие. Аз имам регламентирано работно време кога съм с учениците и кога съм в библиотеката. Работното ми време като възпитател започва от 15.00 часа, а аз от 11.00 започвам работа и до 14.30 часа съм в библиотеката. От 15.00 часа започвам работа с учениците, защото те тогава се прибират от училище в общежитието. Моя пряк ръководител е Николов, който е зам. директор на ЧСУ „Ю. Гагарин“. Тази учебна година сме в друга сграда. Миналата учебна година бяхме в „Черноморски“,  а тази година сме в „Радуга“. Кабинетите са оборудвани много добре, където може да се провеждат всякакви вид мероприятия с учениците. Съвсем спокойно се провеждат и тематични игри и рулеви игри, и тематични вечери и т.н., докато миналата учебна година нямаше тази възможност това да се извършва по този начин, по който се извършва сега. Базата е подобрена. Аз съм на трудов договор към „Камчия“. Извън учебния процес на учениците не мога да кажа кой го организира. Мога да говоря за това, което аз конкретно правя. Не мога да кажа дали СОК „Камчия“ организира извън учебния процес на учениците и няма как да го кажа, защото аз съм в общежитието. Нямам никакви допирни точки с учебния процес. Сигурно СОК „Камчия“ си осъществява поддръжката. 

               Свидетелят К. разказва: „Бил съм нощен възпитател в ЧСУ, а от 14.04.2020 год. съм съкратен. От СОК „Камчия“ ми се привеждаше заплатата, а иначе директор ни беше г-жа И., която беше директор на училището. Имахме зам. директор по учебната част всъщност от ново училище. Постъпих на работа там или на 11 или на 13 септември 2019 год. Беше ми проведено интервю за работа, което беше проведено преди 11.09.2019 год., т.е. между 01 и 10 септември от г-жа И. – директор на училището и двамата зам. директори. Явих се за длъжността „възпитател в общежитието“. …“ Познавам всички деца по този списък. От 13.09.2019 год. започнах официално трудовата си дейност към общежитието с тези деца, а последния ми трудов ден беше на 5 март или на 6 март 2020 год. Впоследствие господин Николов – зам. директора по учебната част на мястото на г-жа Славчева по телефона ми каза, че трябва да се видим за да попълним документите относно отпуските, които ще бъдат оформени по закон и впоследствие, когато ръководството е взело решение, че трябва да се прекратят тези взаимоотношения и на 14 април ми даде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Основанието е чл.71. Имам висше педагогическо и висше техническо образование. Имам педагогически стаж от 1987 год. и работя като преподавател. В момента също работя, но на друго място. Моя контингент, с който работя е над 18 год. възраст деца, докато в общежитието имаше деца, които бяха на 14 – 15 години. Там имах още три колежки на длъжност „възпитател“ и трима колеги. Всички те полагаха такива функции към общежитието. Аз започнах с колежката Йорданова, която месец януари или беше съкратена или уволнена и г-жа Енева, която също ми беше колежка, но започна малко по - късно от нас, а всъщност ние с колежката Йорданова започнахме заедно по едно и също време. Имаше и една г-жа Л., която беше разпитана преди мен тук. Тя е работила там преди мен. Когато аз започнах работа там колежката Н. ми беше представена, като колежка, която работи там от предни години и съответно тя ми показа базата. С ищеца не се познаваме. При получаване на заплатата ми пишеше СОК „Камчия“ и през цялото време съм имал отношения с директора и зам. директора на ЧСУ „Ю. Гагарин“. Не мога да кажа другите колеги с кого имаха сключени договори. Сегашната сграда, която се използва е „Радуга“, а предишната сграда се нарича „Черноморски“, но с какъв статут са едната и другата сграда, аз не мога да кажа. По - скоро името им е различно. Те са различни сгради, но са с топли връзки помежду си и предишното общежитие е било в „Черноморски“, но тъй като според думите на учениците условията в „Радуга“ са по - добри те определено приветстваха тази промяна. Сградата, която е била преди общежитие, не знам сега за какво се използва. Библиотека аз не знам да има. Знам, че е имало библиотека и г-жа Н., когато аз бях възпитател там знам, че изпълняваше такива библиотекарски функции, но реално погледнато аз незнам къде се намира това помещение. Учениците никога не са споделяли, че имат потребност да използват библиотеката, а г-жа Н. какво е правила в тази библиотека не мога да кажа. Задачите, които трябваше да изпълнявам ми се назначаваха от зам. директора по учебната част – г-жа Славчева и в последствие от г-н Николов, тъй като Славчева беше уволнена. Директора на училището всъщност поставя задачите на зам. директора по учебната част и той поставя задачите на останалите. Нашият пряк ръководител беше зам. директора по учебната част. Заместник директора по учебната част изготвяше графиците.

              Свидетелката  Г. разказва:  „До 13.06.2019 год. бях „възпитател“ и „библиотекар“ в ЧСУ и бях колежка на М.. Две години работихме с М. заедно, като възпитатели. От 2010 год. работих за СОК „Камчия“, а от края на 2017 год. работя за ЧСУ „Ю. Гагарин“, като „възпитател“ до месец юни 2019 год. Работех на пълен работен ден като „възпитател“, като задълженията ми бяха обгрижване на децата, които живеят в общежитието. Те тогава бяха 25 човека. Моите функции, както и на колегите ми бяха да опазваме тяхното здраве. Децата бяха от 2 кл. до 9 кл. и на различна възраст и без възрастен „възпитател“ край тях разбира се те не можеха да живеят там. Освен че ги опазвахме, изпълнявахме всичките си задължения по правилник. Имаше правилник и режим. Изпълнявахме домашни задания, уплътнявахме свободното време. Всеки от нас освен, че имаше висше образование имахме и допълнителна квалификация, която използвахме през свободното си време, т.е. в събота или неделя. Задължително след училище имахме час - два свободни занимания. Примерно аз по образование съм детски психолог и мируването на децата в общежитието влизаше в моите задължения. Тъй като съм руски възпитаник, уроците по руски език и български език влизаха в моите негласни задължения. С тях правех допълнителни домашни. В периода, в който полагах труд в общежитието ние бяхме пет човека – Валентин Караянчев, М.Ш., Дарина Кирова, аз и след нашите докладни се присъедини към нас и Т.Л.. Писмото, което получих го свързвам със следното: Тъй като аз освен „възпитател“ бях назначена на 2 часа и като „библиотекар“, след един много интересен педагогически съвет, на който поставихме въпроса за изключване на няколко деца от общежитието, аз го свързвам с това, тъй като аз и г-н Караянчев най-много пледирахме за изключването на тези деца, буквално след няколко дни аз бях повикана при управителя г-н Иванов и ми беше предложено, тъй като имам два часа занятия в библиотеката да се прехвърля на пълен работен ден в библиотеката, а колегите ми да останат само четирима. ……Аз смятам, че това беше тенденциозно след този педагогически съвет, тъй като донякъде неугодна. Работехме по график. Графиците аз ги изработвах на 25-то число предния месец. Винаги се съставяше график, след което се одобряваше от управителя на училището - г-н Иван Иванов. Искам за изкажа адмирации към г-н Ш. за работата му като „възпитател“. Поддържам връзка с децата и до ден днешен, както и с някои от родителите. След моето напускане и след напускането на моите колеги, общежитието продължаваше да работи. Аз обучавах Т.Л.. Аз бях негласна старша. Нямах заповед за това, но защото работех и в библиотеката и постоянно бях и в училището и неофициално бях старша там. Когато назначиха г-жа Л. мен помолиха да я посрещна и да й покажа, къде се намира. Една седмица аз бях плътно до нея обяснявайки й с какво тя трябва да се занимава. Още тогава на мен ми направи впечатление нейната некомпетентност, защото тя идваше от перално помещение, където е работила, независимо от нейните думи, че тя е учител. Виждах и реакцията на децата, че те не бяха във възторг от нея, но това беше положението. Когато започна учебната година през септември месец 2018 год., ръководството ни събра и пожела ние да идваме на работа в 15.00 часа предния ден, защото нямаше кой да стои с децата през това време, но тъй като норматива е 12 часа ние на доброволни начала няколко дни ходихме, но поставихме въпроса, че трябва да има човек, който през деня да бъде с тези деца докато ние дойдем. Ние трябваше да отидем на работа в 20.00 часа вечерта, а от 15.00 часа до 20.00 часа някой трябва да бъде с тези деца. Тогава започнаха от училището да пращат възпитатели и учители на смяна. Всеки ден имаше различен учител с тези деца и това много се отрази на дисциплината, защото всеки е различен човек. Домашните не се пишеха и децата си правеха, какво искат. Всеки ден идваха различни хора. Тогава ние, целият колектив написахме няколко докладни до ръководството, че първо желаем да има постоянен човек и чак февруари месец ни пратиха г-жа Л. и де факто тя беше само дневна смяна. Тя работеше от 15.00 часа до 19.00 часа. …. Първо аз бях съкратена, а след това и колегите. В периода, в който аз работех в общежитието, прекия ми работодател беше директора и управителя на училището - г-н Иванов, но когато ме повикаха да ме съкращават бяха двамата -г-жа И. и г-н Иванов, а след това ме предназначиха, като библиотекар към СОК „Камчия“. Работех като „възпитател“ от месец септември 2017 год. до 13.06.2019 год. Освен като „възпитател“ работех на 2 часа и като библиотекар. От 2010 год. започнах там като „библиотекар“, а от 2017 год. продължих като „възпитател“, а успоредно с това на 2 часа работех и като „библиотекар“, защото аз създадох двете библиотеки там и само аз можех да се оправя там.  

             От удостоверение № 114/10.2015 г., издадено от Синдикат на българските учители, Общински координационен съвет Варна се установява, че синдикалната секция при СОК „Камчия“ – ЧСУ „Юрий Гагарин“ е легитимна  и нейн председател е Валентин Караянчев. Посочено е, че удостоверението важи да м.12.2015 г. – лист 33 от делото. Представена е служебна бележка № 91/26.11.2019 г. от която се установява, че М.К. Карашишков е член на Синдиката на българските учители – Варна и е издължил членския си внос до м.ноември 2019 г. – лист 36 от делото32

      Представено е  длъжностно разписание за 2018-2019-2020 г. на третото лице, както и заповед № 102/25.07.2019 г. за спиране работата на ДОЛ „Черноморски“ ведно с всички находящи се в него регистрирани  обекти с обществено предназначение. Представен и са устройствен правилник и поименно щатно разписание на ЧСУ „Ю.Гагарин“, както и длъжностните характеристики на разпитаните свидетели и на други служители, работили на  длъжността на ищеца.    

     При така установеното от фактическа страна,  съдът  направи следните правни изводи:

     Прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя е негово субективно право, за упражняването на което е необходимо наличието на съществуващо и валидно трудово правоотношение, възникнали след сключването на трудовия договор, установени в КТ  предпоставки за уволнение и законосъобразност на процедурата по уволнение.  Доколкото твърденията в молбата са, че уволнението е незаконно, е  в  тежест на работодателя  да докаже наличието на всички предпоставки, обуславящи законосъобразността на извършеното от него уволнение.

        От представеното по делото  ново щатно разписание след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е видно, че в ответното дружество са закрити всички 4  щатни бройки за длъжносттавъзпитател“, вкл.и тази, заемата от ищеца и една щатна бройка за длъжността „зам.директор“.  Поради закриване на целия щат за длъжносттавъзпитател  не се е налагало извършване на подбор между служителите,  които я заемат.

         В производството ищецът се позовава  на закрилата на чл.333, ал.3 от КТ с твърдения, че  към момента на уволнението той е бил секретар  на синдикална организация на СБУ в СОК „Кеамчия“, ЧСОУ „Ю.Гагарин“. Това се установява от учредителен протокол, удостоверение и служебна бележка -  листи 33-36 от делото.  СБУ-Общински координационен център Варна е удостоверил, че секцията е легитимна. Ищецът М.Ш. е избран единодушно за секретар с решение по т.2.2 на учредително събрание от 28.10.2015 г. Направените възражения от ответната страна,  че не е било налице валидно възникване на синдикална организация  и за валиден избор на ищеца за секретар на същата, съдът намира за неоснователни, доколкото  са налице  официални свидетелстващи документи, които имат  обвързваща съда доказателствена сила,  че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са такива, каквито са отразени в документа. Докато не бъде оборена материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи и  доказване на тяхната неистинност, същата е задължителна за гражданите, общинските и държавните органи, вкл. за съда. Представени са доказателства за заплатен членски внос за 2019 г. от ищеца.

   Като съобрази събраните в хода на производството доказателства, съдът приема за установено, че ищецът М.Ш.  към датата на уволнението със заповед № 52/11.09.2019 г.  е бил член на ръководството синдикалната секция, открита при ответника, че същата секция е легитимна и  е безспорно, съгласно определението в пар.1, т.6 от ДР на КТ, че секретарят е синдикално ръководство на синдикалната организация. Следователно той се  е ползвал  със защитата по чл.333, ал.3 от  КТ. В този смисъл решение № 211 от 05.11.2015г. на ВКС по гр.дело № 438/2015г., ІІІ г.о., ГК, решение по гр.д.№ 1040/16 г. РРС и др.

  По делото не са представени доказателства за дадено съгласие от синдикалния орган от което следва, че  уволнението е незаконно и следва да се отмени.

  Със Заповедта за прекратяване на трудов договор № 52 от 11.09.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ поради съкращаване на щата. Съкращаването на щата представлява намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. За да е налице съкращаване в щата следва да е налице взето от компетентен орган решение за извършване на съкращението. Съгласно разпоредбите на  Закона за училищното и предучилищното образование, в сила от 01.8.2016 г. /чл. 37 ал.1 от Закона за народната просвета отм./

  Съкращаването в щата води до намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите, като това дейстиве се извършва по целесъобразност от работодателя. За да бъде законосъобразно извършеното прекратяване на трудовото правоотношение въз основа на съкращаване в щата следва извършеното съкращаване в щата да предхожда извършеното прекратяване на трудовия договор както и да е реално. От представените по делото писмени доказателства е установено, че директора на ПГМТ Варна е издал заповед с която е променил щатното разписание, като тази заповед предхожда заповедта за уволнение на ищцата. От приложеното ново щатно разписание се установява че всички длъжноститевъзпитател– общо 4  не съществуват  и не са назначени на тези длъжности други лица. В този  случай не е необходимо извършването на подбор по смисъла на чл. 329 ал.1 от КТ, доколкото са съкратени всички бройки по старото щатно разписание на длъжност "възпитател", а не част от тях.

    Не е останала свободна и налична бройка от същата длъжност или пък идентична длъжност, с която работодателят да извърши подбор. Съкратени са всички бройки от длъжността „възпитател" и самата трудова функция е премахната. В този случай  работодателят няма и не е имал задължение да извърши подбор.

     Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 12.12.2011 година на ВКС по т.д. № 4/2011 г., в правомощията на директора на училище е да е да определя самостоятелно числеността на персонала и съответно да утвърди ново/променено щатно разписание съобразно утвърдения бюджет. Новото или променено щатно разписание влиза в сила след утвърждаването му от директора на учебното заведение, като за настъпването на тази промяна не е необходимо съгласуване с началника на Регионалния инспекторат по образование. Въведеното с подзаконови нормативни актове /Наредба № 4 от 16.04.03 г. за документите в системата на народната просвета на МОМН и Наредба № 3 от 18.02.08 г. на МОН/ изискване за съгласуване на списък-образец № 1, част от който е щатното разписание на училището, с началника на Регионалния инспекторат по образование, няма значението на елемент от фактическия състав по утвърждаване на щата на учебното заведение.  

     Законодателят е приел изискване  да е налице реално съкращаване в щата, което се определя от това дали е налице преустановяване на трудовите функции осъществявани от съкратените длъжности.  За да е налице реално съкращение на щата следва трудовата функция изпълнявана от възпитателя да е премахната, да не съществува, като именно на това основание съществуването на трудовия договор е станало невъзможно. Т.е. след датата на приемането на новото щатно разписание и извършеното уволнение, при работодателя не може да съществува трудова функция идентична със съкратената длъжност /доколкото в настоящия случай изобщо са съкратени всички възпитатели в общежитието/.

      От събраните в хода на производството пред районния съд доказателства, съдът намира за установено, че не е налице реално съкращаване на щата в ответното учебно заведение. Видно от справка за действително заетите в дружеството лица към 05.09.2019г. (след издаване на Заповед №50/04.09.2019г. на управителите за съкращаване в щата) и към 18.12.2019г. длъжността „възпитател" е била действително заета от трима служители, един от които ищецът М.Ш.. След издаване на заповедта за съкращаване в щата, правоотношенията с всички заети лица са прекратени, но от свидетелските показания се установи, че свидетелят К. е работил като  „нощен възпитател“ в ЧСУ до 13.04.2020 г,  а от 14.04.2020 год. е съкратен. Общежитието е преместено от сграда „Черноморски“ в сграда „Радуга“ заради по-добри  условия за децата,  но двете сгради са свързани с „топла връзка“. Практически трудовата функция на премахнатата длъжност се  еизпълнявала до 13.04.2020 г., тоест след съкращаването на щата и уволнението  на ищеца със заповед № 52/11.09.2019 г. 

        С отмяната на заповедта за уволнение за служителя  възниква потестативно право на  обезщетение за времето през което е останал  без работа вследствие на незаконното уволнение в размер на брутното му трудово възнаграждение за период не повече от 6 месецачл.225, ал.1 КТ. В случая трудовото правоотношение на ищеца  е било прекратено, считано от 11.9.2019 г. исковата претенция е за 5 м. в размер на 5526.36 лева. Тъй като периодът и сумата не са оспорени от ответника, и като съобрази представените доказателства в т.ч. и от Агенция по заетостта, съдът приема, че предявеният осъдителен иск е основателен и доказан по размер съгласно  чл.228, ал.1 от КТ,   За периода от 11.09.2019 г. до 11.02.2020 г. на ищецът  се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. 

     По възражението на ответника, заявено по реда на чл.103 и чл.104 ЗЗД:

     При уважаване на иска за обезщетение на ищеца, ответникът е направил искане  за прихващане  с изплатеното от него  обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 936.51 лева  и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 945 лева /след дължимите удръжки по ЗСПО, ДОО и ДОД/ или общо 1881.51 лева.  Между страните няма спор, че на ищеца са изплатени обезщетения на същите две различни основания и в посочените размери. С отмяната на уволнението е отпаднало и основанието за изплащане на такова обезщетение и получената сума  следва да се върне  в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД като получена на отпаднало основание за да се уважи възражението по чл. 104, вр.чл.103 ЗЗД следва да са налице  две насрещни вземания, които са изискуеми, ликвидни и определени по размер. Прихващането се извършва  с по-малкото от тях, а именно на полученото на отпаднало основание обезщетение по чл.220, ал.1 и по чл.222, ал.1 от КТ с това по чл.225, ал.1 от КТ.

    При уважаване на възражението за прихващане на ответника,  същият следва да заплати на ищеца разликата между дължимото от него в размер на 5526.30 лева и подлежащата на връщане от ищеца сума в размер на 1881.51 лева или 3644.79 лева, като за горницата до заявената искова претенция по  чл.225, ал.1 от КТ, искът подлежи на отхвърляне. Ответникът дължи  и обезщетение за забава върху главницата от 3644.79 лева, считано от 12.02.2020 г., когато е настъпил падежа /денят след изтичане на 5-месечния срок на обезщетението и вземането е  станало  изискуемо/.

 

    По въпроса за разноските:

    При този изход на спора молбата на ищеца с пр.осн.чл.78, ал.1 ГПК е основателна и  ответникът му дължи  разноски за производството в размер на 400 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.11.2019 г. 

       

    По въпроса за дължимата държавна такса:

    На основание чл.78, ал.1 от КТ ответникът следва да заплати държавна такса за производството в размер на 80 лева за всеки неоценяем иск и 4% върху цената на осъдителния иск – общо 305.79 лева /2 х 80 лв + 145.79 лв/.

 

    Мотивиран от изложеното, съдът 

 

Р Е Ш И :

 

    ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО на осн.чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на М.К.Ш. с ЕГН ********** ***, извършено със заповед № 52/11.09.2019 г. на управителите на Ч. „Ю.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, к.к. Камчия, общ. Аврен, обл.Варна за прекратяване на  трудовото правоотношение на ищеца  на основание чл.328 ал.1 т.2, пр.2. от КТ.

 

    ВЪЗСТАНОВЯВА М.К.Ш. с ЕГН **********  на заеманата преди уволнението длъжност  „възпитател", на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ.

 

 

      ОСЪЖДА Ч. „Ю.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, к.к. Камчия, общ. Аврен, обл.Варна да заплати на М.К.Ш. с ЕГН ********** обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което служителят е  останал без работа в размер на 5 брутни трудови възнаграждения общо  3644.79 /три хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и 79 ст./ лева, ведно със законната лихва за забава, считано от    12.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата след извършено ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на  Ч. „Ю.Г.“ ЕООД, ЕИК *********  за  заплатеното от него  на ищеца  обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 936.51 лева  и заплатеното обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 945 лева /след дължимите удръжки по ЗСПО, ДОО и ДОД/ - общо 1881.51 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска на М.К.Ш. с ЕГН ********** за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за горницата над  3644.79 лева до 5526.30 лева, на осн.чл.344, ал.1, т.3 КТ. 

 

 

      ОСЪЖДА Ч. „Ю.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, к.к. Камчия, общ. Аврен, обл.Варна да заплати на М.К.Ш. с ЕГН ********** разноски за производството в размер на 400 /четиристотин/ лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

 

 

   ОСЪЖДА Ч. „Ю.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, к.к. Камчия, общ. Аврен, обл.Варна да заплати по сметка на РС Варна държавна такса в размер на 305.79 /триста и пет лева и 79 ст./ лева, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.

   

            Решението  може да се обжалва  пред  Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на  страните. 

 

 

 

                                                      Районен съдия: