№ 602
гр. С., 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110209251 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕЛ. ДР. М., с адрес гр. С., ж.к. „Р.“, ул. „К.“ № ***, ет. ***,
ап. ***, против електронен фиш серия К № ***, издаден от СДВР за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1,
т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е издаден при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон, и се прави искане да бъде отменен. Поддържа се, че не ставало ясно кое
е санкционираното лице, че описанието на нарушението не било достатъчно ясно и
конкретно, и били посочени грешни обстоятелства относно маршрута, по който е
управлявано МПС. Оспорва се и техническата изправност на средството за измерване.
За проведеното на 04.10.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 30.12.2020 г. лек автомобил „*****” с ДК № *** бил собственост на „***“ ЕООД,
с управител и законен представител жалбоподателят ЕЛ. ДР. М..
На 30.12.2020 г. в 08:03 ч. въпросният лек автомобил бил управляван в гр. С.. Движел
се по бул. „Ц. Б. III“, с посока от с. ВЛ. към ул. „К.“. Преминавайки до № 509 на бул. „Ц. Б.
III“, до бензиностанция „Г.“, скоростта на движение на автомобила била 70 км/ч., съгласно
приспаднат толеранс - 3 км/ч. от отчетената скорост. Същевременно разрешената скорост за
1
движение в съответния участък от пътя в рамките на населено място била 40 км/ч., което
ограничение било въведено с пътен знак В-26.
Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано
техническо средство за видеоконтрол ATCC CORDON MD1192, разположено в участъка.
Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 07.09.2017 г.,
със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Преминала била последваща
проверка за изправност на 21.02.2020 г. На процесните време и място била позиционирана
от екип на ОПП СДВР.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден атакуваният
електронен фиш, с който на М., в качеството на законен представител на юридическото лице
- собственик на автомобила „***“ ЕООД, било наложено административно наказание глоба
в размер на 100 /сто/ лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
ЗДвП - превишаване на разрешената скорост с 30 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както
следва: веществени - приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № ***;
писмени - справка относно собствеността върху лек автомобил „*****” с ДК № ***;
заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ***; протокол за
последваща проверка № *** г.; протокол рег. № *** г. за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта на 30.12.2020 г.; ежедневна форма на отчет;
заповед № *** г.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата
обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.
Писмените доказателства, и конкретно протокол рег. № *** г., носи безпротиворечива
доказателствена информация относно времето и мястото на позициониране на техническото
средство, с което било осъществено заснемането, и по отношение на факта, че в процесния
участък имало поставен знак за контрол на движението, въвеждащ максимално допустима
скорост от 40 км/ч., като последното се потвърждава и от снимковия материал.
Посредством завереното копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ *** и протокол за последваща проверка № *** г. се изяснява, че техническото средство-
мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно
нормативните изисквания и е било в техническа изправност към момента на заснемане на
нарушението. С оглед на това възраженията в жалбата в съответната насока са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал,
намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се
установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил, мястото на
измерването, посоката на движение на МПС и измерената скорост на движение. Предвид
това и възражението в насока неправилно посочване на посоката на движение на заснетото
МПС, е лишено от основание.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР
ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
2
които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш със заповед № *** г. на
министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на оспорвания, се констатира, че
последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на
осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че
собственик на МПС е юридическо лице „***“ ЕООД със законен представител ЕЛ. ДР. М..
Описани са извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, и
наложената на основание чл. 182, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП глоба в размер на 100 лв.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания
към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това
положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването
му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на
извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно
давността срокове.
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния
фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното
техническо средство е +/- 3 км/ч. под 100 км/ч., което е отчетено от
административнонаказващия орган в полза на водача.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
От доказателствата по делото се установи несъмнено, че на 30.12.2020 г. в 08:03 ч. лек
автомобил „*****” с ДК № *** е бил управляван в гр. С., по бул. „Ц. Б. III“, с посока от с.
ВЛ. към ул. „К.“, като до № 509 на бул. „Ц. Б. III“, до бензиностанция „Г.“, се е движил със
скорост от 70 км/ч., при ограничение на скоростта от 40 км/ч., въведено с пътен знак В-26.
При това осъществен е съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на движение
на управляваното пътно превозно средство, водачът да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място, сигнализирана с
пътен знак В-26, въвеждащ в съответния пътен участък ограничение на скоростта от 40 км/ч.
При констатираното движение на посоченото в електронния фиш място и време със скорост
от 70 км/ч., е нарушена забраната на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като превишението на разрешената
скорост е с 30 км/ч.
От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на процесния
автомобил е „***“ ЕООД, с управител и законен представител ЕЛ. ДР. М.. Следователно
именно последният е административнонаказателно отговорно лице съгласно разпоредбата
на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, като отговорността му е обективна, предвид факта, че не е подал в
законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго
лице е управлявало автомобила. Поради това административнонаказателната му
отговорност е правилно ангажирана.
Възраженията, касаещи неяснота относно санкционираното лице, са неоснователни.
Индивидуализацията на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е
ангажирана, респективно на което е наложено административното наказание, е ясна и
3
несъмнена, предвид посочване на трите му имена и единен граждански номер - белезите, по
които може да бъде еднозначно идентифициран. Допълнителен аргумент в насока
неоснователността на поддържаната теза се извежда освен от разпоредбата на чл. 188, ал. 2
ЗДвП, и от наложеното с електронния фиш наказание - „глоба“, което по дефиниция е
приложимо само спрямо физическите лица.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място с от 21 до 30 км/ч., водачът се наказва с глоба в
размер на 100 лв. Наложената глоба е именно в този размер, при което обжалваният
електронен фиш е законосъобразен в санкционната част.
С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Същият следва да бъде потвърден, а депозираната жалба - оставена без
уважение, като неоснователна. Предвид това искането за присъждане в полза на
жалбоподателя на разноски за адвокатско възнаграждение е лишено от основание и не
следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № ***, издаден от СДВР срещу ЕЛ. ДР.
М., ЕГН ********** за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, за което
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100
/сто/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. С. в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4