Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 30.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на шести март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието
на секретар Антоанета Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 11982 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от „ЗК
О.-З" АД („ЗАД О.-З"
АД), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно от А.П.Л.и Р.К.Д.Д. - изпълнителни директори, срещу Й.Д.К., ЕГН **********,
с
адрес: ***, иск с правно основание чл.213
от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 653,18 лева (шестстотин
петдесет и три лева и 18 ст.), представляваща регресна претенция по платено
от „З О - З." АД обезщетение по застраховка „Каско" за настъпило на
10.07.2013 г., около 22:30 ч., в гр. ****, с посока на движение от ресторант „С.***"
към кв. **** ПТП между МПС марка „Ауди" модел „А4" с per. № ****,
управлявано от Й.Д.К., и МПС марка „БМВ", модел „530 Д", с per. № ****,
управлявано от В.Р.В., както и сумата от 198,87
лева (сто деветдесет и осем лева и 87 ст.), представляваща мораторна лихва
върху главицата, начислена за периода от 26.07.2016 г. до 26.07.2019 г.
Претендират се и разноски за производството.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба
ищецът твърди, че на 10.07.2013 г., около 22:30 ч., в гр. ****, с посока на движение от
ресторант „С.***" към кв. ****, се движи МПС марка „Ауди" модел
„А4" с per. № ****, управлявано от Й.Д.К., който навлиза частично в
съседната пътна лента и след като не пропуска движещото се срещу него МПС марка
„БМВ", модел „530 Д", с per. № ****, управлявано от В.Р.В., реализира
ПТП с материални щети.
За пътния инцидент е съставен Протокол за ПТП с № 1479060/22.07.2013 г.
по описа на ОД на МВР - Варна. Спрямо виновния за ПТП водач е взето
административно отношение със съставянето на АУАН № 904145 и АУАН № 904146.
Към датата на застрахователното събитие МПС марка „БМВ", модел
„530", с per. № ****, е имало валидна застраховка „Каско на МПС",
сключена със „ЗАД О.-З" АД, полица № **********/05.09.2012 г., валидна от
06.09.2012 г. до 05.09.2013 г.
На 11.07.2013 г. собственикът на увреденото МПС марка „БМВ" подал
Уведомление за щета в представителството на „З О - З." АД, въз основа на
което била заведена щета № 0020-900-0708-2013 и била образувана ликвидационна
преписка. На 11.07.2013 г. експерти на дружеството извършили оглед на увредения
автомобил, за което е съставен Опис-техническа експертиза по процесната щета, в
който били отразени увредените детайли. С Възлагателно писмо от 08.09.2013 г.
ремонтът на увредения автомобил бил възложен на автосервиз „Б.***" ООД.
Във връзка с извършените ремонтни дейности довереният сервиз издал Фактура №
**********/17.10.2013 г. на стойност 638,18 лева. Видно от съставения Доклад по
щетата, застрахователното дружество признало извършените ремонтни разходи по
фактурата и определило застрахователно обезщетение в размер на 638,18 лева.
Посочената сума била изплатена на доверения сервиз, осъществил поправката на
щетите по МПС, по аргумент от Платежно нареждане с бордеро № 1235644/
26.11.2013 г.
Видно от съставения Протокол за ПТП, Й.Д.К. виновно е причинил пътния
инцидент. С оглед извършеното от „З О - З." АД плащане на застрахователно
обезщетение по сключена застраховка „Каско на МПС" за увредения автомобил
марка „БМВ", модел „530", с per. № **** и на основание чл. 213 ал. 1
от КЗ (отм.), застрахователят има право да претендира възстановяване на
изплатеното обезщетение от Й.Д.К. в размер на 638,18 лева, както и на
направените ликвидационни разноски по образуваната щета в размер на 15 лв. или
сума в общ размер от 653,18 лева (шестстотин петдесет и три лева и 18 ст.).
На 30.03.2015 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение
на задължението, като видно от разписката за доставяне, същата е останала
непотърсена. На 04.05.2015 г. повторно е изпратена покана за доброволно
изпълнение, която на 08.05.2015 г. е приета от майката на длъжника, поради
което, на основание чл. 46, ал. 4 ГПК, същата се счита за редовно връчена на
длъжника.
Към днешна дата Й.Д.К. все още не е погасил задължението си по
регресната претенция, а именно сумата в размер от 653,18 лева.
По делото е
постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В него се оспорва предявения иск по основание и
размер.
На първо място, се оспорва механизма на ПТП. Твърди се, че действително,
двете МПС се разминават по тази алея, но тя няма пътна лента, поради което,
твърдението, че управляваното от ответника МПС е навлязло в насрещна пътна
лента е неоснователно и неправилно. Й.К. е управлявал своето МПС, много бавно и
плътно вдясно, предпазвайки потока туристи, вървящи по тротоара и платното.
Инцидентът е в разгара на лятото, а от заведенията шумът е значителен.
На второ място, ищецът твърди, че разговор между
водачите не се е осъществявал, а Й.Д.К. е извикан изненадващо в Пътна полиция -
Варна, където е подписал Протокола за ПТП № 1479060/2013 г., който е с неясен
текст и който изобщо не е чел и осмислил, тъй като е бил силно притеснен от
неприятната и неочаквана за него ситуация.
На трето място, в евентуалност твърди съпричиняване на
ПТП отстрана и на двамата водачи. В.Р.е бил длъжен да се съобрази с пътната
обстановка и да намали или спре, като предотврати ПТП. На практика е нарушил
разпоредбите на пл. 20. от ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
На четвърто място, оспорва редовното връчване на
поканите от ищеца към ответника.
Правя възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Главното парично задължение, е
възникнало като изискуемо от датата на заплащане на ремонта на БМВ 530 Д, с
рег.№ ****, т.е. на 26.11.2013 г. Така периодът обхванат от погасителната
давност е от 26.11.2013 г., до датата на подаване на исковата молба: 29.07.2019
г. /5 г. и 8 м./.
Неоснователността на главния иск, води до
неоснователност на акцесорните искове.
От представените като доказателства по делото - две
известия от Български пощи, е видно, че Й.К. никога не е бил уведомяван, за
парично задължение към „ЗАД О.-З" АД и никога не е получавал покана за
уреждане на парични задължения от страна на „З О - З." АД.
Майката на Й.Д.К., никога не е получавала покана за
уреждане на парични задължения от страна на „З О - З." АД, към сина й.
Имената на майката на Й.К. са К.Й.Ж., а не С.Р., а адресът на който живее и
винаги е живяла К.Ж.е: гр. *****. Името на К.Й.Ж. не фигурира за получател в
пощенските известия представени по делото. Тя никога не е живяла на адрес: град
*****. Не познава Р.В.Й., който на 08.05.2015 г. е получил представеното като
доказателство пощенско известие, чрез пълномощник С.Р. - майка. Доставената с
него покана за уреждане на парични задължения изх.№ А315-1447/04.05.15 г., е
адресирана до Р.В.Й. - не до Й.К..
Й.Д.К. не е в роднинска връзка нито в едно
домакинство, нито съсед, нито познава Р.В.Й. или С.Р. - майка.
Видно от приложените от ищеца доказателства по делото
- Протокол за ПТП № 1479060/2013 г., Възлагателно писмо, Приемо - предавателен
протокол от 09.08.2013 г. и Доклад по щета № 1 № 0020-900-0708-2013 - Р.В.Й. е
собственик на БМВ 530 Д с рег.№ ****, управлявано от В.Р.. А фамилията на
водача - Р., съвпада с лицето С.Р..
В с.з. ищецът поддържа предявените искове и моли за уважаването им, а
ответникът оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно пар. 22 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се
прилага част четвърта
от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този кодекс. Следователно релевантен за
прилагането на правната квалификация на иска е датата на сключване на
застрахователния договор. Доколкото в настоящия случай застрахователния договор
е сключен на 05.09.2012г., т.е. преди влизане в сила на новия КЗ, то искът се
явява предявен на основание чл.213 от КЗ /отм./
Съобразно разпоредбата на чл.213 от КЗ /отм./, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Предвиденото в цитираната разпоредба право на регрес е правото на
застрахователя, изплатил на правоимащите лица сумата на застрахователното
обезщетение да я иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата
вещ.
За основателност на претенцията по чл.213 от КЗ /отм./ следва да са
доказани по безспорен начин следните предпоставки: валидно сключен договор за
застраховане, причинено застрахователно събитие от трето лице, което отговаря
пред застрахования въз основа на правилата на деликтната или договорната
отговорност и застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно
обезщетение на застрахования.
Не е спорно между страните наличието на застрахователно правоотношение,
настъпването на ПТП, вредите от него, размера на вредите, изплащането на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя.
Спорните по делото факти са механизма на ПТП, вината на ответника за
него и връчването на регресната покана.
От представения протокол за ПТП, съставен на 22.07.2013г. се
установява, че на 10.07.2013г. в 22.30 часа, в гр. ****, с посока на движение
от ресторант „С.***" към кв. ****, се движи МПС марка „Ауди" модел
„А4" с per. № ****, управлявано от Й.Д.К., който навлиза частично в
съседната пътна лента и след като не пропуска движещото се срещу него МПС марка
„БМВ", модел „530 Д", с per. № ****, управлявано от В.Р.В., реализира
ПТП с материални щети.
Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по
отношение на фактите, осъществили се от и пред длъжностното лице, и в тези
части протоколът има обвързваща материална доказателствена сила. Доколкото
протоколът за ПТП в конкретния случай не е съставен на мястото на инцидента,
същият не се ползва с материална доказателствена сила за фактите и
обстоятелствата по настъпване на ПТП /положение на автомобилите след ПТП,
видимите вреди/. Удостоверителната сила на официалния документ, издаден от органа
на КАТ /длъжностното лице/ не обхваща никакви факти и обстоятелства по
отношение на ПТП. Удостоверяването в този случай обхваща само факта на
явяването на двамата участници в ПТП и подписването на протокола от двамата. Тези
факти съдът е длъжен да приеме за доказани.
Подписът, положен от ответника в протокола за ПТП, представлява
волеизявление на лицето, че е прочел съдържанието на протокола и е съгласен с
него, т.е. към датата на съставяне на протокола за ПТП ответникът
собственоръчно е удостоверил механизма на ПТП, описан в протокола. Ответникът
оспорва тези факти /механизма на ПТП/, но оспорването подлежи на доказване, тъй
като същият се домогва да опровергае собствените си изявления, дадени по-рано
пред длъжностното лице.
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за опровергаване на тези
факти и за доказване на собствените си твърдения.
В обясненията на ответника, дадени на 22.07.2013г. пред длъжностното
лице и декларацията, подписана от него, същият НЕ оспорва твърдението, че е
навлязъл в чуждата лента за движение, т.е. не е оспорил механизма на ПТП. Сочи
причина, поради която не е изчакал органите на КАТ /силен трафик/, както и причината, поради която е допуснал
ПТП /засилен трафик и ниска видимост в резултат на множество пешеходци и факта,
че ПТП се е състояло в тъмната част от денонощието/. Поради това не се
разколебава изводът на съда, че ответникът е подписал протокола за ПТП, като се
е съгласил с посочения в него механизъм на ПТП, а именно навлизане от негова
страна в лентата за насрещно движение.
За ПТП е съставен АУАН № 904145 /и АУАН № 904146, който обаче
установява административно нарушение, несвързано с конкретното ПТП/ и въз
основа на него е издадено Наказателно постановление № 4866/2013г. Същото обаче
е отменено с решение № 69/10.01.2014г. на ВРС, 6 състав.
По делото е изготвена и САТЕ,
от която се установява от вещото лице механизма на ПТП: от техническа гледна
точка причина за произшествието е навлизай нето на „Ауди" на около 0,54 м
в насрещната половина на пътното платно, като това разстояние се е оказало
по-голямо от разстоянието между лявата страна на „БМВ" и средата на
пътното платно (разделителната линия). Възможна и вероятна причина за
частичното навлизане на „Ауди" в насрещната половина на пътното платно е
наличието на напречно паркирани автомобили върху десния тротоар, като част от
дължината им заема част от ширината на дясната половина на пътното платно, по
която се е движел „Ауди". Разделителната линия е видима.
Съгласно чл. 25 ал. 2 от ЗДвП,
при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея.
Следователно ответникът е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл. 25 ал. 2 от ГПК, като с това е станал причина за ПТП.
Не се доказва да е налице нарушаване на правилата за движение от страна
на втория участник в ПТП, застрахован при ищеца, поради което не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат.
Вината за настъпване на ПТП се носи само от ответника.
По възражението за настъпила погасителна давност на вземането:
В т. 14 от ППВС № 7/77 г., е прието, че „за регресните искове важи
общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на
изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица.“. Това постановление
на пленума на ВС, се споделя от цялата последваща практика на съдилищата, вкл.
и в по-ново време - Р. на ОСГК на ВС №
117/ 3.ХІІ.1962 г. по гр.д. № 89/ 1962 г., както и в Р. № 178/ 21.Х.2009 г. по
т.д. № 192/ 2009 г. на ВКС, Р.№ 449/ 18.ІІІ.2002 г. по гр.д. № 1785/ 2001 г. на
ВКС, Р.№ 178/ 21.Х.2009 г. по т.д.№ 192/ 2009 г. на ВКС, Решение № 2/02.02.2011
г. по т. дело № 206/ 2010 г. II ТО.
В чл. 213 КЗ (отм.), съответно в чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно
право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на
застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) – чл. 410 КЗ встъпва в правата на
увредения срещу причинителя на вредата или срещу неговия застраховател,
обезпечил деликтната или договорната отговорност на виновното лице. В хипотеза
на общата суброгация по чл. 74 от ЗЗД, за суброгиралия се кредитор се пораждат
два вида искове. Единият иск е от самата суброгация – т. нар. суброгаторен иск,
а другият е на друго правно основание, което в правната доктрина се нарича
регресен иск. Регресният иск е границата на отговорността на длъжника по
суброгаторния иск. За разлика от разпоредбата на чл. 74 от ЗЗД, където
суброгиращият се плаща чужд дълг с правен интерес, поради което се пораждат
тези два вида искове, при правилото на чл. 213 КЗ (отм.) – чл. 410 КЗ,
застрахователят плаща свое задължение, поради което не се поражда суброгаторен
иск, а само и единствено регресен. Тъй като условията за предявяване на
регресното плащане са свързани с изпълнение на договорните задължения на
застрахователя, за него по регресния иск, за разлика от общата суброгация,
започва да тече давност от момента на встъпването в правата на удовлетворения
застрахован. Но застрахователят предявява своя собствен регресен иск, а не
прекия иск на претърпялото вреди лице (т. нар. суброгаторен иск). Затова
давността започва да тече от датата на изплащане на застрахователните
обезщетения на правоимащите лица.
Съгласно твърденията на самия ищец, заплащането на вредите в полза на
застрахования е осъществено чрез плащане на доверен сервиз с платежно нареждане
от 26.11.2013г. Представено като доказателство е и самото платежно нареждане от
26.11.2013г. /л.21 от делото/. Следователно петгодишният давностен срок за
предявяване на претенцията по чл. 213 от КЗ /отм./ е изтекъл на 26.11.2018г.
Искът по чл. 213 от КЗ /отм./ по настоящото дело е предявен на 29.07.2019г.,
т.е. след изтичане на давностния срок, поради което същият се явява погасен по
давност и подлежи на отхвърляне.
На отхвърляне подлежи на това основание и акцесорната претенция за мораторна
лихва, като не е необходимо съдът да излага мотиви във връзка с връчване на поканата.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника
се следват разноските за производството, които са в размер на 300лв. - адвокатско
възнаграждение, съгласно представения списък на разноските и доказателствата за
заплатени разноски – представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ЗК О.-З" АД („ЗАД О.-З" АД),
ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано заедно от А.П.Л.и Р.К.Д.Д. - изпълнителни
директори, срещу Й.Д.К., ЕГН **********,***, искове да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 653.18 лева (шестстотин
петдесет и три лева и 18 ст.), представляваща регресна претенция по платено
от „З О - З." АД обезщетение по застраховка „Каско" за настъпило на
10.07.2013 г., около 22:30 ч., в гр. ****, с посока на движение от ресторант „С.***"
към кв. **** ПТП между МПС марка „Ауди" модел „А4" с per. № ****,
управлявано от Й.Д.К., и МПС марка „БМВ", модел „530 Д", с per. № ****,
управлявано от В.Р.В., както и сумата от 198.87
лева (сто деветдесет и осем лева и 87 ст.), представляваща мораторна лихва
върху главицата, начислена за периода от 26.07.2016 г. до 26.07.2019 г., на основание чл.213 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЗК О.-З" АД („ЗАД О.-З"
АД), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно от А.П.Л.и Р.К.Д.Д. - изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ НА Й.Д.К., ЕГН **********,***, сумата
от 300лв. /триста лева/, представляваща -
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Решението да се връчи на
страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: