Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………23.10.2020
година……..…….……..Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…..Седми
граждански състав
На…двадесет
и пети септември……………...…….…………….……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Теодор Петков….….……………………………………………………….
Прокурор……….…………………………………………….…………………………
като
разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 3381……по описа за 2019..…………….…………...година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди, че е
потребител на ел.енергия за обект с ИТ № 2939033 - помпена станция „Капитан
Петко Войвода”, община Тополовград, който обект бил присъединен към
електропреносната система посредством електропровод „Венеция” 20 kV,
собственост на ищеца, като понижаването на доставената ел. енергия се
извършвало със съоръжения собственост на ищеца. Измерването на консумираната
ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собственият на
дружеството трафопост на ниво ниско напрежение /НН/.
Заявява, че
ответникът „ЕВН ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД Пловдив притежава Лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена
от ДКЕВР и осъществява дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с
електрическа енергия, а ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив
притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
Л-141-11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществява дейност по
снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на
чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/със старо
наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с решение
на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., клиентът заплаща изчислената сума за пренос
по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, на „ЕВН
България Електроснабдяване" АД.
Ищецът твърди също,
че през периода 23.05.2014г. до 22.06.2014г. е заплатил
на ответника сумата от 8534,98 лв. по фактура № 1115623293, представляваща
цената на ел. енергия по ел.разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца – Помпена станция
„Капитан Петко Войвода“, намираща се в
община Тополовград.
Посочените по-горе
суми били измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия, от страна
на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ
20 KV /киловолта/ в Помпена станция „Капитан Петко Войвода“. Счита, че измерването по този начин и конкретно на
това място е незаконосъобразно и води до начисляване за заплащане на недължими
суми.
Съгласно чл. 14 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод,
собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско
измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие.
В конкретния случай ищецът изяснява, че за Помпена
станция „Капитан Петко Войвода“, границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград“ 20
kV, след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция“
20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., и започвал от Подстанцията, като достигал до
ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода“. От същия
електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV
/киловолта/ на Помпена станция „Орешник“. И електропровода „Венеция“ 20 kV, и
посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помпените станции, в
които се намирали ЗРУ, били собственост на ищеца. С оглед на това,
измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е
следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция
„Тополовград“ 20 kV и Електропровод „Венеция“ 20 kV., в електрическата уредба
на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско
напрежение, в самото ЗРУ на „Кап. Петко Войвода“.
Във с мястото на измерване на използваната
електрическа енергия, ищецът е отправял няколкократни писмени искания до
ответника с искане за промяна на мястото и нивото на измерване и на други
електропроводи, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция“ не било
променено мястото на измерване.
Във връзка с това ищецът отново изпратил Писмо изх. №
2013/05.12.2008г., с което посочил, че желае да бъде изместено мястото и нивото
за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в
Подстанция гр. Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки
за двата обекта, за които се изисква промяната:
-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК“ с. Орешник
-ИТ 2939033 „ВиК“ с. Капитан Петко Войвода /сега с
наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“/с.Кап. Петко Войвода.
Ответникът обаче не извършил исканата промяна. Поради
това независимо, че ищецът бил собственик на Електропровод „Венеция“ 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“, и на намиращите се в обекта ЗРУ даващи
основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, ответникът
продължавал да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен
период вместо на ниво средно напрежение. Посочените обекти били собственост на
ищеца от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството.
Включването в капитала на дружеството било по силата на Заповед №
135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от
Наредбата за държавни имоти се предоставяло на „ВиК" ЕООД гр. Стара
Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства.
За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и издадено
Разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г.
Ищецът заявява, че
пазарът на електроенергия в Република България се състоял от два сегмента - сегмент с регулирани цени и сегмент
със свободно договорени цени или т.нар. свободен пазар. На регулирания сегмент
цените на електроенергията се определят от Комисията за енергийно и водно
регулиране /КЕВР/, а потребителите се обслужват от крайните снабдители /дъщерни дружества на електроразпеделителните компании/ разпределени на териториален принцип. На свободния
сегмент клиентите можели да сменят своя
доставчик на електроенергия без географското им местоположение да влияе на
това. На свободния пазар КЕВР не определя цената на електроенергията. Енергията
за свободен пазар, се закупува от търговците и крайните индустриални
потребители по свободно договорени цени или от платформите на Българска
независима енергийна борса.
Съгласно промените
в Закона за енергетиката от 17.07.2012 КЕВР не определяла цени за електроенергия за клиенти, чиито обекти са
присъединени на ниво средно напрежение. Тези клиенти следвало да изберат
доставчик на свободния пазар в срок до 01.10.2013 г. В случай че клиентите,
снабдявани на регулиран пазар от EVN България Електроснабдяяване като краен
снабдител, не са се възползвали от правото си на избор, след тази дата се
снабдяват от дружеството в качеството му на Доставчик от последна инстанция.
На свободния пазар
цените на електрическата енергия се определяли на пазарен принцип
и се договарят между клиента и неговия доставчик. КЕВР регулира само цените на
мрежовите услуги, които са едни и същи както за свободен, така и за регулиран
пазар.
Във връзка с
промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012 КЕВР и чл.6 и чл.7, от
Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните
мрежи ВиК между страните започва да се води кореспонденция за излизане на
обектите на средно напрежение на ищеца на свободния пазар от 01.07.2013г.
Ищецът подал заявление за регистрация на
пазара на балансиращата енергия до Електроенергиен системен оператор ЕАД, с
което поискал да прехвърли отговорността за
балансиране на обекти: ВИК ЕООД КЕЦ 40 ИТН 2117011, с. Зимница ИТН 2008261;
извод Рила гр. Казанлък с ИТН 2008237; Пречиствателна станция въвод Ръжена
с.Овощник с ИТН 2011685; Пречиствателна станция въвод Черганово с. Овощник с
ИТН 2008269; Пречиствателна станция за отпадни води изв. Антена с ИТН 4097528;
Пречиствателна станция за отпадни води изв.радио с ИТН 4097535; Помпена станция
Марица с ИТН 2012118 и ЕИ ПС Ханчето с ИТН 2939127.
С писмо с изх.
№2867/05.06.2013г. на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ВиК било уведомено, че отговаря на изискванията за регистрация
на балансиращия пазар по отношение на чл.7, ал.1, т.2 от Правилата за условията
и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи.
Вследствие на
излизането на обектите на ищеца на балансирания пазар между ВиК, в качеството
на Възложител и Енергийна финансова група АД в качеството на Изпълнител на
28.05.2013г. бил сключен Договор
№ДЗ-14/28.05.2013г. за възлагане на обществена поръчка, съгласно който
Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да извършва доставка на определени,
съгласно ал.2 количества нетна активна ел. енергия по цена в размера и при
условията уговорени в договора. С писмо с изх.№ЦУ-788-3/21.06.2013. ищецът изпратил писмо до първия ответник ЕВН България Електроразпределение
ЕАД, с което го уведомил, че считано от
01.07.2013г. ще регистрира график на обектите за достъп и пренос на ел. енергия
и че новия доставчик на ел. енергия и координатор на балансиращата група е
„Енергийна финансова група“ АД. Уточнява, че
по отношение на всички останали обекти, посочени в Писмото за признаване на
собствеността, а именно Извод „Рила" , Вик - Зимница и ПС Ханчето, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване,
като енергията се измерва на ниво СН, вследствие на което за тези обекти ВиК
ЕООД заплаща цена на ел. енергия по цени на свободния пазар съгласно сключения
с „Енергийна финансова група" АД договор от 28.05.2013г. - цената на ел.
енергия е 73,85лв./ MWh.
Ищецът сочи, че в
случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД беше изпълнило законовите си задължения и уважило искането за
промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско
напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода“, на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция
„Тополовград“ 20 kV, ВиК ЕООД и за този
обект щял да премине на балансирания пазар и да заплаща и цена на ел. енергия
по цени на свободния пазар въз основа на сключения с „Енергийна финансова група
АД“ от 28.05.2013г. По този начин
ищецът щял да заплаща цени за ел. енергия по цени на свободния пазар като за
процесния период дължимата от ВиК за цена на ел. енергията за процесния период
за процесния обект щяла да бъде в размер на 6429,87 лв. и платената цена на ел. енергията над тази сума
- 2105,11 лв. безспорно представлявала претърпяна имуществена
вреда в резултат на неизпълнение на законовите задължения и не уважаване на
искането за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от
ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода“, на ниво средно напрежение в електрическата уредба на
Подстанция „Тополовград“ 20 kV, като по
този начин ищецът е лишен от възможността да премине на свободния пазар и да заплаща
по ниски цени на ел. енергия.
С оглед на
изложеното счита, че е налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД: налице е противоправно
поведение - неизпълнение на законови задължения от страна на първия ответник;
налице е увреждане - в резултат на неизпълнение на задълженията си от страна на
първия ответник ВИК ЕООД заплаща по високи цени на ел. енергия; налице е и
причинната връзка между противоправното поведение и уврежданията, тъй като е
безспорно, че в случай, че първият ответник беше изпълнил законовите си
задължения и беше уважил искането за промяна на мястото и нивото на мерене на
доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко
Войвода“, на ниво средно напрежение в
електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, съгласно
промените в Закона за енергетиката от 17.07.2013г., КЕВР не определя цени за
електроенергия за клиенти, чиито обекти са присъединени на ниво средно
напрежение и ВИК ЕООД щеше да заплаща цена на ел. енергия по цени на свободния
пазар, които е установено, че са в по - малки стойности; налице е и вина,
доколкото същата се предполага до доказване на противното.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 2015,11 лв., представляваща платена цена на ел. енергията
по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция
„КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА“, ИТН № 2939033, за периода 23.05.2014г. - 22.06.2014 г., по фактура № **********, представляваща претърпени от ВИК ЕООД имуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Евентуално, в
случай че отхвърли исковата претенция към първия ответник, моли съда да
постанови решение, с което да осъди втория ответник „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, сумата 2015,11 лв.,
представляваща платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА“, ИТН № 2939033, за
периода 23.05.2014г. - 22.06.2014г., по фактура №
**********, представляваща претърпени от ВИК ЕООД имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответниците „ЕВН ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД Пловдив и „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив и „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД Пловдив са подали отговор на
исковата молба като заемат позиция за неоснователност на исковете.
Заявяват, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД в качеството
си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия
№Л-141-11/13.08.2004г. и дружеството извършва дейността „ снабдяване с
електрическа енергия“ /чл.39, ал.1, т.10 от Закона за енергетиката/ на обособената територия в Югоизточна България.
Съгласно разпоредбата на чл. 43 ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се
издава само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния
снабдител. Според разпоредбата на чл. 98б /1/ ЗЕ /обн. ДВ, бр. 74 от
2006 г„ отм., бр. 54 от 2012г. в сила от 17.07.2012/ и чл. 104а. /Нов - ДВ, бр. 54 от
2012 г„ в сила от 17.07.2012 г./ „Крайните клиенти
използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия, а според ал. 4 на
същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без
изрично писмено приемане“.
По силата на чл.7,
т.1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД, с кл.№ **********
и няколко места на потребление /ИТН/, едно от които е процесното ИТН 2939032. Ищецът от
своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно
чл.27, ал.1 от общите условия и чл.18 от договора при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е доставило в обекта на ищеца за процесния период
електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и
предоставените мрежови услуги е издало месечната фактура, представени с
исковата молба, стойността на част от които съставлява исковата сума.
Не оспорва, че ищецът е клиент
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД явяващ се
краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД. Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД бил сключен договор за пренос на електрическа енергия
през разпределителната мрежа.
Доставената
електрическата енергия била остойностена съгласно действащото в процесния
период решение на ДКЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на
измерване, определени при присъединяване на обекта към електроразпределителната
мрежа.
Заявяват, че
обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД на ниво ниско
напрежение. Присъединяването на обекта било извършено преди
влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители и при спазване на действащата
към момента на присъединяването нормативна уредба: Закон за
електростопанството, обн. ДВ бр.95/12.12.1975г. отм. бр. 64 от 16.07.1999г. и
Правилник за прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от
1976г., обн. ДВ бр.72 от 7.09.1976г., отм. бр.31 от 14.04.2000г. и разбира се
преди влизане в сила на чл.16, ал.1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. Начинът на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, както и нивото на присъединяване и мястото на
измерване на електрическата енергия се определяли към момента на присъединяване на обекта към електроразпределителната
мрежа по посочения в цитираните нормативни актове ред или в договора за
присъединяване, ако присъединяването е извършено след влизане в сила на Наредба
за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, обн.ДВ бр.40 от 16.05.2000г., отм.бр.34 от
19.04.2005г., аналогично на действащата в момента Наредба №6 от 24.02.2014 г.
за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн.ДВ бр.31 от 4.04.2014г.
Заявява, че безспорно процесните обекти са присъединени през 1995г. Принципът,
залегнал както в отменените, така и в сега действащите нормативни актове, е че
нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се
определят/договарят към момента на присъединяване на обекта.
Заявяват, че
независимо от становището им по въпроса къде е следвало да бъде мястото на
измерване на електрическата енергия за процесния период и изложените във връзка
с него съображения по-горе, по този въпрос са се произнесли в мотивите си PC и
ОС Стара Загора в решенията, постановени по воденото между ищеца и „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД съдебно
производство по гр.д.№ 449/2018 г. на РС-Стара Загора и в.гр.д.№ 1327/2018 г.
на ОС-Стара Загора, с предмет - дължимостта на цена за пренос за период,
включващ и процесния период по настоящите искове на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД. Според тези мотиви
мястото на измерване на електрическата енергия на обект с ИТН 2939033 е
следвало да бъде на ниво средно напрежение, а според диспозитива на влязлото в
сила решение неоснователен е искът на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД в частта, която касае разликата между стойността
на енергията, остойностена по цени за пренос на енергия на ниво ниско
напрежение и стойността на енергията, остойностена по цени за пренос на енергия
на ниво средно напрежение. Сочат, че във връзка с решението ищецът вече е
получил плащане от „ЕВН България Електроснабдяване'“ ЕАД на присъдената за връщане сума.
Ответниците
заявяват, че съобразявайки се с решенията на съда с настоящия отговор и от името
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, което
дружество не е било страна в цитираното по-горе съдебно производство, заявяват,
че не оспорват твърдението, че за
процесния период мястото на измерване на електрическата енергия е следвало да
бъде на ниво средно напрежение, вместо на ниво ниско напрежение.
Независимо от това
считат, че предявените в настоящото производство искове остават неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени, тъй като въпросът къде е мястото на измерване на
електрическата енергия в обекта няма отношение към въпроса дали клиентът ще
купува по регулирани цени или по свободно договорени цени. В тази връзка считат
за абсолютно правилна информацията изложена в исковата молба, свързана с пазара
на електроенергия в Република България. Не оспорват фактите както са изложени от ищеца.
Оспорват
твърдението, че действията на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД са причина за настъпване
на твърдените в исковата молба вреди, изразяващи се в разлика в цената за
електрическа енергия, заплатена от ищеца по цени на регулирания пазар, вместо
по свободно договорени цени. Във връзка с това оспорване заявяват, че не
съществува норма в българското законодателство, касаеща пазара на електрическа
енергия, която да забранява на потребителите, чийто обекти са присъединени на
ниво ниско напрежение, какъвто за процесния период е бил ищецът, да се
регистрират на свободния пазар на електрическа енергия в Република България и
да купуват електрическа енергия по свободно договорени цени; Не им е известно
защо ищецът не е предприел стъпки в тази посока, но категорично твърдят, че
нито едно от дружествата-ответници не е извършвало действия, които да
препятстват регистрацията на ищеца на свободния пазар на електрическа енергия,
т.е. твърдят, че не е съществувала и не съществува законова забрана или друга
пречка ищецът, чийто обект е присъединен на ниво ниско напрежение, да сключи
договор, да купува електрическа енергия и да я заплаща на избран от него
доставчик на свободния пазар, вкл. и на „Енергийна ефективност“АД; обстоятелството, че клиентите, чиито обекти са
присъединени на ниво средно напрежение са били задължени да изберат доставчик
на свободния пазар в определен срок, след изтичането на който неизбралите
получават доставки от Доставчик от последна инстанция по никакъв начин не влече
след себе си правило или извод, че клиентите, чийто обекти са присъединени на
ниско ниво на напрежение не могат да подадат заявление за регистрация на
свободния пазар и да купуват енергия от избран от тях доставчик по свободно
договорени цени, каквито множество случаи са налице.
Заявяват, че не
разполагат с данни за процесния период ищецът да е подавал заявление за
регистрация на свободния пазар за обект с ИТН 2939033, нито с данни Дружествата
да са отказвали да извършат регистрацията; Заявленията, които ищецът е правил
имат за предмет единствено искане за промяна на мястото на измерване на обект с
ИТН 2939033 от ниско на средно напрежение; не им е известно
защо ищецът не е предприел действия за регистрация на свободния пазар по
отношение на обект с ИТН 2939032, но твърдят, че обстоятелството, че
измерването на електрическата енергия на обекта е било на ниво ниско
напрежение, не е пречка за настъпване на пререгистрацията. Поради тази причина
твърдят, че претендираните в исковата молба щети, представляващи разликата
между платената от ищеца цена на електрическата енергия по регулирани цени,
съгласно определената от КЕВР цена за потребители на регулирания пазар и тази,
която евентуално ищецът щял да заплати, ако се бе регистрирал на свободния
пазар, остойностени съгласно сключени от него договор от 28.05.2013 г. с
„Енергийна финансова група“АД, касаещ други
обекти на ищеца, са последица от собственото му поведение /непредприемане на действия за регистрация на свободния
пазар/, а не поради действията на
ответниците или трети лица /отказ за
регистрация или др./.
Считат, че без
значение е и факта за колко други обекта и кога ищецът е подал заявление за
регистрация на свободния пазар, както и какви цени на електрическата енергия е
заплащал по договорите сключени с доставчиците на електрическа енергия в тези
обекти, тъй като те не касаят обектът, предмет на настоящия спор - помпена
станция „Капитан Петко Войвода“, ИТН № 2939033.
Молят за отхвърляне на исковете, претендират разноски.
Третото лице –
помагач на страната на ответниците „ЗК Уника“ АД представя първоначално
становище, с което оспорва всички твърдения
на ищеца. Оспорва ищецът да е собственик на твърдяната електропреносна
мрежа - „Електропровод „Венеция“ 20kV, на „помпена станция Орешник“, на
„помпена станция „Кап. Петко Войвода“ и на намиращите се в тях ЗРУ. Твърди, че
техен собственик е Община Тополовград, поради което счита за неоснователни
твърденията на ищеца, че за ответника е било налице задължение за инсталиране
на измервателни уреди на границата на посочената електроразпределителна мрежа.
Прави възражение за изтекла давност. Твърди, че искът е
погасен по давност преди завеждането на исковата молба, поради което същият се
явява неоснователен. Предвид периодичността на задълженията, счита, че в
процесния случай давността следва да е 3 години, предвид тълкувателната съдебна
практика. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
Старозагорски районен съд, VII граждански състав, е
бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
От съвпадащите изявления на страните се установява, че
те са в договорни отношения по договор за продажба на ел. енергия като ищецът е
потребител на електрическа енергия на няколко обекта, в т.ч. и на обект с ИТН 2939033 – помпена станция
„Капитан Петко Войвода”, общ. Тополовград.
Ищецът е потребител на ел.енергия за обект с ИТН
2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Капитан Петко Войвода“, Община Тополовград,
присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция“
20 kV, а измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявало на ниво ниско напрежение до 14.01.2016 г., когато е променено
меренето на ниво средно напрежение /така констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговски измерване № 249661 от 14.01.2016
г., л. 50 от делото, служебно известен на съда факт от гр.д. № 1936/2019 г. по
по описа на Старозагорски районен съд/.
Към настоящия момент /вследствие на водените
десетки дела между същите страни/ не е спорно между страните и се
установява от представените писмени доказателства - заповед №135/12.12.1995г.
на Кмета на гр. Тополовград, акт за приемане и предаване на основни средства,
инвентаризационен опис, характеристика на ДМА - трафопост „Орешник", акт
обр.16 за електропровод „Венеция" 20 kV, помпена станция „Орешник" с.
Орешник, на помпена станция „Кап. Петко Войвода", разрешение за ползване,
че ищецът е собственик на електропровода, помпените станции и намиращите се в
тях ЗРУ /закрити разпределителни уредби/ от 1995г.
По делото е представена и кореспонденцията на
страните, касаеща въпроса за
собствеността на процесния трафопост и стартирането на процедура по
смяна на нивото на мерене, от която се установява: С писмо с изх. №
6053-30/24.09.2008г., „ЕВН България Електроразпределение АД“ е информирало
„ВиК“ ЕООД – Стара Загора, че предвид решение № Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на
обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за
клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява
цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в
сила. В писмото е посочено, че „ЕВН България Електроразпределение АД“ все още
не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху
електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото,
ищецът е изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г. относно идентифициране на
обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции,
чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от
Подстанция Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е посочено, че са
приложени: заповед на Община Тополовград за предоставяне за експлоатация и
поддържане на обект – ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на ВиК – Стара
Загора; извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка относно
счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. провода,
образец 16, разрешение за ползване. С писмо до „ЕВН България
Електроразпределение“ АД с изх. № 2013/05.12.2008г., ищецът е изявил желание да
бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно
напрежение 20 kV в Подстанция гр. Тополовград на ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с.
Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода /процесния/, които се
захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на „ВиК“ ЕООД, като е посочил,
че са им представили всички необходими документи за това. По делото не е
спорно, както бе посочено и по – горе,
че в крайна сметка, след провелата се кореспонденция, през 2016г. е било
променено меренето от страна на ниско
напрежение на средно напрежение.
От представената по делото данъчна фактура №
**********/30.06.2014 г., /л. 21 от
делото/, издадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, е била начислена на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД ел.енергия на стойност 18 036,19 лева,
заплатена от ищеца на 11.07.2014 г. /така преводно нареждане /л.23 от делото/.
Представени са и договор № ДЗ-14/28.05.2013 г. за
възлагане на обществена поръчка, сключен между ищеца като възложител и
„Енергийна финансова група“ АД София като изпълнител, съгласно който възложителят
е възложил, а изпълнителят е приел да извършва доставка на определени в
договора количества нетна активна електрическа енергия по цена в размера и при
условията, уговорени в договора; както и кореспонденцията между ищеца и двамата
ответници във връзка с подадено от „ВиК“ ЕООД Ст.Загора заявление от 24.04.2013г. за регистрация на пазара на
балансиращата енергия до Електроенергиен системен оператор ЕАД. С писмо с изх. №2867/05.06.2013г.
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, „ВиК“ЕООД било уведомено, че отговаря
на изискванията за регистрация на балансиращия пазар по отношение на чл.7,
ал.1, т.2 от Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи. С писмо №1693/04.04.2013г. до „ВиК“ ЕООД „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД е потвърдило, че ще изпълнява всички права и
задължения на „оператор на разпределителната мрежа“ за посочените в писмото
обекти, между които процесния не е.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза,
което не е оспорено от страните се установява, че стойността на дължимата цена
на ел.енергията за процесния обект по цени на свободния пазар съгласно
сключения договор от 28.05.2013г. между „ВиК“ ЕООД и „Енергийна финансова
група“ АД за периода 23.06.2014г. до 22.07.2014г. би била 6429,87 лв. Налице е разлика между
платената на ответника цена на ел.енергия за процесния период на обекта с
дължимата цена на ел.енергия по цени на свободния пазар, като разликата е в
размер на 2105,11 лв. /8534,98 лв. платена цена – 6429,87 лв. цена на свободен
пазар/.
От т. 1 т. 2 от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че през периода 23.05.2014 г. до 22.06.2015 г.
измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура за обект
ПС „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033 се е извършвало на ниво ниско
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „Капитан
Петко Войвода”. Вещото сочи, че ако се приеме, че електропровод „Венеция“ 20
kV, изходящ от подстанция „Тополовград“, е бил собственост на ищеца през
процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод
„Венеция“ в ЗРУ на подстанция „Тополовград“ на ниво средно напрежение; ЕВН ЕР е
трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция“ в подстанция „Тополовград“
чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия.
В показания си свидетеля Александър Русев Огнянов,
служител във „ВиК“ЕООД сочи, че в началото на 2013 г. от страна на ищцовото
дружество във връзка с изменения в ЗЕ започнала процедура за излизане на
свободния пазар; бил избран изпълнител на обществената поръчка и сключен
договор, който влязъл в сила на 01.07.2013г. Въз основа на този договор, всички
обекти, които били захранвани на ниво средно напрежение излезли на свободния
пазар и за консумираната ел.енергия за тези обекти се заплащала цена по цени на
свободния пазар. За всички останали обекти, които били на ниво ниско напрежение
се заплащали такси, одобрени от ДКЕВР.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
За да се ангажира
отговорността по чл. 49 ЗЗД закона
изисква да е налице кумулативна даденост на всички предпоставки от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД, а именно: да са налице вреди, причинени на
пострадалия; вредите да са причинени от лице, на което отговорния по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа; вредите да са
причинени при или по повод изпълнението на възложената работата; и работника
или служителя да има вина за причинените вреди.
След анализ на
обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не установи наличието на предпоставките от
фактическия състав на чл.49 ЗЗД – не се установи по делото ищецът да е
претърпял вреди, които да се резултат от противоправни действия или бездействия
на лице, на което ответниците са възложили работа, както и вредите да са
причинени при или по повод на изпълнението на възложената работа.
По делото се установи, че ищецът е потребител на ел.енергия за обект
с ИТН 2939033 - Помпена станция „Капитан Петко Войвода“ Община Тополовград, присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод „Венеция“ 20 kV, както и че
измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало на ниво
ниско напрежение до 14.01.2016г. Установи се също и не е спорна по делото и
собствеността на ищеца на процесния обект. Установи се и че ищецът е подал на
24.04.2013г. заявление за регистрация на пазара на балансиращата енергия до
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД за част от своите обекти, между които
не е процесния, а именно за: ВиК ИТН 2117011 с адрес Ст.Загора, КЕЦ 40 №18; ВиК
ИТН 2008261 с адрес с.Зимница; извод Рила ИТН 2008237 с адрес гр.Казанлък;
Пречиствателна станция въвод Ръжена ИТН 2011685 с адрес с.Овощник;
Пречиствателна станция въвод Черганово с ИТН 2008269 с адрес с.Овощник;
Пречиствателна станция за отпадни води изв. Антена с ИТН 4097528, с адрес
гр.Ст.Загора, ул. „Околовръстна“ № 2; Пречиствателна
станция за отпадни води изв. Радио с ИТН 4097535 с адрес гр. Ст.Загора, ул.Околовръстна №1; Помпена станция Марица
с ИТН 2012118 с адрес с. Зетево и ЕИ ПС
Ханчето с ИТН 2939127 с адрес гр.
Тополовград.
Съгласно чл. 95 ЗЕ всеки клиент има право да избира
доставчик на електрическа енергия, а съгласно чл. 94а от ЗЕ крайният снабдител
осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови
крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се
снабдяват от друг доставчик. Съгласно чл. 15, ал.2, т. 3 от Правила за търговия
с електрическа енергия договорите по регулирани цени се сключват между крайните
снабдители, от една страна, и битови и небитови крайни клиенти - за обекти,
присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато
тези клиенти не са избрали друг доставчик.
Анализът на горните разпоредби налага извода, че липсва
законова забрана клиент с обект, присъединен на ниско напрежение, да избере
доставчик на ел.енергия на свободния пазар. По делото липсват доказателства ответниците
да са препятствали по някакъв начин тази възможност на ищеца по отношение на
процесния обект. Действително измерването на консумираната ел. енергия за обект
с ИТН 2939033 - Помпена станция „Капитан Петко Войвода“ е променено от ниво ниско напрежение на ниво средно
напрежение на 14.01.2016г. /след процесния период 23.05.2014г. - 22.06.2014г./ след
разменена кореспонденция между страните датираща от 2008 г. и установяване собствеността на ищеца, но
това не доказва по никакъв начин тези обстоятелства и в частност поведението на
ответниците да са повлияли на възможността ищецът да избере доставчик на
ел.енергия на свободния пазар. Освен това липсват доказателства ищецът да е
подавал заявление за регистрация на свободния пазар на ел.енергия за процесния обект,
както и доказателства несвоевременната промяна в мястото и нивото на мерене на
ел.енергия за процесния обект от страна на първия ответник да е довела до
невъзможност за избор на доставчик на свободния пазар, а от там и до твърдените
вреди, представляващи разликата между платената от ищеца цена на електрическата
енергия по регулирани цени за периода 23.05.2014г. - 22.06.2014
г. и цената на ел.енергията, която ищецът би
заплатил при регистрация на свободния пазар за същия период.
Предвид горното настоящият съд намира, че предявения иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Изцяло в
смисъла на настоящия съдебен акт е постановеното решение от 21.09.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1098/2020 г., по същия правен спор между
страните по делото по фактура за следващия отчетен период 23.06.2014 г. –
22.07.2014 г. /фактура № **********/31.07.2014 г./.
Следва да бъде посочено и решение от 14.10.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1148/2020 г. /постановено между същите страни
по същия правен спор, като е обезсилено решението на първата инстанция/, в
което е прието, че при положение, че в исковата молба са изложение
обстоятелства обуславящи деликтна отговорност /както е в случая/, не може тези
обстоятелства да бъдат разглеждани като претенция основана на неоснователно
обогатяване, което съставлява друг иск. Поради това не бе допуснато изменение
на иска, тъй като ищецът ясно в исковата молба сочи, че е претърпял имуществени
вреди от деликт, и не може по реда на изменени ена иска да бъде предявен изцяло
друг иск. Ако счита, че ответниците неоснователно са се обогатили може да
претендира същата сума на друго основание.
На основание чл. 78 ал. 3 вр. с чл. 78 ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на всеки от ответниците юрисконсултско възнаграждение по 150,00 лева. Разноски
на третото лице помагач не се дължат – вж. чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД, гр. Стара Загора, ул. ”Хр.Ботев” № 62, ЕИК: ********* против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД
Пловдив, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо
Г.Данов“ №37, ЕИК: *********, иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 2015,11 лева, представляващи разликата между платена цена на
ел.енергията по електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение -
Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТ № 2939033, за периода 23.05.2014г. – 22.06.2014 г. по фактура № 1115623293/30.06.2014 г. и цената на ел.енергия по
електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение по цени на свободния
пазар за същия обект, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното плащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора, ул. ”Хр.Ботев” № 62, ЕИК: *********, да
заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД Пловдив, със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, ЕИК: *********,
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения, при условията на евентуалност, от
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора, ул. ”Хр.Ботев” № 62, ЕИК: ********* против
”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37, ЕИК: *********, иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 2015,11 лева, представляващи разликата между платена цена на
ел.енергията по електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение -
Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТ № 2939033, за периода 23.05.2014
г. –
22.06.2014 г. по фактура № 1115623293/30.06.2014 г. и цената на ел.енергия по
електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение по цени на свободния
пазар за същия обект, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното плащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Стара Загора, ул. ”Хр. Ботев” № 62, ЕИК: *********,
да заплати на ”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37, ЕИК: *********, направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.
Делото е разгледано и решено при участието на трето лице –
помагач на ответниците „ЕВН ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД Пловдив и „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД
София, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ №18, ЕИК: *********.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: