№ 173
гр. Плевен, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20224400600549 по описа за 2022 година
Въззивното производство пред Плевенският окръжен съд е образувано
по частна жалба на адв.Я. – сл.защитник на подсъдимият С. В. С. срещу
Определение № 63 от 28.06.2022 година постановено по ЧНД 15/2022 по
описа на Районен съд Кнежа. Навеждат се доводи, че определението е
незаконосъобразно тъй като представлява второ тълкуване на основния
съдебен акт, с което обаче по същество съдът отменя предходно свое такова
определение и допълва определението, с което се е произнесъл по реда на
чл.306 от НПК относно приспадането на изтърпяната част от наказанията
между които е определено едно общо най-тежко наказание.
В открито съдебно заседание частната жалба се поддържа.
Процесуалният представител на окръжна прокуратура Плевен
ангажира становище, че определението е правилно в частта относно размера
на приспаднатото наказание.
Плевенският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна :
Производството пред Районен съд Кнежа е образувано по внесено
предложение на Районна прокуратура по реда на чл.306 ал.1 от НПК за
определяне на едно общо най-тежко наказание на осъдения С. В. С..
С Определение от 15.03.2022 година районният съд кумулирал
наложените наказания на осъд. С. С. С., роден на *** в ***, живущ в
1
гр.Козлодуй, обл. Плевен, ***, българин, с българско гражданство, с начално
образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, наложени с
Присъда №260004/26.02.2021г. по НОХ дело №202/2020г. по описа на РС -
Козлодуй и с Присъда №1/05.01.2022г. по НОХ дело №213/2020г. по описа на
РС - Кнежа , като определил едно общо най[1]тежко наказание, а именно
,,Лишаване от свобода” за срок от 8 /ОСЕМ/ ГОДИНИ, при първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал. 2 от НК приспаднал
фактически изтърпените наказания и задържания на осъд. С. С. С., с ЕГН
**********. В мотивите към съдебния акт не са посочени периодите на
фактически изтърпяваните наказания по съдебните актове предмет на
производството.
След влизане в сила на определението съдът е сезиран с Искане за
тълкуване по реда на чл.414 ал.1 т.1 от НПК от РП Плевен във връзка с това,
че в определението не са посочени конкретно периодите, през които се
приема, че лицето е изтърпявало наказание „лишаване от свобода“ или е било
с мярка за неотклонение „задържане под стража“, което създава затруднения
при изпълнение на съдебния акт.
С Определение от 04.05.2022 година Районният съд ДОПЪЛВА по
Определение №28/15.03.2022г. по Ч.Н. дело №15/2022г. по описа на РС-
Кнежа, като на основание чл.25, ал.2 от НК ПРИСПАДА фактически
изтърпените наказания и задържания на осъдения С. С. С., с ЕГН **********,
а именно 3 години 10 месеца и 15 дни.
След влизане в сила на определението от 04.05.2022 година е
постъпило второ Искане за тълкуване по реда на чл.414 ал.1 т.1 от НПК от РП
Плевен, в което по същество се сочи, че приспаднатият период от време не
касае само съдебните актове предмет на групирането.
След постъпване на искането с Разпореждане от 03.06.2022 година
Районния съд насрочва делото в открито съдебно заседание за 28.06.2022г. и
изисква справки от: ГД“Изпълнение на наказанията“ град София и Затвора
гр.Враца, от които да е видно какви наказания, в размер и по кои НОХД е
изтърпял осъдения, с оглед приспадането им, както и задържан ли е осъдения
в местата за лишаване от свобода с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, за какъв период и по кои НОХД и от: НСС[1]гр.София, Ареста при
Затвора- град Плевен и Ареста при Затвора- град Враца справки, от които да е
видно задържан ли е осъдения в следствените арести на територията на
страната с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, за какъв период от
време и по кои НОХД.
На 28.06.2022 година е проведено открито съдебно заседание по
делото, като са докладвани постъпилите писмени материали във връзка с
търпените от осъденото лице наказания.
С Определение № 63 от 28.06.2022 година съдът е отменил
Определение №47/04.05.2022г. по ЧН дело №15/2022г. по описа на РС –
Кнежа, като ДОПЪЛНИЛ по Определение №28/15.03.2022г. по Ч.Н. дело
№15/2022г. по описа на РС-Кнежа и на основание чл.25, ал.2 от НК
приспаднал фактически изтърпените наказания и задържания на осъдения С.
2
С. С., с ЕГН **********, а времето от: 30.11.2020г. до 09.12.2020г. и от
20.05.2020г. до 17.11.2020г.
При така установените факти, настоящият въззивен състав
намира, че атакуваното определение е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено. На първо място видно от диспозитива на основния
съдебен акт по делото - Определение от 15.03.2022 година в последния макар
и формално да е посочено, че съдът зачита и приспада фактически
изтърпяното от осъдения, то няма посочени конкретни периоди или съдебни
актове, по които може да се предположи, че лицето е изтърпявало част от
наказанието „лишаване от свобода“ или е било с мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Данни за такива периоди няма и в мотивите към
определението. Предвид на това напълно незаконосъобразно е подходил съда
като се е произнесъл още по първото искане на РП за тълкуване по реда на
чл.414 ал.1 т.1 от НПК. По съществото си още с първото тълкуване е
осъществено недопустимо от наказателно процесуалния закон ДОПЪЛВАНЕ
/ както сам го е нарекъл районният съд / на липсващата воля на решаващия
съд при произнасянето и обявяването на страните на определението от
15.03.2022 година. Още по фрапантни са последвалите действия на районният
съд, който след като отново е бил сезиран с искане за тълкуване е събирал
нови доказателства свързани със вече решен въпрос относно кумулиране на
наказанията. Макар и исканите с Разпореждане от 03.06.2022 година писмени
материали да не са приети от съда в проведеното открито съдебно заседание,
те са докладвани на страните и явно са взети предвид от съда, тъй като от тях
може да се предположи, че са почерпени данни относно периодите на
задържане и изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Напълно е
недопустимо в производство по чл.414 от НПК съдът , които следва само да
уточни понятно за страните каква е била волята му при постановяване на
съдебния акт тепърва да събира нови доказателства относими към предмета
на решаване и още повече с акт за тълкуване да отменя предходно свое
произнасяне. Предвид на тези съображения, въззивната инстанция приема, че
атакуваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Тук следва да се посочи, че освен обстоятелството, че искането на РП е
именувано като такова по чл.414 ал.1 от НПК, то както процесуалните
действия на съда, така и формата на произнасяне, чрез ДОПЪЛВАНЕ не
могат да бъдат отнесени към изискванията за съдебен акт в производството,
което е целяла да инициира РП. Макар, че не е предмет на настоящето
производство, то същите мотиви могат да бъдат напълно съотнесени и към
предходното определение от 04.05.2022 година. По отношение на същото
настоящият състав не може да се произнесе, тъй като то не е предмет на
настоящата въззивна проверка. В тази насока заинтересованите страни могат
по друг процесуален ред на Глава „ Тридесет и трета“ от НПК.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Определение № 63 от 28.06.2022 година постановено по ЧНД
15/2022 по описа на Районен съд Кнежа като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4