№ 455
гр. Айтос, 15.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20242110100312 по описа за 2024 година
Делото е по исковата молба на Г. М. Ш., ЕГН ********** против Прокуратурата на
Република България, с посочено правно основание на предявения иск чл.108 от Закона за
собствеността (ЗС) – за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху лек
автомобил м.“Фолксваген“, модел „Тигуан“. В изпълнение на указания, дадени с
Разпореждане № 3226/20.03.2024г. по гр.дело 1763/2024г. на РС – Бургас, ищцата Г.Ш. чрез
пълномощник и съдебен адресат адв.Б. Я. прави уточнение, че по „логичен път“ и доколкото
се касае за възникнало правоотношение по повод досъдебно производство, образувано от
служители на РУ – Айтос и наблюдавано от прокурор към ТО – Айтос на РП – Бургас, счита
за компетентен да разгледа иска Районен съд – Айтос.
Позовавайки се изложеното от ищеца в уточняващата молба, както и на
разпоредбата на чл.108, ал.2 от ГПК, състав на Районен съд - Бургас е приел, че не е
компетентен да разгледа исковата молба и с определение № 1825/25.03.2024 година,
постановено по гр. дело № 1763/2024г. е прекратил производството с изпращането му по
подсъдност на Районен съд-гр.Айтос като местно компетентен съд.
Настоящият съдебен състав (след решаване на поставения въпрос досежно местната
подсъдност) намира, че при така изложената в и.м. фактическа обстановка, исковата
претенция по чл.108 от ЗС е недопустима по следните съображения:
В настоящия случай се твърди от ищеца, че ревандикоационния му иск по чл.108 ЗС
е насочен срещу държавно учреждение - Прокуратурата на Република България (чрез
поделение и клон на последното). Това е отразено както в заглавната страница, така и във
формулирания петитум на и.м. , с който се моли за осъждане на ответника да предаде на
ищеца Г.Ш. владението върху лек автомобил м.“Фолксваген“, модел „Тигуан“.
Едновременно с това обаче не се твърди нито, че процесната вещ, е във владение на
ответника, нито че това е без наличието на правно основание. Тъкмо напротив – ищцовата
страна се обосновава с наличието на висящо наказателно - досъдебно производство и отказ
1
от страна на Прокуратурата да уважи направено именно в хода на разследването, искане за
връщане на автомобила. Нещо повече – след обжалвана на прокурорския отказ, състав на РС
- Айтос се е произнесъл като е потвърдил обжалваното от Г.Ш. Прокурорското
постановление. Вярно е, че съдът се е обосновал, наред с редица други съображения и на
наличието на неяснота, спор относно собствеността на процесния автомобил, който спор е
дефинирал като граждански, но не с прокуратурата, а между ищцата Г.Ш. и Застрахователна
компания. Нито в акта на съда, нито в обстоятелствената част на настоящата искова молба
се твърди, че ответникът – в случая Прокуратурата на Република България оспорва по
какъвто и да било начин правото на собственост или че е във владение без правно
основание на процесния автомобил, т.е. че са налице основания за завеждане на
ревандикационен иск по чл.108 ЗС.
Водим от изложените съображения, съдът намира така предявения иск за
недопустим. Ето защо и
ОПРЕДЕЛИ:
На осн. чл.130 от ГПК ВРЪЩА исковата молба на Г. М. Ш., ЕГН **********
против Прокуратурата на Република България и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело
№ 312/2024 год. по описа на Районен съд – гр.Айтос.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд,
в едноседмичен срок от връчване съобщение и препис от него на ищеца.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2