Присъда по дело №1062/2016 на Районен съд - Ямбол

МОТИВИ към Присъда № 64/02.05.2017 г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1062/2016 г. по описа на ЯРС

 

Производството по делото е инициирано от обвинителния акт на ЯРП против подсъдимия Й.Г.Й. ***, с който са му предявени обвинения за престъпления по чл. 195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК, по чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.269, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

С обвинителния акт е предаден на съд и подс. М.А.В. от с. гр. за престъпления по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, по чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.269, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

В хода на развилото се съдебно производство, с влязло в сила Определение № 34 от 23.02.2017г., друг състав на ЯРС е одобрил споразумение за решаване на делото, по силата на което подсъдимият Й. е признат за виновен по обвиненията за престъпления по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК и по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК, а подс. В. – по обвинението за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК. Съдът е отказал да одобри споразумението относно обвиненията против подсъдимите за престъпления по чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.269, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, след което се е отвел от по-нататъшното разглеждане на делото. При това положение, предметът на производството пред настоящия състав е сведен до обвиненията против подсъдимите Й. и В. за престъпления по чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.269, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвиненията само против подсъдимия Й. за престъпления по чл.216, ал.1 и по чл.269, ал.1 от НК, като ги намира за доказани по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Предлага за всяко от престъпленията да му се наложи наказание лишаване от свобода, чийто размер да бъде определен при условията на чл.54 от НК, около средния размер на предвиденото в закона, както и за прилагане разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК чрез налагане на най-тежкото от определените му наказания. Счита също, че спрямо подс. Й. са налице законовите предпоставки и на чл.25, ал.1 от НК за групиране в съвкупност на наказанието, наложено му с настоящата присъда, с наказанието, наложено му с постановеното по делото и влязло в сила определение № 34 от 23.02.2017г. С оглед предходните осъждания на подс. Й. прокурорът предлага наложеното му най-тежко наказание да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим.

Прокурорът не поддържа обвиненията против подс. Й. в частта им по чл.20, ал.2 от НК, както и тези против подс. В. за престъпления по чл.216, ал.1 и по чл.269, ал.1 от НК, като счита, че липсват категорични доказателства относно участието на последния в извършването им. Затова пледира подс. В. да бъде оправдан по всички обвинения, а подс. Й. – по обвиненията за извършени в съучастие с подс. В. престъпления по чл.216, ал.1 и по чл.269, ал.1 от НК.

Подс. Й., редовно призован, участва лично в с.з., признава вината си и изразява съжаление за стореното, а подс. В. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан, като сочи, че не е управлявал каруцата по време на инцидента и не е влизал във вербален или физически конфликт с органите на реда.

По отношение доказателствената обезпеченост на обвиненията против двамата подсъдими служебният защитник изцяло се солидаризира със становището на прокурора и пледира подс. В. да бъде оправдан по всички обвинения, а подс. Й. – по обвиненията в частта им по чл.20, ал.2 от НК. Защитата не споделя предложения от обвинението начин на определяне на наказанията на подс. Й., като счита, че с оглед приноса му за разкриване обективната истина по делото, предвид дадените обяснения в двете фази на процеса, и проявената критичност към извършеното, наказанията му следва да се определят в хипотезата на чл.55 от НК. Игнорира въпроса относно наличието на предпоставките на чл.66 от НК, но моли за постановяване отложено изтърпяване на наложеното на подс. Й. най-тежко наказание, макар и за максимален изпитателен срок.

 За да постанови присъдата съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед № З-50/14.01.2014г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол свидетелят Г.И. бил назначен на длъжността „полицай - ВПА” в група „Охранителна полиция” към РУ – Стралджа при ОД на МВР – Ямбол. Функционалните му задължения, произтичащи от длъжността, съгласно длъжностната му характеристика, включвали работа по осигуряване обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия.

Свидетелят Г.С. бил назначен на длъжността „младши автоконтрольор І ст.”, също в група „Охранителна полиция” към РУ – Стралджа при ОД на МВР – Ямбол, със Заповед № з-1180/06.11.2012г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол. Функционалните му задължения, произтичащи от длъжността, съгласно длъжностната му характеристика, включвали участие в борбата срещу престъпността, охрана на обществения ред и разследване на ПТП.

На 13.04.2016г. свидетелите И. и С. били на работа за времето от 19,00 часа до 07,00 часа на следващия ден – 14.04.2016г., и изпълнявали по график дежурство като автопатрул ППД при РУ – Стралджа. Около 00,25 часа на 14.04.2016г. двамата били изпратени от ОДЧ на РУ – Стралджа на ул. „Филип Тотю” до дом № * за извършване на проверка във връзка с подаден сигнал за спряло до имота ППС с животинска тяга и за две лица, които влезли в имота. Двамата полицейски служители се отправили незабавно към указаното място със служебния автомобил „Опел Астра” рег. № ***, собственост на ОД на МВР – Ямбол, управляван от св. И..***, пред тях от ул. „Филип Тотю” с висока скорост излязла каруца, теглена от кон и управлявана от подс. Й., която се насочила на север към ромската махала. В каруцата бил и подс. В.. Със служебния автомобил св. И. последвал каруцата, изпреварил я и около 00.30 часа на 14.04.2016г. спрял на около 5 метра пред нея, в близост до кръстовището на улиците „Хаджи Димитър” и „П. Хитов” в гр. Стралджа. След това св. И. слязъл от автомобила и разпоредил на подсъдимите да спрат движението си. Св. С. също предприел слизане от автомобила и отворил предната му дясна врата. Подс. Й. не изпълнил разпореждането, а насочил каруцата към спрелия полицейския автомобил, при което го ударил в задната и страничната дясна част, като огънал и предната дясна врата. Вследствие на удара били счупени пантата, обтегача и пасването на предна дясна врата на полицейския автомобил, задната лява светлина, облицовката на задната броня, и задния ляв калник, като били причинени и деформации по купето. След удара каруцата преустановила движението си, при което подс. В. скочил от нея и побягнал към ромската махала. Подс. Й., държейки в едната си ръка нож, а в другата камшик със закрепена в края му метална верига, скочил от каруцата и се насочил към полицаите, като същевременно започнал да ги псува и да ги заплашва с думите : „Вашата майка да еба, ще се откажете да се занимавате с мен!”, „Ще ви избия!”, „Ще ви изколя!”. Полицаите на няколко пъти му разпоредили да хвърли ножа и камшика, но Й. станал още по-агресивен. Замахнал с камшика към св. И. и го ударил в областта на гърба, след което замахнал с него и към св. С., но не успял да го засегне. В този момент на мястото се върнал подс. В., който се качил на каруцата и потеглил с нея към ромската махала. Подс. Й. го настигнал, качил се при него и двамата се отдалечили в същата посока.

По-късно същия ден двамата били установени и задържани, а с Опр. № 393/15.04.2016г. по ЧНД № 502/2016г. на ЯРС, потвърдено с Опр. № 70/20.04.2016г. по ВЧНД № 126/2016г. на ЯОС, им е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Видно от заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената автотехническа оценителна експертиза, вследствие удара на каруцата в полицейския автомобил по него били причинени материални щети общо в размер на 588,40 лева, от които 80 лева - стойността на новите части панта за 20 лв., обтегач за 10 лв. и задна лява светлина за 50 лева, 34 лв. – труд за демонтаж и монтаж, 98 лв. – труд за възстановяване, 182 лв. – труд за боядисване и 194, 40 лева – стойност на бои и материали за три основни детайла – облицовка задна броня, заден ляв калник и купе.

Съгласно постановеното от друг състав на съда и влязло в сила Опр. № 34/23.02.2017г. по настоящото дело, преди извършване на горното деяние – на 14.04.2016г. за времето от 00.10 часа до 00.25 часа двамата подсъдими, действайки в съучастие помежду си, като съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, са отнели от стопанската постройка на ул. „Филип Тотю” № * в гр. Стралджа, чужди движими вещи – едно 36-килограмово агне местна порода и два чувала с по 25 кг пшенични трици, на обща стойност 230 лева, от владението на собственика им – М.С. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като подс. Й. е действал в условията на повторност, а подс. В. – в условията на опасен рецидив.   

Към момента на извършване на деянието подсъдимият Й. е бил осъждан пет пъти за престъпления от общ характер с присъдите по НОХД № **/1993г. на ЯОС, по НОХД № ***/2005г. на ЯРС, по НОХД № **/2008г. на СлРС, по НОХД № ***/2008г. на ЯРС и по НОХД № ****/2012г. на ЯРС, както следва:

1. С Присъдата по НОХД № **/1993г. на ЯОС е осъден на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при строг режим, за престъпление по чл.199, ал.2, т.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.2 от НК

2. Със споразумението, одобрено с определение по НОХД № ****/2005г. на ЯРС, влязло в сила на 10.06.2005г., му е наложено наказание пробация за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, извършено на 25.05.2005г.

3. Със споразумението, одобрено с определение по НОХД № ***/2008г. на СлРС, влязло в сила на 04.06.2008г., му е наложено наказание от ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 от НК, извършено на 03.10.2007г. Постановено е отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от три години.

4. Със споразумението, одобрено с определение по НОХД № ***/2008г. на ЯРС, влязло в сила на 20.11.2008г., отново му е наложено наказание пробация за престъпление по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено на 26.04.2005г.

5. С Присъдата по НОХД № ****/2012г. на ЯРС, влязла в сила на 17.05.2013г.,  е осъден на пробация за престъпление по чл.131, ал.2 вр. чл.130, ал.2 от НК.

Към момента на извършване на деянието подс. В. е осъждан четиринайсет пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер – по НОХД №№ ***/1995г. на ЯРС, **/1996г. на ЯРС, **/2001г. на ЯРС, ***/2001г. на ЯРС, **/2001г. на ЯРС, ***/2003г. на ЯРС, ***/2004г. на ЯРС, ***/205г. на ЯРС, ***/2005г., **/2008г. на ЯРС, ***/2008г. на ЯРС, ***/2009г. на ЯРС, ***/2011г. на ЯРС и **/2015г. на ЯРС, като с присъдата по последното от изброените по-горе дела е осъден ефективно на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б” от НК. 

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от обясненията на подсъдимите, от показанията на свидетелите С., И. и Н., от обективните находки, отразени в протокола за оглед на веществени доказателства от 14.04.2016г. и приложения към него фотоалбум, от заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената автотехническа оценителна, както и от писмените доказателства по делото, които, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което се кредитират изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

И от обективна, и от субективна страна, подсъдимият Й. е осъществил състава на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, както и този на чл.269, ал.1 от НК, тъй като:

1. На 14.04.2016 г., около 00.30 ч., в гр. Стралджа, в близост до кръстовището на ул. П. *** Димитър, противозаконно е повредил чужда движима вещ - л.а. „ОПЕЛ АСТРА“ с peг. № ***, собственост на ОД на МВР - гр. Ямбол, представлявана от Директора Г. И., като размерът на причинената щета е 588,40 лв., и

2. На 14.04.2016 г., около 00.30 ч., в гр. Стралджа, в близост до кръстовището на ул. П. *** Димитър, е употребил сила и заплашване спрямо органи на властта - младши инспектор Г.И.И. - „полицай (ВПА)“ в група „Охранителна полиция“ към РУ-Стралджа при ОД на МВР-Ямбол и младши инспектор Г.В.С. - „мл. автоконтрольор I ст.“ в група „Охранителна полиция“ към РУ-Стралджа при ОД на МВР-Ямбол, с цел да ги принуди да пропуснат нещо по служба - да осъществят действия по задържане на Й. и В., като лица, за които е имало данни, че са извършили престъпление.

Фактът, че подсъдимият Й. е автор на деянията съдът намери за безспорно установен както от обясненията му, така и от показанията на свидетелите - очевидци И. и С..

От обективна страна подсъдимият Й. е осъществил всички признаци от фактическият състав на чл.216, ал.1 НК, тъй като чрез действията си по насочване и нанасяне удар с управляваната от него каруца по полицейския автомобил е въздействал по такъв начин върху вещта, че същата временно е станала негодна да се ползва по предназначение.

От субективна страна подсъдимият е действал с евентуален умисъл. Съзнавал е, че действията му по насочване и каруцата към автомобила и нанасяне удар с нея по автомобила са от естество да доведат временно до невъзможност същият да се ползва по предназначение, предвиждал е неизбежността на този резултат, но се е примирил с него, като е целял да избяга от мястото и да осуети задържането си.

От обективна страна подс.Й. е осъществил и признаците от състава на престъплението по чл.269, ал.1 от НК. Същият е извършил действия по упражняване на принуда спрямо „орган на власт” по смисъла на чл.93, т.2 от НК – служители на РУ – Стралджа при ОД на МВР – Ямбол, при изпълнение на службата им. Принудата е осъществена както чрез употреба на сила, изразяваща се в нанасяне удар с камшик в областта на гърба на св. И., заемащ длъжността „полицай ВПА” в група „Охранителна полиция” към РУ – Стралджа при ОД на МВР – Ямбол, и замахване с камшика към св. С., на длъжност „младши автоконтрольор І ст.”, също в група „Охранителна полиция” към РУ – Стралджа при ОД на МВР – Ямбол, така и чрез заплашване с думите „Ще ви избия!”, „Ще ви изколя!”, „Ще ви еба майката, ще се откажете да се занимавате с мен.” Обективно, принудата е била насочена към това да бъдат принудени полицейските органи да пропуснат да извършат действия, влизащи в кръга на службата им – да изпълнят задълженията си по задържане на подсъдимия, за когото са били налице данни, че е извършил престъпление. Показателни в тази насока са и предхождащите нанасянето на удара действия на подсъдимия, който въпреки неколкократно дадените му устни разпореждания да спре, да хвърли ножа и камшика, е предприел поведение в разрез с дадените му разпореждания. С упражнената спрямо свидетелите И. и С. принуда, изразена в нанасяне на удари и отправяне на закани с убийство, подсъдимият е осуетил извършването полицейската проверка и задържането си.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че действията на полицаите по пристигане на място и издаване устни разпореждания да спре, да хвърли ножа и камшика, са пряко свързани с изпълнение на службата им, разбирал е, че продължавайки движението си с каруцата и насочвайки се към тях с нож и камшик в ръка, както и нанасяйки удар с камшика в областта на гърба на св. И. и отправяйки думите „Ще ви избия!”, „Ще ви изколя”, „ … ще се откажете да се занимавате с мен”, ще им попречи да го задържат и да установят, че е извършил престъпление по чл.195, ал.1 от НК, и пряко е целял това. Деянието е извършено със специална цел, наличието на която съдът намира за безспорно установено. Демонстрираното от подсъдимия поведение, изразяващо се в неизпълнение разпореждането да спре каруцата, конкретно изречените думи, цитирани по-горе, последвалия удар в областта на гърба на св. Г. И., замахването с камшика и към св. С. в момента, в който двамата се опитали да го приближат, обосновават и насочеността на действията на подсъдимия към осуетяване на предприетите от органите на реда действия по разкриване на престъпление и задържане на подс. Й. като извършител на такова. 

От доказателствения материал по делото не се установи подс. В. да е извършил действия, които да са в причинна връзка с щетите, нанесени по полицейския автомобил. Както обясненията на подсъдимите, така и показанията на свидетелите - очевидци И. и С., безпротиворечиво сочат, че каруцата е била управлявана от подс. Й., както и че след преустановяване движението й, подс. В. избягал от мястото и не е употребил сила или заплашване спрямо полицаите. Поради това съдът счете, че  обективно същият няма никакъв принос към настъпилите общественоопасни последици, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда и по двете обвинения. В този контекст, с оглед липсата на доказани координирани действия на двамата подсъдими, както по отношение целостта на автомобила, така и спрямо полицаите, съответно и подс. Й. беше признат за невиновен в това да е извършил деянията в съучастие с подс. В., и на същото основание – оправдан по обвиненията в тази им част, за престъпления във вр. чл.20, ал.2 от НК.

Относно обвинението против подс. Й. по чл.216, ал.1 от НК – за противозаконно унищожаване на чужди движими вещи - панта, обтегач и пасване на предна дясна врата, задна лява светлина, облицовка на задна броня, заден ляв калник и деформации по купето на полицейския автомобил, съдът счете, че същото не покрива обективните признаци на изпълнителното деяние унищожаване, а тези на противозаконно повреждане на чужда движима вещ, тъй като, макар вследствие на удара изброените вещи да са унищожени, сами по себе си, те нямат самостоятелно съществуване, а са част от друга, повредена вследствие на унищожаването им движима вещ, предмет на посегателство – лек автомобил. Поради това, при същите обстоятелства подсъдимият беше признат за виновен в еднакво наказуемото престъпление – за противозаконно повреждане на лекия полицейски автомобил, и съответно оправдан по предявеното му такова за противозаконно унищожаване на изброените по-горе части на автомобила.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЯ.

Санкцията на чл.216, ал.1 НК предвижда за извършеното от подсъдимия Й. престъпление наказание лишаване от свобода до пет години, а тази на чл.269, ал.1 от НК – лишаване от свобода до шест години.

В тези законови рамки, за престъплението по чл.216, ал.1 от НК съдът му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, под средния и към минималния размер на предвиденото в закона, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – сравнително невисоката стойност на причинените щети в размер на 588,40 лева, признанието на вината, дадените обяснения и респ. приносът за разкриване обективната истина по делото. От друга страна, отчитайки завишената степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, предвид съдебната му биография подробно описана по-горе, както и високата степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от важността на повредената вещ – полицейски автомобил, и от обстоятелствата, свързани с времето и начина на извършване на деянието – нощем, при управление на ППС с животинска тяга в грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, съдът намери, че изброените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, за да водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание от три месеца лишаване от свобода и да обусловят приложението на чл.55 от НК при определяне вида на наказанието.

За престъплението по чл.269, ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия Й. наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, около и под средния предвиден в закона размер, давайки отново лек превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – признанието на вината, дадените обяснения и приносът за разкриване обективната истина по делото. При определяне на наказанието съдът отчете и високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, който към момента на извършване на деянието е осъждан пет пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер, в т. ч. и за престъпление по чл.131, ал.2 от НК - причиняване лека телесна повреда на полицай (НОХД № 1396/2012г. на ЯРС), а също и високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, обуславяща се не само от характера на засегнатите обществени отношения, свързани с реда на държавно управление, но и от обстоятелствата, свързани с времето и начина на извършване на деянието – нощем, чрез употреба както на сила, така и на заплашване спрямо двама служители на полицията, проявената упоритост, предвид упражнената интензивна физическа сила, вида и броя на използваните средства - нож и камшик с метална верига. Всички тези обстоятелства относно времето и начина на извършване на деянието сочат на завишена степен на обществена опасност и на личността на подсъдимия, тъй като същият се характеризира и посредством деянието си, а комплексната им преценка с данните от съдебната биография на подсъдимия налагат извод и за трайно изградени престъпни навици. Затова, и тъй като очевидно, наложените му с предходните присъди наказания лишаване от свобода и пробация не са изпълнили целите на индивидуалната превенция, съдът счете, че в случая е необходимо по-продължително наказателноправно въздействие върху личността му чрез определяне по-голям размер на наказанието. На последно място, следва да се отбележи, че на фона на изброените отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, посочените смекчаващи отговорността му такива в никакъв случай не се явяват многобройни или изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност на най-лекото предвидените в закона наказание от три месеца лишаване от свобода, за да обусловят приложението на чл.55 от НК, нито налагат определяне размера на наказанието около минимума на предвиденото в закона.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.23, АЛ.1 ОТ НК.

Тъй като престъпленията по чл.216, ал.1 и по чл.269, ал.1 от НК са извършени от подсъдимия в условията на реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях, на основание цитираната законова разпоредба, след като му определи наказание за всяко деяние поотделно, съдът му наложи най-тежкото от тях, а именно – лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.25, АЛ.1 ОТ НК.

Тъй като деянията, предмет на постановеното по делото и влязло в сила Опр. № 34/23.02.2017г., са извършени в реална съвкупност с деянията, предмет на настоящата присъда – преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях, на основание горепосочената разпоредба, съдът наложи на подс. Й. най-тежкото от определените му с двата съдебни акта наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.24 ОТ НК.

Преценяйки цялостната престъпна дейност на подсъдимия съдът счете, че спрямо него са налице предпоставките на чл.24 от НК за увеличаване размера на наложеното му най-тежко наказание, поради което завиши размера му от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, т.е., с шест месеца, спазвайки и трите законови предела на цитираната разпоредба. За да предприеме по-строго санкциониране по реда на чл.24 от НК, съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на личността му, обуславяща се от обстоятелството, че в рамките на половин час – за времето от 00.10 часа на 14.04.2016г. до 00.30 часа на същата дата, същият е извършил четири умишлени престъпления от общ характер, две от които тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК, едно квалифицирано по няколко квалифициращи признака, като е проявил упорита престъпна воля, включително и по отношение на полицейски служители. Затова, и като отчете обстоятелството, че наложените му с предходните присъди наказания лишаване от свобода и пробация не са оказали нужното поправително и възпиращо въздействие върху личността му, съдът намери, че за постигане целите на наказанието, по отношение на Й. е необходимо по-продължително наказателноправно въздействие.

ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО И УВЕЛИЧЕНО ПО РАЗМЕР НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ.

С оглед предходното осъждане на подс. Й. на лишаване от свобода за престъпление от общ характер с присъдата по НОХД № 744/2008г. на СлРС, за което не е настъпила реабилитация по чл.88а от НК, от една страна, спрямо него са налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Тъй като Й. е осъждан пет пъти и всяко следващо престъпление е извършено след влизане в сила на предходна присъда, разпоредбата на чл.86 от НК е неприложима. При това положение, по силата на чл.88а, ал.4 от НК, последиците от осъжданията му следва да се заличат с изтичане на сроковете по чл.82, ал.1 от НК за всички осъждания. В случая петгодишният срок по чл.82, ал.1, т.4 от НК от изтърпяване на наказанието, наложено му с присъдата по НОХД № ***/2008г. на СлРС, не е изтекъл, поради което съдът приема, че за това си условно осъждане на лишаване от свобода Й. не е реабилитиран. Съгласно чл.88а, ал.3 от НК, петгодишният срок по чл.82, ал.1, т.4 от НК започва да тече от изтичане на изпитателния срок. Цитираната присъда е влязла в сила на 04.06.2008г., при което положение наказанието следва да се счита за изтърпяно с изтичане на определения с нея тригодишен изпитателен срок – на 04.06.2011г. Т.е., петгодишният срок от изтърпяване на наказанието, с изтичането на който законът свързва настъпването на реабилитация, изчита на 04.06.2016г., а деянията, предмет на настоящото производство, като извършени преди тази дата – на 14.04.2016г., се явяват пречка за настъпване на реабилитация в хипотезата на чл.88а от НК.

От друга страна, отчитайки изброените по-горе отегчаващи отговорността му обстоятелства, взети предвид при определяне на наказанията и при прилагане разпоредбата на чл.24 от НК, съдът счете, че спрямо подс. Й. целите на наказанието са постижими единствено с ефективно изтърпяване на наказанието. Затова и на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС постанови наложеното му най-тежко наказание да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.59, АЛ.1 И ЧЛ.25, АЛ.2ОТ НК.

Съобразно цитираните разпоредби, от наложеното на подс. Й. най-тежко наказание съдът приспадна времето, през което същият е бил задържан под стража, считано от 14.04.2016г. до 23.02.2017г., както и времето, през което е търпял общо наказание лишаване от свобода за престъпленията по чл.195, ал.1 и по чл.131, ал.2, т.3  от НК по настоящото дело, считано от 23.02.2017г.

При този изход на делото, тъй като подсъдимият Й. беше признат за виновен по предявените му обвинения, на основание чл.189, ал.3 НПК в  негова тежест бяха присъдени направените по делото разноски общо в размер 209,73 лева, от които 149,73 лева, вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол, и 60 лева, вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: