Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 143 Година 2019, 04.12 град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На осемнадесети ноември, две хиляди
и деветнадесета година,
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя
БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от
съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 978 по описа за 2019
година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и
е образувано
по повод въззивна жалба
вх.№1990/25.04.2019г., подадена от Н.Х.А., ЕГН **********, ответник в
първоинстанционното производство, срещу Решение №73/15.04.2019г., постановено
по гр.д.№644/2018г. по описа на Районен съд- Поморие.
С посоченото решение е допуснат развод и е
прекратен сключеният с акт №0042/23.05.2014г. на Община Поморие гражданския
брак, между Н.Х.А. и П.А.А. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
двамата съпрузи. Упражняването на родителските права върху детето Христо Начков
А., ЕГН ********** е предоставено на майката-П.А.А., определено е
местоживеенето на детето при майката, определен е режим на лични отношения на
бащата с детето Христо Начков А., както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца от 18.00ч. на петъчния ден до 18.00ч. на неделния ден с приспиване при
бащата, 30 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и
родителите ще редуват помежду си Коледните и Новогодишните празници, като по
време на Коледните празници на всяка нечетна календарна година, детето Христо да бъде при майка си, а на
Новогодишните празници- при баща си и обратно- всяка четна година по време на
Коледните празници, детето да бъде при баща си, а на новогодишните празници-
при майка си, като при осъществяване режима на лични отношения, бащата следва
да взема детето от дома на майката и да го връща отново там. Съдът е
осъдил бащата Н.Х.А. да заплаща месечна
издръжка на детето в размер на 150 лева, ведно със законната лихва върху
забавата, считано от влизане на решението в сила. Ползването на на семейното
жилище, находящо се в гр.Поморие, ул.,,Републиканска“№15, собственост на
родителите на ответника, е предоставено на съпруга- Н.Х.А.. Със същото решение
са отхвърлени предявените от Н.Х.А.
насрещни искове за предоставяне упражняването на родителските права върху
детето Христо Начков А. на бащата Н.Х.А. и за осъждане на П.А.А. да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 130 лева. С решението е постановено след
развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име Рашидова. Страните са
осъдени да заплатят съдебно-деловодни разноски.
С жалбата се изразява недоволство от
решението в следните части: относно вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака на двамата съпрузи, предоставянето на родителските права
върху детето на майката и определяне местоживеенето на детето при същата, както
и в частта, с която ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка за детето.
Решението се обжалва и в частта, с която са отхвърлени насрещните искове,
предявени от ответника. Иска се отмяна
на решението в обжалваните части. Жалбоподателят счита, че същото е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано.
На първо място, подробни аргументи са
изложени за опровергаване извода на съда за противобрачно поведение на
въззивника, изразяващо се в употреба на наркотични вещества и неполагане грижи
за детето. Жалбоподателят твърди, че еднократно употребил наркотици и
управлявал автомобил, като за посоченото
противоправно деяние бил осъждан веднъж. Въззивникът заявява, че е изградил
силна емоционална връзка със сина си,
което било отразено и в изготвения социален доклад. Оспорва изложеното в
мотивите на първоинстанционното решение, че бащата и неговите родители
възпрепятствали контактите на майката с детето. Посочва се във въззивната
жалба, че въззиваемата (ищца) и нейното семейство не можели да бъдат добър
пример, поради неморалното им поведение. Развива съображения в тази насока.
Излагат се твърдения, че след постановяване на атакуванато решение,
детето било стресирано и уплашено, че ще бъде поверено на грижите на майка си. Претендира
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран
отговор, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемата
намира атакувания съдебен акт за правилен, законосъобразен и мотивиран. Твърди,
че и двете страни имали вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и
неговото прекратяване. В тази връзка, намира за неоснователни, наведените от
въззивника твърдения, че вина имала единствено
ищцата. Посочва, че правилно
първоинстанционният съд преценил, че при решаване на въпроса за предоставяне на
родителските права, следвало да се обсъдят всички обстоятелства от значение за
интересите на детето, както и наличието на родителски качества, а именно:
полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване
знания, трудови навици, морални качества, социално обкръжение и битови условия
и др. Цитира Постановление №1/12.11.1974г. на Пленума на ВС. Също така сочи, че
връзката между майката и детето била възпрепятствана от бащата и неговото
семейство. Излага становище, че родителите имали еднакви права и задължения,
които не следвало да бъдат ограничавани. Общуването на детето, както с единия,
така и с другия родител, допринасяло за неговото правилно възпитание.
Въззиваемата твърди, че понастоящем детето живеело в дома на баща си, но се
отглеждало от неговата баба, с която имало изградена емоционална връзка. Подчертава,
че в настоящия случай се касаело за момче на пет години, което предвид ранната
си и крехка възраст, имало нужда от майчина грижа и закрила. Посочва, че тъй
като бащата бил осъждан за извършване на противоправно деяние (управление на
автомобил след употреба на наркотични вещества), не можел да бъде добър пример
за детето. Счита, че правилно първоинстанционният съд приел, че превес имал този родител, който в
по-голяма пълнота можел да осигури едновременно физически и душевен комфорт на
детето, като в конкретния случай, това била майката. Моли за потвърждаване решението на Районен съд –Бургас и присъждане
на направените във въззивното производство
разноски.
Страните се
явяват лично в с.з. и се представляват от процесуални представители-адвокати.
Поддържат подадените въззивна жалба, съответно отговор.
Във въззивното
производство са допуснати гласни и писмени доказателства, изготвен е нов
социален доклад.
Родителите са
изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК, като и двамата изразяват желание и
готовност да полагат непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на
детето.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена
на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното
производство е по повод искови претенции с правни основания чл.49, ал.1,
вр.ал.3 от СК и чл.59, ал.2 от СК - относно родителските права, местоживеенето
и личните отношения, както и иск с правно основание чл.53 СК. В необжалваната
част относно допускането на развода,
фамилното име на съпругата след развода и ползването на семейното жилище,
решението е влязло в сила.
Ищцата П.А.А.
твърди, че с ответника имат дете – Христо Начков А., родено на ***г. по време
на съвместното им съжителство, както и сключен
граждански брак от 23.05.2014гг. Ответникът употребявал алкохол и наркотици, не
се интересувал от детето и съпругата си, упражнявал физически тормоз върху
ищцата, заплашвайки я с физическа разправа, както и че ще й вземе детето. През
юни 2018г. ищцата била изгонена от ответника и неговите родители от техния дом,
като ответникът й позволявал да вижда
детето много рядко само за няколко минути. През септември 2018г. при пореден
опит да се срещне с детето, ищцата била нападната от бащата на ответника, който
й нанесъл побой, а ответникът я прогонил. Иска от съда прекратяване на брака
между страните по вина на ответника, да й бъде предоставено упражняването на
родителките права върху детето, местоживеенето на детето да бъде при майката, а
на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето, като същият бъде
осъден да заплаща издръжка в размер на 200 лв., да й бъде възстановено
предбрачното фамилно име.
С отговора на исковата молба
ответникът оспорва претенциите като неоснователни. Твърди, че е полагал грижи
за семейството си, както и че ищцата сама си е тръгнала през месец юни 2018г,
оставяйки детето при него. Твърди, че връзката между майката и детето е
прекъсната, и че детето не желае да се вижда с майка си. Предявени са насрещни
искове: съдът да прекрати брака по вина на съпругата, да му бъде предоставено
упражняването на родителките права върху детето, местоживеенето на детето да
бъде при бащата, а на майката да бъде определен режим на лични отношения с
детето, като същата бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 130 лв.
Страните ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си.
Събрани са гласни
доказателства, изготвени са социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ –гр.Поморие, доклад от ЦОП Поморие.
От ангажираните доказателства се установява безспорно, че страните са
сключили граждански брак на 23.05.2014г. От съвместното им съжителство преди
брака, на 28.11.2013г. е родено детето Христо Начков А., което към настоящия
момент се отглежда от бащата.
Бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, като в частта с
която е допуснат развод между страните, е влязло в сила независимо от това, че е
обжалвано по отношение на вината. От свидетелските показания се изяснява, че от
самото начало на брака, между съпрузите е имало неразбирателства. Въззивният
съд споделя изцяло становището на първата инстанция, че разстройството на брака
е настъпило по вина на двамата съпрузи. Не са налице данни за противобрачни
прояви на съпругата, които да обуславят единствено и само нейна вина за
непоправимото разстройство на брака. Същите не са съумели да разрешат
конфликтите помежду си чрез взаимни отстъпки, стигало се е до скандали,
завършващи с раздяла –ищцата е напуснала дома им, когато детето е било на 3
месеца, както и през месец юни 2018г., когато П. Рашидова се е установила
трайно в дома на родителите си. Безспорно установено е, че въззивникът е
осъждан за управление на автомобил след употреба на наркотични вещества. Според
трайната съдебна практика вината за разстройството на брака не може да бъде
степенувана според тежестта на конкретно установените противобрачни прояви, ето
защо въззивната инстанция приема, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат двамата съпрузи.
При разрешаване на спорът относно упражняването на родителските права съдът
преценява всички обстоятелства, с оглед интересите на детето: възпитателски
качества на родителите, полагани до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните
възможности. Изброяването е неизчерпатено и е идентично с посоченото в Постановление на Пленума на ВС №1/74г., което не е изгубило
своето значение и при действието на СК от 2009г. Тези обстоятелства, взети в
съвкупност, формират комплексния критерий, въз основа на който се извършва
преценката при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява
родителските права. Преценката е предоставена в правомощията на съда,
разглеждащ спора между родителите, като водещ критерий е „най-добрия интерес на
детето“ по §1, т.5 ДР на ЗЗДет., определя се въз основа на обстоятелствата,
установени във всеки конкретен случай и следва да удовлетворява в максимална
степен интересите на детето.
По отношение на полаганите до момента грижи
към детето, от събраните по делото доказателства/показания на св.А.
Рашидов, Николина Русева/ се установява категорично, че от раждането си до м. юни
2018г. детето Христо е отглеждано изцяло от майката, с активната помощ на
родителите на страните.
По отношение на материалните възможности:
и майката, и бащата са трудово ангажирани. Във въззивното производство
майката е представила доказателства за доходите си, като същата работи като продавач-консултант в
магазин „Болеро“. Бащата в съдебно заседание е посочил, че работи като монтьор,
без да има сключен трудов договор. По данни от изготвените социални доклади,
бащата живее в триетажна къща, от която той и неговите родители ползват третия
етаж, при много добри хигиенно-битови условия, жилището е електрифицирано и водоснабдено.
Въззиваемата живее в жилището на своите родители –
двуетажна къща, в която има обособена стая за детето и майката, с много добри
хигиенно-битови условия. И в това отношение възможностите на двамата родители
са еднакви.
По отношение на критерия помощ от трети лица и социално обкръжение също не
е налице съществена разлика между двамата родители. И майката, и бащата могат
да разчитат на помощ от своето близко обкръжение –бащата разчита на своята
майка и сестра, като детето е емоционално обвързано със своята баба по бащина
линия. Майката също може да разчита на своите родители, които принципно всяка
зима работят в Полша, но откакто страните са разделени бащата на П. е за
постоянно в България, за да е до дъщеря си. Майката Недка Ращидова също изразява
готовност да напусне работа и да помага на дъщеря си.
По отношение на пола и възрастта
–става дума за дете на ниска възраст -
на 6 години, момче. Според изготвения в първоинстанционното производство
доклад, при проведен разговор с детето се констатира, че то проявява по-голяма
емоционална привързаност към бащата, като е споделило, че майка му не го
посещава. Проведеният разговор с детето е бил в присъствието на бащата, тъй
като детето не разбира български език, поради и което не може да се отчете
степента на родителско отчуждение.
Във въззивното
производство е изготвен нов социален доклад, който следва да изследва желанията
на детето при кого да живее след провеждане на разговори с психолог. Видно от
заключението в социалния доклад от Агенция за социално подпомагане, и доклада
от Център за обществена подкрепа Поморие, е изразено становище, че поради
езиковата бариера /детето не говори български език/ и неспазване на договорения
график за срещи, психологът не може да установи детето при кой от родителите си
желае да живее. Посочено е още, че от проведените психологически консултации
може да се констатира наличието в известна степен на родителско отчуждение. Психологът
е установил, че още с влизане на детето в кабинета му, без да му е поставен
въпрос, то казва, че „не иска при мама“. За да установи дали това действително
е негово желание, психологът е поставил на детето различни въпроси и ролеви
игри /но никога свързани с неговото желание да бъде с майката/, на които обаче
детето не може да отговори, тъй като не разбира въпросите, но винаги казва, че
не иска при майка си.
По отношение на възпитателските качества на двамата родители, които имат
най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на детето, за
обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците му, съдът намира, че
по делото не са събрани доказателства, които да поставят под съмнение
родителския капацитет на двамата родители. Но при разрешаването на въпроса за
упражняването на родителски права следва
да се анализира и поведението на бащата, който, както е установено по делото
възпрепятства майката да вижда детето си. Безспорно това поведение на бащата не
е в интерес на детето, най –вече защото то е лишено от контакт с майка си за
продължително време, без да са уредени тези отношения по съответния законов ред
относно родителските права. От свидетелските показания се установява, че бащата
често не спазва и режима на отношения с майката, установен с привременните
мерки , наложени в първоинстанционното производство. Както бе коментирано
по-горе, детето до раздялата на родителите е отглеждано от своята майка, поради
и което между тях със сигурност е налице изградена силна емоционална връзка.
Действително, майката е напуснала семейния дом, оставяйки детето там, но не
могат да бъдат кредитирани от съда показанията на св.А. –сестра на ответника,
според които П. е напуснала дома си без причина и е изоставила детето си. Ищцата в исковата молба
е изложила твърдения за упражняван от съпруга й и неговите родители психически
и физически тормоз. В тази връзка е налице
медицинско удостоверение, за констатирани следи от физическо насилие
върху П. Рашидова.
Съдът намира, че бащата на детето с
действията и поведението си не съдейства в достатъчна степен за
съхраняване на положителен
психологически образ на другия родител и насажда у детето негативно отношение и
отчуждение от майката. Очевидно бащата, повлиян от силно конфликтните си
отношения с майката на детето, не зачита нейния авторитет, и настройва детето
против майка му, вместо да преодолее личностната си неприязън в името на
запазване на емоционалното и психическо благополучие на детето. Ограничаването на
контактите на детето с майката като резултат би довело до отчуждаване на
детето, което не е в негов интерес. Безспорно е че за правилното личностно развитие на
детето е връзката и с двамата му родители и разширеното му семейство, както и
че драстичното нарушаване на връзката родител-дете не е в негов интерес.
От доказателствата по делото може да се направи извод, че отглеждащият
родител – бащата и неговото обкръжение целенасочено влияят върху детето и
неговото желание да вижда майка си. Това обяснява и заученото становище на
детето, че „не иска при мама“ всеки път, когато то посещава психолога, въпреки,
че не разбира български език. П.
Рашидова в съдебно заседание е заявила, че жената, с която към настоящия момент
живее въззивника е казала на детето, че тя го е родила, в резултат на детето то
е започнало да се съмнява в това, че П. е негова родна майка.
Освен това съдът счита, че са налице действия от страна на бащата, които не са относими към
въпроси от ежедневието на детето, за да бъдат решавани еднолично от родителя,
упражняващ непосредствено родителските права, без съгласието на другия родител.
В социалния доклад, изготвен в настоящото производство е посочено, че детето
Христо е „обрязано“ без майката да е уведомена, за което тя е разбрала от
снимки на детето във фейсбук, както и че майката е изразила принципно негативно
мнение относно обрязването. Свидетелят Рашидова – майка на въззиваемата, също посочва,
че за този акт са разбрали впоследствие, което много е разстроило П. и се е
наложило да бъде търсена медицинска помощ. „Обрязването“ най-често се извършва
в детска възраст по религиозни причини, и едноличното решение на бащата за
неговото извършване, според настоящия състав води до незачитане родителските
права на майката.
Може да се обобщи, че в
изключителен интерес на детето е родителите да преодолеят противоречията и
конфликтите помежду си, защото това
очевидно се отразява неблагоприятно на
детето. Тогава то ще може да контактува пълноценно и с двамата си родители.
При така направения анализ на доказателствата и обстоятелствата, имащи
значение за разрешаване на спора относно упражняването на родителските права,
съдът счита, че с оглед на най-добрия интерес на детето, и изхождайки от
възрастта на детето, майката е по-пригодна да го отглежда и възпитава, тъй като
на тази все още ниска възраст, то се нуждае от повече майчини грижи, свързани с
правилното му физическо и психическо развитие. Родителските права
върху детето Христо следва да се упражняват от майката, като се определи
местоживеене при нея. По отношение на режима на личен контакт съдът намира, че определеният такъв в максимална степен задоволява нуждата на детето да контактува пълноценно и с другия
си родител, както и е съобразен с ниската му възраст.
Размерът на присъдената издръжка също е определени от съда в съответствие с
доказателствата по делото, а и във въззивната жалба липсват конкретни
оплаквания в тази насока.
Като е достигнал до горните правни изводи за неоснователност на предявените
насрещни искови претенции, първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Страните са направили своевременно искане
за присъжда на разноски като предвид изхода на делото сторените такива се
дължат на въззиваемата. Представени са доказателства за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 800 лв. за защита пред въззивната инстанция, който следва
да бъде възложен в тежест на въззивника.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
в обжалваната част Решение №73/15.04.2019, постановено
от ПРС по гр.д.№644/2018г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Н.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на П.А. Рашидова, ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 5, сумата
от 800 лв. /осемстотин лева/,
представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен
срок от уведомяване на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: