Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

гр. Варна, 01.07.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕВЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание, проведено на втори юни две хиляди и единадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

  при участието на секретар Т.С., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2559 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 150 от СК, от М.Ф.В. срещу И.М.В., за прекратяване, а при условията на евентуалност за намаляване до минимален размер, на присъдената с решение №2280/2306.2010г. по г.д.№ 187/2010г., на ВРС, 16 състав, издръжка в размер на 100 лв. на месец,  с падеж по пето число на месеца, ведно със законната лихва при забава за всяка закъсняла вноска.

В молбата се твърди, че е настъпила промяна в обстоятелствата, а именно възможността на ищеца да заплаща присъдената издръжка. Твърди се, че ищецът е безработен, считано от 01.01.2011г., регистриран в Бюрото по труда и не получава трудови доходи. Твърди, че към момента се намира в бракоразводен процес по гр.д. № 1912/2011г. на ВРС, 33 състав, че е подадена молба с правно основание чл. 50 от СК и по силата на споразумение по чл. 51 от СК семейното жилище и лекия автомобил остават в изключителна собственост на съпругата, а ищеца е принуден да се изнесе от семейното жилище и да живее на квартира. Твърди, че има още едно дете с претенции за издръжка от баща си. Сочи, че няма доходи, нито имущество, а само задължения, поради което се намира в невъзможност да заплаща присъдената издръжка.

В отговора ответникът посочва, че ищецът е осъден да заплаща посочената издръжка с решение, влязло в сила на 12.11.2010г. Твърди, че във връзка с влязлото в сила решение, на 30.12.2010г. ищецът доброволно е напуснал работа с цел да се постави в невъзможност да заплаща издръжката. Сочи, че тези действие се предприемат не за първи път от ищеца, като предходния път при завеждане на иск е напуснал работа само за три дни, за да докаже неплатежоспособност. Сочи, че молбата с правно основание чл. 50 от СК е входирана в съда със същата цел и пак затова цялото имущество се предоставя на съпругата. Посочва също, че няма влязло в сила решение за развод.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска си и моли да бъде уважен главния или евентуалния иск, а ответника становището си с отговора и моли претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, като прецени по съвест и убеждение, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

След служебна справка с решение № 2280/23.06.2010г. по г.д. № 187/2010г. на ВРС, 16 състав, се установи, че М.Ф.В., ЕГН ********** ***  е осъден да заплаща в полза на  И.М.В., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 100 /сто/ лева, считано от 08.01.2010год. с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.144 от СК, като решението е оставено в сила от ВОС.

От представената по делото заповед № 57/29.04.2010г. за прекратяване на трудовото правоотношение на М.Ф. В., издадена от работодателя „В.Ш.К.” ЕООД, се установява, че на ищецът е прекратено трудовото правоотношение с посочения работодател, считано от 29.04.2010г. От записването в трудовата книжка на ищеца се установява, че от 30.04.2010г. до 30.12.2010г. ищецът е работил по трудово правоотношение с работодателя „Б.Ш.” ЕООД. От 10.01.2011г. ищецът е регистриран като безработен, съгласно служебна бележка, издадена от Агенция по заетостта с изх. № 1838 от 09.02.2011г.  С разпореждане от 01.02.2011г. на РУСО – Варна, на ищецът е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 30.12.2010г. до 29.04.2011г. в размер на 6 лв. дневно.

От представените по делото искова молба, съдебно решение, както и удостоверение за прекратен брак по г.д. № 1912/2011г. на ВТС, 33 състав, се установява, че е прекратен бракът между ищеца и съпругата му /която не е майка на ответника/ А.И.В. по взаимно съгласие, като съгласно  утвърденото от съда споразумение по чл. 51 от СК, в дял и изключителна собственост на съпругата са предоставени семейното жилище и притежавания от съпрузите лек автомобил, и двете собственост на съпрузите в режим на СИО. Исковата молба е подадена на 07.02.2011г., а решението на съда е влязло в законна сила на 03.05.2011г. 

Съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. При твърдение за изменение на обстоятелствата, а именно изгубване на възможността на ищеца да заплаща присъдената в полза на пълнолетното му дете издръжка, в тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване твърдяното изменение, настъпило в неговата правна сфера. Не се твърди да е налице изменение в обстоятелствата, обосноваващи наличието на останалите предпоставки на издръжката по чл. 144 от СК, поради което съдът няма задължение да изследва наличието или липсата на същите.

От доказателства по делото се установява, че е налице изменение на обстоятелствата, касаещи възможността на ищеца да заплаща издръжка – на ищеца е прекратено трудовото правоотношение, считано от 30.12.2010г., същият е получавал обезщетение за безработица за периода от 30.12.2010г. до 29.04.2011г., като няма данни след тази дата същият да е започнал нова работа или да получава друг вид възнаграждение или обезщетение. Ответникът се домогва да докаже недобросъвестно поведение от страна на ищеца за минало време, но не твърди, че към настоящия момент ищеца е в трудово или друго правоотношение. В случай, че ответникът е считал, че ищецът работи в негова тежест е било да докаже този факт. Не са налице доказателства, че ищецът понастоящем упражнява трудова дейност и получава доходи. Твърденията на ответника за недобросъвестно поведение от страна на ищеца за минало време /април 2010г./ не са относими към предмета на доказване по настоящото производство, което касае възможността или невъзможността на ищеца да заплаща издръжка понастоящем. Отделно от това съдът намира твърденията за недобросъвестност за недоказани поради факта, че прекратяването на трудовото правоотношение от 29.04.2010г. е с един работодател, а новото трудово правоотношение, възникнало от 30.04.2010г. е с друг работодател, като няма данни двете юридически лица да се свързани лица по смисъла на ТЗ.

Що се касае за твърденията, че разводът между ищеца и съпругата му А.И.В. по взаимно съгласие е фиктивен, не са представени никакви доказателства за обосноваването на този извод. Факта, че ищецът е оставил цялото движимо и недвижимо имущество на съпругата си без да е налице плащане за уравнение на дяловете, може и да е подозрителен, но невъзможно е на база подозрения да се обосновават правни изводи без събиране на надлежни доказателства. Налице е влязло в сила решение, с чиято сила на пресъдено нещо съдът следва да се съобразява. Няма презумпция за недобросъвестност при воденето на съдебен процес, поради което всяко подобно твърдение следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване. Още повече, че относно издръжката на пълнолетно учащо се дете не е налице абсолютно задължение на родителя да заплаща издръжка, както при издръжката на непълнолетно дете. Родителят се осъжда да заплаща такава само ако може да я дава без особени затруднения. В случая съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът не може да дава издръжка в размер на 100лв. месечно или по-малко, тъй като при пълна липса на доходи и имущество определянето на издръжка в какъвто и да е размер ще представлява особено затруднение за него. С оглед на това главният иск се явява основателен и следва да бъде уважен като бъде прекратена издръжката, постановена по г.д. № 187/2010г. на ВРС, 16 състав, считано от влизане в сила на настоящото решение. С оглед на горното евентуалният иск не следва да бъде разглеждан.

Предвид изхода на спора и направеното от процесуалния представител на ищцата искане за разноски съдът намира, че следва да бъдат присъдени на ищеца разноски в размер на 200 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение /л.8 от делото/, а не в размер на уговореното такова, както се претендира в списъка на разноските.

Съдът констатира, че по делото не е внесена дължимата д.т. за производството. На основание чл. 83 ал.1 т.2 от ГПК освободени от д.т. са само ищците по искове за определяне на издръжка /търсещите издръжка/, но не и ищците по искове за прекратяване на издръжка /дължащите издръжката/. На основание чл. 77 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати д.т. за производството в размер на 144лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                                         Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА присъдената с решение № 2280/2306.2010г. по г.д.№ 187/2010г., на ВРС, 16 състав, издръжка в размер на 100 лв. на месец,  платима от М.Ф.В., ЕГН ********** в полза на пълнолетното му дете И.М.В., ЕГН **********, считано от влизане в сила на решението, на основание чл. 150 от СК.

ОСЪЖДА И.М.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Ф.В., ЕГН ********** ***, сумата от 200 /двеста/ лв., представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА М.Ф.В., ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 144 /сто четиридесет и четири/ лева, на основание чл. 77 от ГПК във вр. с чл. 69 ал.1 т. 7 от ГПК.

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението в едно с препис от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: