Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер ……………….
Година 2019, 12.04 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд………………………граждански състав ………………………….
На дванадесети април……....................……… Година две хиляди и
деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………..………………………
Съдебни заседатели:
……………….……………………...
Секретар …………………………………………...……………………………………..……
Прокурор ………………………………………………………………………………….……
като разгледа докладваното от ………………Радостина Калиманова……….………
търговско дело номер ……… 126………… по описа за …… 2019..….. година.
Производството е с правно основание
чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел.
Образувано е по повод жалбата на
„Транс Тур Китен“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град Китен и адрес на
управление туристически комплекс „Ариана“, представлявано от Михаил Спиридонов
Зегов чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град София, ул.
„Московска“ № 21 против постановения от Агенция по вписванията отказ №
20190227102438 от 28.02.2019 година по депозирано от жалбоподателя чрез адвокат
с изрично пълномощно заявление, съдържащо искане за вписване в търговския
регистър на две непарични вноски по партидата на търговеца. Със същата е
отправено искане отказа да бъде отменен, като на Агенция по вписванията бъдат
дадени задължителни указания да извърши заявеното вписване на обстоятелства. В
подкрепа на отправеното искане са представени и ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд след като
обсъди представените към жалбата писмени доказателства и се съобрази и с
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуалния
представител на търговското дружество, в указания от закона седмодневен срок от
връчването на отказа, като е насочена против акт, подлежащ на обжалване, поради
което и съдът намира същата за допустима. Разгледана по същество, тя е
неоснователна по следните съображения:
За да постанови атакувания в
настоящото производство отказ, длъжностното лице по регистрацията е посочило,
че към заявлението е приложено удостоверение за актуално състояние, издадено на
05.11.2008 година от Бургаски окръжен съд, в което е описано само, че на
17.05.2005 година е вписано увеличение на капитала от 176424 лева на 264936
лева чрез непарична вноска, представляваща 33.33 % от недвижим имот, оценен по
частно гражданско дело №39/2005 година по описа на Бургаския окръжен съд. В
тази връзка е допълнено, че съгласно § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗТР, в търговския
регистър се вписват данните, съдържащи се в представеното удостоверение за
актуално състояние. В случая така направените описания на недвижимите имоти със
заявлението не могат да бъдат вписани в търговския регистър с оглед
съдържанието на издаденото удостоверение.
На следващо място отказът е
мотивиран и с факта, че в решение №1 от 17.05.2005 година е описана само
непаричната вноска, внесена от акционера РМЗ „Илиянци“, така както същата е
била описана в устава, обявен по партидата на дружеството; описание на
непаричната вноска от акционера „Крамекс“ АД липсва.
Посочено е също така, че към датата
на вписване на дружеството, съгласно чл. 174, ал. 2 от Търговския закон, в
търговския регистър се вписват данните по чл. 172, т. 1-4 и 8 от същия и
вписването се обнародва, т. е. не се вписват данните за непаричната вноска.
Допълнено е, че заявителят може да поиска вписване само на съдържащото се в
удостоверението за актуално състояние, издадено на 05.11.2008 година от
Бургаския окръжен съд описание на непаричната вноска.
Жалбоподателят е изразил несъгласие
с постановения отказ. Твърди на първо място, че същият бил нищожен поради това,
че не съдържал всички необходими законоустановени реквизити. Освен това, той не
бил и мотивиран. Длъжностното лице не следвало да се позовава на предходни
устави на дружеството и актове на съда по фирменото дело. Още повече, че
уставът на дружеството от 1997 година съдържал описание на непарична вноска -
Приложение №1 към него, а устава от 2005 година съдържал описание и на втората
непарична вноска. Към заявлението не било приложено удостоверение за актуално
състояние, издадено на 05.11.2008 година, както било посочено в отказа. Също
така била неприложима нормата на §4, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. Към настоящия
момент бил приет нов устав, в който надлежно били отразени и двете апортни
вноски.
Обжалваният отказ бил в противоречие
и с мотивите на решение №435 от 10.12.2018 година, постановено по търг. дело
№623/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд. Така с искане за поправяне
на грешка вх. 20190220175735 е било поискано изправяне на грешка, допусната при
пререгистрацията на дружеството чрез отразяване на двете непарични вноски в
поле 33, съгласно тяхното описание към момента на извършването им.
Съдът намира постановения отказ за
правилен.
От партидата на дружеството е видно,
че първоначално със заявление вх. № 20181127094710 е било поискано длъжностното лице да впише процесните
апортни вноски извършени през 1997 година и 2005 година. С мотивиран отказ
вписването им е отказано по съображения, че от представените по делото
документи не се установява наличието на заявените за вписване обстоятелства.
Отказът е обжалван, като с решение №435 от 10.12.2018 година по търг. дело
№623/2018 година същият е потвърден. В мотивите съдът е констатирал, че действително при пререгистрацията
на дружеството данните за апорта не са коректно пренесени във водения от
Агенцията по вписванията на търговски регистър, но е налице друг ред за
отстраняване на този пропуск. Отбелязано е, че описанието на внесения в
капитала на дружеството имот следва да се извършва по данни към момента на
апорта.
Жалбоподателят е депозирал искане
вх. № 20190220175735 за изправяне на
грешка, с което е претендирал двата апорта бъдат вписани по данни към момента на извършването им.
Длъжностното лице се е произнесло с акт „не вписва“. Депозирано е ново
заявление, съдържащо отново същото искане за вписване на посочените апортни
вноски, като по него е постановен обжалваният в настоящото производство отказ.
По делото са представени документи,
удостоверяващи процедурата по извършване на двата процесни апорта - съответно
през 1997 година и през 2005 година. След служебна справка по партидата на
търговското дружество се установява, че същото е било пререгистрирано на
08.12.2008 година. Към необходимите документи за пререгистрацията е било
представено и удостоверение за актуално състояние, издадено от Бургаски окръжен
съд с изходяща дата от съда 05.11.2008 година. От същото е видно, че за „Транс
Тур Китен“ АД на 17.05.2005 година е било вписало увеличение на капитала от
176624 лева на 264936 лева чрез непарична вноска, представляваща 33.33% от
недвижим имот, оценен по частно гражданско дело № 39/2005 година по описа на
Бургаския окръжен съд. В посоченото удостоверение за актуално състояние на
дружеството, предоставено на Агенция по вписванията липсва изобщо отбелязване
апортната вноска от 1997 година, извършена от „Крамекс“ ЕАД да е била вписана.
Сумата от 264936 лева е вписана в
търговския регистър като размер на капитала още с пререгистрацията на
дружеството, което е съобразено с направеното увеличение на капитала чрез
извършване на апортна вноска, като самата вноска не е отразена изобщо. Съгласно
§4, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, в търговския регистър се вписват данните така, както са
се съдържали в удостоверението за актуално състояние. Там именно е описан вида
и стойността на самата апортна вноска, каквото е и изискването на чл. 174, ал.
2 от Търговския закон и каквато тя е описана в последното решение №1 от
17.05.2005 година по фирмено дело №477/1997 година по описа на Бургаския
окръжен съд. Както е посочено в мотивите на решение №435 от 10.12.2018 година, постановено по търг. дело
№623/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд, при пререгистрацията на
дружеството данните за апорта не са коректно пренесени във водения от Агенцията
по вписванията на търговски регистър. Изправянето на тази неточност безспорно
не може да се осъществи в рамките на инициираното от жалбоподателя производство
по вписване на промени, изразяващи се във вписване на направената от РМЗ „Илиянци“ апортна вноска. Следва пак да се
отбележи, че основното и същественото в случая е, че допуснатата грешка или
непълнота следва да се отстрани по пътя на чл. 96б от Наредба №1 от 14.02.2007 година за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и
до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, което по
изричания текст на закона става не чрез подаване на заявление за вписване на
промени в подлежащите на вписване за дружеството обстоятелства, както е
процедирано в случая, а чрез подаване на искане по образец, утвърден от от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, в което се посочва
номерът на вписването по чл. 72, ал. 1 от същата и грешката, съответно
пропуска. По този начин ще се постигне съответствие между съдържанието на
удостоверението за пререгистрация и данните за търговеца в търговския регистър.
Това се отнася и важи до апортната вноска от 2005 година, спрямо която следва
да бъдат вписани само вид и стойност. Както бе посочено по-горе, апортната
вноска от 1997 година не е вписана към момента на осъществяването и, тъй като с
оглед нормата на чл. 174, ал. 2 от Търговския закон в действащата към
правнорелевантния момент нейна редакция тя изобщо не е подлежала на вписване;
данните за нея е следвало да бъдат отразени единствено в устройствения акт на
съответния търговец.
Само за пълнота
следва да се отбележи, че самият жалбоподател не твърди възникване на заявените
за вписване промени сега, към настоящия момент; той дори не е заявил фактически
за вписване такива, а иска само да бъде отразено в регистъра „описанието“ на
непаричните вноски по неговата партида, което отново е в подкрепа на изложеното
по-горе. Наред с това, няма пречка да бъде поискано обявяването по неговата
партида на устава му, съдържащ всички изменения и допълнения, приети надлежно
по предвидения за това в устройствения му акт ред.
На последно място
и във връзка с твърденията по жалбата трябва да се посочи, че наведените от
жалбоподателя на това място доводи за липса на реквизити на атакувания акт,
който е електронно подписан не могат да бъдат споделени.
Ето защо и по изложените
съображения, безспорно са налице пречки за извършване на исканото вписване,
поради което съдът намира, че отказа следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран от горното и на основание
чл.25 от Закона за търговския регистър, Бургаския окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА отказ №20190227102438 от
28.02.2019 година, постановен от Агенция по вписванията по заявление вх. №
20190227102438 от 27.02.2019 година, депозирано от „Транс Тур Китен“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище град Китен и адрес на управление туристически комплекс
„Ариана“, представлявано от Михаил Спиридонов Зегов чрез процесуалния му
пълномощник със съдебен адрес град София, ул. „Московска“ № 21, съдържащо
искане за вписване в търговския регистър на две непарични вноски по неговата
партида.
Настоящото решение подлежи на
обжалване в седмодневен срок от съобщаването му пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: