№ 128
гр. Варна, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600124 по описа за 2022 година
Предмет на въззивна проверка е правилността на присъда №
9/21.03.2022г., постановена по НОХД № 18/2022 г. по описа на Търговищкия
окръжен съд. С атакувания съдебен акт подсъдимият АЛК. М. М. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.343 ал.1,
б. „В”, предл. първо, вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 06.06.2020г., в
с.Заветно, община Попово, обл.Търговище, на улица „Стамо Костов“, при
управление на собствения си л.а.“ БМВ“ модел „318 И“, с регистрационен
номер Т 57 91 АК, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
разпоредбата на чл.20, ал.2, изречение второ от ЗДвП, съгласно която
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“, вследствие на което по
непредпазливост причинил смъртта на Ю.Х.А. на 42 години, с ЕГН
**********, от с.Голямо Ново,общ.Търговище
По реда на чл.58а, ал.1 НК, вр. чл.54 от НК ТОС е наложил на подс.М.
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА; на основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложил изпълнението на
така определеното наказание «Лишаване от свобода» с ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК от ЧЕТИРИ години, считано от влизането на присъдата в сила.
ТОС наложил и кумулативно предвиденото в чл.343Г от НК наказание,
като е лишил подс.М. от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ години,
считано от влизане на присъдата в сила.
1
С атакуваната присъда подсъдимият М. е осъден да заплати
направените по делото разноски в полза на Държавата, както и на частните
обвинители АН. Й. СТ., Х.Ю. Х., Ф. ИВ. Й. и В. ЮЛ. ХР. - разноски за
адвокатско възнаграждение на поверениците им пред първоинстанционния
съд.
Първоинстанционният съд се е произнесъл и по съдбата на
веществените доказателства по делото.
Въззивното производство пред АС - Варна е образувано въз основа на
въззивни жалби на частните обвинители В. ЮЛ. ХР. ЕГН:**********, Ф.
ИВ. Й. ЕГН:**********, Х.Ю. Х. ЕГН:********** и АН. Й. СТ.
ЕГН:********** - чрез повереника адв.А.Б. /САК/, с които се развиват
оплаквания за неправилност на постановената присъда, тъй като намират за
твърде занижено наложеното наказание на подс. М., поради което и молят то
да бъде увеличено над предвидения в закона минимум; оспорва се
законосъобразността на приложението на института на условното осъждане.
Въззивната инстанция е сезирана с искане на подс.М. да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в максималния предвиден в закона - 6
години, който на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намален с 1/3 на 4
години, които да бъдат изтърпени ефективно. По отношение на кумулативно
наложеното наказание по чл.343г от НК искането е - подсъдимият да бъде
лишен от право да управлява МПС за срок от 7 години
В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за
частична основателност на въззивните жалби. Счита, че обстоятелствата,
включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и
категоричен начин. Намира отмереното от първата инстанция наказание
„Лишаване от свобода“ за справедливи, вкл. и по отношение на приложението
на института на условното осъждане. Прокурорът счита, че кумулативното
наказание по чл.343г от НК следва да бъде завишено, предвид
характеристиките на подсъдимия като недисциплиниран водач, изводими от
данните за наложените му множество адм.наказания по ЗДвП.
В съдебно заседание въззивниците-частни обвинители, редовно
уведомени за образуваното по повод на жалбата им въззивно производство и
насроченото пред ВАпС съдебно заседание, не се явяват, с изключение на Ф.
Й.. Повереникът им – адв.А.Б., в изрична писмена молба, заявява
невъзможност да се яви в съдебно заседание и желание съдебното заседание
да се проведе в негово отсъствие, както и че поддържа жалбата.
Защитата на подс.М. – адв.И., поддържа становище за неоснователност
на оплакванията на частните обвинители. Моли първоинстанционната
присъда да бъде изцяло потвърдена.
В последната си дума подсъдимият декларира желание за справедлива
присъда.
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока за
обжалване и от надлежна страна. Разгледани по същество се преценяват като
2
неоснователни.
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно
следствие доказателства настоящият въззивен състав приема за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда
на т.нар. „съкратено съдебно следствие” по реда на чл.371, т.2 от НПК, което
и определя фактическите предели на настоящата въззивна проверка.
Подсъдимият М. е 24 годишен и е с местоживеене в село Голямо Ново,
община Търговище. Придобил е правоспособност като водач на МПС,
категории АМ, В1 и В през 2016г., като последното му издадено СУМПС е от
18.06.2018г. Подсъдимият притежава собствено МПС - л.а. марка „БМВ“,
модел „318и“, с рег № Т 5791 АК. От 2016 до 2020 година, подсъдимият бил
санкциониран 3 пъти с издадени НП, а с глоби по фиш - 15пъти.
На 06.06.2020г., около 17.00 часа подсъдимият, управлявайки
собствения си лек автомобил „БМВ“ с рег № Т 57 91АК в село Заветно,
обл.Търговище, се движел в посока от центъра на селото към републикански
път II (Търговище - Попово) км.63, тоест към отбивката (разклона) от същия
второкласен републикански път към село Заветно. Метеорологичните и пътни
условия били добри - суха асфалтова пътна настилка, а времето ясно и с
добра видимост.
По същото време и по същия път, в обратна на движението на
подсъдимия посока - към село Заветно, се движел пострадалият Ю.А.,
управлявайки велосипед„F194ER“, задвижван с двигател с вътрешно горене.
Платното за движение било двупосочно, без разделителна линия между
пътните ленти и без хоризонтална маркировка, с обща широчина на платното
3,40 метра. Приближавайки района на стопанския двор на бившето ТКЗС,
малко преди изхода на селото, след ляв завой, подсъдимият видял, че срещу
него се задава веломотора на пострадалия, който в този момент бил навлязъл
в неговата лента за движение (спрямо мислената разделителна линия). Към
този момент подсъдимият бил на разстояние 75 метра до мястото на удара и
се движел със скорост около 50 - 55км/ч, а пострадалият бил на 24 метра от
мястото на удара и се движел със скорост около 20 км/ч. Подсъдимият
възприел пострадалия като препятствие на пътя, но не реагирал своевременно
и не предприел действия да намали или да спре, макар и да имал време да го
направи, тъй като се намирал, както се посочи на разстояние 75 метра от
мястото на удара, а опасната му зона за спиране, при посочената скорост
(около 50 - 55км/ч) била 50.11 метра. Вместо това подсъдимият възвил волана
наляво опитвайки се да вкара автомобила в насрещната лента за движение и
така да се размине с пострадалия, движещ се срещу него в неговата пътна
лента за движение, като същевременно ускорил движението си, като към
момента на удара скоростта му била 61км/ч. Предприетата от подсъдимия
маневра била безуспешна, като последвал сблъсък в лентата за движение на
лекият автомобил (АТЕ,л.31,т.2 от Д.П.) - по широчината на пътя, на
3
разстояние 1.40м - 1.50м вляво от ориентир 2, считано по посока обратна на
огледа ( приета - вж. л.31,т.1,Д.П. - юг - разклона за гр.Попово и
гр.Търговище), спрямо мислената осева линия, а по - дължина на пътното
платно - на около 33 метра - 35 метра, преди ориентир 2, считано по посоката
на огледа. Настъпил удар между двете МПС, като веломоторът се ударил в
дясната предна част на лекия автомобил, като вследствие ПТП и
последвалото от сблъсъка падане върху терена пострадалият Алеков получил
тежки травми, които въпреки оказаната му медицинска помощ довели до
смъртта му, настъпила в МБАЛ Търговище около 18.50 ч. същия ден.
Съгласно заключението на вещото лице съдебен лекар - получената
вследствие ПТП тежка черепно мозъчна травма с обширен травматичен излив
на кръв под меките мозъчни обвивки теменно тилно двустранно, довели до
мозъчен оток и парализа на жизнено важни центрове - сърдечно съдов и
дихателен, вследствие на които е настъпила и смъртта на пострадалия, като
смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.
Извършеното тестване на подсъдимия за употреба на наркотици или
алкохол било с отрицателен резултат. Негативен бил резултатът за употребата
на наркотици и алкохол и на пострадалия.
Горната фактическа обстановка е не само изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт, тя е призната от подс.М. в процедурата по
гл.ХХVІІ НПК, но и се установява от приобщената по делото доказателствена
съвкупност – показанията на свидетелите Д.Д. (л.154,Д.П.), Р.Г. (л.155,Д.П.),
Т.Т. (л.156, Д.П.), М.М. (л.157,Д.П.), от констатациите, отразени в протокола
за оглед на местопроизшествие и приложения към същия фотоалбум (л.34-
л.58,том първи, Д.П.); от констатациите, отразени в протокола за извършен
повторен оглед на местопроизшествие и изготвения фотоалбум (л.8-л.17,том
втори,Д.П.); от заключенията на съдебно - медицинската експертиза на труп
(л.76- л.78, том първи, Д.П.), на съдебно - химическите експертизи (л.60 и
л.64-л.66,том първи, Д.П.), на ауди-техническата експертиза (л.94- л.104,том
първи,Д.П),на авто-техническа експертиза (л.83- л.90, том първи,Д.П.) и авто-
техническа експертиза (л.23- л.32, том втори, Д.П.); от веществените
доказателства: CD съдържащ 8 файла, приобщен със съпроводително писмо
от Н-к на РЦ 112- Варна(л. 109 и л.107, Д.П.), веществените доказателства по
делото: 1 бр черна тениска,1бр дясна обувка, велосипед, марка “Фишер“ с
монтиран двигател с вътрешно горене, пластмасов подкалник и л.а. марка
„БМВ“ модел „318И“, с рег № Т 5791 АК; от писмените доказателства по
делото: протокол за сервизна проверка на Drugtest 5000(л.112, том първи,
Д.П.); протокол за изследване с Drugtest 5000 (л.113, том първи Д.П.);
удостоверение за наследници (л. 119, том първи, Д.П.); копия на
регистрационни документи на л.а. БМВ318И, с рег № Т 5791АК (л. 122- л.
123,том първи, Д.П.); приемо - предавателни протоколи(л. 125- л.127, том
първи, Д.П.); справка от Сектор КАТ - ОД МВР Търговище (л.136- 138, том
първи Д.П.); справка за родствени връзки (л.15, НОХД№ 255/21г. на ОС
Търговище) и удостоверение за съпруга и родствени връзки (л.36, НОХД№
4
255/21г. на ОС Търговище ).
Затова и въззивната инстанция се солидаризира с извода на ТОС
относно материално правната квалификация на деянието на подсъдимия
А.М., а именно такова по чл.343,ал.1 б. „В”, вр. чл.342, ал. 1 от НК.
Безспорно и по делото, че подсъдимият М. притежава правоспособност
на водач на МПС.
Безспорно е, че в резултат на ПТП-то, причинено и от подс.М., е
настъпила смъртта на Ю.Х.А..
При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета
на доказване, изводът на Окръжен съд Търговище за това, че подсъдимият М.
следва да носи отговорност за квалифициран състав на престъпление против
транспорта е законосъобразен. ТОС не е допуснал нарушение на материалния
закон, свързан с правилното определяне на нормите, изпълващи бланкета на
нормата на чл.343 от НК, тъй като в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на съставомерния резултат стои неизпълнението от страна на
подсъдимия на задълженията му като водач по чл.20, ал.2 изр.второ от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“. Вместо да предприеме
спиране, както изисква цитираната норма и което е било обективно
възможно, подс.М. е решил да заобиколи пострадалия и дори е ускорил
скоростта на движение на л.а., разчитайки да премине пръв.
Прав е първоинстанционния съд в извода си, че принос за настъпване на
ПТП и съставомерния резултат има и пострадалия, който се е движел в
лентата за движение на л.а., управляван от подсъдимия. Затова и въззивната
инстанция се солидаризира с извода на ОС Търговище за наличие на
съпричиняване на съставомерния резултат и от страна на загиналия Ю.Х.А..
Поведението и на другия участник в ПТП равностойно е допринесло за
настъпването на челния сблъсък на двете МПС и причинените в резултат на
това телесни увреждания и смърт.
По отношение оплакването за несправедливост на наложеното
наказание:
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че при
индивидуализацията на наказанието, съответно на обществената опасност на
деянието по чл.343, ал.1, б.В от НК и дееца, над минималния и под средния
размер, установен в санкцията на нормата, ОС-Търговище не е допуснал
нарушение на закона.
Реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия А.М. е била
осъществена от първостепенния съд при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като
е отчетената липса на предпоставките на чл.55 от НК предвид отсъствието на
многобройни смекчаващи или изключителни за вината на дееца
обстоятелства, при което наказанието „Лишаване от свобода“ е било
индивидуализирано в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК на три
години и шест месеца. След редукцията с една трета основното наказание е
5
определено в рамките на две години и четири месеца „Лишаване от свобода“,
а допълнителното наказание е фиксирано в размер на четири години
лишаване от права.
Санкцията е отмерена при отчетен превес на смекчаващите над
отегчаващите обстоятелства. В категорията на смекчаващите са включени
депозираното самопризнание и искрено съжаление за стореното, младата му
възраст - 22 години към момента на деянието, чистото му съдебно минало,
както и съпричиняването от страна на пострадалия. Отегчаващи за
отговорността на подс.М. факти ТОС е намерил – данните за
недисциплинираност на подсъдимия като водач, изводими от множеството
наложени му по адм.ред санкции по ЗДвП. Тази аналитична дейност на
първата инстанция, въззивният съд споделя напълно.
На следващо място не може да бъде споделено оплакването на частното
обвинение за недооценяване на допуснатите от подсъдимия нарушения на
правилата за движение на по пътищата. Безспорно А.М. са издадени 3 НП и
15 фиша. Частното обвинение акцентира върху факта, че подсъдимият е бил
наказван по административен ред за управление на л.а. без правоспособност.
Тук следва да се отбележи, че именно тези предходни противоправни
прояви на подсъдимия като водач на МПС са дали основание и на ОС
Търговище да наложи и кумулативно предвиденото в закона наказание
„Лишаване от права“ в един по-дълъг срок – четири години. Именно това
наказание в конкретния случай би гарантирало в пълна степен обществения
интерес от изолиране на недисциплинираните водачи на МПС от пътищата в
РБ и би гарантирало безопасността на другите участници в движението.
Именно то гарантира и постигане на целите, поставени в чл.36 от НК. В
допълнение следва да се посочи, че наложените административни наказания
са оказали предписаното им от закона превъзпитателно въздействие върху
личността на подсъдимия, тъй като през 2016 г. той е издържал изпит за
придобиване на правоспособност като водач на МПС, категория В и на
22.07.2016 г. се е сдобил със СУМПС № ********* (т.1 дп, л. 136). Т.е.
подсъдимият е положил усилия, за да съобрази поведението си с
предписанията на закона и към момента на деянието той е управлявал л.а. при
съблюдаване на всички законови изисквания за това.
На следващо място ТОС не е пренебрегнал обстоятелствата,
коментирани от частното обвинение. Напротив, той е отчел тези данни и е
определил въз основа на тях подс.М. като недисциплиниран водач, което му е
дало основание да определи наказанието по чл.343 г НК за срок, надхвърлящ
срока на Лишаването от свобода с 1 година и 6 месеца. Затова аналитична
дейност на първата инстанция по отмерване на съответните на стореното и на
личността на дееца наказания, въззивният съд споделя напълно.
Въззивната инстанция не намира основания да преразгледа
приложението на чл.66 от НК спрямо личността на подс.М. – касае се за
неосъждано лице, в млада възраст, със средно образование, работи т.е.
6
личност не просто интегрирана в нашето общество, но и допринасяща за
неговото положително развитие. Затова и поставянето на подобна личност в
изолация от семейство, трудова среда и обществен живот не би допринесла за
благото на когото и да било. Превантивен и възпиращ ефект по отношение на
останалите членове на обществото би постигнало единствено справедливото
наказание, каквото в крайна сметка ОС е отмерил.
Това е така, защото основен принцип на българското наказателно право
е, че наказателната отговорност е лична, т.е. деецът може и следва да бъде
санкциониран само за онова конкретно свое поведение, което е обявено от
закона за наказуемо. Санкцията трябва да бъде индивидуализирана и
съобразена с особеностите на неговата конкретна личност, на
характеристиката на деянието, изводими от доказателствата по делото. Затова
и въззивната инстанция намира, че наведените аргументи от частното
обвинение не могат да послужат като валидна обосновка за утежняване на
наказателната репресия спрямо подсъдимия. Наказателната репресия не се
осъществява самоцелно. Нейното основно предназначение е насочено към
личността на дееца и въздействието върху него, докато ефективността на
санкцията от гледна точка на обществената й значимост винаги е поставена в
пряка зависимост от повлияването на индивида като субект на конкретната
наказателна отговорност.
Повереникът на частните обвинители-жалбоподатели по същество
поддържа оплакване за неприложимост на института на условното осъждане
единствено на база фактите, свидетелстващи за наложени на подсъдимия по
административен ред санкции за нарушения на ЗДвП. Жалбоподателите явно
отдават приоритет на генералната превенция – ефективното въздействие
върху останалите членове на обществото.
ВАпС не споделя тези доводи. ВКС в редица свои решения изрично е
застъпвал и поддържал виждането, че единствено тежестта на съставомерния
резултат, както и видът на допуснатите нарушения на правилата за движение,
не елиминират изначално възможността за приложението на чл. 66 от НК.
Въпросът за отлагането на изпълнението на наложеното наказание се решава
конкретно за всеки отделен случай и обсъждането му не се изключва
предварително за нито една категория престъпления. В този смисъл е и
Решение № 60 от 16.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 133/2020 г., III н. о., НК, в
което отново е посочено, че преценката дали да се приложи института на
условното осъждане се прави във всеки отделен случай при отчитане на
конкретната обществена опасност на деянието и дееца и постижимостта на
целите по чл. 36 от НК чрез ефективно или условно изтърпяване на
наказанието.
В конкретния случай не се спори, че са налице първите две от
предвидените в чл.66 от НК предпоставки - наложено наказание лишаване от
свобода за срок под три години, лицето не е осъждано на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер. Частното обвинение оспорва извода на
7
първата инстанция, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Първата
инстанция в резултат на дължимата обективна и комплексна оценка на всички
установени по делото факти, е достигнала до правилен отговор за наличието
и на третата предпоставка, визирана в чл.66, ал.1 от НК – възможността за
превъзпитание на подсъдимия извън условията на пенитенциарно заведение.
В Решение № 97 от 31.10.2019 г. на ВКС по н. д. № 280/2019 г., I н. о., НК
върховната инстанция е посочила, че „при тази преценка не се отчитат
съставомерни елементи на престъплението, нито се преценяват наново
отегчаващите, респ. смекчаващите обстоятелства, доколкото това вече е
сторено при дейността на съда по определяне на наказанието по реда на гл. V
от НК“. Акцентът следва да бъде поставен върху възможността деецът да се
поправи без изтърпяване на наложеното наказание, тъй като специалната
превенция е приоритетна цел при решаване на въпроса за изтърпяване на
наказанието, без да се пренебрегва общопревантивният ефект.
Това виждане е изложено и в мотивите по т. 1 на ТР № 2 от 22.12.2016 г.
на ОСНК на ВКС по т. д. № 2/2016 г. Цитираният тълкувателен акт по
обвързващ начин разяснява на съдилищата необходимостта внимателно да
съобразяват обстоятелствата, определящи конкретната тежест на
извършеното престъпление и характеризиращи личността на дееца, защото те
обуславят по-голямата или по-малка степен на обществена опасност на
извършеното и съответно нуждата от повече или по-малко интензивно
наказателно въздействие, с оглед постигане целите на специалната и
генералната превенции.
Извод за завишена лична обществена опасност на подсъдимия не може
да бъде и извлечен и от установените факти за личността на М. и цялостното
му поведение в обществото. Характеристичните данни за подсъдимия М. го
очертават като млад човек, който е интегриран в обществото - на 24 години,
със средно образование, макар и спорадично полага общественополезен труд,
без криминални прояви. Следва да се отбележи и проявената от подсъдимия
критичност към поведението му, довело до загубата на живота на негов
съселянин.
По отношение на адм.наказания: Както вече бе отбелязано, след
санкционирането му през 2016 г. по адм.ред, подс.М. още през същата 2016 г.
е придобил правоспособност като водач на МПС категория В и от този
момент е наказван двукратно с НП за нарушения по ЗДвП и 15 пъти с
фишове, т.е. за леки нарушения, неоспорени от водача. Безспорно се касае за
не особено стриктен водач на МПС. От друга страна, това поведение е било
реализирано за период от 4 години, през които подс.М. е допуснал нарушения
от категорията на правоуправление на мотор без каска, без да носи със себе си
документи по чл.100 от ЗДвП, 4 кратно е управлявал л.а. без аптечка,
двукратно е санкциониран за превишаване на максимално допустимата
скорост до 20 и 30 км/ч. Т.е. анализът на допуснатите от подсъдимия
административни нарушения не налагат безусловна необходимост неговото
8
поправяне да се осъществи единствено в условията на пенитенциарно
изолиране. По мнение на въззивната инстанция то е възможно и без
ефективното изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
Отлагането му за срок от четири години, в рамките на който подсъдимият М.
ще разполага с възможност да осмисли своето поведение и да преформулира
нагласите си към спазване на установения ред, се определя като достатъчно
ефективно разрешение. Същевременно - угрозата от ефективно изтърпяване
при активизиране на наказанието в случай на противоправно поведение в
рамките на изпитателния срок ще е достатъчен стимул за подсъдимия да се
въздържа от подобни прояви и така напълно успешно ще се постигне и
третата от целите на специалната превенция.
Така изброените обстоятелства, съчетани с обсъденото по-горе
значително съпричиняване на съставомерния резултат от страна и на
пострадалия, не позволяват на въззивната инстанция да преразгледа
приложението на чл.66 от НК. Принудителното изолиране на личност като
подсъдимия от нормалната му семейна, трудова и социална среда не е нито
необходимо, нито оправдано, тъй като не би допринесло с нищо за
поправянето и превъзпитаването му, а това е основната цел на наказанието,
по отношение на която общопревантивната му функция не може да има
приоритет. Приложението на чл.66, ал.1 от НК в конкретния случай не е за
сметка на генералната превенция. Целите й могат да се реализират успешно и
чрез прилагане на института на условното осъждане, тъй като то също има
своето предупредително и възпиращо въздействие, породено от възможността
наказанието да бъде приведено в изпълнение.
В допълнение на горните доводи следва да се посочи, че за успешното
обезпечаване на обществения интерес и осигуряване на безопасността на
движение по пътищата съществено допринася и кумулативното наказание по
чл.343 Г от НК. Лишаването на подс.М. от права да управлява МПС за срок
от четири години гарантира, че той няма да участва като водач на МПС в
движението по пътищата и по никакъв начин няма да представлява опасност
за другите участници в него. Не случайно и законодателят е предвидил
кумулативно налагане на наказанието по чл.37 от НК в хипотезите на
пътнотранспортни престъпления, тъй като комплексността на двете наказания
- Лишаване от свобода и Лишаване от права, постига по всеобхватно
въздействие върху личността на дееца и съответно по-обозрима постижимост
на целите по чл.36 от НК и без пенитенциарно третиране.
ТОС не е допуснал нарушение на закона и при отмерването на
кумулативното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
четири години, съобразявайки изложените по-горе съображения. Същото е
със значителна продължителност, което както вече бе коментирано по-горе се
явява обосновано от обществения интерес за гарантиране безопасността на
движението по пътищата.
По изложените съображения и предвид липсата на други констатирани
9
основания за отменяване или друго изменяване на присъдата, на основание
чл.338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9/21.03.2022г., постановена по НОХД №
18/2022 г. по описа на Търговищкия окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването му
пред ВКС на РБ.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10