РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Силистра, 9.01.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 236 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Ю.К.К., ЕГН **********, оспорва заповед № 8121К-12429 / 26.09.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи, в частта, с която му е наложено дисциплинарно наказание «порицание» за срок от 1 година; в жалбата са развити доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон; претендират се направените по делото разноски.
Ответникът – министърът на вътрешните работи – оспорва жалбата и желае присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
С обжалваната част от заповед № 8121К-12429 / 26.09.2019 г. ответникът е наложил на жалбоподателя, в качеството му на директор на ОДМВР – Силистра, дисциплинарно наказание «порицание» за срок от 1 година, считано от датата на връчване на заповедта (27.09.2019 г.), на основание «чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 5, чл. 204, т. 1 от ЗМВР и чл. 214, ал. 5 от ЗМВР».
Дисциплинарните нарушения са описани в заповедта, както следва: «1. На 30.05.2019 г., в гр. Силистра, старши комисар Ю. К.К., в качеството си на директор на ОДМВР – Силистра, е издал незаконосъобразна заповед № 342з-483 / 30.05.2019 г., с която е разпоредил на СТЗБД към ОДМВР – Силистра, да проведе демонстрация в мероприятие, провеждано във връзка с 1-ви юни – Деня на детето, на което са присъствали около 300 деца. С разпореждането е нарушил чл. 3 от Инструкция № I-197 / 29.12.2002 г. за организацията и дейността на специализираните тактически звена за бързи действия в националните и териториалните служби на МВР [...] Със своето разпореждане старши комисар К. е превишил предоставените му правомощия в т. 5 от заповед № I-195 / 29.12.2002 г. на министъра на вътрешните работи и чл. 4 от Инструкцията, само той, със свои заповеди, да възлага дейности на СТЗБД към ОДМВР – Силистра, но само изброените по чл. 3 от Инструкцията. [...] 2. На 30.05.2019 г., в гр. Силистра, старши комисар Ю. К.К., в качеството си на директор на ОДМВР – Силистра, е издал незаконосъобразна заповед № 342з-483 / 30.05.2019 г., с която е разпоредил на служители на ОДМВР – Силистра да използват халосни боеприпаси, при провеждане на демонстрацията на 31.05.2019 г. [...] Със своето разпореждане да се използват халосни патрони извън случаите по чл. 85, ал. 1 от ЗМВР, съответно чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8121з-418 / 14.03.2017 г., старши комисар К. е превишил предоставените му правомощия в чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР да осъществява непосредственото ръководство на ОДМВР Силистра, като издава предвидените в чл. 43, ал. 4 от ЗМВР заповеди».
Ответникът е квалифицирал гореописаните нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, и т. 3 ЗМВР, с оглед на което и на основание чл. 200, ал. 1, т. 5 и чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР е наложил общо дисциплинарно наказание «порицание» за максимално предвидения от закона срок – 1 година.
В мотивите на заповедта се съдържат също така следните важни фактически и правни съждения: «Косвена последица от незаконосъобразната заповед на старши комисар К. е възникналият инцидент с три ранени деца при демонстративно взривяване на светлинно-звукова шокова граната в хода на провеждане на демонстрация „залавяне на престъпник“ от СТЗБД, при провеждане на мероприятие на 31.05.2019 г., около 11,00 часа, в гр. Силистра, в зоната на стадион „Доростол“. [...] Настъпилите вредни последици и наранявания на децата не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразната заповед, издадена от служителя. [...] Извършеното е с ниска степен на обществена опасност, тъй като настъпилите вредни последици не са в пряка причинно-следствена връзка с действията на служителя».
Жалбоподателят не оспорва съдържащите се в мотивите на оспорената заповед факти (л. 414 от делото), поради което спорът е съсредоточен само и единствено върху правилното прилагане на закона.
От формална гледна точка трябва да се приеме, че дисциплинарните нарушения са осъществени от жалбоподателя. Защото действително, от гледна точка на чл. 3 от Инструкция № I-197 / 29.12.2002 г., чл. 85, ал. 1 от ЗМВР и чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8121з-418 / 14.03.2017 г., нито специализираните тактически звена за бързи действия (СТЗБД), нито халосните патрони могат да се използват в рамките публични демонстрационни действия на МВР. В тази връзка трябва да се подчертае неоснователността на довода на жалбоподателя, че въпросните действия не са забранени от закона. Казано опростено, докато в гражданското право действа принципа „това, което не е забранено, е разрешено“, в административното право функционира обратният принцип: „това, което не е разрешено, е забранено“. С оглед на това е необходимо изрично нормативно разрешение за използване на СТЗБД и халосни патрони в ситуации от категорията на процесния казус. Липсата на такова нормативно разрешение не би могло да бъде приветствано, тъй като публичните демонстрации на професионално поведение от страна на служители на МВР повишава доверието на гражданите в институцията. Освен това, по аргумент от чл. 6, ал. 3, т. 4 ЗОБВВПИ, в общия случай халосните боеприпаси могат да се използват за културни прояви от лица, чиито професионални навици не са свързани с употребата на огнестрелно оръжие; непонятно е защо правилата на чл. 85, ал. 1 от ЗМВР и чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8121з-418 / 14.03.2017 г., които са специални и поради тази причина дерогират действието на чл. 6, ал. 3, т. 4 ЗОБВВПИ, не позволяват на професионално боравещи с огнестрелни оръжия и боеприпаси лица да използват халосни патрони в рамките на една културна проява, каквато е публичната демонстрация на умения от страна на служители на МВР. Съдът обаче не би могъл с предложения de lege ferenda да откаже прилагането на действащ закон, поради което трябва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил разглежданите по настоящото дело дисциплинарни нарушения.
Трябва да се има предвид ноторния факт, че публичните демонстрации, осъществявани от служители на МВР, са традиционни и повсеместни за страната. Освен това, както е установил с обжалваната заповед и самият ответник, налице е само косвена причинно-следствена връзка между дисциплинарните нарушения на ответника и възникналия на 31.05.2019 г. инцидент, т.е. от тези нарушения не са настъпили никакви преки вредоносни последици, а косвените причинно-следствени връзки никога не могат да бъдат основание за ангажиране на юридическа отговорност. Ето защо следва да се приеме, че процесните нарушения представляват маловажни случаи, към които е следвало да се приложи чл. 198 ЗМВР. При това положение, ответникът е приложил чл. 200 ЗМВР в противоречие с материалния закон. Следователно оспореният административен акт страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, поради което трябва да бъде отменен.
При този изход на делото учреждението на ответника дължи на жалбоподателят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
С оглед правилото на чл. 211, изр. 3 ЗМВР настоящото решение е необжалаемо.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № 8121К-12429 / 26.09.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи, в частта, с която на Ю.К.К. е наложено дисциплинарно наказание «порицание» за срок от 1 (една) година.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на Ю.К.К., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 800 (осемстотин) лв.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: