МОТИВИ към Присъда № 134 от 27.06.2017
г.
по НОХД № 1595/2017 година
по описа на Старозагорския
районен съд:
Обвинението против
подсъдимия И.Б.И. – роден на *** ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, работи
от месец април, ЕГН **********, е за това, че през периода месец март 2012 г. до месец февруари 2017 г. включително, в град Стара
Загора, след като е осъден с влязло в сила на 15.02.2012 г. съдебно решение №
1008/07.10.2011 г. по гражданско дело № 4162/2011 г. на Районен съд – Стара
Загора, да издържа свой низходящ – малолетния си син – Б.И.И., роден на *** г.
чрез неговата майка и законен представител – К.Ж.Ж., съзнателно не е изпълнил
това си задължение в размер на повече от две месечни вноски – не е изплатил 60
месечни вноски по 90 лв. всяка, всичко общо в размер на 5400 лева –
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура - Стара Загора в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение и
фактическата обстановка изложена в обвинителния акт. Счита, че за посоченото в
обвинителния акт престъпление на подсъдимия следва да се наложи наказание десет месеца пробация с двете задължителни пробационни
мерки.
Подсъдимият се явява в
съдебно заседание. Дава обяснения, че
поради липса на средства не е изплащал издръжката за детето си. Бил няколко
години в затвора където не работил, а след като изтърпял наказанието си бил без
работа и доходи. Поради обремененото съдебно минало работодателите не го
вземали на работа.
СЪДЪТ, като взе предвид доводите
и становищата на страните ведно със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл.14 от НПК, приема
за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият И.Б.И. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
осъждан, работи от месец април 2017 година, ЕГН **********.
През периода от 2005 г. до 2009 г. свидетелката К.Ж.Ж.
живяла на съпружески начала с подсъдимия И.Б.И. ***. От съвместния им живот на
30.12.2006 г. им се родило дете – Б.И.И.. Тъй като през 2009 г. подсъдимият постъпил
в Затвора за изтърпяване наказание "лишаване от свобода" Ж. напуснала
наемното жилище и се устроила заедно с детето при своите родители в с.
Синапово, общ. Тополовград.
Няколко години била
безработна и през 2011 г.
подала молба до Районен съд – Стара Загора с искане подсъдимият да бъде осъден
да заплаща издръжка за детето.
С решение № 1008/07.10.2011
г. по гражданско дело № 4162/2011 г. на РС – Стара Загора, влязло в сила на
15.02.2012 г. съдът осъдил И. да заплаща на малолетното си дете Б.И.И. чрез
неговата майка и законен представител К.Ж.Ж. ежемесечна издръжка в размер от 90
лв., считано от 03.08.2010 г. ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
На 21.02.2012 г. по искане
на Ж. срещу И. бил издаден изпълнителен лист.
Въпреки съдебното решение, през периода от
месец март 2012 г.
до месец февруари 2017 г.
включително, И. не заплатил нито една издръжка за детето си, макар да знаел за
това си задължение.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
приема за установена от събраните по делото доказателства:
- обяснения на подсъдимия в
съдебното следствие, представляващи по своето естество си признания. В
обясненията си подсъдимият признава, че не е плащал процесните
суми за издръжка на детето си. Изразява съжаление за извършеното и твърди, че
причина за неплащане на издръжката е, че бил безработен и имал финансови
затруднения.
- показания на свидетелката Ж.,
които съдът кредитира с доверие;
- прочетените и приобщени на
основание чл.283 от НПК протоколи и документи приложени по досъдебно
производство от значение за изясняване на обстоятелствата по делото: Постановление
за образуване на досъдебно производство от 10.03.2017 г.; Справка за актуално
състояние на всички трудови договори на И.Б.И. от 28.02.2017г.; Протокол за
уведомяване на пострадал от престъпление, съгласно чл.6, ал.1 от Закона за
подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и връчване на
формуляр за правата на пострадалите от престъпления от 28.03.2017 г.; Акт за
раждане № 2144 от 31.12.2006 г.; Справка от ЧСИ с
изх. № 04453 от 18.04.2017 г.; Справка от ГД „Изпълнение на наказанията” с рег.
№ 4593 от 30.03.2017 г.; Разпореждане от 13.02.2017г. на Районна прокуратура –
гр. Стара Загора; Жалба от К.Ж.Ж. от 10.02.2017 г.; Сведение от К.Ж.Ж. от 03.02.2017
г.; Сведение от И.Б.И. от 23.02.2017 г.; Протокол за предупреждение от
23.02.2017 г.; Удостоверение за раждане от *** г.; Решение № 1008 от 07.10.2011
г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора; Изпълнителен лист от 21.02.2012
г.; Служебна бележка от Агенция по заетостта от 23.02.2017 г.; Служебна бележка
от Агенция по заетостта от 27.02.2017 г.; Искане за изготвяне на справка за
съдимост на И.Б.И.; Справка за съдимост
на И.Б.И. с рег. № 667 от 27.02.2017г.; Постановление за привличане на обвиняем
от 12.05.2017 г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от 12.05.2017 г. и заключително мнение от 12.05.2017 г.; -приетите
писмени доказателства - справка за съдимост и препис от съдебни бюлетини.
Следва да се посочи, че
всички събрани доказателства са изцяло непротиворечиви и съдът не счита за
нужно да ги обсъжда поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така възприетата и
изложена по–горе фактическа обстановка, съдът приема за установено по
категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.183, ал.1 от НК, тъй като през периода месец
март 2012 г.
до месец февруари 2017 г.
включително, в град Стара Загора, след като е осъден с влязло в сила на
15.02.2012 г. съдебно решение № 1008/07.10.2011 г. по гражданско дело №
4162/2011 г. на Районен съд – Стара Загора, да издържа свой низходящ –
малолетния си син – Б.И.И., род. на *** г. чрез неговата майка и законен
представител – К.Ж.Ж., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на
повече от две месечни вноски – не е изплатил 60 месечни вноски по 90 лв. всяка,
всичко общо в размер на 5400 лв.
От обективна страна, налице
е влязло в сила съдебно решение, с което подсъдимият бил осъден да плаща
издръжка на своето дете. Лицето, комуто е осъден да заплаща издръжка е негов
син, т.е., низходящ и в този смисъл е налице и другият признак от обективна
страна на престъплението по чл.183 ал.1 от НК.
От обективна страна
престъплението е осъществено чрез бездействие - съзнателно неизпълнение от страна на
обвиняемия на задължението за издръжка в размер на две или повече месечни
вноски.
Разпоредбата на чл.183 ал.1 от НК
постановява, че се държи наказателно отговорен този, който като е осъден да
заплаща издръжка на свой близък, посочен в закона, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Инкриминираният
период от време, за който осъденото да заплаща издръжка лице може да се държи
наказателно отговорно за съзнателно неплащане на дължимите месечни вноски е
само след като е влязло в сила осъдителното решение за заплащането на
издръжката. В случая е налице влязло в сила осъдително решение, с което подсъдимият
е осъден за заплаща месечна сума за издръжка на своя низходящ. Същността на
издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества. Издръжката
служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е
основният социален и правен аспект на родителското алиментно
задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка
въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи към децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието
на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичният режим на
задължението.
По смисъла на чл.76 от ЗЗД най–обременителното
за подсъдимия е задължението му, което като не изпълни, влече след себе си
наказателна отговорност.
От субективна страна, съдът прие, че
деянието е извършено виновно при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е
искал настъпването им. Това е така, тъй като подсъдимият е съзнавал, че е
осъден за заплаща ежемесечна издръжка за своя низходящ и че неплащането на
издръжката влече след себе си наказателна отговорност. Независимо от това,
подсъдимият през визирания период, не е изпълнил задължението си и не е
изплатил дължимата издръжка за своя низходящ.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и размера на наказанието
съдът се съобрази с двата принципа в наказателното право – на законоустановеност на наказанието и на индивидуализация на
наказанието.
Съгласно първия принцип за извършеното
престъпление се предвижда наказание до една година лишаване от свобода или пробация.
При индивидуализация на
наказанието съдът се съобрази със степента на обществена опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на престъплението и с всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства – направени самопризнания; изразено критично отношение към деянието,
затруднено имотно и материално положение на подсъдимия съобразно приложената на
досъдебното производство декларация за семейно и имотно и материално положение
/виж лист 43 от ДП/; това, че през престоя си в затвора не е
работил;
Отегчаващо отговорността
обстоятелство – продължителен период от време на дезаинтересованост
към низходящия.
Съдът, след като съобрази
характера на извършеното престъпление, личността на дееца, степента на
обществена опасност на деянието и тази на дееца, която определя като нениска предвид
съдебното минало, обстоятелствата, при които е извършено престъплението, всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и с оглед реализиране
целите по чл.36 от НК, наложи на подсъдимия наказание пробация
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът не намира основания да
определи наказание при условията на чл.55 от НК. Подсъдимият се установи, че е
проявил занижено чувство на родителски
дълг.
Ето защо, Съдът,
на основание чл.183, ал.1 от НК, във връзка с чл.54 от НК във връзка с чл.42а,
ал.2, т.1 и т.2, във връзка с ал.3, т.1 от НК наложи наказание пробация с пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 10 месеца с периодичност
два пъти седмично; и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 10 месеца.
Съдът счита, че наложеното
наказание ще изпълни целите на наказанието, ще спомогне за превъзпитаването на
подсъдимия и ще подейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
Причини и условия
способствали за извършване на престъплението: ниско правно съзнание.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: