Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 02.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
четвърти ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на
секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД
№ 302 по описа за 2021 година на Административен съд –
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО), образувано по жалба от Б.Ю.В.
с ЕГН **********,*** против Решение №2153-27-52 от 10.08.2021г. на директора на
ТП на НОИ – гр. Шумен, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена
жалба № 1012-27-61/05.07.2021г. от Б.Ю.В. срещу Разпореждане №
271-00-4874-3/18.06.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП
на НОИ – Шумен, с което на основание чл.54ж, ал.1, във вр. с чл.54а, ал.1 от КСО е отказано отпускането на обезщетение за безработица. В жалбата се изразява
несъгласие с така издадения административен акт, като оспорващият счита, че
решението е незаконосъобразно. Сочи, че на първо място има подписан валиден
трудов договор съгласно българското законодателство и същият като работник не
следва да понася каквито и да било щети вследствие настъпилата смърт на
управителя на фирмата. Счита за недопустимо заличаването на данни за
осигурителен статус при положение, че е работил и е изпълнявал възложените му
задачи. Счита, че начисляването и внасянето, респ. неначисляването до
съответната дата на дължимите осигуровки, не следва да бъдат негова
отговорност, доколкото работодателят дължи лихва за по-късното начисляване и
внасяне. Позовава се на чл. 40, ал.1, т.1, б. „в“ от ЗЗО, който задължава
работодателите да внасят здравноосигурителни вноски на осигурените лица,
едновременно с осигурителните вноски за ДОО. Сочи, че разпоредбата на чл.7,
ал.1 от КСО задължава осигурителните вноски за ДОО за работниците и служителите
да са внасят от осигурителите до 25- то число на месеца, следващ месеца, през
който е положен трудът. Сочи, че причините, които административният орган е
изложил са ирелевантни. Счита обстоятелството, че вноските са били внесени
по-късно, както и размерът на невнесените вноски в срок, би имало значение при
индивидуализиране на евентуална санкция.
Счита, че
предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридически лица за
неизпълнение на задължения към държавата е обективна и безвиновна. Според
оспорващия е необходимо единствено да се установи задължението на юридическото
лице, което не е изпълнило. С оглед изложеното е отправено искане до съда за
уважаване на жалбата, респ. за отмяна на процесното Решение №2153-27-52/10.08.2021г. на директора на ТП на
НОИ – гр. Шумен, поради допуснати нарушения при издаването му.
Ответникът в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт И., която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че
всички доказателства по делото потвърждават направените изводи в оспореното
решение. Счита, че В. не отговаря на изискванията за отпускане на парично
обезщетение за безработица, тъй като от последните осемнадесет месеца преди
прекратяване на осигуряването няма най-малко дванадесет месеца осигурителен
стаж. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Шуменският административен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Нормата на чл. 118, ал. 1, изречение първо от КСО регламентира, че Решението на ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се
обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд.
Решението е връчено на оспорващия на 13.08.2021 г. /известие за доставяне на л.
10/, а жалбата е подадена по пощата на 27.08.2021 г., т. е. в регламентирания
14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от лице, чиито права
и законни интереси са накърнени, е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Б.Ю.В. е подал заявление е № 271-00-4874/
23.10.2020 г. за отпускане ПОБ, в което
е декларирал, че е упражнявал трудова дейност във Великобритания за периода от
08.06.2019 г. до 22.10.2020 г., към което на 02.11.2020г. е представил:
заявление за удостоверяване ма осигурителни периоди със СЕД U002 от Великобритания, декларация относно определяне
пребиваване във връзка е прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент ЕО № 883/2004
г„ документи от Великобритания, анкетни карти- 4 броя.
С
разпореждане № 271-00-4874-1/16.11.2020 г. производството по отпускане
на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление № 271-00-4874/23.10.2020
г. е спряно за изясняване на осигурителен стаж и доход при прилагане на
разпоредбите на европейските регламенти и на 26.11.2020 г. чрез европейската
информационна платформа „Електронен обмен на данни за социалната сигурност“
(Electronic Exchange of Social Security Information - EESSI) c изпратено искане до компетентната институция на
Великобритания за потвърждаване на осигурителен стаж и доход.
На 04.03.2021г. Б.В. е представил преносим
документ U1 (ПД U1) - оригинал с потвърден осигурителен стаж от Великобритания,
във връзка с което е издадено разпореждане № 271-00-4874-2 от 15.03.2021 г. за
възобновяване на производството по подаденото заявление за отпускане на ПОБ.
В представения ПД U1 е потвърден осигурителен
стаж за следните периоди: от 28.05.2020 г. - до 22.10.2020 г., от 08.06.2019 г.
- до 20.11.2019 г., от 09.07.2018 г. – до 21.11.2018 г. и от 01.07.2017 г. - до
04.09.2017 г.
За последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването: от 22.04.2019 г. до 21.10.2020 г., видно от ПД U, издаден от
компетентната институция на Великобритания за Б.В. е потвърден стаж 5 месеца и
13 дни за периода от 08.06.2019 г. до 20.11.2019 г. и 4 месеца и 25 дни за периода от 28.05.2020 г. до
21.10.2020 г. общ потвърден стаж за периода от 08.06.2019 г. до 21.10.2020 г. с
внесени и/или дължими осигурителни вноски: 10 месеца и 7 дни.
Със сигнал № 1042-27-58/15.03.2021 г.,
адресиран до сектор „.Контрол но разходите на ДОО“ при ТП на НОИ Шумен е
изискано да бъде извършена проверка в „СТАР ИНКАСС ЕУ“ ЕООД. ЕИК ***, за
изясняване възникнало ли е основание за осигуряване по чл. 10 ал. 1 от КСО за Б.В.
и основателността на подадените данни в Регистъра на осигурените лица за
периода на трудовото му правоотношение от 02.04.2020 г. до 27.05.2020 г. включително.
С уведомително писмо № У-271 -00-4874-1 от
15.03.2021 г.. г-н В. е уведомен, че по подаденото от него заявление за
отпускане на ПОБ е образувано административно производство, а именно извършване
на проверка в осигурителя „СТАР ИНКАСС ЕУ" ЕООД във връзка с упражняваната
от него трудова дейност в дружеството и спазване на осигурителното
законодателство.
Във връзка с извършваната проверка са
изпратени писма до О.В.А.- управител на дружеството за предоставяне на
документи за извършване на проверка, поискано е съдействие от ОД на МВР за
откриване на местонахождението на управителя на дружеството, разплащателните
ведомости и счетоводните регистри и осигуряване на достъп до тях. С писмо до ТД
на НАП - Варна, офис - Шумен е поискано да бъде предоставена информация за
регистрирани търговски обекти, подавани: справки-декларации по ЗДДС, декларации
по ЗКПО, годишен финансов отчет за 2019 г., регистрирани фискални устройства,
касови отчети, реализирани приходи от продажба на стоки и услуги, информация за
лицето подало декларации обр. 1, както и други данни доказващи извършването на
трудова дейност от дружеството. По реда на чл. 44-46 от АПК са събрани сведения
и пояснения от наетите по трудови правоотношения лица, с цел изясняването на
факти и обстоятелства, свързани с възникването на осигуряване по смисъла на чл.
10 ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО.
На 14.10.2020 г. на управителя на дружеството
О.В.А.са изпратени писма за представяне на документи за извършване на проверка:
на постоянния и настоят адрес на г-н А., които са върнати е отметка „непотърсен“
и на адреса за седалище на фирмата, което е върнато с отметка „непознат“.
С писмо вх. № Ц1029-27-2406#1/07.12.2020 г.
ОД на МВР информира, че имота на ул.
.Ленин“ № 38 в с. Пет могили (адрес на управление и седалище на фирмата) е
необитаем/кьщата е срутена от пожар преди повече от 10 години.
С писмо № Ц1029-27-2599# 1/18.12.2020 г., ТД
на НАП - Варна, офис Шумен уведомява, че: за „СТАР ИНКАСС ЕУ“ ЕООД няма
регистрирани търговски обекти, дружеството не е регистрирано по ЗДДС, не са
подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ГФО за 2019 г., няма регистрирани фискални
устройства, и че декларации обр. 1 са подавани по електронен път, през интернет
портала на НАП, от упълномощено лице („СКОНТО ЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, с автор
на удостоверението за КЕП Е.К.Я.. ЕГН **********.
В попълнения въпросник от Б.В. липсват
конкретни адреси на извършваната от него работа, не дава конкретна информация
за правата и задълженията си, не посочва документи, които е изготвял или
подписвал, не сочи и телефон за връзка с работодател. За пряк ръководител е
посочено лицето „г-н О.“, за което при извършена проверка в Регистъра на
трудовите договори е установено, че в дружеството няма сключен договор е лице е
такава фамилия.
По данни от Търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел ..СТАР ИНКАСС ЕУ” ЕООД. НИК *** се
управлява и представлява от О.В.А...
По данни от информационната система на НОИ, за
О. А. няма данни за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на
трудова дейност като самоосигуряващо се лице в „СТАР ИНКАСС ЕУ” ЕООД. ЕИК ***.
нито заявен вид на осигуряване е декларация по образец, утвърден от
изпълнителния директор на НАП в съответствие е изискванията на чл. 1 ал. 2 и ал.
3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица
българските граждани на работа в чужбина и морските лица. За О.В.А.няма внасяни
осигурителни вноски в дружеството като самоосигуряващо се лице или в качеството
му на управител, няма данни издадени болнични листове.
По информация от от НБД ..Население“ на ГД
„ГРАО", О. А. е починал на 18.04.2021 г. В Търговски регистър и регистър
на юридическите лица с нестопанска цел няма данни след смъртта на едноличния
собственик ма дружеството наследниците да са поискали да продължат дейността,
съмасно чл. 157, аз. 1 от Търговския закон ТЗ), ни го данни за друго
правоприемство.
Извършената проверка на осигурителя „СТАР
ИНКАСС ЕУ“ ЕООД. ЕИК *** от контролен орган на НОИ. приключила след анализ на
всички относими факти и обстоятелства: данните от регистрите, събраните
сведения по реда на чл. 44-46 от АПК и предоставената информация след извършени
проверки и процедури от страна на компетентните институции: ОД на МВР и НАП е
обективирана в Констативен протокол №КВ5-27-00902710 от 01.04.2021 г. При
проверката е установено, че фирмата няма регистрирани търговски обекти, не е
регистрирана по ЗДДС, не са подавани ГДД но чл. 92 от ЗКПО и ГФО за 2019 г.,
няма регистрирани фискални устройства, не са подавани годишни финансови отчети
във връзка с дейността на дружеството съгласно чл. 6 от Закона за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, не са внасяни
осигурителни вноски по партидата на осигурителя за лица назначавани по трудови
правоотношения, но са подавани данни с декларации образец 1 в Регистъра на
осигурените лица от упълномощено лице. Направена е констатация, че не може да
се установи извършването на дейност от дружеството и съответно на трудова
дейност от лицата, за които има регистрирани трудови договори в дружеството и
подадени данни по чл. 5. аз. 4. т. 1 от КСО. Във връзка с установеното при
проверката, контролният орган е приел, че те не са осигурени лица. тъй като не
се установяват данни реално да са упражнявали трудова дейност като една от
императивно изискуемите предпоставки по чл. 10 ал. 1 от КСО за възникване на
осигурително правоотношение, поради което подадените данни с декларация образец
1 следва да се заличат.
На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са
издадени Задължителни предписания № ЗД-1-27-00902719 от 01.04.2021 г. на „СТАР
ИНКАСС ЕУ“ ЕООД, ЕИК *** за заличаване данните но чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО за лицата,
назначени по трудов договор в дружеството, в това число и за Б.Ю.В. ЕГН **********
за периода от 02.04.2020 г. до 28.05.2020 г. След изтичане на срока за
изпълнение на влезлите в сила задължителни предписания по чл. 108, ал. 1 т. 3
от КСО от контролния орган на ТП на НОИ - Шумен са предприети действия за
служебно заличаване на данните по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на
Министъра на финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица. за лицата, назначени по трудов
договор в дружеството, включително и за Б. за периода от 02.04.2020 г. до
28.05.2020 г.
Издадено е разпореждане № 271 -00-4874-3 от
18.06.2021 г., с което е отказано отпускане на ПОБ на Б.Ю.В., след служебното
заличаване на данните, подадени от „СТАР ИНКАСС ЕУ“ ЕООД, ЕИК *** за периода от
02.04.2020г. до 28.05.2020 г., на основание влязло в сила задължително
предписание на контролен орган на НОИ с № ЗД-1-27-00902719 от 01.04.2021 г. и
осигурителни периоди потвърдени от компетентната институция на Великобритания
със СЕД U017. В мотивите е посочено, че в резултат на служебното заличаване на данните
за осигурителен стаж и осигурителен доход на Б.Ю.В., ЕГН ********** за периода
от 02.04.2020 г. до 28.05.2020 г. и потвърдените осигурителни периоди от
компетентната институция на Великобритания със СЕД U017 при извършената
преценка относно правото на г-н В. за отпускане на парично обезщетение за
безработица е установено, че общия стаж на Б.Ю.В. с внесени и/или дължими
осигурителни вноски за последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването
(от 22.04.2019 г. до 21.10.2020 г.) е 10 месеца и 7 дни (5 месеца и 13 дни за
периода от 08.06.2019 г. до 20.11.2019 г. и 4 месеца и 25 дни за периода от
28.05.2020 г. до 21.10.2020 г.).
Разпореждането е връчено на 23.06.2021 г.,
срещу което е депозирана жалба вх. № 1012-27-61/05.07.2021 г.
С Решение №2153-27-52 от 10.08.2021г. на
директора на ТП на НОИ – гр. Шумен, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е
отхвърлена жалба № 1012-27-61/05.07.2021г. от Б.Ю.В. срещу Разпореждане №
271-00-4874-3/18.06.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП
на НОИ – Шумен, с което на основание чл.54ж, ал.1, във вр. с чл.54а, ал.1 от КСО е отказано отпускането на обезщетение за безработица. Решението е съобщено
на 13.08.2021 г., недоволен В. депозирал жалба на 27.08.2021 г. чрез
административният орган до ШАС.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 54ж ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват,
спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на НОИ.
Законът допуска правомощията на ръководителя
на осигуряването за безработица да бъдат делегирани на друго длъжностно лице
със заповед на директора на ТП на НОИ. В случая те са били делегирани със
заповед на лицето, което е подписало разпореждането. Разпореждането за отказ за
отпускане на обезщетение подлежи на задължителен административен контрол пред
Директора на ТП на НОИ – Шумен в 14-дневен срок от получаването му съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "б" и ал. 2, т. 2 КСО.
Решението, с което разпореждането е потвърдено е издадено от директора на ТП на
НОИ.
Гореизложеното позволява да се направи извод,
че решението и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни
органи в рамките на предоставените от закона правомощия при спазване на
административно-производствените правила.
Разпореждането и решението на Директора на ТП
на НОИ-Шумен са издадени в необходимата писмена форма и съдържат правните и
фактически основания за издаването им. Оспорващият е имал възможност да участва
в административното производство, упражнил и правото си на жалба по административен
ред, като на възраженията му е отговорено в мотивите на решението на Директора
на ТП на НОИ.
Разпореждането и решението на Директора на ТП
на НОИ-Шумен са издадени и при съобразяване с материалния закон и целта на
закона. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 54а ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат
лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.
Според § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО по смисъла на част първа на този кодекс "Осигурено лице" е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5. От своя страна нормата
на чл. 10, ал. 1 КСО регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й.
Предвид горното и съобразно съдебната
практика, съдът приема, че трудовата дейност е основна правопораждаща
предпоставка за възникване на основанието за социално осигуряване, и за да
възникне основание за осигуряване на едно физическо лице, следва да е налице
упражняване на лична трудова дейност в някое от качествата посочени в чл. 4 от КСО,
т. е. едно лице е осигурено за целите на ДОО, ако упражнява трудова дейност и
съществува основание за неговото осигуряване. Иначе казано, за да възникне
осигурителното правоотношение и право на обезщетение не е достатъчно наличието
на трудово правоотношение, а трябва лицето да е извършвало трудова дейност,
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО,
което е императивно кумулативно условие лицето да бъде осигурено, в който
смисъл е и практиката в Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г.,
Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. на ВАС на РБ и др.
Съобразно изложеното по-горе и фактическата
установеност спорен по делото е въпросът извършвал ли е Б.В. реално трудова
дейност за периода м. 02.04.2020 г. – 28.05.2020 г. в "СТАР ИНКАСС ЕУ"
ЕООД, за да бъде осигурено лице, което има право да получи парично обезщетение
за безработица.
Съдът счита, че в конкретния случай не са
събрани по делото безспорни и категорични доказателства в насока реално
извършвана трудова дейност от страна на В. за спорния период в "СТАР
ИНКАСС ЕУ" ЕООД, които да оборят изводите на административния орган.
Напротив, в подкрепа на довода на
административния орган е изготвения Констативен протокол №КВ5-27-00902710 от
01.04.2021 г., от съдържанието на който се установява, че фирмата няма
регистрирани търговски обекти, не е регистрирана по ЗДДС, не са подавани ГДД но
чл. 92 от ЗКПО и ГФО за 2019 г., няма регистрирани фискални устройства, не са
подавани годишни финансови отчети във връзка с дейността на дружеството
съгласно чл. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, не са внасяни осигурителни вноски по партидата на
осигурителя за лица назначавани по трудови правоотношения, но са подавани данни
с декларации образец 1 в Регистъра на осигурените лица от упълномощено лице.
Направена е констатация, че не може да се установи извършването на дейност от
дружеството и съответно на трудова дейност от лицата, за които има регистрирани
трудови договори в дружеството и подадени данни по чл. 5. аз. 4. т. 1 от КСО.
Във връзка с установеното при проверката, контролният орган е приел, че те не
са осигурени лица. тъй като не се установяват данни реално да са упражнявали
трудова дейност като една от императивно изискуемите предпоставки по чл. 10 ал.
1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение.
Въз основа на всички тези данни е направен
извод, че липсват доказателства за извършвана търговска дейност от дружеството
и реално положен труд от лицата, за които е подадена информация по чл. 5, ал. 4 от КСО, вкл. и оспорващият Б.В..
Въпреки, че В. не е участвал в производството
по издаване на констативния протокол, същият е разполагал с процесуалната
възможност да се защити срещу констатациите в него, както в хода на оспорване
на издаденото разпореждане за отказ за отпускане на ПОБ, където от него страна
не са представени противопоставими доказателства относно спорния факт, че е
упражнявал трудова дейност при осигурителя "СТАР ИНКАСС ЕУ" ЕООД,
така в хода на съдебно производство. Доказателствената тежест за установяване
на реално положения труд е на самото лице (в този смисъл Решение № 2524 от
18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12220/2019 г.).
Необходимо е да се посочи също, че изводът,
който е направен в Констативния протокол относно липса на доказателства за
извършвана търговска дейност от дружеството за процесния период не бе
опроверган в хода на съдебното производство. Фактът, че дружеството не е
реализирало приходи, които да обуславят изплащане на възнаграждения в размери
близки или равни до максималния осигурителен доход на лицата, за които са
подавани данни в НОИ, вкл. и за В., обосновава извод в подкрепа на доводите на
административния орган за липса на реално положен труд от Т., и че същият няма
качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО.
Във връзка с горното следва да се посочи, че Констативен
протокол №КВ5-27-00902710 от 01.04.2021 г. е официален документ, който не е
оспорен в хода на съдебното производство и се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила за удостоверените в него факти и обстоятелства.
Предвид гореизложеното и приетото от съда, че
за периода 02.04.2020 г. до 28.05.2020 г. няма доказателства за реално
извършвана трудова дейност от страна на Б.В. в "СТАР ИНКАСС ЕУ" ЕООД следва
извода, че оспорващият не отговаря на условията за отпускане на парично
обезщетение за безработица, тъй като няма най-малко 12месеца осигурителен стаж
през последните 18месеца, преди прекратяване на осигуряването. Не са изпълнени
изискванията на чл. 54а ал. 1 от КСО и като е достигнал до такъв извод, административният
орган правилно е отхвърлил жалбата срещу разпореждането за отказ за отпускане
на ПОБ, с процесното решение. Жалбата срещу последното е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1
и ал. 2 предл. последно от АПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Ю.В. с ЕГН **********,*** против Решение
№2153-27-52 от 10.08.2021г. на директора на ТП на НОИ – гр. Шумен, с което на
основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалба № 1012-27-61/05.07.2021г. срещу
Разпореждане № 271-00-4874-3/18.06.2021г. на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Шумен.
Решението е окончателно на основание чл. 119 от КСО.
Препис от настоящото, решение да се
изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: