№ 10399
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110155603 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молби с вх. №
236138/02.11.2022 г., с вх. № 279649/15.12.2022 г. и с вх. № 39046/13.02.2023 г./ на „****“
ЕАД срещу С. Б. Д., с която са предявени осъдителни искове за следните суми за
топлоснабден имот, находящ се в ****7, с абон. № ****, а именно: 252.12 лв. – главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.10.2022 г. до изплащане на вземането; 40.02
лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 28.09.2022 г.; 26.82 лв. – главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва от 13.10.2022 г. до изплащане на вземането; 5.48 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 28.09.2022 г. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че през исковия период е било налице облигационно отношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с ответницата в
качеството й на собственик, придобил имота по наследство, към което са приложими
Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за имота, като тя не е
заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени от „****“ ЕАД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата е
изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че след смъртта на баща й Б. М. С. по силата на
постигната съдебна спогодба единствен собственик на имота е станал нейният брат М. Б.
1
М., а след неговата смърт тя е останала единствен негов законен наследник, но на 16.02.2018
г. е направила отказ от наследството му, поради което не е станала собственик на процесния
имот и не следва да отговаря по предявените искове. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „****“ ЕАД не изразява становище по
исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира,
че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия
е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните обстоятелства: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; изискуемост на вземането.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно,
когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти
на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153,
ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая ищецът твърди, че ответницата е била клиент на топлинна енергия през
исковия период в качеството си собственик на процесния имот, като е придобила
собствеността по наследство.
С Определение № 14240/19.04.2023 г. е обявено за безспорно придобиването на
процесния имот от Б. М. С. и А. А. С.. От Удостоверение за наследници с изх. №
****/05.12.2022 г., издадено от Столична община – Район „****“, се установява, че след
смъртта си на 20.08.1978 г. Б. М. С. е оставил като законни наследници А. А. С. – съпруга,
ответницата С. Б. Д. – дъщеря, и М. Б. М. – син, от което следва, че върху процесния имот е
възникнала съсобственост между посочените лица. С протоколно определение от 13.03.1990
г. по гр. д. № 209/1990 г. на Шести районен съд, 11 състав, е одобрена постигнатата между
тримата съдебна спогодба, по силата на която М. Б. М. е получил в дял и изключителна
собственост процесния имот. Следователно на 13.03.1990 г. съсобствеността върху имота е
прекратена и той е станал изключителна собственост на М.. Видно е от горепосоченото
2
Удостоверение за наследници, както и от Удостоверение за наследници с изх. №
****/05.12.2022 г., издадено от Столична община – Район „****“, че М. Б. М. е починал на
31.01.2018 г. и е оставил като единствен наследник по закон своята сестра – ответницата С.
Б. Д.. От съдебно удостоверение, издадено по гр. д. № 11266/2018 г. по описа на СРС, 84
състав, се изяснява, че на 16.02.2018 г. ответницата е подала молба с вх. №
2004241/16.02.2018 г., с която се отказала от наследството на наследодателя М. Б. М. и която
е вписана в специалната книга на съда под № 225/23.02.2018 г.
Съдът намира, че с вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от
наследство, доколкото в случая не се твърди и не се доказва същото да е било прието преди
това, настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото
правоприемство. С отказа от наследство ответницата се лишава от включените в
наследството права и не приема включените в него задължения, с което тя не само престава
да бъде наследник, но се счита, че не е била такава, тъй като отказът от наследство
произвежда действие от откриване на наследството /в този смисъл т. 1 от ТР №
148/10.12.1986 г. на ОСГК на ВС/.
Предвид изложеното твърдението на ищеца, че Д. е била собственик на процесния
имот през исковия период, е недоказано, поради което не може да се обоснове качеството й
на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
След като ищецът не е доказал качеството на ответницата на клиент на топлинна
енергия за битови нужди през исковия период и съответно наличието на облигационна
връзка с нея, предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за
главницата за цената на доставената в имота топлинна енергия през този период е
неоснователен, респ. неоснователни са и исковете срещу нея за мораторна лихва върху
стойността на доставената топлинна енергия, за стойността на услугата дялово
разпределение и за мораторна лихва върху нея.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски би имала ответницата, но в случая тя не
претендира и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: г****, срещу С. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****7,
с абон. № ****, а именно: 252.12 лв. – главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
13.10.2022 г. до изплащане на вземането; 40.02 лв. – мораторна лихва за периода от
3
15.09.2020 г. до 28.09.2022 г.; 26.82 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
13.10.2022 г. до изплащане на вземането; 5.48 лв. – мораторна лихва за периода от
31.10.2019 г. до 28.09.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „****“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4