Присъда по дело №206/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 2
Дата: 19 януари 2023 г.
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20225000600206
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Пловдив, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Р.Попов
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225000600206 по описа за 2022 година
На основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК
Апелативният съд,
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 2/04.02.2022 г., постановена по НОХД №
228/2021 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която подс. М. А. Х. е
признат за ВИНОВЕН в извършването на престъпление по чл. 343а, ал.1, б.
„б“, вр. чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. Х., със снета по делото самоличност, ЗА
НЕВИНЕН в това на ***** г. в гр. К. при управляване на МПС - лек
автомобил, марка „Ф.“ модел „Т.“ с рег. № ****** по ул. „Р.“ в посока от
комплекс „А.“ към ул. „З.“ на платно за движение с две пътни ленти, нарушил
правилото за движение по чл.16, ал.1, т.1 от 3ДвП, като без да изпреварва или
заобикаля, навлязъл и се движил с управлявания от него лек автомобил в
1
лентата за насрещно движение и в условията на независимо съпричиняване с
Р. Н. К. от с. П., община К., по непредпазливост да е причинил смъртта на
М.М. Х. от с.К., община К., като след деянието е направил всичко, зависещо
от него за оказване помощ на пострадалата, като го ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. чл.343, ал.1, б. „в“, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
ИЗМЕНЯ присъда № 2/04. 02. 2022 г. по НОХД 228/2021 г. на Окръжен
съд Кърджали в частта, с която подс. Р. Н. К. от с. П., обл. К., със снета по
делото самоличност, е признат за виновен в това да е извършил
престъплението по чл. чл.343, ал.3, пр.1, б. „б“,пр.1, вр. чл.343, ал.1, б. „в“, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК в условията на независимо съпричиняване с М. А. Х.,
като го признава за НЕВИНЕН в тази част на повдигнатото му обвинение,
както и в частта за определения му на основание чл. 57 т. 2 б. Б ЗИНЗС
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието, вместо което
постановява същото да се изтърпи на основание чл. 57 т. 3 ЗИНЗС при
първоначален ОБЩ режим.
ОТМЕНЯ присъда № 2/04. 02. 2022 г. по НОХД 228/2021 г. на ОС
Кърджали, в частта за присъдените разноски, като осъжда подс. Р. Н. К. да
заплати изцяло направените разноски по делото съответно на ДП в размер на
1151.38 лв. по сметка на ОДМВР К., по сметка на ОС Кърджали в размер на
200 лева, по сметка на АС Пловдив в размер на 3 340.16 лв.
ОТМЕНЯ наложената на подсъдимия М. А. Х. мярка временно отнемане на
свидетелство за управление по чл. 69а НПК с постановление от 22. 04. 2021 г.
на Окръжна прокуратура – Кърджали.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15 –дневен срок пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Производство по реда на глава 21 от НПК.
С Присъда № 2/04.02.2022 г. по НОХД № 228/2021 г. на Кърджалийския
окръжен съд подс. Р. Н. К. от с. П., обл. К. е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това,
че на ***** г. в гр. К. при управлeние на МПС - лек автомобил марка „А. Р.“ с
рег. № "" по ул. „Р.“ в посока от ул. „З.“ към комплекс „А.“, на платно за
движение с две пътни ленти, нарушил правилата за движение по чл.16, ал.1,
т.1 от 3ДвП, като без да изпреварва или заобикаля, навлязъл и се движил с
управлявания от него лек автомобил в лентата за насрещно движение и в
условията на независимо съпричиняване с М. А. Х. по непредпазливост
причинил смъртта на М. М.А Х. от с. К., община К., като деянието е
извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1,
б. „б“,пр.1, вр. чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК е ОСЪДЕН на
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 години, което да изтърпи при
първоначален „Строг” режим на основание чл.57, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК, от така определеното наказание
на Р. Н. К. е ПРИСПАДНАТО времето, през което същият е бил задържан с
постановление на наблюдаващия прокурор от 01.02.2021 г. за срок до 72 часа
и със взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” с определение на
Окръжен съд - Кърджали, считано от 03.02.2021 г. до 02.04.2021 г.
На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подс. Р. Н. К. е ЛИШЕН
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ ГОДИНИ.
Със същата присъда, подс. М. А. Х. от с. с. е признат за виновен в това,
че на ***** г. в гр. К. при управление на МПС - лек автомобил марка „Ф.“,
модел „Т.“, с рег. № ***** по ул. „Р.“ в посока от комплекс „А.“ към ул. „З.“,
на платно за движение с две пътни ленти, нарушил правилата за движение по
чл.16, ал.1, т.1 от 3ДвП, като без да изпреварва или заобикаля, навлязъл и се
движил с управлявания от него лек автомобил в лентата за насрещно
движение и в условията на независимо съпричиняване с Р. Н. К., по
непредпазливост причинил смъртта на М. М.А Х. от с. К., община К., като
след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б. „б“, вр. чл.343,
ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК е ОСЪДЕН на наказание „Лишаване
от свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.66, ал.1 от НК е
ОТЛОЖЕНО изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подс. М. А. Х. е
ЛИШЕН ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Подсъдимите Р.К. и М.Х. са осъдени да заплатят, направените на
досъдебното и съдебното производство разноски по сметка на ОД на МВР –
К. в размер на по 575,69 лева и по сметка на Окръжен съд - Кърджали в
размер на 100 лева.
1
По отношение на веществените доказателства е постановено от съда,
след влизане на присъдата в сила: лек автомобил марка „А. Р.“ и лек
автомобил марка „Ф.“ модел „Т.“ /на съхранение на външен паркинг пред
сградата на РУ – К./, да се върнат на собствениците, съответно Р. Н. К. и М. А.
ХР..
Недоволни от така постановения съдебен акт са останали двамата
подсъдими, които чрез защитниците си, са подали въззивни жалби, както
следва:
Подсъдимият Р. К., чрез защитника си – адв. Л. Б. от АК – К., е изложил
доводи за наложено, явно несправедливо наказание лишаване от свобода, тъй
като не са отчетени в нужната степен наличните многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства. За това се иска да се измени постановената
присъда, като съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и наложи
на подзащитния му наказание лишаване от свобода под законовия минимум
или алтернативно - при условията на чл.54 от НК да се намали под 5 години
лишаване от свобода.
Подсъдимият М. Х., чрез защитника си – адв. Я. Ш. от АК – П., излага
доводи за незаконосъобразност и несправедливост на постановената присъда.
На първо място намира, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил материалния закон, като следва да се отмени постановената
осъдителна присъда и да се произнесе оправдателна такава, поради наличието
на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
На второ място счита, че наложеното наказание е явно несправедливо,
като предлага да се измени присъдата и да се наложи на подзащитния й друг
вид наказание, като се намали и срокът на наказанието по чл.343г от НК.
Частните обвинители - М.А. Х., Д.М., Р.А. Х. и Я.А. Х., чрез законния
им представител А. М. ХР., Н.С. А. и С.С. А., чрез законния им представител
С.А., както и М. М. М., А. М. ХР., И. М. ХР., С. АТ. К. и Н. М. ХР., всички с
повереник адв. А. С. от АК – С., не са подали въззивна жалба срещу така
постановената присъда.
По време на въззивното съдебно следствие се разпита вещото лице –
инж. В.Д. /л. 89 – 90 от ВНОХД № 206/22 г. на ПАС/, изготвило АТЕ и ДАТЕ
на досъдебното производство /т.2, л. 100-109 и т.4, л. 45 - 46 от ДП, /.
Въззивният състав прецени, че са налице условията на чл.153, пр.2 от
НПК за назначаването на повторна, тройна АТЕ с вещи лица инж. П.П., инж.
С.М. и инж. В.С., която да отговори отново на поставените въпроси.
Депозираното заключение се прие след разпит на вещите лица в съдебно
заседание /л. 165 – л.199 и л. 201 – 270, л.275 - 276 от ВНОХД № 206/22г. на
ПАС/.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура –
Пловдив намира за основателна единствено жалбата на подсъдимия М.Х..
Последният не може да се позовава на „спасителна маневра“, защото в
2
резултат на ПТП има настъпила смърт. В същото време поведението му е
било крайно необходимо, защото срещу него в лентата му за движение се е
движел неадекватно другия пиян водач. Пред него е имало две възможности,
да намали и да спре в своята лента в очакване на връхлитането на отсрещния
водач или да намали скоростта си и да завие на ляво, за да опита да избегне
удара, което е и сторил. При настъпилата внезапна промяна в посоката на
движение на отсрещния автомобил, вече е нямал време за реакция.
Не отрича, че има нарушение, свързано с несъблюдаване на
изискванията от водача спрямо пътниците за поставяне на предпазен колен,
но липсва повдигнато обвинение в тази насока. За това счита, че е налице
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, като следва в тази част присъдата
да бъде отменена и подс. Х. да бъде оправдан по повдигнотото му обвинение
за независимо съпричиняване на деянието с другия подсъдим.
Частните обвинители М.Х., Д.М., Р.Х. и Я.Х., чрез законния им
представител А.Х., Н.А. и С.А., чрез законния им представител С.А., както и
М.М., А.Х., И.Х., С.К. и Н.Х., както и адв. Г.Н. не се явяват редовно
призовани. Явява се единствено повереникът на частните обвинители - адв.
А.С. от АК – С..
Същият изразява становище, че с оглед на изслушаната повторна АТЕ,
следва да се постанови присъда, с която подс. М.Х. да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнато му обвинение, а по отношение на
подсъдимия К., предлага същата да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия Р.К. – адв. Е.П. от АК – К. счита, че следва
да се измени присъдата спрямо подзащитния й, тъй като са налице условията
за приложението на чл.55 от НК спрямо определените му наказания, като
лишаването от свобода, макар и ефективно, предлага да бъде намалено под
минимума предвиден в закона или алтернативно при условията на чл.54 от
НК да се намали под 5 години. В тази връзка следва да се отчетат събраните
по делото доказателства за положителни характеристични данни, обременено
семейно положение, опитът на К. да се върне в своята лента за движение,
съпричиняването от страна пострадалата, която не е била с поставен
предпазен колан.
Подсъдимият К. изказва съжаление за стореното и моли да му бъде
намалено наложеното наказание.
Защитникът на подсъдимия М.Х. – адв. Я. Ш. от АК – П. заявява, че с
оглед на изслушаната повторна АТЕ поддържа подадената жалба по
изложените в нея съображения за наличието на случайно деяние по смисъла
на чл.15 от НК. Намира, че в случая подс. Х. не може да се позовава на
„спасителна маневра“, защото в резултат на ПТП-то е настъпила смъртта на
неговата баба. Но всичките му действия по избягване на опасността от
навлизането на другия водач в неговата лента за движение със завиване на
ляво, са били според експертите от техническа гледна точка правилни. В по-
късен момент другият водач е променил посоката си на движение, при което
3
подс. Х. вече е нямал нужното време за реакция и е настъпило процесното
ПТП в опасната му зона. В този смисъл подзащитният й е бил поставен в
ситуация, при която е нямал възможност, правомерно или не, да избегне
произшествието с предприемане на действия по чл. 20 от ЗДвП, като
предполага в какво ще се изрази поведението на острещния водач.
По отношение на липсата на поставен предпазен колан от пострадалата,
спрямо подзащитния й не вменено нарушение по ЗДвП, което да е във връзка
с престъпния резултат, за да може да отговаря по него. Отделно експертите не
изключват възможността, макар и да не са лекари, пострадалата и при
поставен колан да получи отново увреждания, макар и не в стъклото, а в
таблото на автомобила.
Подсъдимият Х. изказва съжаление за стореното, като моли да бъде
оправдан или алтернативно да му се намали наказанието.
Апелативният съд след преценка на доказателствата по делото, във
връзка с доводите на страните и проверка за правилността на присъдата,
съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК, прие че жалбата на
подсъдимия Х. е основателна, за разлика от тази на подсъдимия К., което
доведе до постановяването на нова, изцяло оправдателна присъда за първия
от тях и частично оправдателна такава за втория от тях, досежно извършване
на деянието при условията на независимо съпричиняване с него, като взе
предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
На ***** г. подс. Р. К. и братовчед му М. Й. работили в с. В. на
строителен обект. След края на работния ден подсъдимият пил алкохол. След
това с такси двамата се прибрали в гр. К., където подс. Р.К. се качил зад
волана на лек автомобил марка „А. Р.“ с рег. № "", собственост на племенника
му, който той управлявал с генерално пълномощно. Потеглил около 18.20
часа с лекия автомобил в гр. К. от ул. „З.“, където бил паркиран, към
комплекс „А.“ по ул. „Р.“ по платно за движение с две пътни ленти, които не
били очертани с надлъжна пътна маркировка. От двете страни на платното за
движение имало изградени тротоари от бетонни плочки на 15 см над нивото
на асфалта. Тъй като било тъмно, подс. К. управлявал автомобила с включени
къси светлини. В посоката му на движение нямало пътни знаци,
ограничаващи скоростта на движение, т.е. нормативно разрешената скорост
на движение на този лек автомобил в населено място от категория „В“ е до 50
км/час, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.
По същото време по ул. „Р.“ подс. М.Х., управлявал лек автомобил
марка „Ф.“, модел „Т.“ , с рег. № "" в посока от комплекс „А.“ към ул. „З.“ с
включени къси светлини. В автомобила пътували, освен водача, още и св.
Р. Х., негов братовчед и баба му - М. Х.. Последната седяла на предната
средна седалка с поставен предпазен поясен колан на кръста с изправно
заключващо устройство, като от лявата й страна бил водачът подс. Х., а от
4
дясната - св. Р. Х.. Когато лек автомобил марка „А. Р.“ с рег. № "" управляван
от подс. К. навлязъл от ул. „З.“ в ул. „Р.“, той бил на разстояние 151,84 метра
от движещия се по същата улица в обратна посока лек автомобил марка „Ф.“,
модел „Т.“, с рег. № "". Във всеки един момент от движението на двата леки
автомобила по ул. „Р.“, всеки един от двамата водачи е могъл да възприеме
другия. Платното за движение на двата леки автомобила било хоризонтален
прав участък с ширина 5,50 метра, без маркирана осева линия, без напречен
наклон, с външно улично осветление. Дребнозърнестият асфалт бил мокър,
тъй като валял лек дъжд. На левия тротоар на ул. „Р.“, на метален стълб от
уличното осветление била поставена комбинация от предупредителен пътен
знак за опасност А 19 „Деца“ и пътен знак за въвеждане на забрана В 26
„Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“, като
означената на пътния знак била 40 км/час. Подсъдимият Х. управлявал лек
автомобил „Ф. Т.“ с рег. № "" със скорост 37,62 км/час, когато в района на
магазин „Е.“ подс. К. с лек автомобил „А. Р.“ с рег. № "", навлязъл със
скорост от 47,85 км/час в мислената лента за насрещно движение, в която се
движел автомобилът на Х.. Това станало, когато автомобилът, управляван от
подс. К., бил на разстояние 25,37 метра от мястото на удара, а лек автомобил
„Ф. Т.“ с рег. № "" бил на разстояние 19,95 метра от мястото на удара. В този
момент разстоянието между двата леки автомобила било 45,32 метра.
Навлизайки и управлявайки лекия автомобил в лентата за насрещно
движение, подс. К. нарушил правилото за движение в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП:
„На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно
средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне“. Без да изпреварва или заобикаля друго пътно
превозно средство, подс. К. навлязъл с управлявания от него лек автомобил в
лентата за насрещно движение, в която се движел автомобилът, управляван
от подс. Х.. Когато видял навлизането на лек автомобил „А. Р.“ с рег. № "" в
неговата лента за движение, подс. Х. подал сигнал със смяна на къси и дълги
светлини, подал сигнал и с клаксона, намалил скоростта на движение, като
задействал спирачната уредба, след което завил наляво и навлязъл в лентата
за насрещно движение. Така подс. Х. също нарушил правилото за движение,
регламентирано в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като без да изпреварва или
заобикаля друго пътно превозно средство, навлязъл с управлявания от него
лек автомобил в лентата за насрещно движение. Подсъдимият Р.К., виждайки
насрещно движещия се автомобил, задействал спирачната уредба на
управлявания от него лек автомобил „А. Р.“, при което последният оставил
спирачна следа с дължина 15,50 метра, започваща от лявата пътна лента на
3,70 метра от мерната линия по посока към ул. „З.“ и на 1,50 метра от базовата
линия. Следата завършва под предно ляво колело на лек автомобил „А. Р.“ с
рег. № "" - на 11,80 метра от мерната линия по посока на комплекс „А.“ и на
3,70 метра от базовата линия. Последвал удар на предна лява част на лек
автомобил „Ф. Т.“ в предна лява част на лек автомобил „А. Р.“. В мястото на
5
удара лек автомобил „Ф.“ бил навлязъл в лентата за насрещно движение в
посока към комплекс „А.“ на 0,5 метра. Мястото на удара било на ул. „Р.“ в
близост до входа на магазин „Е.“ на разстояние Ху 11,90 метра от мерната
линия по посока на огледа /мерено по базовата линия успоредно на оста на
улицата/ и на Уу - 2,20 - 3,05 метра от базовата линия, към вътрешността на
платното /мерено перпендикулярно на оста на улицата/. Разстоянието от
кръстовището между ул. „З.“ и ул. „Р.“ до мястото на удара било 85 метра.
Вследствие на удара между двата леки автомобила се формирала
инерционна сила, насочена напред и леко надясно /от движението на лек
автомобил „Ф.“ наляво непосредствено преди удара/, която придвижила
пътуващата в лек автомобил марка „Ф.“ на предната средна седалка с
поставен предпазен поясен колан на кръста М. Х. напред и леко надясно. Тъй
като била с поставен обезопасителен поясен колан без раменен клон на
колана, пострадалата се превила от кръста напред в посока към арматурното
табло и с гръдната си част се ударила в него, а главата й в областта на челото
се ударила в предното панорамно стъкло на автомобила, при което получила
увреждания в тилната част на мозъка по принципа на противоудара - т.нар.
contrecoup механизъм. Вследствие на удара от главата на М. Х. в предното
панорамно стъкло, по същото се образували радиални и концентрични
кръгове. След удара и двата автомобила се завъртели около масовия си
център по посока обратна на часовниковата стрелка, извършили ротационно-
транслационни движения и се установили. Лек автомобил марка „А. Р.“ с рег.
№ "" се установил косо спрямо оста на улицата, с предна страна сочеща към
комплекс „А.“. Предно ляво колело било на разстояние 11,80 метра от
мерната линия и на 2,60 метра от базовата линия. Задно ляво колело било на
9,50 метра от мерната линия и на 3 метра от базовата линия. Задно дясно
колело се намерило на 9,70 метра от мерната линия и на 4,80 метра от
базовата линия. Предно дясно колело се намерило на 12,40 метра от мерната
линия и на 4,50 метра от базовата линия. Лек автомобил „Ф. Т.“ с рег. № "" се
установил след удара косо спрямо оста на улицата, с предна част, сочеща в
посока към кръстовището на ул. „Р.“ с ул. „З.“. Предното му дясно колело
било на разстояние 12,70 метра от мерната линия и на 1,20 метра от базовата
линия. Задното му дясно колело било на 15,30 метра от мерната линия и на
0,60 метра от базовата линия. Задно ляво колело било на разстояние 17,90
метра от мерната линия и на 2,20 метра от базовата линия, а предното ляво
колело било на разстояние 13,70 метра от мерната линия и на 2,50 метра от
базовата линия. След като леките автомобили се установили на посочените
места след удара между тях, подс. М.Х. и св. Р. Х. излезли от автомобила и
отишли да видят състоянието на подс. К.. След това св. Х. се върнал при лек
автомобил марка „Ф.“, като установил, че М. Х. била в съзнание с подуто
чело, казала, че много я боли и се държала за главата с ръка, казала, че не
може да диша. Свидетелят Х. тогава погледнал предното панорамно стъкло и
видял, че същото е спукано. Подсъдимият М.Х. в 18.28 часа се обадил от своя
телефон с номер ******* на тел. 112, съобщил за случилото се и повикал
6
помощ на мястото. В това време подс. Р.К. искал да си тръгне от мястото,
като залитал, но подс. Х. го хванал с ръка за рамото и му казал да остане,
докато дойдат полицаите. След това подс. Х. помолил непознат водач на
минаващ по пътя лек автомобил да помогне, като превози с автомобила си
пострадалата М. Х. до болницата в гр. К.. Водачът на лекия автомобил приел
да помогне и св. Р. Х. заедно с подс. Х. помогнали на М. Х. да излезе от лекия
автомобил „Ф.“ и да се качи в другия автомобил. В същия автомобил се качил
и св. Р. Х., а подс. М.Х. останал на мястото на удара, за да изчака полицията.
Пострадалата М. М. Х. била транспортирана до МБАЛ „Д.“ АД, гр. К. в
състояние на травматичен шок със силно изразени задух и болка в гръдния
кош, където същата нощ на ***** г. починала.
Междувременно, около 18.35 часа на мястото пристигнали полицаите -
св. С. Ч. и св. Н. П., които запазили местопроизшествието, както и двама
младши автоконтрольори - св. Р. Д. и св. В. Т.. Полицаите установили леките
автомобили и водачите им - двамата подсъдими. Свидетелят. П. изпробвал
водачите за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер“ № 7510 с
фабр. номер *****, който отчел нулев резултат за подс. М.Х.. Техническото
средство показало положителен резултат, като отчело алкохол в
концентрация 1,73 на хиляда по отношение на подс. Р.К.. Той приел
показанията на техническото средство, вписани в талона за изследване, а при
явяването му в Спешно отделение при МБАЛ „Д.“ АД, гр. К. отказал да даде
кръв за химичен анализ. Подсъдимият К. бил освидетелстван и задържан в
сградата на РУМВР - К. за срок до 24 часа.
Видно от заключението по извършената съдебномедицинска експертиза
на труп № 3/2021 г. вещото лице - д-р Н. М., смъртта на М. М. Х. се дължи на
остра сърдечно - съдова и дихателна недостатъчност вследствие на черепно -
мозъчна травма, довела до развитието на дифузен мозъчен оток с вклиняване
на малкия мозък в големия тилен отвор на черепа и потискане на жизнено
важни мозъчни центрове. Описаните травматични увреждания, според
експерта, са получени при действието на твърд тъп с широка удряща
плоскост предмет и добре отговарят да са възникнали при пътно -
транспортно произшествие с удар на главата /челото/ в такъв предмет. При
такъв удар в челната област настъпват увреждания в тилната част на мозъка
по принципа на противоудара - т.нар. contrecoup механизъм. Според съдебния
лекар е налице причинно - следствена връзка между травматичните
увреждания на М. М. Х. и настъпилата й смърт на ***** г.
От заключението на първоначалната съдебно автотехническа
експертиза № 37/01.03.2021 г. е било установено:
1. Механизмът и причините за ПТП са:
Лек автомобил „Ф. Т.“, с рег. № "", управляван от М.Х. се е движил по
ул. „Р.“ в К., с посока от хотел „А.“ към „В.“. Лек автомобил „А. Р.“, с рег. №
"", управляван от Р.К., след употреба на алкохол, се е движил в
противоположната на него посока, от „В.“ към хотел „А.“. В района на
7
магазин „Е.“ К. е навлязъл в мислената лента за насрещно движение. При
наближаване на насрещния автомобил К. е задействал спирачната уредба и
намалил скоростта на движение. Възприемайки създалата се „опасност“,
водачът Х. е сигнализирал другия водач с бърза смяна на светлините
къси/дълги, както и с клаксона, намалил е скоростта като е задействал
спирачната уредба и в последния момент е завил наляво. С предната си лява
част л.а. „А. Р.“ се е ударил в предната лява част на идващия срещу него л.а.
„Ф. Т.“. И двата автомобила са се завъртели по посока, обратна на
часовниковата стрелка, извършили са ротационно-транслационни движения и
са се установили в приложенията открити след ПТП.
Причините за настъпване на ПТП са - навлизане в лентата за насрещно
движение на л.а. „А. Р.“ с рег. № "", от страна на водача К.; неправилни
маневри от страна на водача Х. непосредствено преди ПТП /завой наляво и
продължаване на движението след възникване на „опасността“/.
Мястото на удара е в К. на ул. „Р.“, в близост до входа на магазин „Е.“.
Координатите му са на разстояние Xy - 11,90 м, от мерна линия по посока на
огледа /мерено по базовата линия, успоредно на оста на улицата/ и на Yy -
2,20 - 3,05 м, от базовата линия към вътрешността на платното /мерено
перпендикулярно на оста на улицата/.
Траекториите на движение на масовите центри на автомобилите
участвали в ПТП:
А. Л.. „А. Р.“, с рег. № "": преди удара - от дясната лента е навлязъл в
лявата, след което до удара и по време на него, е била насочена косо към
дясната; а след удара - леко надясно и напред - дъговидна.
Б. Л.. „Ф. Т.“, с рег. №"": преди удара - линейна права и непосредствено
преди удара и по време на него, е била насочена косо към дясната; а след
удара - леко наляво и назад - дъговидна.
Разположението на леките автомобили върху платното за движение:
А. Л.. „А. Р.“, с рег. № "" е имал лъкатушно движение - от дясната пътна
лента е навлязъл в лявата в т. А от схемата /на 25,37 м/, а отстоянието между
автомобилите е било 45,32 м; от т. В /8,20 м от МЛ/ е започнал да излиза от
нея; няма данни за повторяемост на горните две движения преди т. А.
Б. Л.. „Ф. Т.“, с рег. № "", преди ПТП - в мислената лява пътна лента /по
посока на „В.“/, на 0,30 м наляво от оста на улицата; от т. С до т. D е започнал
да се приближава към оста на улицата; от т. D до мястото на удара е навлязъл
в мислената дясна пътна лента /по посока на хотел „А.“/; в мястото на удара е
бил навлязъл в дясната пътна лента на 0,50 м.
2. Скоростта на движение на двата автомобила участвали в процесното
ПТП:
А. Л.. „А. Р.“, с рег. № "": преди ПТП е била 47,85 км/ч.; по време на
удара е била 37,33 км/ч.; след удара е била 7,04 км/ч.; безопасната скорост за
този автомобил е била 31,56 км/ч.
8
Б. Л.. „Ф. Т.“, с рег. № "": преди ПТП е била 37,62 км/ч.; по време на
удара е била 25,94 км/ч.; след удара е била 4,37 км/ч.
3. Дължините на „Опасните зони“ за спиране на автомобилите са:
- на л. а. „А. Р.“, с рег. № "", е била 44,59 м.
- на л. а. „Ф. Т.“, с рег. № *****, е била 23,67 м. Във всеки един момент
на движение по ул. „Р.“, всеки един от двамата водачи е могъл да възприеме
другия. Когато л. а. „А. Р.“ е навлязъл в ул. „Р.“, той е бил на 85,00 м от
мястото на удара, л. а. „Ф. Т.“ е бил на 66,84 м от мястото на удара, а
разстоянието между тях е било 151,84 м. Когато л. а. „А. Р.“ е навлязъл в
мислената лента за насрещно движение, е бил от мястото на удара на 25,37 м,
а л. а. „Ф. Т.“ - на 19,95 м. Общото разстояние между тях в този момент е
било 45,32 м.
4. Технически правилните действия за водачите на всеки един от двата
леки автомобила, за да предотвратят настъпването на ПТП са:
3а водача на л.а. „А. Р.“, с рег. № "" - да се движи плътно в прилежащата
му мислена половина от платното за движение и по никакъв начин да не
навлиза с части от автомобила в насрещната. В така създалата се ситуация
правилните за него действия са да предприеме „завой надясно“, с което да
излезе от габаритите на насрещно движещият се автомобил /видно от стр. 14
от първоначалната експертиза, в т. 2.1. с това е можел да предотврати
настъпването на ПТП/.
За водача на л.а. „Ф. Т.“, рег. № "" - да се движи плътно в прилежащата
му мислена половина от платното за движение и по никакъв начин да не
навлиза с части от автомобила в насрещната. В така създалата се ситуация
правилните за него действия, са били не да сменя светлините и подава
сигнали с клаксона, а да премине плътно вдясно до бордюра и да спре. С тази
маневра той е можел да предотврати настъпването на ПТП.
5. Непосредствено преди ПТП, леки автомобили „А. Р.“, с рег. № "" и
„Ф. Т.“, с рег. № "", са били технически изправни. Не е имало технически
неизправности по тях, които да са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Движението на тялото на Х. в купето на л.а. „Ф. Т.“ по
време на удара е било напред и леко надясно. Тя се е ударила с гръдния кош в
арматурното табло и с главата в предното челно стъкло. Ключалката на
пасажерския колан на седалката е изправна, същият няма раменен клон. Той е
бил поставен от Х.. И с поставен предпазен колан /само с поясен клон/ е щял
да последва удар в арматурното табло и предното челно стъкло.
От заключението на ДСАТЕ № 125/23.08.2021 г. се установява, че:
Текстовият запис на стр.14 в т.1.2. в заключението по първоначалната САТЕ
№ 37/01.03.2021 г., че водачът М.Х. „е можел да предотврати ПТП“ е явна
техническа грешка. Правилният запис, според вещото лице, следва да бъде
„не е можел да предотврати ПТП“, т.е., л.а. „А. Р.“ е попадал в „опасната
зона“ пред л.а. „Ф. Т.“ с рег. № "". Текстовият запис на стр. 14 в т.1.2. в
9
заключението по първоначалната САТЕ, че л.а. „А. Р.“ не е попадал в
„опасната зона“ пред л.а. „Ф. Т.“ с рег. № "", е явна техническа грешка.
Правилният запис, според вещото лице, следва да бъде „л.а. „А. Р.“ е попадал
в „опасната зона“ пред л.а. „Ф. Т.“ с рег. № ""“. Ако водачът М.Х. е
продължил да се движи праволинейно, удар между двата леки автомобила
пак би настъпил - с предната лява част на л.а. „Ф. Т.“в страничната лява част,
някъде около задната лява врата на л.а. „А. Р.“.
Съдът е намерил така описаната фактическа обстановка, инкорпорирана
в съответните й части от настоящите мотиви, за установена от събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, както и
приобщените такива от досъдебното производство по реда на чл.283 от НПК,
съответно: от обясненията на подс. К. на съдебното следствие, в които е
направил самопризнание[1]; частично от обясненията на подс. Х. на
съдебното следствие; кредитираните изцяло показания на свидетелите Ч., П,
Д., Т. на съдебното следствие; показанията на св. Р. Х. пред съдия на ДП,
приобщени по чл.281, ал.1, т.1 от НПК /т. II, с.5-7 от ДП/; кредитираните
заключения от изготвените СМЕ на труп № 3/2021 г. /т.2, с.86 – 91 от ДП/;
АТЕ № 37/01.03.2021 г. и ДАТЕ № 125/23.08.2021 г. /т.2, с. 100 – 110 и т.4,
стр. 45 – 46 от ДП/; протокол за химическо или химико-токсилогично
изследване № 14/03.02.2021 г. /т.2, с. 115 от ДП/; писмените доказателства по
делото - протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбуми;
протоколи за оглед на веществени доказателства и фотоалбуми; справки в
КАТ за собственост на МПС; писмо - справка от РЦ 112; заверено копие на
извлечение от акт за смърт; справки за нарушител; свидетелства за съдимост
на подсъдимите, декларация за семейно и имотно състояние, както и
характеристични данни на Р.К. и М.Х.; удостоверение за родствени връзки и
удостоверение за наследници на пострадалата М. Х. и др.
Окръжният съд основателно, не е дал вяра на обясненията на подс. М.
Х. и показанията на св. Р. Х., дадени на съдебното следствие в частта им, в
която твърдят, че М.Х. не е навлизал с управлявания от него автомобил в
насрещната лента за движение, а единствено автомобилът на подс. К. е
навлязъл в насрещната пътна лента. Също така и за това, че автомобилът на
подс. Х. вследствие на удара с автомобила „А. Р.“ се е преместил и част от
него преминала в насрещната пътна лента. В тази връзка, действително тези
обстоятелства са в противоречие с показанията на самия св. Р. Х. от ДП,
дадени пред съдия, в които сочи, че другата кола се движела на зиг-заг,
предимно в тяхното платно, като се приближавала към тях, в един момент се
движела срещу тях и братовчед му М.Х. се опитал да избегне удара, като
намалил скоростта и завил наляво и в този момент последвал удар между
двата автомобила. От друга страна е съобразено, че обясненията на подс. Х. и
показанията на св. Х., в посочената им част, се опровергават и от
заключението на АТЕ, от което се установява, че водачът на лекия автомобил
„Ф. Т.“ се е намирал в своята пътна лента и е започнал, макар и неправилно,
да завива наляво, след като преди това л.а. „А. Р.” е бил навлязъл в неговата
10
лента. На 8,20 м от мястото на удара лекият автомобил „А. Р.“ е започнал да
излиза от лявата насрещна за него лента за движение, като преди ПТП лекия
автомобил „Ф. Т.“ е започнал да се приближава към оста на улицата и в
мястото на удара е бил навлязъл в дясната пътна лента на 0,50 м. При разпита
на вещото лице на съдебното следствие е посочено, че е невъзможно
автомобилът, управляван от подсъдимия Х., да се премести от удара с 25 см
до 50 см, тъй като този автомобил е с по-голяма маса, отколкото другия
автомобил - „А. Р.“. Затова и окръжният съд е възприел версията на подс. Х. в
горепосочената й част, като защитна и целяща оневиняването му. По същите
съображения не е дадена вяра и на дадените на съдебното следствие
показания на св. Х. - пътник в л.а. „Ф. Т.“, че автомобилът, управляван от
подс. Х. не е навлизъл в насрещната пътна лента, а се е преместил от удара с
другия автомобил, управляван от подс. К.. Този свидетел е роднина на
подсъдимия Х. и очевидно се явява заинтересован от изхода на делото,
поради което и неговите показания са депозирани в негова защита.
Първата инстанция правилно е установила една голяма част от фактите,
имащи значение за предмета на доказване. Но другата им част, с оглед на
новоустановените обстоятелства от въззивната инстанция за механизма на
възникване на произшествието и възможността на водачите да го
предотвратят, следва да бъде коригирана.
В основата на този извод на настоящия състав се явява заключението на
изготвената ПАТЕ с вещи лица инж. М., инж. П. и инж. С., които в съдебно
заседание убедително защитиха своята по-различна експертна теза за
причините и условията за възникване на процесното ПТП, визуализирана с
приложените дву и триизмерни мащабни скици. За разлика от тях, вещото
лице инж. Д. при разпита му в съдебно заседание не съумя да обоснове,
направените от него изводи в първоначалните АТЕ, което породи съмнение за
правилността им. Затова и заключението на ПАТЕ се кредитира изцяло като
много по-компетентно, обосновано и съобразено с доказателствата по делото,
изразяващо се в следното:
На първо място, ударът между процесните л.а. „А. Р.“ с рег. № ******,
управляван от подс. К. и л.а. „Ф. Т.“ с рег. № "", управляван от подс. Х. е
настъпил на платното за движение на място, което се намира: по дължина на
10,5 – 11,0 м северно от Ориентира приет в протокола за оглед, по широчина
на 2,55 – 3,27 м източно от западната граница на платното за движение. А
двата автомобила в момента на удара са били разположени под ъгъл около
11°±2 един спрямо друг.
На второ място, определени са и скоростите на движение на двата
автомобила в момента на удара, съответно на л.а. „А. Р.“около 38 км/ч, а на
л.а. „Ф. Т.“около 10 км/ч.
На трето място са определени скоростите и траекториите на движение
на двата автомобила при приближаването им към местопроизшествието.
Скоростта на л.а. „А. Р.“ непосредствено преди задействане на
11
спирачната му система е била около 68 км/ч. Преценено е за невъзможно да
се определи по обективен начин скоростта на л.а. „Ф. Т.“ преди задействане
на спирачната му система, тъй като няма обективни данни на разстоянието
изминато със спиране или за времето, през което е спирал. Затова и предвид
наличието на пътни знаци по направление на движението на л.а. „Ф. Т.“ за
ограничаване на скоростта до 40 км/ч, анализът е извършен с тази скорост.
На четвърто място, в случая технически съобразената скорост с
атмосферните условия и конкретните условия на видимост – при движение на
къси светлини е била 76 км/ч, а при движение на дълги светлини е била 121
км/ч. Скоростта на автомобилите е била технически съобразена в
конкретната пътно-климатична обстановка при движение на къси и дълги
светлини. Скоростта на л.а. „А. Р.“ е била неразрешена.
На пето място е поставена задача да се определи в кой момент от
движението на автомобилите и при какво взаимно отстояние между тях, всеки
един от водачите е могъл обективно да възприеме другия като опасност, респ.
като препятствие на пътя, а в случая когато лекият автомобил навлезе някаква
своя част в лентата за насрещно движение.
Според вещите лица, на платното за движение няма хоризонтална
маркировка, поради което за водачите е трудно да установят момента на
навлизане на автомобилите в другата лента.
Минималното време от момента, в който водачът на л.а. „А. Р.“ е
предприел маневра за отклоняване на автомобила на ляво и навлизане в
лявата лента е 2,94 сек, а минималния изминат път е съответно 50,54 м. Така
определеното време 2,94 сек е минималното възможно, което е изминало от
момента, в който водачът на л.а. „А. Р.“ е предприел маневра за отклоняване
на автомобила на ляво и навлизане в лявата лента до момента на удара.
Възможно е времето да е било и по-голямо, но е невъзможно да се определи
колко, тъй като няма обективни данни за това. Началото на реакцията на
водача на л.а. „Ф. Т.“ за спиране и отклоняване на автомобила на ляво е било
около 3,21 сек преди момента на удара. Следва изводът, че в анализираната
пътна ситуация, водачът на л.а. „Ф. Т.“ е реагирал към момента на
отклоняване на л.а. „А. Р.“ на ляво и преди или към момента на навлизането
му лявата лента.
На шесто място е определена и опасната зона за спиране на двата
автомобила.
Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на л.а.
„Ф. Т.“ в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 40 км/ч е
31,21 м.
Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на л.а.
„А. Р.“ в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост
68 км/ч е 63,59 м.
На седмо място е поставена задача да се определи при какви условия
12
произшествието е било предотвратимо.
Според вещите лица водачът на л.а. „А. Р.“ е имал техническа
възможност да избегне произшествието, ако не бе навлязъл в лявата лента за
насрещно движение.
Водачът на л.а. „Ф. Т.“ е нямал техническа възможност да избегне
произшествието, тъй като към момента на начало на неговата реакция за
спиране и отклоняване на автомобила на ляво, л.а. „А. Р.“ е бил отклонен на
ляво /към насрещната лента/ или е навлизал в лявата /насрещната/ лента, а
към момента на начало на ефективно спиране на л.а. „А. Р.“ и насочването му
на дясно, л.а. „Ф. Т.“ вече е бил насочен на ляво и до удара е оставало време
около 1 сек, като за това време водачът на л.а. „Ф. Т.“ е нямал техническа
възможност да реагира и съответно е нямал техническа възможност да
отклони автомобила си на дясно.
На осмо място според експертите, причината за настъпилото
пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на
л.а. „А. Р.“ – подс. Р.К., е навлязъл с автомобила в лявата за него /западна/
лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не
е било безопасно т.е., когато там насрещно се е движел л.а. „Ф. Т.“.
На девето място, във връзка с поставената им задача, вещите лица са
посочили, че по делото няма данни за технически неизправности на двата
автомобила, които да са във връзка с произшествието.
На десето място им е поставена задача да се определи, какво е било
движението на тялото на пострадалата М. Х. преди, по време и след удара в
купето на л. а. „Ф. Т.“, с рег. № ""; имало ли е удари в дадени области от
нейното тяло, в кои части или повърхности от купето и къде точно са били
ударите; обезопасителният пасажерски колан на седалката, на която е
пътувала М. Х., дали е бил технически изправен и поставен на нея и ако
обезопасителният пасажерски колан е бил поставен, могъл ли е да настъпи
удар на части от тялото на пострадалата в приборното табло и предното
панорамно стъкло.
Според вещите лица, от обективните данни по делото и изследвайки
пътник в л.а. „Ф. Т.“ като физично тяло, от техническа гледна точка към
момента на удара М. Х. е била пътник в автомобила без правилно поставен
предпазен колан. В удара инерционната сила ще въздейства на пътник в
автомобила и при липса на предпазен колан, който да ограничи движението
на тялото, то по направление напред ще достигне и ще се удари в срещано
препятствие от интериора в салона на автомобила – в случая предно обзорно
стъкло и арматурното табло. При правилно поставен предпазен колан, той ще
задържи тялото към седалката, при което главата на пътника в автомобила не
може да достигне и да се удари в предното обзорно стъкло, което означава, че
механичното увреждане на главата нямаше да настъпи. Възможно е обаче, да
настъпят други травматични увреждания от удара, за което обаче вещите
лица нямат компетентност, тъй като в нея не участва съдебен лекар.
13
На единадесето място, според вещите лица, ако л.а. „Ф. Т.“ бе запазил
праволинейното си движение при предприетото от водача спиране, то в
мястото на удара л.а. „А. Р.“ би преминал на около 0,13 м от купето на „Ф. Т.“
с възможен контакт в лявото му огледало.
От разясненията на експертите в съдебно заседание се установи, че
видимите колебания на л.а. „А. Р.“ на платното за движение не могат да бъдат
предвидени точно от другия водач на л.а. „Ф. Т.“. И всяко едно такова
колебание, особено в началната си фаза, не означава обезателно, че л.а. „А.
Р.“ ще се върне в собствената си лента. Когато л.а. „А“ навлиза в лентата на
„Ф. Т.“ и се движи срещу него съществува опасност от ПТП и то от челен
удар. Оставането на л. а. „Ф. Т.“ в собствената му лента в този момент, в този
етап на произшествието е технически неправилно, защото водачът му не може
да предвиди по-нататъшните действия на водача на л.а. „А. Р.“, тъй като той
лети срещу него. Единственият начин да се направи опит за избягване на
ПТП е да се премести „Ф. Т.“ и водачът му прави точно това. Така че до този
момент, докато л.а. „А. Р.“ е в лентата на „Ф. Т.“ и се движи срещу него,
отклонението на последния е технически правилното действие за избягване
на ПТП. Идва следващият момент - промяна на обстановката и тя е свързана с
отклонението на л.а. „А. Р.“ в дясно, но тогава се налага водачът на „Ф. Т.“ да
преосмисли тази промяна и вземе ново решение, а той няма време за
ефективна реакция за избягване на ПТП и то настъпва. Експертите посочват,
че ако водачът на „Ф. Т.“ е останал в своята лента, всъщност при отговора на
11 въпрос е приет идеализиран вариант за разминаване. Тези 13 см дистанция
са на база промяна в обстановката, отчетена от началото на отклонението на
л.а. „А. Р.“, но в реалността, за да бъде възприета тази промяна, трябва да има
категоричен израз на това отклонение, като то следва да се възприеме 2, 3 – 4
м след първоначалното отклоняване и това би променило в драстична степен
възможностите на водача на „Ф. Т.“ да предотврати ПТП т.е., в още по-
голяма степен той не би имал подобна възможност. Категорични са, че би
било технически неправилно спирането от водача на „Ф. Т.“ в неговата лента,
защото той не може да предвиди, че л.а. „А Р.“ ще се прибере обратно в
лентата си на движение. Дори и да се приеме, че водачът на „Ф. Т.“ има
техническа възможност да спре в собствената си лента, като предприеме
спиране, тогава при запазване на праволинейното движение на л.а. „А. Р.“ в
тази лента излиза, че чака да го ударят и ще настъпи челен удар. Но никой не
може да каже, че л.а. „А.“ няма да продължи да се движи в лентата на „Ф. Т.“.
Затова и обобщават, че водачът на л.а. „Ф. Т.“, когато вижда л. а. „А“ в
неговата лента, той има два избора – или да натисне спирачките и да спре,
като чака да го ударят или да се опита по някакъв начин да се размине, с
отклоняване наляво, което е правилно от техническа гледна точка, защото
могат да се разминат. Когато в следващия момент водачът на л.а. „А“ тръгва
да се връща има време само от 1 сек до удара и вече нищо не може да се
направи. Маневрата наляво е била правилна технически, защото му дава шанс
да се разминат и предотвратят ПТП, като Х. не е знаел, че л.а. „А“ ще тръгне
14
да се връща.
По отношение на колана на предната седалка на автомобил „Ф. Т.“
уточняват, че той е бил от „поясен“ тип, като пострадалата в средата не е била
с правилно поставен предпазен колан. Ако тя е била с правилно поставен
предпазен колан, със сигурност е нямало да си удари главата в мястото на
счупване на обзорното стъкло. Ако е била с „двуточков“ предпазен колан, т. е.
двупоясен, възможно е от инерционната сила, описвайки махало, главата да
се отправи напред и отново да настъпи удар, но с какви последствия като
евентуални травми биха настъпили не могат да преценят, защото не са
медици /л. 275 – 276 от внохд № 206/22 г./.
Въпреки разминаванията в математическите изчисления на
първоначалните АТЕ и на ПАТЕ, експертите имат единодушно виждане по
отношение на това, че двата автомобила са се движели с технически
съобразена скорост с конкретната пътна обстановка при движение на къси и
дълги светлини, като във всеки един момент от движението си по ул. „Р.“,
водачите са могли да се възприемат взаимно. Различията в посочените за
изминати разстояния и скорости на движение на процесните МПС в двете
експертизи нямат пряко отношение спрямо инкриминираното на подсъдимите
еднакво нарушение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, свързано с разположението на
превозните им средства на пътя. И това е така, защото са достигнали до
близки по своя резултат крайни изводи за техническите възможностти за
предотвратяемостта на произшествието от водачите, като разграниченията
във вижданията им се състоят в тяхната експертна преценка за техническата
правилност, респ. неправилност в действията на водачите, което впоследствие
влияе на правните изводи и на съда.
Така в първоначалните АТЕ са възприети скорости на л.а. „А. Р.“ преди
произшествието от 47,85 км/ч, а за л.а. „Ф. Т.“ от 37,62 км/ч, а от ПАТЕ, на
първия от 68 км/ч, а за втория от 40 км/ч. След предпримане на спиране, в
момента на удара от ПАТЕ е приета скорост на л.а. „А. Р.“ от 38 км/ч, а за л.а.
„Ф. Т.“ от 10 км/ч. Когато л.а. „А. Р.“ е навлязъл в мислената лента за
насрещно движение, той се е намирал според първоначалната АТЕ на
разстояние от 25,37 м, а л.а. „Ф. Т.“ на 19,95м, т. е. общото разстояние между
тях е било 45,32 м. А дължината на „опасната зона“ за спиране на л.а. „А. Р.“
е била 44,59 м, а на л.а. „Ф. Т.“ – 23,67 м.
Според заключението на ПАТЕ, минимално изминатия път от момента,
в който водачът на л.а. „А. Р.“ е предприел първоначалната маневра за
завиване на ляво и навлизане в лявата лента за насрещно движение е 32,96 м
+ 17,58 м, изминато разстояние за връщане в дясната лента или общо 50,54 м
до мястото на удара, при минимално изминало време в двата периода от
1,75+1,95 сек. или общо 2,94 сек. Докато л.а. „Ф. Т.“ е изминал 30,65 м, при
минимално изминато време от 3,21 сек., което съпоставено с времето на л.а.
„А. Р.“ от 2,94 сек., означава според експертите, че водачът Х. е реагирал
преди или в момента на първонаначалното отклонение на другия автомобил
15
на ляво, т.е. своевременно. Но в момента на предприетата от водача на л.а.
„А. Р.“ втора маневра със завиване на дясно към собствената лента, при
изминаването от него на още 17,58 м, времето за реакция на водача на л.а. „Ф.
Т.“ в процеса на ефективно спиране е недостатъчно за предотвратяване на
произшествието, защото е само 1 сек. Общото разстояние между двата
автомобила в момента на предприемане на първоначалното пресичане от л.а.
„А. Р.“ на лявата насрещна лента е било 81,19 м. Дължината на „опасната
зона“ за спиране на л.а. „А. Р.“ при скорост от 68 км/ч. е била 63,59 м, а на
л.а. „Ф. Т.“ при скорост 40 км/ч. е била 31,21 м.
Затова и вещите лица от ПАТЕ достигат до идентичен краен извод с
първоначалните АТЕ, че водачът на л.а. „А. Р.“ е имал техническа
възможност да избегне произшествието, ако не беше навлизал в лентата за
насрещно движение, като биха се разминали безопасно с другия автомобил.
Но за разлика от първоначалните АТЕ, експертите от ПАТЕ приемат, че
водачът на л.а. „Ф. Т.“ е нямал техническа възможност да избегне
произшествието, тъй като към момента на начало на неговата реакция за
спиране и отклоняване на автомобила на ляво, л.а. „А. Р.“ е бил отклонен на
ляво или е навлизал в насрещната лента, а към момента на начало на
ефективно спиране на първия автомобил и насочването му на дясно, вторият
автомобил вече е бил насочен на ляво и до удара е оставало време около 1
сек., през което подс. Х. е нямал техническа възможност да реагира и
съответно да отклони автомобила си на дясно. И това е така, защото в
момента на връщане на л.а. „А. Р.“, опасната зона на буса не позволява на
водача му да спре, предвид на недостатъчното време за реакция.
В отлика от първоначалните АТЕ, според тях, маневрата наляво на
водача на л.а. „Ф. Т.“ е била правилна технически, защото му дава шанс да се
разминат и предотвратят ПТП, т. е. Х. до този момент не е знаел, че водачът
на л.а. „А“ ще тръгне да се връща и когато все пак го прави, вече няма
възможност да се предотврати произшествието.
На зададения им въпрос за предотвратимостта на произшествието при
положение, че водачът на л.а. „Ф. Т.“ беше запазил посоката си на движение,
без да предприема маневра, вещите лица от ПАТЕ отговарят по идентичен
начин с първоначалния експерт, че тогава отново би се стигнало до удар с
насрещното МПС /в странично ляво огледало или странична лява задна част/
с много по-малък интензитет, респ. с вероятност за недотам тежък
съставомерен или не резултат. Въпреки това, за разлика от първоначалните
АТЕ, считат за технически неправилно спирането от водача на „Ф. Т.“ в
неговата лента, защото той не може да предвиди, че л.а. „А Р.“ ще се прибере
обратно в лентата си на движение. И това е така, защото дори и водачът на
„Ф. Т.“ да има техническа възможност да спре в собствената си лента, тогава
при запазване на праволинейното движение на л.а. „А. Р.“ в тази лента, тогава
би настъпил челен удар между двете МПС и много по-тежки съставомерни
последици.
16
Известно различие има и по отношение ролята на поставения предпазен
колан от пострадалата Х.. Според първоначалната експертиза, тъй като той е
бил от поясен тип, е щял да последва удар в арматурното табло с тялото и в
обзорното стъкло с главата. Докато в ПАТЕ, считат колана за поставен
неправилно от пострадалата. Ако същият е бил поставен правилно от нея,
независимо, че е от поясен тип, считат че удар в таблото би имало, но не и
удар с главата в обзорното стъкло.
В случая обаче, на водача Х. не е вменявано нарушение на правилата за
движение, с оглед съблюдаването на поставянето на обезопасителните колани
на пътниците, като това обстоятелства няма значение за съставомерността на
деянието от негова страна.
С оглед на гореописаната промяна във фактическата обстановка по
отношение на причините за възникване на произшествието и възможностите
за реакция на водачите за предотвратяването му, следва да се споделят
направените правни изводи на окръжния съд досежно доказаността на
основната част от инкриминираната деятелност на подс. Р.К., за разлика от
вменената такава на подс. М.Х..
Новоустановените обстоятелства, не могат да повлияят на
заключението за правилността на извода на първоинстанционния съд, че
подс. Р. Н. К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав по чл. 343, ал.3, пр.1, б. „б“, пр.1, вр. чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, понеже на ***** г. в гр. К. при управляване на МПС – л.а.
„А. Р.“ с рег. № "" по ул. „Р.“ в посока от ул. „З.“ към комплекс „А.“, на
платно за движение с две пътни ленти, нарушил правилото за движение по
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като без да изпреварва или заобикаля друго пътно
превозно средство, навлязъл и се движил с управлявания от него лек
автомобил в лентата за насрещно движение и по непредпазливост причинил
смъртта на М. М. Х. от с.К., община К., като деянието е извършено в пияно
състояние.
Установено е по несъмнен начин, че при управлението на
горепосочения лек автомобил, „А. Р.”, подсъдимият Р. К. е е нарушил
вменената му с повдигнато обвинение разпоредба на ЗДвП. Той е
пренебрегнал забраната по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, на платно с две пътни
ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, без да
извършва изпреварване или заобикаляне на друго ППС. Безспорно е изяснено
по делото, че ако подс. К. не бе навлезнал в лентата за насрещно движение,
без да има такава необходимост и при наличие на насрещно движещ се
автомобил, то е нямало да настъпи удар между двете МПС, защото същите
биха могли да се разминат безпрепятствено. Нарушението на тази законова
разпоредба е довело до удар с автомобила, управляван от подс. Х., който се е
оказал фатален за пострадалата М. Х..
В резултат на допуснато от подс. Р.К. нарушение на правилата на
движение, същият е предизвикал ПТП, при което пътуващата в другия
17
автомобил М. Х. се е превила от кръста напред в посока към арматурното
табло и с гръдната си част се ударила в него, а главата й в областта на челото
се ударила в предното панорамно стъкло на превозното средство, при което е
получила увреждания в тилната част на мозъка по принципа на противоудара,
които са се оказали фатални за живота й. Правилно е преценено, че е налице
и причинна връзка на посоченото нарушение на правилата за движение от
подсъдимия Р.К. и смъртта на М. Х..
По несъмнен начин е установено също така, че деянието е извършено от
подс. Р.К. в пияно състояние, а именно с 1,73 на хиляда концентрация на
алкохол в кръвта, установено с техническо средство „Дрегер“ № ****, като
водачът е отказал да даде кръв за изследване. Според чл. 6, ал. 9 от Наредба
№ 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията
на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото
средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта при отказ за
даване на проби за изследване.
Деянието е осъществено от подсъдимия Р.К. при форма на вината
непредпазливост, по вид небрежност, а не при самонадеяност[2]. И това е
така, защото същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Той е съзнавал, че
управлява автомобила след употреба на алкохол, в пияно състояние, при
което е увеличена вероятността от загуба на контрола върху него, като в
случая е навлязъл в лентата за насрещно движение, при наличието на
насрещно движещ се автомобил. Тъй като подсъдимият е пълнолетен,
психически и социално зряла личност, той е бил напълно наясно, че
правилата за безопасно движение са задължителни за водачите на МПС и
съзнавайки, че допуска нарушения на правилата за движение, е бил длъжен и
е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Съзнаването на всички елементи от престъпния състав, е обективирано в
поведението на подс. К..
Причините и условия, способствали за извършване на престъпното
деяние са проявената самоувереност и небрежност при управление на МПС и
нарушение на правилата за движение по ЗДвП.
Не се оспорва по делото, че подс. М.Х. е допуснал нарушение на
правилата за движение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, който забранява на
водачите на ППС, когато платното за движение има две пътни ленти – да
навлизат и да се движат в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне. Не се отрича и това, че подс. Х. го е
осъществил, без да му се налага да изпреварва или заобикаля друго превозно
средство.
Различието на въззивната инстанция спрямо виждането на
първостепенния съд се състои в преценката за правилността на предприетата
от водача Х. маневра по промяна на посоката му на движение наляво. Същата
18
безспорно не покрива напълно всички критерии на съдебната практика за
спасителна маневра, защото в резултат на осъществяването й е било
причинена смъртта на пострадалата.
В резултат на изготвеното заключение на ПАТЕ по делото се установи,
че при възникналата непосредствена опасност за движението в резултат на
неправомерното навлизане на управлявания от подс. К. лек автомобил в
лентата му за движение, подс. Х. е имал два варианта на действие, за да опита
да я избегне.
Първият вариант, който според експертите е бил технически правилният
– да завие на ляво, което е и сторил, за да избегне челен сблъсък с
приближаващия с превишена скорост л.а. „А. Р.“, управляван от подс. К., без
да има до момента каквито и да е признаци за промяна в посоката му на
движение. Към този начален момент, подс. Х. все още е имал нужното време
за своевременна реакция, като е предприел намаляване на възприетата от
експертите, съобразена с пътните знаци скорост на движение от 40 км/ч на 10
км/ч.
Преценката за наличието на причинно-следствена връзка между
допуснатото нарушение от страна на подс. Х. със съставомерния резултат е
твърде спорна, поради обстоятелството, че то е допуснато като реакция и в
резултат на реализирано преди това друго идентично нарушение по чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП от неправомерното навлизане в неговата, респ. насрещна
лента за движение от страна на подс. К.. И ако тази ситуация се беше
запазила, с предприетата като реакция от страна на подс. Х. маневра със
завиване на ляво, а подс. К. също беше запазил посоката си на движение,
двата автомобила вероятно щяха да се разминат при нерегламентираното им
придвижване на всеки от тях в насрещната лента на движение. Въпреки това,
вече дълбоко навлязъл в опасната зона за спиране на двата автомобила,
водачът на л.а. „А. Р.“ извършва нова неочаквана маневра по завиване на
дясно в опит да се върне в лентата си на движение и е настъпил
съставомерния сблъсък на двата автомобила в средата на платното за
движение.
Другият вариант, който според експертите от ПАТЕ е неправилният, се
изразява в това, че подс. Х. не би следвало да променя посоката си на
движение на л.а. „Ф. Т.“ като опита само да спре в очакване на неизбежното
приближаване на движещия се неправомерно в неговата лента за движение
автомобил „А. Р.“ с водач подс. К.. Но както се упомена, последният не е дал
до момента каквито и да е признаци за нова промяна в посоката си на
движение, за да може подс. Х. да очаква подобно поведение, а противното би
означавало допускането на челен сблъсък между двата автомобила и
евентуално по-тежък съставомерен резултат при наличието на други пътници
до него на предната седалка.
В тази връзка не може да се оспори постулатът, че за да е налице
спасителна маневра се изисква непосредствената опасност да бъде избегната
19
в опасната зона на всеки от водачите, като в случая предприетото от подс. Х.
завиване на ляво не е довело до преодоляването й и е последвал удар между
двата автомобила, с който е причинена смъртта на пострадалата Х.[3].
Безспорно, като краен резултат при анализа на произшествието от всички
експерти се отчита и обсъдената хипотеза, първоначалната опасност да бъде
преодоляна, ако водачът Х. беше запазил посоката си на движение и опита да
спре, но до момента подобно положително субективно очакване за избягване
на сблъсъка не е било налице, а напротив, сериозен риск не от страничен, а от
челен удар. Затова и тук е важно да се отчете цялостният генезис на
произшествието, включващ предприемането от водача К. на нова,
непредвидима за водача Х. маневра, свързана с промяна на посоката му на
движение, при което възниква повторна опасност от пресичането на
траекториите на двата автомобила в опасната им зона и сблъсък между тях.
Към този момент обаче, водачът Х. е разполагал само с време от близо 1 сек.,
като не е могъл да реагира по какъвто и да е начин. В този случай лицето,
създало първоначалната опасност е именно водачът К., който е допуснал
инкриминираното нарушение на правилата за движение по чл.16 от ЗДвП,
предизвикало като ответна реакция идентично нарушение от водача Х. с цел
да се избегне произшествието, а последващата промяна в посоката на
движение на първия от тях и създадената повторната опасност, вече не е
давала никаква възможност за повторна реакция на втория от тях, за да бъде
преодоляна[4].
В този смисъл за разлика от първостепенния съд, настоящият състав
при извършения цялостен анализ на произшествието намира, че водачът Х. не
е извършил виновно при условията на небрежност вмененото му
инкриминирано деяние във връзка с нарушаването на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП,
защото не е действал виновно, тъй като не е бил длъжен и не е могъл да
предвиди настъпването на общественопасните последици по смисъла на чл.15
от НК. Дори и да се приеме, че с предприетите действия по преодоляването
на първоначалната опасност в известна степен с допуснатото реципрочно на
другия водач нарушение на правилата за движение, Х. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и могъл да
ги предотврати с предприетата маневра, той не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди извършването на втората неочаквана маневра от К., защото ако това
беше така, не би предприемал изобщо никакви действия по промяна на
първоначалната си посока на движение.
Това доведе до отмяна на присъдата на Окръжен съд – К. в частта, с
която подсъдимият М.Х. е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б“, вр. чл.343, ал.1, б. „в“ от НК, като се
постанови признаването му за невинен, в това на ***** г. в гр. К. при
управляване на МПС - лек автомобил, марка „Ф.“ модел „Т.“ с рег. № "" по ул.
„Р.“ в посока от комплекс „А.“ към ул. „З.“, на платно за движение с две
пътни ленти, да е нарушил правилото за движение по чл.16, ал.1, т.1 от 3ДвП,
като без да изпреварва или заобикаля, навлязъл и се движил с управлявания
20
от него лек автомобил в лентата за насрещно движение и в условията на
независимо съпричиняване с Р. Н. К., по непредпазливост, да е причинил
смъртта на М. М. Х. от с.К., община К., като след деянието е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата и оправдаването му по
повдигнато му обвинение по чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. чл.343, ал.1, б. „в“ от
НК.
С оглед на гореизложеното се измени присъдата и в частта, с която
подс. Р.К. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл.343,
ал.3, пр.1, б.“б“, пр.1, вр. чл.343, ал.1, б.“в“ от НК при условията на
независимо съпричиняване с подсъдимия М.Х., като беше признат за невинен
и оправдан в тази част от повдигнато му обвинение.
При индивидуализация на наказанията на подс. Р.К., настоящият състав
намира, че първоинстанционният съд е съобразил обществената опасност на
деянието и на самия извършител, подбудите за престъплението и
установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на
чл.54 от НК, като не се налага коригирането на техните размери.
За престъплението по чл.343, ал.3, пр.1, б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б. „в“от НК
е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три до петнадесет
години.
Съдът аргументирано е съобразил наличните характеристични данни за
подс. К.. В положителен аспект е отчел това, че сред съселяните си се ползва
с авторитет и уважение – грижлив и отговорен син, съпруг и баща в
семейството си, работлив и услужлив. От друга страна, същият е бил
санкциониран през 2015 г. по ЗДвП за управление на МПС след употреба на
алкохол. Осъждан е със споразумение, по НОХД № 412/2017 г. на РС – К., в
сила на 08.06.2017 г. за престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, отново
за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5, а именно
1,14 на хиляда, след като е бил осъден за деяние по чл.343б, ал.1 от НК -
управление на МПС след употреба на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, за
което му е наложено наказание от 3 месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“
в размер на 500 лева, като първото е изтърпяно на 30.08.2017 г. /т.3, стр.17 от
ДП/. От тогава е изминал период от 3 години и 5 месеца, през който
подсъдимият се е въздържал от подобно противоправно поведение т.е., това
му е въздействало първоначално в положителна насока, но и явно, с оглед на
извършеното престъпление по настоящото дело, не е изиграло в достатъчна
степен целта си да го поправи и превъзпита към спазване на законите и
добрите нрави.
На следващо място, съдът е взел предвид при преценката на
обществената опасност на деянието и безспорният факт, че вмененото на
подсъдимия нарушение на правилата за движение е само едно. Но не може да
се сподели виждането му, че това нарушение не е прекалено драстично и
грубо, защото е наложило на тясното платно за двупосочно движение
реакцията на другия водач, с оглед на риска от настъпването на много по-
21
тежки съставомерни последици от челен сблъсък. Вярно е, както твърди
защитата, че самият К. е опитал отново да промени посоката си на движение,
за да предотврати произшествието, но тогава вече е било твърде късно за
реакция от другия водач и само е усложнена ситуацията, довела до
инкриминирания сблъсък. Същевременно не е пренебрегнато като отегчаващо
отговорността обстоятелство, това че конкретната обществена опасност на
проявата е сериозно завишена, защото подсъдимият е управлявал процесното
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си много над съставомерния праг
от 0,5 на хиляда, а именно - с 1,73 на хиляда, което е оказало негативно
влияние върху възможностите му като водач да го управлява безопасно с
причиненото ПТП. В тази насока, като отегчаващо обстоятелство е и вече
съобразеното обременено съдебно минало на дееца.
Безспорно, смекчаващите отговорността на подс. Р. К. обстоятелства са
преобладаващи - направеното от него самопризнание на съдебното следствие,
изразеното съжаление и разкаяние за извършеното деяние, трудовата му
ангажираност, добросъвестното му процесуално поведение и събраните добри
характеристични данни. В известна степен като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчете и това, че пострадалата е
била без правилно поставен предпазен колан, в резултат на което при ПТП е
настъпил и ударът на главата й в предното обзорно стъкло, причинил
травмата, довела до смъртта й.
Въпреки направените забележки по отношение на съобразените от
окръжния съд индивидиуализиращи отговорността на подс. К. обстоятелства,
настоящият състав намира за правилно заключението, че описаните
смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни
такива, които да правят и най-лекото предвидено в закона наказание
несъразмерно тежко спрямо извършеното деяние и да обуславят
приложението на чл.55 от НК, в каквато насока се направи искане от
защитника на подсъдимия.
Правилно е преценено, че от важно значение за индивидуализацията на
наказанието при условията на чл.54 от НК е наличието на значителен принос
и основната роля на подс. К. за настъпване на съставомерния резултат.
Затова, въпреки сериозния превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства спрямо отегчаващите такива, окръжният съд напълно
справедливо и адекватно на извършеното престъпление е наложил на подс. К.
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години. Така определеното
наказание, безспорно следва да бъде изтърпяно ефективно, поради
невъзможността за приложението на чл.66, ал.1 от НК, предвид на неговия
размер, както и наличието на предходно осъждане и наказание „лишаване от
свобода“ за престъпление от общ характер. В тази връзка, въпреки доводите
на защитата, за пълното постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и
най-вече за поправянето на подсъдимия, същият следва да бъде изолиран от
обществото и свойствената му среда за така определения немалък срок от
време, през който ще се отнеме възможността да извърши друго
22
престъпление.
Незаконосъобразно обаче е постановено това наказание да се изтърпи
от подс. К., на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б” от ЗИНЗС при първоначален
„Строг“ режим, защото престъплението по чл.343, ал.3, пр.1, б.“б“, пр.1, вр.
ал.1, б.“в“ от НК не е извършено умишлено, а по непредпазливост. В тази
хипотеза е приложима единствено нормата на чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за
изтърпяване на наказанието при първоначален „Общ“ режим, което наложи
изменението на присъдата и в тази й част.
На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК, от така определеното наказание
на подс. Р.К., законосъобразно е приспаднато времето, през което същият е
бил задържан с постановление на прокурор от 01.02.2021 г. за срок до 72 часа
и му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” с Определение №
21134/03.02.2021 г. по ЧНД № 18/2021 г,. на Окръжен съд - К., считано от
03.02.2021 г. до 02.04.2021 г.
Следва да се сподели изцяло и виждането на окръжния съд по
отношение наложеното на подсъдимия Р. Н. К. кумулативно наказание по чл.
343г, вр. чл.37, т.7 от НК „Лишаване от право да управлява МПС”, с оглед
изискванията на чл. 49 от НК. Съдът правилно е съобразил, че в случая се
касае за нарушение на правилата за движение, в резултат на което са
настъпили тежки общественоопасни последици, както и предвид факта, че
това не е първото противоправно поведение на подс. К., свързано с
нарушение на правилата за движение по пътищата и управление на МПС след
употреба на алкохол с концентрация над съставомерните белези. И тъй като
размерът на наказанието по чл. 37, т.7 от НК не може да бъде по-малък от
наложеното наказание лишаване от свобода, за пълното постигане целите на
чл. 36 от НК, съдът напълно справедливо е решил допълнителното наказание
лишаване от правоуправление да е в размер на 6 години.
Предвид на постановената срещу подсъдимия М. А. ХР. оправдателна
присъда, се отмени и взетата спрямо него мярка временно отнемане на
свидетелство за управление по чл. 69а НПК с постановление от 22. 04. 2021 г.
на Окръжна прокуратура – Кърджали.
По отношение на веществените доказателства не се налага промяна, като
правилно е постановено, след влизане на присъдата в сила: лек автомобил
марка „А. Р.“ и лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, да се върнат на
собствениците, съответно Р. Н. К. и М. А. ХР..
Подсъдимите Р.К. и М.Х. са осъдени да заплатят направените на
досъдебното и съдебното производство разноски по сметка на ОД на МВР –
Кърджали в размер на по 575,69 лева и по сметка на Окръжен съд - Кърджали
в размер на по 100 лева.
С оглед на постановената оправдателна присъда спрямо подсъдимия
М.Х., настоящият състав отмени присъдата в тази й част, като присъди
признатият за виновен подсъдим Р.К. да заплати направените по делото
23
разноски изцяло, съответно на ДП в размер на 1151.38 лв. по сметка на ОД на
МВР – Кърджали; по сметка на ОС - Кърджали в размер на 200 лева, по
сметка на АС - Пловдив в размер на 3 340.16 лв.
Предвид на гореизложеното, по вътрешно убеждение и съобразно
закона, Пловдивският апелативен съд постанови присъдата си по реда на чл.
334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.3 от НПК.

ПРЕДС.ЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.
[1] Заб. неправилно е посочено от окръжния съд на с.172 от мотивите, че в тази категория
попада самопризнанието при направено искане за провеждане на производство по чл.371,
т.2 от НПК, защото подобно не е проведено, по арг. от чл. 372, ал.4 от НПК.
[2] Заб. в мотивите не е посочена при формата на вина – непредпазливост, като вид -
небрежността, но с отрицанието на самонадеяността, очевидно е съобразено от окръжния
съд в мотивите на с. 173 от нохд №228/21г. Отделно, този вид е посочен в обстоятелствената
част на обвинителния акт на с.7 от делото и определя рамката на повдигнато обвинение.
[3] Вж.ТР № 106/31.10.1983г. по н.д. № 90/1982 г. на ОСНК на ВС.
[4] Могат да се открият известни прилики при тези разсъждения с цитираното от защитата Р.
№142/06.11.2019г. по н.д. №614/2019г. на III н.о. на ВКС, но същото не е напълно
идентично като казус.
24
Съобщи за изтекли лични данни