Решение по дело №1213/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпили касационна жалба от ОД на МВР-Варна и касационна жалба от С.П.В. *** - и двете срещу Решение № 522/04.04.2023г. постановено по АНД №4600/2022г. на Районен съд – Варна, с което е изменен електронен фиш серия К №*** издаден от ОД на МВР-Варна за извършено на 03.07.2022г. от С.П.В. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като вместо наложеното му на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. С Решението на основание чл.63д, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗАНН В. е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба на ОД на МВР-Варна депозирана от упълномощен юрисконсулт се твърди, че решението на районният съд е постановено в нарушение на материалния закон, поради което било налице касационното основание за отмяната му по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, приложим на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН. Неправилно РС заключил, че в ел. фиш деянието не е описано по изискуемия начин, тъй като в обстоятелствената му част не била посочена датата на извършване на предходното деяние и датата на влизане в сила на издадения за него предходен ел. фиш, с оглед на която е приложен института „повторност“. Излага се становището, че е достатъчно посочването в обстоятелствената част, че деянието е повторно, тъй като е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ел. фиш серия К №***. Този предходен фиш бил приложен в преписката, ведно с разпечатка от автоматичната информационна система на сектор „Пътна полиция“, на която било отразено, че ел. фиш е съставен на 19.03.2022г., връчен на 15.06.2022г. и влязъл в сила на 30.06.2022г. Поради това нарушението при издаване на ел. фиш не било съществено и не можело да обоснове извода за порочността му. Твърди се, че ел. фиш е издаден с достатъчно ясно описание на нарушението, със съдържание отговарящо на изискуемото в чл.189, ал.4 от ЗДвП и извършителят на деянието е могъл да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. Нарушението било безспорно установено с годно автоматизирано техническо средство, доказано и правилно квалифицирано, а наказанието– законосъобразно наложено. Поради това се иска отмяна на Решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН. Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от насрещната страна с искане за определяне на същото в минималния размер.

Ответникът по тази жалба - С.П.В. *** чрез упълномощен процесуален представител депозира писмено възражение за неоснователност на касационната жалба на ОД на МВР-Варна. Моли да бъде оставена без уважение. Оспорва се твърдението в касационната жалба на ОД на МВР-Варна и верността на отразеното в писмената справка, че предходния ел. фиш серия К №*** е връчен на В. на 15.06.2022г. Твърди се, че от събраните доказателства по делото се установило, че В. е напуснал територията на България на 31.05.2022г. и към 03.07.2022г. все още не се е бил завърнал в страната. Твърди се, че от справката не може да се установи кога фиша е влязъл в сила. Това обстоятелство останало недоказано от насрещната страна, поради което неправилно било прието в процесния ел. фиш, че деянието е извършено в условията на „повторност“. В процесният ел. фиш била налице непълнота на фактическото и юридическото формулиране на обвинението. Не била посочена конкретната разпоредба измежду изброените в чл.182, ал.4 от ЗДвП, която запълва квалифицирания състав с приложимото в случая съдържание. Поради това ел. фиш не бил съобразен с изискуемото в чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание и следвало да бъде отменен. Поради това се иска касационната жалба на ОД на МВР –Варна да бъде отхвърлена като неоснователна.

В касационната жалба на С.П.В. *** депозирана от процесуалният му представител се претендира отмяна на решението на ВРС и вместо него да бъде постановена отмяна на ел. фиш и присъждане на направените от В. разноски за двете инстанции. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд, че протоколът за използваното техническо средство е надлежно съставен; че за нарушението не е приложим чл.28 от ЗАНН; че оборването на презумпцията по чл.188 от ЗДвП става с писмена декларация по чл.189, ал.5, предл.2 от ЗДвП. Твърди липса на вина у собственика на МПС за извършеното с него нарушение, тъй като не бил в България по време на деянието и не знаел кой е управлявал на процесната дата и място автомобила, което го поставило в невъзможност да посочи вярно в декларация кой е бил водач на автомобила. Счита, че издадения ел. фиш е незаконосъобразен и в случая РС е проявил занижаване на изискванията за законосъобразност на действията на наказващите органи. С наказването на В. за нарушение, което не е извършил, а само защото е собственик на МПС, а не извършителя на деянието, по същество административното наказание се явявало имуществен данък. В съдебно заседание представителят поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Развива оплакванията за неправилност и незаконосъобразност на Решението на РС-Варна за изменение на ел. фиш с твърдение за несъответствието му с Конституцията и със Закона за движение по пътищата. Представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските за адвокатски възнаграждения за двете инстанции, които моли да бъдат присъдени.

Ответникът по тази жалба – ОД на МВР-Варна, чрез упълномощения юрисконсулт депозира писмени бележки в които оспорва касационната жалба на С.В.. Моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие на материалния и процесуален закон. Правилно РС преценил, че при издаване на ел. фиш не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяната му. Нарушението било правилно установено и доказано и законосъобразно на извършителя му било наложено съответното наказание. Основателно в случая РС счел, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от другите такива и не приложил за него чл.28, б.“а“ от ЗАНН. Моли за отхвърляне на касационната жалба на В. и потвърждаване на решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условие на евентуалност – прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Представителят на Прокуратурата счита жалбите за неоснователни. Предлага да бъдат отхвърлени, а решението на РС-Варна - да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

След като обсъди оплакванията в жалбите, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, настоящият състав достигна до следните изводи:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в законния срок, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Съгласно чл.63в ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона.

Решението на ВРС е валидно и допустимо. Правилно ВРС преценил събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, а и с оглед разпределението на доказателствената тежест между страните направил изводите си за фактите и обстоятелствата свързани с нарушението, извършителя му и за проведеното административно-наказателно производство. Проверката за правилността на прилагането на материалния закон касационният състав извърши съгласно чл.220 от АПК въз основа на фактическите установявания в Решението. ВРС установил, че на 03.07.2022г. около 13:34 часа с автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол АТСС ( АRH САМ S1 ) № *** е установено и заснето, че в гр. Варна, по ***, на южен пътен възел в посока бул. “***“ с МПС лек автомобил „ПЕЖО 406 ” с рег. № В ***НВ е извършено нарушение за скорост, като е установена скорост на движение на посоченото МПС - 73 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, т.е. с превишение от 23 км/ч. РС установил, че за нарушението е издаден електронен фиш Серия К № *** от ОД МВР Варна, в който е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/***. РС установил, че ел. фиш е издаден на С.П.В. , в качеството му на собственик на автомобила, с който е извършено нарушението. В Решението е установено, че използваната за установяване на деянието автоматизирана техническа система за видеоконтрол е от одобрен тип, че не се установяват нарушения при използването й, че измерената с нея скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 76 км/ч., като е отчетена допустимата грешка при измерването от +/- 3%, поради което във фиша е отразена като установена скорост от 73 км/ч, което е изцяло в полза на водача и предвид тази скорост е изчислено, че с 23км/час е превишението на разрешената максимална скорост за дадения пътен участък – в населено място, която за съответния вид МПС от категория В е 50 км/ч съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.

РС достигнал до извода, че в случая не са налице предпоставките за квалифициране на деянието като маловажно и за прилагане на чл.28 от ЗАНН с оглед размера на превишението на разрешената скорост, което е създало потенциална опасност за увреждане на трети лица с МПС. Преценил като достатъчно точно и ясно описано нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, за правилно посочена във ел. фиш законова разпоредба, която е нарушена, поради което не били допуснати съществени нарушения на процедурните правила и привлеченото към отговорност лице е могло да упражни правото си на защита, вкл. да представи писмена декларация, в която да посочи кое е било лицето, на което е бил предоставил за управление автомобила си и да представи копие на свидетелството му за управление. Правилно РС е преценил като законосъобразно приложена при издаване на ел. фиш разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която въвежда оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи отговорност за извършените с него нарушения на ЗДвП, освен ако не посочи в писмена декларация на кое друго правоспособно лице е бил предоставил колата си. Правилно е направен извода за законосъобразно определен в случая собственика на МПС като отговорен субект за нарушението, независимо къде е бил по време на деянието, след като не е посочил в писмена декларация, кое точно друго лице го е управлявало. Тези мотиви се споделят от настоящият състав изцяло поради което съдът препраща към тях и счита за неоснователни оплакванията в касационната жалба на В. за липса на субективна страна за извършване на конкретното нарушение. Правилно съдът преценил, че изцяло в тежест на собственика на когото е регистрирано даденото МПС е да установи и посочи в предвидения в закона срок по разписания ред – с писмена декларация с копие на свидетелството за управление кое е лицето, което е управлявало автомобила в посочения във ел. фиш ден и час, за да бъде той анулиран и съставен нов на водача, който е извършил нарушението. Поради това развитите доводи за неправилно разпределение на доказателствената тежест за тези обстоятелства са изцяло незаконосъобразни и без значение са твърденията за липса на субективна вина у собственика на МПС за извършване на конкретното превишение на скоростта, както и за отсъствието му от страната.

В съответствие на констатацията основана на анализ на събраните доказателства, че издателя на ел. фиш не е доказал, че конкретното деяние е осъществено при условията на „повторност“ по смисъла на §.6, т.33 от ДР на ЗДвП, РС в рамките на правомощията си постановил изменение на ел. фиш като изменил наложеното на В. административно наказание "глоба" в размер на 100 лева за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, която е основна и по-лека административнонаказателна разпоредба от квалифицирания състав на чл.182 ал.4 от ЗДвП. Правилно в тази връзка въззивния съд отчел, че чл.182 ал.4 от ЗДвП препраща към чл.182 ал.1 от ЗДвП и в обстоятелствената част на електронния фиш е посочено, че превишението на скоростта е с 23 км/час, поради което не е налице процесуална пречка ел. фиш да се измени в посочения по-горе смисъл, тъй като приложената от съда административно-наказателна разпоредба на чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП касае превишение на разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/час и за това деяние се налага административно наказание „глоба в размер на 100лева“.

Правилно ВРС приложил материалния закон към фактическите установявания от доказателствата и заключил, че АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в чл.34 ал.1 от ЗАНН, от компетентни лица. Касационният състав изцяло споделя мотивите в решението на РС-Варна с които отхвърлил искането за отмяна на ел. фиш и постановил изменението му, поради което препраща към тях на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Предвид горното, не е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 във вр. с ал.2 от НПК за отмяна на Решението на ВРС и то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, макар своевременно направени, искания от двете страни - податели на неоснователните касационни жалби не следва да бъдат уважавани и разноски не следва да им бъдат присъждани.

Водим от това и на основание чл.222 ал.1 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №522/04.04.2023г. постановено по АНД № 4600/2022г. на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: