РЕШЕНИЕ
№ 2223
гр. Бургас, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222120102027 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК, по исковата молба на „С.И.Г.“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ...................., представлявано от
С.И.С., срещу „АГРО ПРОДУКТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ....................., представлявано от Г.Б.Б., с която се иска приемане за установено,
че ответникът дължи на кредитора сумата от 920,17 лв. (деветстотин и двадесет лв. и
седемнадесет ст.), представляваща неплатен остатък от наемна цена за ползване на
земеделски заеми за стопанската 2019/2020 г., дължима по сключено между страните
споразумение и договор за аренда от 28.06.2019г., сумата от 129,09 лв. (сто двадесет и девет
лв. и девет ст.) – лихва за забава, дължима върху главницата за периода 01.10.2020 г. –
17.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2022 г. до
окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1082/2022 г. на БРС. Претендират се направените
по делото разноски.
В исковата молба се излагат твърдения за това, че на 06.02.2020 г. ищецът е придобил
по силата на договор за покупко-продажба от Ж.Д.К. и В.Й.К. 61.366 дка земеделска земя в
землището на с. К.. Имотите са били отдадени от продавачите по договор за аренда от
28.06.2019 г. на ответното дружество, за стопанската 2019/2020 г. Уговореното в арендния
договор възнаграждение за собственика е в размер на 20 % от средния добив на пшеницата
и ечемика (заедно) или равностойността им в лева в пазарни цени. Посочва се, че дължимата
наемна цена следва да бъде изплатена най-късно в първия работен ден след изтичане на
стопанската година, съгласно чл. 8, ал. 5 Закон за арендата в земеделието. В сключения
договор за покупко-продажба страните са се уговорили, че дължимите по договора за аренда
плащания ще бъдат получавани от купувача „С.И.Г.“ ООД. Твърди се, че след промяната в
собствеността купувачът „С.И.Г.“ ООД и наемателят „АГРО ПРОДУКТ“ ООД са
1
постигнали взаимно съгласие наемното плащане за ползваните 61.366 дка да бъде в размер
на 50лв./дка. То било оформено в документ озаглавен “уведомление”. На 17.07.2020 г. е
била издадена и фактура от ищцовото дружество на стойност 3068.30 лв. На 07.08.2020 г. от
страна на ответника е било извършено плащане по фактурата в размер на 2148.13 лв. Тъй
като остатъкът от задължението от 920.17 лв. не е бил изплатен и ответникът изпаднал в
забава се претендира главницата ведно с начислена мораторна лихва от датата на падежа –
01.10.2020 г. Ангажирани са писмени доказателства.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен
отговор, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Не се оспорва съществуването
на наемно правоотношение по договор за аренда за стопанската 2019/2020 г., сключен с
праводателите на ищеца Ж.Д.К. и В.Й.К., както и уговореното в него плащане в размер на
20 % от средния добив. Посочва, че при изчисление съобразно уговореното дължимото
възнаграждение възлиза на 936.39лв., като излага подробни съображения. Оспорва се
твърдението, че с представения документ озаглавен “уведомление” е постигнато взаимно
съгласие относно изменение на цената на договора. Твърди се, че в същото не се съдържа
изявление на наемателя в този смисъл, а едностранното изменение на съглашението е
недопустимо. Изтъква, че получаването на уведомлението не може да се счита за
волеизявление за изменение на договора, още повече, че липсват данни за датата на която е
достигнало до ответното дружество. Съгласно раздел V от договора неговото изменение или
допълване следва да бъде извършено по взаимно съгласие изразено писмено и след
прибиране на реколтата. Затова ответникът счита, че задължението му по договора за аренда
е изцяло изплатено. Изложени са твърдения, че плащането по фактурата, извършено на
07.08.2020 г., надхвърля реално дължимата цена по арендния договор. Претендират се
разноски. Ангажирани са доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 8 от Закон за арендата
в земеделието и чл. 86 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 1082 / 2022 г. по описа на БРС, по което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за сумата от 920.17
лв. – главница и 129.09 лв. – лихва за забава. Длъжникът е депозирал своевременно
възражение срещу заповедта по чл. 414 ГПК, поради което в указания срок заявителят е
предявил иск за установяване на вземането си, който настоящият състав намира за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Между страните не се спори относно съществуването на договорно правоотношение
между Ж.Д.К. и ответника „АГРО ПРОДУКТ“ ООД, по договор № 105 за наем на
земеделски земи от 28.06.2019 г., по силата на който дружеството наемател е поело
задължението да заплати срещу ползването на имот № ................... с площ от 7.066 дка и
имот № ................. с площ от 54.309 дка, наемна цена за стопанската 2019/2020 г. равна на
20% от средния добив на пшеницата и ечемика (заедно) или равностойността им в лева по
пазарни цени, произведени от наемателя през съответната стопанка година от всички
обработваеми и засети площи. Данните за добивите и продажните цени се извличат от
счетоводните записвания на наемателя за произведени и продадени количества. Видно от
договора страните са постигнали съгласие същият да бъде изменен, допълнен или прекратен
само по взаимно съгласие изразено в писмена форма и след прибиране на реколтата.
Не се спори, че ищецът „С.И.Г.“ ООД е придобил недвижимите имоти № ............... с
площ от 7.066 дка и имот № ................. с площ от 54.309 дка, с договор за покупко-продажба
2
от 26.02.2020 г., от продавачите Ж.Д.К. и В.Й.К., като са постигнали съгласие дължимите
арендни плащания за стопанската 2019/2020 г. да останат в полза на купувача.
С уведомление изх.№ 16/02.03.2020 г. изпратено от новия собственик „С.И.Г.“ ООД
до наемателя „АГРО ПРОДУКТ“ ООД, дружеството е уведомено за промяната в
собствеността на имота и встъпване в правата на продавачите от страна на „С.И.Г.“ ООД. В
уведомлението е посочена банковата сметка, по която може да бъде заплатено
наемното/арендно плащане за стопанската 2019/2020 г. Посочено е още, че с оглед
постигнатите между страните договорености дължимото рентно плащане е по 50 лв. на
декар или общо 3068.30 лв. Уведомлението е подписано от представител на дружеството
наемател „АГРО ПРОДУКТ“ ООД, като липсва отразена в документа дата на получаването
му. За посочената в уведомлението сума от 3068.30 лв. е издадена фактура от доставчика
„С.И.Г.“ ООД от 17.07.2020 г.
По делото е разпитан като свидетел А.А.Г. – ............................., който посочва, че при
придобиване на земеделски земи, за които има сключени договори за наем с плащане в
натура, от страна на „С.И.Г.“ ООД се изготвя и изпраща уведомление относно промяната в
собствеността и рентата, която следва да бъде изплатена на новия собственик. Свидетелят
посочва, че с връчването на това уведомление и подписването му от насрещната страна, се
счита приета отправената оферта относно цената и това е обичайната практика. Уточнява, че
целта на дружеството е да получи плащане по банков път.
От приетото по делото заключение на вещото лице К. А. С., по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, се установява, че съобразно уговореното в договора за наем на
земеделски земи от 28.06.2019 г., наемна цена за стопанската 2019/2020 г. съобразно средния
добив на пшеницата и ечемика (заедно) или равностойността им в лева по пазарни цени,
възлиза на 984.52лв.
При така установените факти, съдът намира предявеният иск за изцяло неоснователен
и недоказан.
Съгласно чл. 20а ЗЗД договорите се изменят по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закон. В случая спорният по делото въпрос касае надлежното
изменение на договора за наем на земеделски земи от страна на новия собственик - „С.И.Г.“
ООД по отношение на уговорената цена. По делото няма данни за приемане на
предложението за изменение на цената с отправеното уведомление от наемодателя, макар и
получено от наемателя. Действително в него се съдържа искане за плащане на сумата от по
50 лв./дка и уведомлението носи подпис на представител на дружеството-получател. Това
обаче не е достатъчно, за да се счита изменен сключеният договор между праводателя на
ищеца и ответника, в който договор като страна е встъпило дружеството ищец. Още повече,
че в случая се касае за арендно плащане, а съгласно чл. 16, ал. 4 от Закон за арендата в
земеделието насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от
получаване на предложението за изменение на договора, освен ако с него не е определен
друг срок. Съдът приема, че полученото уведомление за промяна на лицето, в чиято полза
следва да се плати цената по договора, не може да се приеме за надлежно изменение на
размера на дължимото арендно плащане. Независимо от изложената от свидетеля обичайна
практика в дружеството, договорите сключени в писмена форма следва да бъдат изменени
отново писмено, при съвпадение на волята на двете договарящи страни. Липсата на
насрещно изявление за съгласие с посочената от наемодателя нова цена не може да се
тълкува като мълчаливо приемане на условията.
Ето защо, съдът приема, че от страна на наемателя се дължи плащане на уговорената
по договора от 28.06.2019 г. цена и изпратеното уведомление не е породило желаното от
3
наемодателя правно действие. С оглед приетото заключение на вещото лице, което съдът
кредитира като пълно и обективно изготвено, дължимата цена по договора е изцяло
изплатена. При тези изводи предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва
да се възложи плащането на сумата от 650.97 лв. – разноски по делото съобразно
представения списък.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „С.И.Г.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ...................., представлявано от С.И.С., срещу „АГРО ПРОДУКТ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ....................., представлявано от Г.Б.Б., за
приемане за установено, че ответникът дължи на кредитора сумата от 920,17 лв.
(деветстотин и двадесет лв. и седемнадесет ст.), представляваща неплатен остатък от наемна
цена за ползване на земеделски заеми за стопанската 2019/2020 г., дължима по сключено
между страните споразумение и договор за аренда от 28.06.2019г., сумата от 129,09 лв. (сто
двадесет и девет лв. и девет ст.) – лихва за забава, дължима върху главницата за периода
01.10.2020 г. – 17.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.02.2022 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1082/2022 г. на БРС.
ОСЪЖДА „С.И.Г.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
...................., представлявано от С.И.С., да заплати на „АГРО ПРОДУКТ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ....................., представлявано от Г.Б.Б.,
сумата от 650.97 лв. (шестстотин и петдесет лева и деветдесет и седем ст.), представляващи
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4